Кравите не умират сами
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кравите не умират сами

Кравите не умират сами

Бързото разпространение на заразния дерматит по говедата ще нанесе значителни щети на сектора

Силвия Радославова
22026 прочитания

© shutterstock


Темата накраткo

Заболяването нодуларен дерматит по кравите и телетата, чийто първи случай в България беше регистриран в средата на април, бързо обхваща областите на Южна България.

Макар да няма опасност за човешкото здраве и консумацията на животински продукти да не крие рискове, дерматитът нанася големи загуби на фермерите, защото стопанствата, в които има случаи на заболели животни, се ликвидират изцяло.

Държавата провежда мащабна ваксинационна кампания и плаща обезщетения на фермерите за принудителното унищожаване на болни, но и здрави животни, които са били в контакт. Фермерите обаче не считат помощта за достатъчна и са загубили мотивация да подновят бизнесите си заради пазарни трудности.

Болестта ще има отражение на вътрешния пазар, но и върху износа на продукти от едър рогат добитък.

Четиридесет градуса температура, обрив и изтичане на очите. Така започва нодуларният дерматит по кравите. За разлика от хората обаче, които могат да свалят температурата и после да станат на крака, при животните това заболяване води винаги до фатален край.

Болестите по животните са неприятно събитие и за фермерите. Когато обаче те прераснат в епидемия и се случат по време на криза в сектора, вече не става въпрос просто за временни затруднения в бизнеса, а за фактическата му ликвидация. Приблизително това се случва в момента с говедовъдните стопанства, които, от една страна, изпитаха тежки икономически поражения заради падащите цени на млякото и месото в ЕС, а от друга, се сблъскаха с бързо разпространение на дерматита (виж карето), който буквално изпепелява всяка ферма по пътя си. Ако в нея има дори едно заразено животно, всички крави, телета и биволи, които са били в контакт, също трябва да бъдат евтаназирани. Равносметката към момента е за около 1600 избити животни в 66 огнища на заболяването в България.

Добрата новина, доколкото може да има такава, е, че вирусът не е опасен за човешкото здраве, а от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) уверяват, че са взети всички мерки за унищожаване на болните животни и ваксиниране на здравите, така че потребителите спокойно могат да консумират продукти, произведени в страната, след като те са преминали термична обработка или пастьоризация. Дори така обаче няма как заболяването да не удари по имиджа на индустрията, още повече че за стоките, които са с произход от ваксинирани животни, са предвидени специални обозначения на опаковката. В добавка има и забрана за износ към ЕС на всички продукти, които идват от областите с установени огнища на нодуларен дерматит. Накратко, епидемията неизбежно ще нанесе преки щети – физически чрез ликвидацията на ферми и пазарни, идващи от търговските ограничения.

Засега областите, в които е установено заболяването, са седем (виж картата), но броят на огнищата от първия регистриран случай в средата на април досега расте. Държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отговаря на ситуацията с мащабна акция за ваксиниране и финансова подкрепа за стопанствата с ликвидирани животни, но в действията й според фермерите не личи силна и добре координирана кризисна кампания, която своевременно да уведомява за нови огнища, да информира за всички необходими превантивните мерки и заповедите на ЕК и да отговаря на въпросите им, когато е необходимо.

Без стада, без бизнес

Принудителното убиване на всички едри преживни животни, които са носители на вируса или са били в контакт с такива, е най-тежкият удар за животновъдите.

"Унищожаването на стадата става според европейски регламент от 1992 г., когато болестта нодуларен дерматит не е съществувала. Тя се появява през 2011 г. и е шарков вирус. Ако едно дете се разболее от шарка, трябва ли да унищожим цялата детска градина", обяснява Танчо Колев, който отглежда говеда в Старозагорска област и е председател на Асоциацията на млеко- и месопроизводителите.

