ЕК повиши прогнозата за икономическия ръст на България
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕК повиши прогнозата за икономическия ръст на България

За по-голямото търсене роля ще изиграе и подобряването на пазара на труда, както и на капацитета на производствения сектор

ЕК повиши прогнозата за икономическия ръст на България

Комисията очаква БВП да нарасне с 2%, ограничен от спада на инвестициите и от отлива на еврофондове

16291 прочитания

За по-голямото търсене роля ще изиграе и подобряването на пазара на труда, както и на капацитета на производствения сектор

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Двигател на растежа ще остане износът и цените на петрола.

Европейската комисия повиши очакванията си за българската икономика през тази и следващата година. В пролетната си прогноза за страната тя посочва, че през 2016 г. растежът ще разчита на износа и на ниските цени на горивата. Те обаче няма да успеят да компенсират напълно отлива на европейските пари и продължаваща стагнация при чуждите инвестиции. Комисията залага 2% растеж през 2016 г. спрямо първоначално заложени 1.5%. Въпреки подобрението това е забавяне спрямо отчетените 3% през 2015 г. В отделен анализ на Economist Intelligence Unit се посочва, че растежът би могъл да бъде по-висок единствено ако правителството извърши необходимите реформи в съдебната система, образованието и пазара на труда. Всичко това би донесло повече чужди инвестиции, които да поддържат устойчив растеж, необходим за догонването на стандарта на живот на развитите държави. Рисковете пред растежа на европейската икономика като цяло обаче се увеличават поради несигурната икономическа и геополитическа среда, забавянето на развиващите се пазари, особено на Китай, както и предстоящия референдум във Великобритания за излизане от ЕС на 23 юни.

И в двата анализа се изтъква подобрението при бюджетния дефицит в България, който по план трябва да намалее до 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Свиването на "дупката" е буфер срещу евентуални финансови проблеми, свързани основно с прегледа на активите на банките. Ограничаването на дефицита обаче означава по-малко държавни разходи и съответно по-малко растеж. Финансовият министър Владислав Горанов очаква преразходът в бюджета тази година да остане в рамките на плануваното, т.е. около 1.8 млрд. лв. Това е с около 700 млн. лв. по-малко от миналата година.

Какво ще ни движи

През тази година ще продължи доброто представяне на експортните компании, а в крайна сметка износът според ЕК ще нарасне с 4.6% - повече от първоначалните прогнози (виж таблицата). Той ще бъде подхранван от подобрението при държавите от еврозоната, които са основните търговски партньори на страната ни. В пролетната прогноза е посочено, че средното покачване там ще е 1.6% през тази година, което е едно от най-високите нива, постигани през годините след кризата. Експертите на комисията очакват растежът на общия износ да надхвърля този на вноса през следващите две години, което означава, че за пръв път от много време експортът ще има нетен положителен принос към БВП.

Експортната индустрия в България ще бъде подкрепяна от слабото евро спрямо долара. Ниският курс на европейската валута означава, че на европейските партньори ще им остават повече средства за внос, от което ние можем да се облагодетелстваме. Също така слабата валута, към която е вързан българския лев, означава, че търговията ни с държавите извън ЕС ще става все по-изгодна. Себестойността на нашите стоки и услуги ще намалява, а вносът на стоки оттам ще става по-евтин.

През 2017 г. тенденцията се очаква да се обърне. Растежът ще разчита все повече на вътрешното търсене. Една от причините е, че прогнозите за растежа във валутния съюз са в посока забавяне, докато потреблението (частно и публично) отново ще бъде подпомогнато от очакваното засилване на финансовите потоци от ЕС. За по-голямото търсене роля ще изиграе и подобряването на пазара на труда, както и на капацитета на производствения сектор.

Рискове

Не всичко обаче е в розово. От Европейската комисия изтъкват, че геополитическата несигурност ще продължи да тежи на икономиката ни. Руско-украинският конфликт, бежанците и боевете в Сирия са сред основните рискове. Освен това икономистите очакват икономическо забавяне при някои от основните ни търговски партньори – Германия и Турция. Двете държави са с най-много внос от България. Според Economist IE не бива да се изключва, макар и да е малко вероятно, гръцките проблеми да ни се отразят. Всяко лято страната е изправена пред големи падежи на облигации, а отпускането на траншовете е съпроводено с тежки преговори с Международния валутен фонд (МВФ) и ЕК. През юли 2015 г. в рамките на 20 дни правителството забрани тегленето на големи суми от банкомат в Гърция и трансграничните плащания. За този месец статистиката отчете двуцифрен спад на българския износ към югозападната ни съседка.

И докато външните рискове са неуправляеми, вътрешната среда може да бъде подобрена. Според анализаторите на Economist IE правенето на бизнес в България не е никак лесно. Това съответно се отразява негативно на чуждите капитали. Като най-голям проблем се изтъква съдебната система, която въпреки "реформата" в края на 2015 г. остава твърде зависима от различни интереси. Според изданието ще отнеме доста време, преди промените да станат видими. А те включват смяна на цяло поколение съдии - по-добре образовани, по-добре платени.

Като проблем пред бизнеса се посочват още честата смяна на закони в България, както и прекалено честата промяна на данъчното законодателство. Добрата новина е, че правителството успя да овладее фискалната криза, започнала през 2014 г. при управлението на кабинета "Орешарски", което според британското издание намалява натиска от промяна в данъците. Като добър пример е посочена добрата събираемост на данъците през миналата година. Ръстът на приходите от ДДС достигна 10%, а на акцизите – 12%.

Пазарът на труда е другият проблем пред икономиката, който изисква реформи в образованието и по-гъвкав пазар на труда. Като добър пример The Economist дава въвеждането на еднодневните договори в селското стопанство, инициирано от социалния министър Ивайло Калфин.

The Economist: Растежът ще се ускори до 3.1% през 2016 г.

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори до 3.1% през 2016 г., прогнозира The Economist Intelligence Unit - аналитичното звено на британското списание The Economist. За следващата година покачването се очаква да достигне 3.3%. Изданието припомня, че през 2015 г. националната статистика отчете покачване от 3% - невиждано за годините след началото на кризата, което е било движено основно от по-добрата външна конюнктура. През следващите години обаче анализаторите прогнозират забавяне на турската и германската икономика, които са двата най-големи пазара за български стоки. Споменава се и Гърция, която пак е изправена пред опасността да не получи поредния транш от МВФ. България е особено уязвима към зараза от гръцките банки, които имат 18.6% дял в общите активи на банките в България, се казва в анализа и се припомня ситуацията от миналото лято, когато гръцкото правителство забрани трансграничните парични преводи и това засегна българския износ.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK