Ще разклати ли президентското вето управляващата коалиция

"Изборните правила имат за цел не постигане на баланс между отделните партии в парламента, а създаване на максимална възможност на гражданите да излъчат своите представители." С това аргумент започва решението на президента Росен Плевнелиев за налагане на вето и връщане в парламента на текстовете в Изборния кодекс, които ограничават възможността за създаване на секции за избори в чужбина. Те бяха предложени от Патриотичния фронт и подкрепени от ГЕРБ, част от Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Според държавния глава повторното обсъждане ще даде на народните представители възможност да създадат по-добри правила за упражняване на изборните права на гражданите.

"Изборният кодекс следва да гарантира честността на изборите както в страната, така и в чужбина. Това не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани в чужбина", пише още в мотивите на Плевнелиев за решението да наложи вето.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Приемането на промените в изборния кодекс предизвика сериозни напрежения в управляващата коалиция и по всичко личи, че сега те ще продължат с нова сила. Гласуването на ветото още отсега доведе до вълна от противоречиви изказвания от лидерите на партиите във властта. Патриотичният фронт отново заплаши с напускане на правителството. Това обаче твърде вероятно е политически блъф, тъй като позициите на двете партии в него - ВМРО и НФСБ, в момента са такива, че на предсрочни избори те едва ли ще получат толкова места в парламента, колкото имат в момента, а вероятността след това да са отново във властта е неясна. Вероятно по тази причина от ГЕРБ намекнаха, че ще отговорят на блъфа като обясниха, че няма "измислена по-демократична и добра система от изборите".

Така ситуацията е потенциално опасна за оцеляването на това правителство, но вероятността да се стигне до там е по-скоро малка. Нито една от партиите в коалицията в момента няма изгода от предсрочни избори, а залогът с промените в изборния кодекс е по-малък от техния интерес за оставане във властта.

Ситуацията ще се развие следващата седмица, когато вероятно ще започнат преговорите за намиране на компромис. За да минат отново текстовете, са нужни минимум 121 депутатски гласа. ГЕРБ и Патриотичният фронт имат общо 102, така че за да отхвърлят ветото на президента, ще се нуждаят от гласовете и на другите коалиционни партньори. При финалното гласуване на промените преди Великден, освен ГЕРБ и ПФ, "за" гласуваха и 11 депутати от РБ, 7 на БДЦ, трима от "Атака" и 8 от АБВ. Ако те препотвърдят гласуването си, както и ако ГЕРБ останат зад искането на т.нар. патриоти и мобилизират депутатите си, текстовете ще бъдат приети отново.



Патриотична контраатака

Позицията на президентската институция веднага предизвика бурна реакция сред коалиционните партньори на ГЕРБ от Патриотичния фронт, които обявиха, че ще напуснат кабинета, ако ветото доведе до отпадане на предложените от тях поправки.

"Заявеното намерение на президента да наложи вето на промените в Изборния кодекс (ИК) е безотговорно, неприемливо и застрашава българската национална сигурност." Това гласи изявление на ВМРО във връзка с решението на президента. Пред агенция "Фокус" лидерът на другата партия от фронта - НФСБ - Валери Симеoнов нарече решението на Плевнелиев национално предателство. Симеонов обвини Плевнелиев, че по този начин търси подкрепа за втори мандат от "всякакви политически отпадъци", включително и ДПС. Лидерът на НФСБ повтори тезата си от последната седмица, че кампанията на българите в чужбина е всъщност активно мероприятие, водено от няколко човека.

След публикуването на позициите на Патриотичния фронт, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще събере във вторник депутатите от ГЕРБ на извънредно заседание, на което да се вземе решение за спорния текст и спасяването на коалицията. "Винаги съм твърдял, че до този момент не е измислена по-демократична и добра система от изборите. Затова аз във вторник ще събера ПГ на ГЕРБ и Изпълнителната комисия, и същевременно ще продължим да водим разговори с нашите партньори от РБ, ПФ и АБВ, защото стабилността на държавата е важна, но не бива да нарушаваме демократичните права на българските граждани. Това е отговорност на всички политически партии и лидери, не само моя, и не само на ГЕРБ. Надявам се, че ще успеем да намерим един разумен и справедлив консенсус", пише премиерът.

Как се стигна до скандалните текстове

Първоначалното предложение на Патриотичня фронт беше да се отнеме напълно възможността за създаване на секции в чужбина, освен тези в дипломатически представителства и консулства. След като общности на българи, живеещи в чужбина, реагираха остро на промяната, се наложи премиерът Борисов да свика спешна среща на коалиционните партии. На нея се реши да се търси компромисен вариант по върпоса със секциите, а първоначалната идея беше да се наложи лимит до 50 секции в една държава. Това предложение обаче не беше прието.

В последния работен ден на депутатите преди великденската им ваканция се разигра парламентарен абсурд. Оказа се, че е имало извънредно заседние на комисията по правни въпроси, за което някои от членовете й очевидно не бяха разбрали и на което са били приети поправки в текста за секциите в чужбина. Според тях в населени места в ЕС, където има консулство или посолство, ще може да се гласува само в тях, което е проблем за градове с големи български общности като Лондон например. В населено място с население над 1 млн. жители в държави, които не са членки на ЕС, и в което няма консулство или посолство, се отварят секции при наличие на минимум 100 заявления за гласуване. Това означава, че в градове в държави извън ЕС (като например Турция, Канада, САЩ или Швейцария) с население под 1 млн. души няма да има секция за гласуване.

От новосформираната партия на отцепилите се от ДПС депутати, ръководени от Лютви Местан - ДОСТ -приветстваха решението на президента. В прессъобщение до медиите те наричат поправките "дискриминационни" и пишат, че се надяват при повторното обсъждане на текстовете депутатите да "намерят в себе си достатъчно политическа зрялост, мъдрост и демократизъм, за да бъде изработен наистина един модерен и гарантиращ равни права на всички български граждани Изборен кодекс".