Общински дълг до шия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Общински дълг до шия

Всяка трета обществена поръчка, проведена от община, е с нарушения, показват одитите на Сметната палата

Общински дълг до шия

Задълженията на общините, в които влизат всички поети бъдещи ангажименти по договори, набъбват до 2.2 млрд. лв., най-тежко е положението в Сливен

18173 прочитания

Всяка трета обществена поръчка, проведена от община, е с нарушения, показват одитите на Сметната палата

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Темата на кратко

- Над половината от 265 общини са в лошо финансово състояние.

- Към края на 2015 г. общините са генерирали общ дефицит от 230 млн. лв., рекордните 2.2 млрд. лв. общи задължения (заедно с поетите бъдещи задължения по договори) и просрочия към доставчици, банкови кредити и т.н. на стойност 213 млн. лв.

- Местната администрация се проваля при управлението и финансирането на почти всички дейности, с които е натоварена.

- Задлъжнялостта на общините рефлектира върху цялата икономика.

"Ако общината беше търговско дружество, бих я обявил в несъстоятелност." Думите са на кмета на Сливен Стефан Радев и описват тежкото финансово състояние на града, което той заварва с идването на поста през есента миналата година. Сливен не е единственият пример за община, затънала в дългове заради лошо управление. Над половината от общо 265 населени места са с, меко казано, недобри финанси, което в случая с Велинград и Видин например доведе до запориране на сметки и блокиране на жизненоважни дейности в края на миналата година. И тъй като в България общините не фалират, двете почукаха на вратата на Министерството на финансите през зимата, а то веднага им отпусна поредния спасителен безлихвен заем.

Причина за тежкото състояние на градовете е, че местните управници харчат повече, отколкото събират. Освен недостатъчния размер на собствените приходи общините страдат от хроничен популизъм (особено преди избоди), често правят огромни за размера им разходи по европейските програми и, разбира се, има откровени злоупотреби. Доказателство, че масово общините са управлявани зле, са одитните доклади на Сметната палата за последните пет години, систематизирани в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). А изводите в него са категорични - близо 70% от разходите на местната власт са необосновани и не изпълняват заложените цели. Тоест те се пропиляват, без да дадат положителен резултат. Една четвърт от всички проверки се пращат до прокуратурата заради съмнения за злоупотреби.

Мащабът на бедствието се вижда още по-ясно от данни, предоставени от Министерството на финансите на Комисията по бюджет и финанси в хода на дискусията за промените в Закона за публичните финанси. Към края на 2015 г. местната власт отчете общ дефицит от 230 млн. лв., рекордните 2.2 млрд. лв. общи задължения (задължения към момента и поети бъдещи ангажименти за разходи по договори, които са около 80% от цялата сума) и просрочия към доставчици, банкови кредити и т.н. на стойност 213 млн. лв. При 20-ина общини тези дългове надхвърлят 2-3 пъти годишните им бюджети. А тези проблеми се отразяват и върху потенциала за развитие на местната икономика.

Сливенски проблеми

От всички 265 общини се откроява една, чието финансово състояние е най-тежко - Сливен. Градът може да се похвали с общи задължения от над 170 млн. лв. (включват и поетите бъдещи ангажименти), или около 255% от годишния бюджет на общината. Тя е и с най-високия размер на просрочени задължения (към доставчици, банкови кредити и външни заеми) - 25 млн. лв. Тоест сметките й може всеки момент да бъдат запорирани от кредиторите и да не може да се финансират дори детските градини и училищата. Подбалканският град вече има горчив опит. "Заварих общината със запорирани сметки и обявени за продажба имоти от съдия-изпълнител", коментира кметът Стефан Радев, който встъпи в длъжност след последните местни избори. Проблемите обаче не са от година или две. Генезисът трябва да се търси през 2009 г., когато с голям ентусиазъм се прави първа копка на водния цикъл в града – проект, който без съмнение е необходим. Тръбопроводите са остарели, авариите са непрестанни, пречиствателната станция за отпадни води беше остаряла, а пречистване на питейната вода липсваше. На този фон проектът изглежда задължителен за изпълнение.

Строежът започва през втория мандат на Йордан Лечков, финансиран по програма ИСПА. Прогнозната цена е около 80 млн. лв. Само няколко месеца по-късно строителството е прекратено, кметът отстранява изпълнителя, а малко по-късно първото правителство на Бойко Борисов спира парите за изграждането на водния цикъл. Прокуратурата повдигна обвинение срещу Лечков за злоупотреба с бюджетни средства, но бившият кмет бе оправдан. Три години обаче градът е в окопи, защото няма пари дори да бъдат запълнени вече изкопаните дупки. Центърът е блокиран, автомобилите се движат по тротоарите, всичко е в прах и мръсотия. През 2011 г. на кметския стол сяда Кольо Милев от БСП. Дупките са заровени... за да започне наново да се разкопава с втория старт на проекта. През 2013 г. проектът се възобновява, а стойността му е около 65 млн .лв. Изграждането беше спечелено от "Обединение Сливен 2013", в което водеща роля имаше свързваното с Делян Пеевски "Водстрой 98".

Настоящият кмет на града твърди, че финансовите проблеми на общината са започнали именно заради този проект. Досега е глътнал около 70 млн. лв., като около 20% от средствата са за сметка на общината. Строителството все още не е приключило окончателно. Далеч не са изчезнали и проблемите, свързани с него. "Пред нас стои опасността от огромна финансова корекция за около 20 млн. лв.", казва кметът Радев. Това е близо 1/3 от бюджета на общината. Неговата надежда е строителството да приключи до края на май, а за тази цел през март регионалното министерство отпусна 1.6 млн. лв. на общината за довършителни дейности по водния цикъл. "Парите са предназначени за изграждане на два колектора, без които не може да бъде завършено свързването на първия и втория етап от водния цикъл", уточнява градоначалникът.

ВиК проектът обаче не е единственият провал в управлението на града. По думите на Радев в мандата на предишния кмет са започнали да се трупат просрочени задължения не само по инвестиционните проекти, но и за текущи нужди. "Вече имаме пълния комплект от задължения. За храна за детските градини, за улично осветление, ремонт, горива, вода, ток. Всичко", каза кметът без особена гордост.

Така в края на 2015 г. Сливен се оказва с десетки милиони дългове и дела, които фирми водят срещу нея. Заемите от банки са 7 млн. лв., на фонд ФЛАГ трябва да се върнат 4 млн. лв. За сметопочистване се дължат близо 4 млн. лв., за осветление - над 10 млн. лв., а за озеленяване - около 500 хил. лв. Още милиони се дължат на строителни фирми за извършени дейности по пътно строителство и ремонт. А съдебните процеси, които вероятно ще бъдат загубени, могат да струват около 15 млн. лв. Първият ефект от финансовите проблеми на Сливен бяха усетени в началото на 2016 г. от гражданите на града – данъкът върху сградите беше повишен двойно, увеличение имаше и на данъка върху автомобилите.

За да намали лихвите и да избегне ново запориране на сметки, общинският съвет взе решение да емитира 5-годишна общинска облигационна емисия за 25 млн. лв. С парите ще се рефинансират банковите заеми, ще се върнат парите на фонд ФЛАГ и ще се погасят други капиталови задължения, като според Радев лихвата ще е двойно по-ниска от сега плащаните около 5%. Облигационната емисия ще е в условията на частно предлагане, което означава, че ще се търси институционален инвеститор - банка, застрахователна компания, инвестиционно дружество и т.н., който да купи облигациите. "Вече подписахме договор за финансово посредничество с Общинска банка", обясни кметът. Причината такава емисия да е успешна се крие именно във факта, че общината не е компания и не може да фалира, т.е. емисията се гарантира от държавата.

С тези пари обаче е предвидено да се погасяват единствено задълженията, свързани с капиталовата програма на града. За просрочените текущи дългове ще се стигне отново до Министерството на финансите, от което се искат 8 млн. лв. безлихвен заем. "Оттук нататък предстои да предприемем структурни мерки, за да не се повтаря това положение", казва кметът.

На теория задлъжнялостта на една община се отразява и на стандарта на живот на хората в нея. На практика обаче задлъжнялостта и стандартът на живот се обуславят често от един и същ фактор - огромната обвързаност на местната власт с неформалната икономика. Публична тайна е, че кметовете през годините избират за изпълнители свои приятели (първият изпълнител на водния цикъл беше сред най-приближените на Йордан Лечков, преди да се скарат). Стефан Радев признава, че през годините обществените средства не са се харчили по най-ефективния начин и в крайна сметка не са носили нужните ползи за града. "Искаше ми се с приключването на проектите те да служат за подобряване на живота на хората и да са с най-добро съотношение между цена и ползи. Аз имам съмнение относно тяхната целесъобразност", казва кметът.

В лоша компания

Сливен може и да е най-фрапиращият пример, но далеч не е единствен. В началото на февруари финансовият министър Владислав Горанов обяви, че сметките на община Велинград са запорирани заради дългове. Причината са 8.6 млн. лв., дължими на сметопочистващата фирма. Според неофициални данни просрочените задължения на общината към края на 2015 г. надхвърлят 11 мн. лв., или близо 50% от общия годишен бюджет. Общите задължения са близо 20 млн. лв. "Общината дължи в момента 19 - 20 млн. лв. Дошли сме в министерството да искаме безлихвен кредит, не можем да храним детските градини", каза кметът Костадин Коев, който дойде на крака при министъра на финансите, за да търси помощ.

Два месеца по-рано финансова помощ поиска и кметът на Видин, тъй като и неговият град осъмна със запорирани сметки. Общината има просрочени задължения за над 7 млн. лв., а общите дългове са близо 40 млн. лв., което е повече от целия й бюджет. За да се избегнат запорите, общинският съвет е поискал от Министерството на финансите 2 млн. лв. безлихвен кредит, с които да започнат разплащанията към 10-те най-големи кредитора на общината. "Тези запори генерират допълнителни разходи от порядъка на около 30 до 50%. Това са разходи за държавни такси, за съдебни такси. За около година такива разходи формират около 1.4-1.5 млн. лв.", коментира пред БНТ кметът Огнян Ценков.

Общите задължения на Бургас и Пловдив също надхвърлят два пъти годишните им бюджети, но това не е такъв проблем за тях. Просрочията на двете общини са относително малък дял, а собствените приходи позволяват заемите да се обслужват редовно. Във Велинград, Видин и Сливен картината е по-различна. Собствените приходи на тези общини са едва 30% от разходите им. За всичко останало се разчита на държавата.

Причините да се стигне до тежкото финансово положение се виждат в изводите на одитните доклади за управлението на средства и имоти в 83 общини, изготвени от Сметната палата. ИПИ обобщава, че има случаи на неефективност, затруднения и умишлени злоупотреби във всяка сфера на работа на общинските администрации. Икономистите твърдят, че общините се провалят в харченето на средства по програми и проекти, в разходите за издръжка и капиталовите разходи, но и като възложители на обществени поръчки и при управлението на общинското имущество. Тоест местната власт (с някои изключения) като цяло е лош мениджър. Конкретен пример е община Ботевград по време на прословутия вече кмет Георги Георгиев. През 2012 и 2013 г. общинският съвет е допуснал разпределение на разходи, без да са осигурени приходи. Местните такси не са били разходоориентирани и за периода на одита близо 800 хил. лв. са отклонени нецелесъобразно за текуща издръжка и капиталови разходи. В края на 2012 г. кметът на общината е поискал допълнителни средства от Министерството на финансите за ремонт и възстановяване на улици. Общината е получила финансиране, но е отклонила значителна част от целевите средства за текуща издръжка и други обекти (строеж на многофункционална спортна зала).

Анализът на одитните доклади показва, че местната администрация се проваля при управлението и финансирането на почти всички дейности, с които е натоварена. Освен това е и непрозрачна. Липсват капацитет, стимули и добро планиране. Често не се спазва законодателството, свързано с управление на приходите и разходите, възлагане на обществени поръчки, управление на имуществото. Основните проблеми при обществените поръчки пък са корупцията и личното облагодетелстване, липсата на ефективен контрол във всяка стъпка по подготовката, възлагането и изпълнението на поръчките.

Последиците за икономиката

Според последното изследване на Института за пазарна икономика за икономическото развитие на регионите възстановяването от кризата е трудно и се движи с различна скорост в различни части на страната. Не е изненада, че гледайки картата за икономическото развитие, тя в голяма степен съвпада с тази, която показва степента на задлъжнялост. Общините, които се бавят с години да се разплатят с фирмите и имат огромни задължения, са принудени не само да ограничават инвестициите, но и да режат от жизненоважни разходи, страдат от ниска икономическа активност, инфраструктурата запада, отлив на инвеститори и съответно отлив на пари, които могат да задвижат колелото в обратна посока.

Единственият двигател на растежа остават еврофондовете, които обаче колкото помагат, толкова и вредят. Заради желанието да постигнат максимална усвояемост общините се нагърбват с проекти, които не съответстват на тяхната икономика, и дори съфинансирането се оказва проблем. Именно проектите по европейските програми са отговорни за постигнатия през 2015 г. дефицит на местната власт - около 200 млн. лв. Парите отново бяха покрити от централния бюджет, въпреки че по закон общините не могат да харчат повече, отколкото получават.

През 2015 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе с доклад, в който посочва, че непредвидените забавяния на плащанията, както и тези, които не се изчистват редовно, могат да се окажат сериозна пречка за бизнеса най-вече по отношение на неговата ликвидност и печалби, а оттам и да забавят икономическия растеж. Ето защо основните препоръки са за редовно наблюдение на просрочените задължения на държавата, създаването на всеобхватна система за отчитането им и включването им при изследването на икономическата и фискалната политика.

Тъй като са лоши мениджъри, общините логично губят все повече автономност. Министерството на финансите предложи промени в Закона за публичните финанси, които предвиждат общините да могат да влизат в процедура по оздравяване, ако финансовото им състояние не е добро. Той беше приет тази седмица на второ четене в бюджетна комисия и ако мине и в пленарната зала, ще влезе в сила от 1 януари 2017 г. Кметствата ще могат да получават безлихвени заеми от правителството, но само ако то одобри плана им за преструктуриране. Сдружението на общините протестира силно срещу този нов инструмент за подчинение на местната власт, както те го виждат, но когато нуждата говори, кметовете мълчат. Такъв заем ще поиска Сливен, а по думите на финансовия министър около 20 общини отговарят на критериите за тежко финансово положение и също могат да кандидатстват.

От една страна, по този начин, вместо да насърчи добросъвестните кметове, държавата ще плати там, където не се е управлявало добре. Рискът от политическо влияние при избора кои общини да получават безлихвено финансиране остава. А дългосрочните вреди са най-важни - некадърната местна власт произвежда липса на възможности и растеж, все по-голяма зависимост от София и следователно удобен омагьосан кръг, който да продължава да се възпроизвежда.

Редактирана на 14 май 2016 г.

Темата на кратко

- Над половината от 265 общини са в лошо финансово състояние.

- Към края на 2015 г. общините са генерирали общ дефицит от 230 млн. лв., рекордните 2.2 млрд. лв. общи задължения (заедно с поетите бъдещи задължения по договори) и просрочия към доставчици, банкови кредити и т.н. на стойност 213 млн. лв.

- Местната администрация се проваля при управлението и финансирането на почти всички дейности, с които е натоварена.

- Задлъжнялостта на общините рефлектира върху цялата икономика.

"Ако общината беше търговско дружество, бих я обявил в несъстоятелност." Думите са на кмета на Сливен Стефан Радев и описват тежкото финансово състояние на града, което той заварва с идването на поста през есента миналата година. Сливен не е единственият пример за община, затънала в дългове заради лошо управление. Над половината от общо 265 населени места са с, меко казано, недобри финанси, което в случая с Велинград и Видин например доведе до запориране на сметки и блокиране на жизненоважни дейности в края на миналата година. И тъй като в България общините не фалират, двете почукаха на вратата на Министерството на финансите през зимата, а то веднага им отпусна поредния спасителен безлихвен заем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Общините имат огромни активи, да започнем с паркоместата по улиците и обществените пространства. На много места, най-яркият пример е София, се е формирал зависим електорат от притежатели на автомобил. Ако циганите биват заплашвани на всеки избори, че може да дойде някой в маалата, който да им поиска документите за собственост, то за белите цигани (познати още като българи) заплахата е, че може да дойде някой, който ще им поиска да си издължат парното и че ще "направят като в Европа" да не може да се паркира по тротоарите, а данък 20-годишна саждоразпръсквачка да не е вече 25 лева. Така местните власти се опитват да формират гета от зависимо население, я чрез неиздължени сметки, я чрез живот в беззаконие, каквото представлява паркирането по тротоарите. Резултатът от това е декадентският вид на повечето български градове. Процесът на упадък беше временно спрян с милиардите на ЕС и проектния начин на тяхното харчене, но 2020 г. парите свършват, след което спускането по наклона ще продължи с бясна скорост.

  • 2
    bzm avatar :-|
    bzm

    Сф е доказала своята незайнтересиваност по отношение на имотите си. Стотици празни помещения стоят не използвани във всяка една община на столицата, тънат в мръсотия и безхаберие. Това е ''прекрасната'' Сф,дето уж растяла,пък не стареела,ама потъала в мръсотия и разруха

  • 3
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    За Сливен тази декапитализация тръгна от Гагаузов, той създаде перфектни схеми за източване, които сега дават резултат. Даже най-големите поддръжници на БСП открито хулят Гагаузов за кражбите в Сливен.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "cinik":

    Какво точно им свършва на тези еврофондове 2020 г.? Свършва програмния период. После идва нов. Може и да намалеят, но не знам да са им свършили субсидиите на фермерите на европейците, а откога ги има...

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "Георги Георгиев":

    С кохезионните фондове се приключва. Кой колкото успял да кохезира, толкова.

  • 6
    someeeee avatar :-|
    someeeee

    Локалки Гърции има разпръснати из цяла България... :) Иначе всичко е цветя и рози.. А и СТАБИЛНОСТ да не забравяме. :)

  • 7
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#4] от "Георги Георгиев":

    Еврофондовете започват да дават пари за други неща. В периода 2014-2020 парите за пътища са адски малко. Късмет е, че ще успеем да достроим Струма, но пари за Видин-Монтана няма да видим. Магистрала от Видин до Ботевград с евросредства няма да има. Еврофондовете се обръщат към ЖП транспорта и ще излеят доста пари в оправянето в ЖП инфраструктурата. Там ще е следващото лапкане.
    ЖП транспортът има едно огромно предимство - работи основно на ток, който е собствено производство и ако е от вода/въглища, не изисква износ на валута. Всеки литър петрол е износ на валута от държавата. Валута, която няма да се завърти тук.
    Ако с оправените ЖП линии от София до Пд се стига за час и до Бургас за още един час или час и 20 минути това ще е голяма стъпка напред. Освен за приходите от винетки и акциза върху горивата, който пълни дупката на НОИ.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "cinik":

    За периода 2007-2013 г. Кохезионният фонд обхваща България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република.

    С изключение на Румъния и Хърватия, всички държави тук "кохезират" от преди ние да влезем в ЕС. Гърция е влязла още 1981 г. Не споря, че идва краят на точно този механизъм. НО не може да се говори, че Еврофондовете на практика спират. Под една или друга форма, ЕС винаги ще подкрепя развиващите се икономики вътре в него, защото те иначе няма да имат мотивация да останат (особено Гърция).

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#7] от "alabalko":

    Всичко това го знам, въпроса е за какво спиране говорим, при положение че тези пари по един или друг начин ще се разпределят между държавите-членки.

    Не стига че получаваме пари за проекти, ами и проявяваме претенции какви да са. Ако ЕС каже - ЖП, ако каже - градски пътища. Това са програми, чиято основна цел е подпомагането на цялостното развитие в ЕС и едва на второ място на България. Магистралите можем и сами да си ги достроим, щом Европа плаща за всички други големи проекти.

  • 10
    wfx1497982278524781 avatar :-|
    Ben Peterson

    Здравейте,
    Аз съм доктор Бен Питърсън, заемодател на частни заеми, който дава времеви възможности за заеми. Имате ли някакви финансови затруднения? Нуждае се от заем за консолидиране на дълга, при 2% строителство, кредит за недвижими имоти, рефинансиране, лични, бизнес цели или спешни пари? Вие сте бизнесмен или жени, които мислят за разширяване на вашия бизнес предлагат кредитиране от всякакъв вид. Ако се интересувате, свържете се с нас днес ([email protected])


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.