Макар че държавата отпуска обезщетения по 1075 лв. за умъртвена млечна крава и около 1500 лв. за бик, фермерите не смятат, че с тези средства ще могат и изобщо има смисъл да започнат бизнеса си отначало. "Цената на една крава в ЕС е 1800 - 2000 евро, а обезщетението за българските фермери е нищожно. Млечните крави за нас са били средство – чрез продажбата на млякото да си плащаме заемите към банките и да изхранваме семействата си. Сега животновъдите остават без стада, без бизнес. Парите за обезщетенията изобщо не стигнаха до фермерите – банките веднага ги прибраха заради дългове", обяснява Танчо Колев. Той разказва още, че търсенето на българско мляко така или иначе вече се е свило заради по-евтините европейски суровини след отпадането на млечните квоти и заливането на пазара с евтините имитиращи продукти от палмово масло. Освен това по думите му има недостиг на фуражи, защото ВЕИ-та работят не с отпадъчния оборски тор, а с люцернов и царевичен силаж, оризови трици и др., които се влагат и в животинските храни, а държавата отказва да контролира това. "Изходът е направо да кажат на хората: "Ликвидираме животновъдството, не се мъчете повече", обобщава ситуацията Колев.

Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателната компания "Жоси" и голяма кравеферма, е на мнение, че компенсациите за фермите изобщо не са по пазарни цени, и прави сравнение с Гърция, където заради болестта също се унищожават животни, но по думите му стопаните са компенсирани с по 2500 евро на глава добитък, което им е дало възможност да си купят нови крави, които да са дори по-качествени.

Фермерите са недоволни и от това, че мерките срещу заболяването са предприети твърде късно, при все че за риска от разпространение на дерматита в страната се знае от миналата година. Ваксините пък не достигат, тъй като няма масово производство в световен мащаб, а компаниите, които ги правят, са само две и не разполагат с капацитет да ги осигурят веднага. От БАБХ поясняват, че вече са поръчали всички налични ваксини и са поставени 150 хил. дози. До дни ще бъдат доставени още 170 хил., а в средата на юни се очакват нови 100 хил., с което броят на имунизираните животни ще стане 420 хил., тоест ще бъдат обхванати половината от всички едри преживни животни в страната. Ваксинацията засега се прилага само в радиус от 20 км около възникналите огнища и населените места по южната и западната граница на страната, за които се счита, че са области с висок риск.

Ефектите за вътрешния пазар и износа

Масовото ваксиниране на животни от засегнатите области изправя пред предизвикателства и вътрешния пазар. Това е така, защото след имунизацията се изчаква в период от 28 дни животното да създаде антитела. Ваксината пък не предоставя тотална индивидуална защита, а осигурява покритие в 80-90% от случаите. "Зареждаме телешко месо от двете ферми – едната в Северна България и една в Хасковско, в който район вече бяха направени ваксини. Заради това сега преустановихме доставките от втората ферма, докато животните си създадат имунитет, но след необходимия срок ще подновим покупките", казва Мерал Люледжи, собственик на бутиковата месарница Butcher в София. Тя смята, че търсенето на българско телешко месо няма да се повлияе от разпространението на болестта, защото не крие опасности за човека. "Това не е луда крава и изглежда, че темата за месото дори от ваксинирани животни се преекспонира. Ваксините са нещо обичайно и не биха развалили структурата на продуктите", обяснява Люледжи.

Макар и безопасно, такова месо обаче ще остане само за вътрешна консумация и няма да може да бъде реализирано в ЕС. Това няма пряко отношение към безопасността, а по-скоро към практиките на ЕК, които предвиждат търговски ограничения за районите със заболявания, защото те се класифицират като "инфектирани", а за възстановяване на свободния им статут трябва да са минали три години от унищожаването на последното огнище. В ЕС обаче ще могат свободно да се реализират месни продукти от всички незаразени области на страната, както и мляко, млечни и месни консерви, но придружени от специфичен сертификат. Експортът за трети държави ще става само след съгласие на държавата вносител.

Тези търговски ограничения няма да имат силен отзвук върху износа, защото и в момента той не е голям (виж карето), тоест България няма да загуби ключови експортни пазари - просто забраната ще забави още тяхното развитие.

От БАБХ посочват, че на българския пазар месото от областите, в които се правят имунизации, ще подлежи на специален режим на етикетиране. То ще има маркировка с форма на диамант. Млякото и млечните продукти няма да имат специален етикет, но в този сегмент проблемите са други. "Икономическите загуби на фермерите растат с часове. Цената на млякото буквално се срива и вече има някои райони, в които е 25 ст./литър. Мандрите или ще спрат да купуват мляко от областите, където се среща заболяването и се прави ваксинация, или ще започнат да изкупуват на безценица. Като пряк ефект очаквам вносът на некачествени млечни продукти и на дълбоко замразени меса, които се влагат от преработвателите, да нарасне още", казва председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов. Той твърди, че голяма част от този внос е в сивия сектор. Така смята и Танчо Колев. "Държавата не провежда контрол, а работи на принципа има внос – има комисиона, няма внос – няма комисиона", заключва фермерът.

по темата работи Мара Георгиева

Какво е нодуларен дерматит

Нодуларният дерматит, познат още като шарка по преживните животни, се предава изключително лесно. Освен чрез контакт между здрави и болни животни той се пренася механично и от комари, мухи, кърлежи и др. Източник на инфекция могат да бъдат заразени повърхности, превозни средства, водопои и фуражи. Заболяването на животното започва с треска, а за потвърждаване на диагнозата задължително са необходими лабораторни изследвания. Нодуларният дерматит е разпространен в Африка и Близкия изток, а в последните две години огнища са регистрирани в Турция и Гърция, откъдето вирусът се пренася в България. Във всяко стопанство, в което се докаже дори един случай на болестта, се ликвидират всички животни. В областите на страната, в които има огнища на заболяването, се организират ежеседмични клинични прегледи на добитъка, въведена е забрана за придвижване на животни с изключение на тези, предназначени за незабавно клане. Транспортирането на животни от Южна до Северна България става само след разрешение на Агенцията по храните.

Причинителят на заболяването не оказва вредно влияние върху здравето на хората.
Каква продукция изнасят говедовъдите

Автор: Капитал


Продажбата зад граница на живи животни, месо и колбаси от едър рогат добитък не заема съществен дял в общия селскостопански износ на България. Стойността на експортираните продукти от тази група през 2015 г. е близо 35 млн. лв. За сравнение - от страната са изнесени гъби и пчелен мед за почти двойно по-висока стойност. Продукцията от едър рогат добитък постоянно губи експортни пазари - в периода 2012 - 2015 г. спадът на износа им е 38% спрямо 2008 - 2011 г. Говеждото месо пък заема една от водещите позиции в структурата на вноса с 57 млн. лв. В свой анализ "ИнтелиАгро" посочва, че вътрешното търсене е силно диференцирано, а за висококачествено телешко за директна консумация страната разчита предимно на внос. Местното производство тепърва започна да прохожда.

Традиционно далеч по-висока е стойността на износа на млякото и млечните продукти. В последните три години този сегмент генерира приход от около 223 млн. лв. на компаниите износители, като само делът на сирената е 180 млн. лв. Страната обаче продължава да е нетен вносител на мляко, сметана и млечни продукти. През миналата година вносът се оценява на 263 млн. лв.

Автор: Капитал

Темата накраткo

Заболяването нодуларен дерматит по кравите и телетата, чийто първи случай в България беше регистриран в средата на април, бързо обхваща областите на Южна България.

Макар да няма опасност за човешкото здраве и консумацията на животински продукти да не крие рискове, дерматитът нанася големи загуби на фермерите, защото стопанствата, в които има случаи на заболели животни, се ликвидират изцяло.

Държавата провежда мащабна ваксинационна кампания и плаща обезщетения на фермерите за принудителното унищожаване на болни, но и здрави животни, които са били в контакт. Фермерите обаче не считат помощта за достатъчна и са загубили мотивация да подновят бизнесите си заради пазарни трудности.

Болестта ще има отражение на вътрешния пазар, но и върху износа на продукти от едър рогат добитък.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK