А сега накъде, другари

Корнелия Нинова: "Ще се намери ли някой човек с характер в ръководството на този парламент да направи забележка на министър-председателя, че като идва тука, ще идва да отговаря на въпросите, които му се задават... някой най-накрая ще го обясни ли на този човек и да сложим тоя парламент в някакъв ред?"

Бойко Борисов: "Ще се карате така на мъжа си, на любовника, на мене няма така да ми говорите!"
...
Корнелия Нинова: "Можете да говорите по този начин, когато играете футбол на стадиона в "Банкя", когато с едната ръка ядете филия с мас, а с другата ритате мач."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бойко Борисов: "Не виждам основание г-жа Нинова да се подиграва с бедното ми детство - те живяха в охолство, членовете на Политбюро и децата им."

Това са само два кратки цитата от словесните престрелки между премиерът Бойко Борисов и новоизбрания председател на БСП Корнелия Нинова през годините. Ако едно нещо е сигурно след избирането на нов лидер на левицата, то е, че парламентарният контрол ще възвърне колорита си, дори и качеството на диалога да не се повиши. Друга сериозна промяна е в начина, по който Нинова започна да говори за курс към предсрочни избори от първия ден. "Ние ще превърнем БСП в алтернатива на това, което прави Бойко Борисов и съсипва държавата. Сваляме кабинета на Борисов и отиваме на предсрочни избори." Така, в три прости стъпки, Нинова описа как ще се развие нейният план по сваляне на четворната (вече - тройна) коалиция в първото си телевизионно интервю пред БНТ след 49-ия конгрес на партията. Разбира се, няма да е толкова просто.

Четирите големи предизвикателства



Преди да се залови да сваля правителството, лидерът на БСП ще трябва да се изправи пред няколко други предизвикателства. Първото е вътрешната консолидация на партията. Нинова ще трябва не само да задържи обединилата се около нейната кандидатура за председател коалиция от фракции, а и да задържи "лявото" крило в партията на своя страна. Различните лобита в БСП не крият непоносимостта си едно към друго и обединението няма как да дойде без битки и вътрешнопартийно балансиране и разпределение на постове.

През годините досега трите основни компонента, допринесли за победата на Нинова на конгреса – лобитата на Кирил Добрев, на Румен Овчаров и на Красимир Янков (последното със сравнително ограничено влияние в БСП, когато председател беше Станишев), никога не са играли в един отбор във вътрешнопартийните битки. Невероятното им съчетание сега допринесе за изненадващата смяна на върха, но, ако няма някакво предварително разпределение на сферите в управлението на "Позитано" 20, еуфорията от промяната ще е кратка. Янаки Стоилов от своя страна като лидер на т.нар. ляво крило, най-после стигнало до някакви властови позиции в БСП по времето на Михаил Миков, има защо да се чувства ощетен, още повече ако са верни предположенията, че той е бил кандидатурата на бившия председател за президент от името на социалистическата партия - нещо, което досега Стоилов не е отрекъл.

Дори ако успее да постигне заветния вътрешен ред във високите рангове на партията, идва следващият въпрос - дали ще може да се постигне обединение вляво с отцепилите се от редиците на столетницата партии. Към момента нито "Нормална държава" на Георги Кадиев, нито пък "Движение 21" на Татяна Дончева дават позитивни сигнали. А на пресконференцията, на която АБВ обявиха плановете си за оттегляне от властта, зам.-председателят на партията Румен Петков бе категоричен, че дори с Нинова на върха БСП няма да стане по-приемлив партньор.

От втория проблем произтича и третият - без силна обща кандидатура вляво за предстоящите след пет месеца президентски избори Нинова няма как да очаква силен старт на председателския пост. БСП трудно може да издигне сама (и да докара до победа) силна кандидатпрезидентска двойка, а евентуалният опит за лява коалиция далеч не обещава да предложи по-лесен път напред. След президентските избори пък ще последва подготовка за парламентарните - предсрочни или редовни, а там ще проличи дали стопанката ще успее да "подреди къщичката" на БСП, по думите на Стефан Данаилов от конгреса. А между всичко това партията трябва да оформи изпълними и разпознаваеми от обществото политики, с които да се докаже като алтернатива на ГЕРБ.

Вътрешнопартийно наместване

Но, говорейки за Стефан Данаилов, в кратката му и силна реч в края на конгреса на партията той предупреди Нинова да внимава, когато подбира обкръжението си. Това обаче няма как да е толкова просто. От една страна, Нинова бе избрана на втори тур с помощта на дългогодишния областен председател и на БСП - Пловдив, и бизнесмен Георги Гергов. Както и с тези на депутата от Варна Красимир Янков. И двамата най-вероятно ще поискат известни привилегии или позиции за помощта си. При предишния избор на лидер през 2014 г. например Гергов бе поискал от Михаил Миков пълна автономия в Пловдив, разказват източници от социалистическата партия. На конгреса пък се носеше слух, че Янков е изтъргувал своята подкрепа срещу зампредседателско място. От друга, дори извън бившите опоненти за председателския пост, Нинова трябва да осигури баланс между цялата палитра от лобита в партията, а това е изключително трудна задача, защото много от тях просто не се понасят.

Самата Нинова има опит с лавирането между различни лобита. Първоначално тя влиза в партията с благословията на тогавашния лидер на левицата в София Румен Овчаров. От декември 2005 г. като зам.-министър на икономиката и енергетиката при Овчаров, Нинова оглавява и управителния съвет на "Булгартабак холдинг" АД. След скандала "Р. Овч." от 2007 г., по време на който социалистката и тогавашният шеф на Националната следствена служба Ангел Александров взаимно се обвиниха в корупция, тя излиза от министерството. Според източници от левицата по това време отношенията между Нинова и лидера на столичните социалисти се обтегнали. Година по-късно Станишев я покани в Изпълнителното бюро и й предложи поста говорител (който за негова изненада тя успешно изпълняваше), което се тълкуваше като знак срещу Овчаров. Само след още една година бившият икономически министър вече не беше в тясното партийно ръководство. Нинова остана там до 2012 г. и постепенно се сближи с набиращия влияние в БСП Кирил Добрев. Днес тя отново е редом до Овчаров, но и до Добрев. Така рискът за новия председател на БСП е да се превърне в слуга на много господари.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Коалиционни (не)възможности"