Един кодекс, който разтърси властта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един кодекс, който разтърси властта

Всяка партия иска да използва партньорите си за постигане на собствените си цели, в резултат на което взетите от тях решения са резултат от най-малкото общо кратно между тях

Един кодекс, който разтърси властта

Начинът, по който преминаха обсъждането и приемането на изборните правила, показва фундаментални проблеми в управлението

Мартин Димитров, Илин Станев
17290 прочитания

Всяка партия иска да използва партньорите си за постигане на собствените си цели, в резултат на което взетите от тях решения са резултат от най-малкото общо кратно между тях

© Надежда Чипева


Това, че коалицията между ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок (вън и вътре във властта) има проблеми, е ясно от самото формиране на настоящото управленско мнозинство. В последната година и половина почти няма седмица, която да преминава без размяна на реплики и дуплики между партньорите, дори се стигна до напускане на една от основните съставни части на РБ - ДСБ. Скандалите от тази седмица около промените в Изборния кодекс обаче поставят проблемите на коалицията на съвсем друго ниво. Те вече не са просто семейни караници, от които съседите чуват само приглушени крясъци, а съвсем публично трошене на домашна посуда.

Всъщност самите промени в Изборния кодекс не са толкова важни (вижте за тях в допълнителния текст). След брожението, което настана около тях, както и след намеците, че премиерът Бойко Борисов се страхува от шоумена Слави Трифонов, повечето бяха обезсилени. По-важното е, че споровете около кодекса разкриват подробности за управляващата коалиция, начина й на (не)функциониране и хоризонта й на живот.

Накратко - всяка партия иска да използва партньорите си за постигане на собствените си цели, в резултат на което взетите от тях решения са резултат от най-малкото общо кратно между тях. В алгебрата то често е по-голямо от числата, които свързва, но в политиката това не е така. В резултат на това четирите формации започнаха да си носят взаимно негативите, без особено да печелят от съвместното си съжителство. Всички понесоха обществено дюдюкане заради предлаганите промени, въпреки че АБВ и РБ всъщност се съпротивляваха на тях. Ограничаването на Делян Пеевски и моделът на срастване между държава и бизнес, което беше raison d'etre на Реформаторския блок, беше подето от Бойко Борисов едва след като блокът вече беше оставен във вегетативно състояние. Но сега и това не носи точки на ГЕРБ. Ефектът от всички това е започналото сериозно клатeне на коалицията, което я прави все по-неудобна за участниците в нея. Както във всяка сериозна семейна свада, именно дребният повод за въвеждането на спорни или откровено безсмислени промени в изборното законодателство изби задръжките и показа докъде е стигнал процесът на разпад.

1. В управляващата коалиция цари опасен хаос

"Колеги, аз съм изключително удовлетворен. Благодаря много за вашата конструктивност и за това, че оценявате колко сме силни заедно, че можем да преодоляваме с максимално разбиране и чуване на всички слоеве от обществото по най-добрия начин." Думите на премиера Бойко Борисов след края на заседанието на лидерите от мнозинството във вторник са казани без ирония. Приемането на Изборния кодекс обаче показва, че всеки път, когато коалицията трябва да заработи като единен механизъм, от нея се разхвърчават всякакви чаркове. Това не е първият случай. При приемането на пакетa съдебни мерки в края на миналата година въпреки съгласието на партньорите по тях в крайна сметка предложенията на ГЕРБ и РБ бяха отхвърлени с гласовете на партията на Борисов. Официалното обяснение беше, че това се прави от коалиционни подбуди.

Истината е, че процесът е доста по-сложен. При отхвърлянето на предложенията за промяна на конституцията, които бяха предложени от тогавашния министър на вътрешните работи Христо Иванов, ГЕРБ използва АБВ за параван, за да се отметне от собствените си думи. Сега през ПФ трябваше да бъдат прокарани промени в Изборния кодекс, все едно че не са от партията на Борисов. И само абсурдните и крайни предложения на Патриотичния фронт спряха този процес.

Коалицията няма обща цел и когато след подобно маневриране такава се намира, тя не е за постигането на значим резултат. Промените в Изборния кодекс - разделянето на времето за провеждане на национални допитвания от изборите, имаха за задача да орежат възможността Слави Трифонов да използва инициирания от него и шоуто му референдум за увеличаване на политическата си тежест. Каквото и да говори сега Бойко Борисов - "Аз нямам страх от Слави Трифонов. Добре дошъл на избори, когато иска!", именно това беше прозрачната цел. Друга линия беше отрязването на възможността на ДОСТ, новата партия на изгонения бивш председател на ДПС Лютви Местан, да набира гласове от българските турци в чужбина. Политиката се превърна в игра срещу някого вместо в усилие да спечелят повече хора. И ако промените в кодекса в крайна сметка вкараха електронното гласуване като ангажимент на държавата, това се случи сякаш въпреки желанието на управляващите, а заради обществен натиск. "Този, този и този са тъпаци, бяха направили такава глупост, че благодарение на нас, "умните и красивите", понеже се намесихме, и решихме този проблем", обяснява премиерът нуждата от промяна на вече гласуваните текстове за референдума. Проблемът е, че след целия цирк тази фраза лесно може да се отнесе и за другите законодателни промени.

Това естествено не води до ръст на популярността на партиите. Видно е от данните на агенция "Алфа рисърч", че от началото на годината започва бавна и плавна ерозия в доверието към кабинета и лично към премиера Бойко Борисов. Подобна обществена реакция е най-неприятна за управляващите, тъй като сривът в доверието не се дължи на някакъв фундаментален гаф, който може да бъде поправен, а просто на изтощение на празните обороти на управлението.

2. Конфликтите вътре в партиите и между партиите стават по-силни

Дискусиите около кодекса за пореден път показаха разделението в самата ГЕРБ. Конфликтът между министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов е обществена тайна, просто досега не беше излаган на живо. Всяка намеса на министъра е на практика опит да се ограничат "консенсусите" на шефа на парламентарната група. В крайна сметка Бъчварова успя да премахне някои от най-спорните поправки, като например дерегистрацията на избиратели, които не са гласували. Като цяло премиерът застава зад нея, но е очевидно, че Цветанов си е изградил собствена база, на която да се опре - коалицията на ГЕРБ в парламента се дължи основно на неговите совалки и той е способен да прокарва или спира решения, които не винаги са в интерес на част от съпартийците му.

На практика настоящата формула на управление даде възможност на Цветанов да маневрира по-свободно извън рамките ГЕРБ, което укрепи позициите му, но разхлабва единоначалието в партията на Бойко Борисов. А тя няма как да работи извън йерархичния модел, който беше заложен още с основаването й. Когато към депутатите идват разнопосочни сигнали, стават грешки. На практика успехите на ГЕРБ са само в области като енергетиката например, в които Цветанов не е намесен, а Борисов е дал повече свобода на колегите си.

Това налага все по-честата намеса на Борисов и тя вече не е просто театрална игра, в която той оправя каши, предизвикани от неразбрали негови съпартийци, след което излиза целия в бяло. На премиера реално му се налага да променя курса на партията, заради което той вече носи негативи. Ако доскоро "бунтът" на депутатите, например заради прекомерното участие на РБ във властта, изглеждаше като забавна игра между тях и премиера, сега това не е точно така.

3. Реформаторският блок няма почти никакво влияние във властта

От стенограмата е видно, че ефектът от намесата на Реформаторския блок в обсъжданията е почти незначителен. Въпреки че представителите на РБ Меглена Кунева и Найден Зеленогорски имат смислени аргументи, като например обвързване на ограничението да се гласува само в дипломатическите представителства с въвеждането на електронното гласуване, гласовете им остават в миманса. Подобно е положението и в други ключови области, като например антикорупционното законодателство, за което подозрението е, че то ще бъде прието само за да бъде след това обезсилено от органа, който ще го прилага.

На практика в настоящата конфигурация на властта блокът е възприеман като част, която няма нито сили, нито възможност да се отдели. Когато изявления за напускане на управлението идват от устата на министъра на икономиката и лидер на СДС Божидар Лукарски, това очевидно изглежда несериозно. С което РБ губи и влияние за разлика от АБВ и ПФ, които не спират да използват заплахата за излизане от коалицията, за да постигат своите цели. "Да тръгнем отначало с изборите, да почнем нови избори, нов парламент ли да правим, какво да правим", например заплаши във вторник съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. Така постепенно блокът, който беше първоначалният съосновател на управляващото мнозинство, се превърна в пета гума на правителството.

4. Управлението няма никаква стратегия, а е сбор от противоречиви тактики

При създаването на сегашната коалиция имаше надежди, че четирите формации ще могат взаимно да неутрализират крайните си идеи. АБВ ще удържа в приемливи рамки десния ентусиазъм на Реформаторския блок, а патриотите ще работят да се намали влиянието на ДПС във властта. Така ГЕРБ винаги щеше да има удобни партньори за всяко решение и възможност да изолира вътрешната си опозиция по различните теми.

Формирането на тези динамични мнозинства обаче беше оставено на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това не само му даде допълнителна власт в рамките на мнозинството, но и превърна коалиционните разговори в откровен пазарлък вместо в разговор за общи политики. От стенограмата с обсъждането на промените в Изборния кодекс се вижда как решенията в управляващата коалиция се взимат в зависимост от моментните хрумвания на партийните лидери. Например за ограничението в чужбина да може да се гласува само в петдесет секции във всяка страна. Съвсем очевидно е, че там няма никаква култура на обсъждане дори и сред депутатите - те са само послушни политически войници. Няма никакво изслушване на експерти, никакви опити за сериозно изследване на последиците от промените в законите. Вместо това има произволна размяна на реплики, хаотично излагане на аргументи и в крайна сметка печели този, който има шанс да убеди премиера, който се явява арбитър в спора. А както знаем, Бойко Борисов често приема странни аргументи.

Това твърде вероятно е механизмът за взимане на решения в доста други области. Може би участниците в обсъжданията понякога са други, но общото е замяната на управленска стратегия с късогледа тактика.

5. Да, специалните служби се ползват за политически цели

"Трябва да се съобразим с темата "Национална сигурност". Президентът може да изиска докладите на нашите служби." Точно тази реплика на съпредеседателя на ПФ Красимир Каракачанов обяснява целия фарс със забраната за гласуване в чужбина извън българските дипломатически представителства. Тя потвърждава, че промените се правят основно заради новата партия на Лютви Местан ДОСТ, макар че целта е удар и срещу ДПС, като двете партии могат да загубят сериозно количество гласове от Турция. Този аргумент обаче е абсурден и показва по какъв начин се използват специалните служби у нас, за да се постигат чисто политически цели. Накратко, от това изказване се разбира, че службите имат доклади, които свързват гласуването в Турция с националната сигурност.

Ако ДОСТ е заплаха за националната сигурност на България обаче, каквато поне е тезата на шумната кампания от медиите, които гравитират около ДПС, тогава тя просто не трябваше да бъде регистрирана. Службите трябваше да предоставят доказателства на съда и той да отхвърли политическата формация като противоконституционна. България има такава практика с ОМО "Илинден" и дори рискът от присъда от Европейския съд по правата на човека в Страсбург си заслужава, ако има наистина доказателства. Такива очевидно няма, но пък за сметка на това се подмятат доклади и слухове, заради което се ограничават правата на десетки хиляди хора. Ако перифразираме една сентенция, дори да закриеш Държавна сигурност, не можеш да изкараш ДС и похватите й от главите на българските политици. Ченгеджийщината вече нанесе тежки поражения върху имиджа на ГЕРБ от техния първи мандат, но явно поуки не само че не са взети, но сега тя дори се усилва с наличието на Патриотичния фронт в управляващата коалиция.

6. Държавата буксува

В по-новата ни история никога не е имало 100 процента солидно мнозинство. Дори СДС от края на 90-те години на миналия век, които имаха почти конституционно мнозинство, Народното събрание беше сложна коалиция от интереси, която беше удържана от Иван Костов с големи проблеми и изтрая по-малко от три години, преди да започне да се разпада. Така че настоящият хаос може да продължи на теория дълго, защото никой няма краткосрочен интерес да разваля коалицията. В крайна сметка временните неща често се оказват най-устойчиви.

Видимите проблеми в коалицията обаче съвпадат с очевидното буксуване на ГЕРБ. Най-добре описват ситуацията самите Бойко Борисов и Цветан Цветанов. "Обединяваме се, че правим отстъпление, и се връщаме към варианта, който си е бил към настоящия момент", казва зам.-председателят на ГЕРБ по повод дискусията за продължителността на изборните кампании. "Не отстъпление. Напредък, всичко е напредък. Както казва Брюксел."

Този диалог, който по-скоро наподобява нещо, което би било казано в политбюро на КПСС по време на застойния период на СССР, добре очертава ситуацията с управляващите. В момента те са в пълен блокаж и както и да направят, то все се обръща срещу тях. Например публикуването на стенограмата от обсъжданията на Избирателния кодекс (която за разлика от тази на заседанията на Министерския съвет не е редактирана), вместо да разсее съмненията, събуди повече. Дори принципно вярното решение на Бойко Борисов да извърши рязък завой по отношение на подозирания за негласен партньор на три поредни правителства Делян Пеевски имаше краткосрочен ефект. Преди месец проучване на агенция "Алфа рисърч" показа, че въпреки прекратените обществени поръчки, където се замесваше името на депутата от ДПС, 56% от българите не смятат, че има политическа воля за борба с корупцията. И това не е учудващо, тъй като след негласно обявената война срещу Пеевски на практика не последва нищо, а за самите поръчки държавата след проверка каза, че е нямало нищо нередно.

Това, че коалицията между ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок (вън и вътре във властта) има проблеми, е ясно от самото формиране на настоящото управленско мнозинство. В последната година и половина почти няма седмица, която да преминава без размяна на реплики и дуплики между партньорите, дори се стигна до напускане на една от основните съставни части на РБ - ДСБ. Скандалите от тази седмица около промените в Изборния кодекс обаче поставят проблемите на коалицията на съвсем друго ниво. Те вече не са просто семейни караници, от които съседите чуват само приглушени крясъци, а съвсем публично трошене на домашна посуда.

Всъщност самите промени в Изборния кодекс не са толкова важни (вижте за тях в допълнителния текст). След брожението, което настана около тях, както и след намеците, че премиерът Бойко Борисов се страхува от шоумена Слави Трифонов, повечето бяха обезсилени. По-важното е, че споровете около кодекса разкриват подробности за управляващата коалиция, начина й на (не)функциониране и хоризонта й на живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    lilia_lang avatar :-|
    Lilia Lang

    Не се залъгвайте. Мажоритарните избори ще доведат до още по-голямо бетониране на големите партии и още по-голяма несправедливост и отдръпване от избирателния процес. От още по-големи съмнения за фалшификации. Нека да погледнем за пример последните избори във Великобритания-там избирателната система е 100% мажоритарна. ЮКИП напр. спечели над 12% от гласовете, но само 1 место в парламента. Зелената партия около 10% и нула представители в парламента. Консерваторите имат 37% от гласовете , но спечелиха абсолютно мнозинство в парламента
    http://theconversation.com/the-case-for-proportional-representation-in-the-uk-just-became-clearer-41544
    Всичко е въпрос на рапределяне ирайониране. Така комунистите у нас спечелиха първите избори през 1990. Те имаха под 50% от гласовете, но повече избирателни секции (по села и малки градове) Затова тогава и променихме избирателната система.

  • 3
    3800.200av_port avatar :-(
    Ivan Stoyanoff

    Червената Лява България е получила "Окръжно номер 5" - на оръжие братя! (от Съветска Русия) И послушницата на Москва, бидейки в политически и идеологически нокдаун се е впрегнала в отчаяна борба, ръкопашен бой, истерични крясъци и "съвсем публично трошене на домашна посуда". На всички медии е приказано да съобщават, да измислят, да фабрикуват и показват само черни новини, съобщения и внушения. Ако няма такива ще ги измислим, но черна информация ще залива навред. Ако няма голяма автомобилна катастрофа, ще я причиним и пак ще има отчаян вопъл "у нас няма държава". Ако няма земетресение ще съобщим за такова с магнитуд 1.1 по скалата на Рихтер, което било усетено в цялата страна и това силно обезпокоило хората, но те в това време спели и нищо не разбрали. Ако няма взривен частен завод за утилизация на боеприпаси, че взривим някой! И тук пак изниква въпросът: Къде е държавата, къде са управляващите? Защото ако на власт беше БСП, такива неща в никакъв случай не можеха да се случат.
    Обаче, Слави Трифонов се е обърнал на скритото оръжие на Партията.
    Обаче, Ирина Бокова няма изгледи да я изберат в ООН защото била кандидатура на Москва, но това не било вярно. Обаче нещата в Сирия не се оправят, цената на нефта може пак да падне. Даже започнаха проучванията за добив на нефт и газ в икономическата зона на България в Черно море.
    Обаче партията на Мико Миков и Слави Трифонов е в генерално настъпление. Обаче пък той Слави искал да управлява сам и без партии. Ами Миков, ами червената партия, ами ЦСКА, ами Жорж Ганчев, ами Митю Пищова. Без тях, без червените ескадрони накъде?
    От друга страна хубаво посрещнахме Велик ден. Имаше и голямо преселение за празниците и голямо завръщане. Няколко стотин хиляди човека. И Великденска литургия, и заря, и честване на Априлското въстание с възстановки.
    И накрая Челси изравни на Тотнъм в 88-та минута и Лестър стана шампион. И в Англия няма държава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK