АБВ на кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АБВ на кризата

АБВ на кризата

Тактически сметки преструктурираха управляващото мнозинство

11315 прочитания

© Юлия Лазарова


След напускането на АБВ на управляващата коалиция тази седмица и разклащането на мнозинството въпросът не е дали ще има избори. Въпросът е защо те не са следващия месец. Като се има предвид състоянието на политическите опоненти и временни коалиционни партньори на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов всъщност би имала най-голяма полза от това. Сметката обаче не е толкова проста.

Политическата активност от последната седмица сякаш говори, че правителството се клати и предсрочните избори вече не са само плашило в споровете между партиите в управляващата коалиция, а чакат зад ъгъла. И не само това, но могат да доведат до сериозно разместване на политическите пластове. Желаещи за това, разбира се, има, но след като прахът от тази политическа буря се поуталожи, ситуацията всъщност не изглежда толкова драматична. В политиката обаче често ходовете, които са наглед свързани, може и да са част от планирана стратегия или опит нещата да изглеждат така сякаш има такава.

Тази седмица всъщност се разви поредната криза, която беше заложена още от основаването на настоящата коалиция. След разпада на Реформаторския блок задържането на АБВ вече не е толкова важно за ГЕРБ с изключение на напускането на социалния министър Ивайло Калфин, който беше уважаван от колегите си. Свиването на формалното мнозинство няма да свали кабинета, нито ще промени нещо фундаментално в политиката му, поне не до президентските избори. Най-малкото ГЕРБ може лесно да формира тематични мнозинства в парламента дори и без подкрепата на АБВ. Управляващите са свикнали да играят в такава среда - в предишния си мандат Бойко Борисов беше формално премиер на малцинството и винаги могат да намерят поредния "златен пръст". На етапа все още управляващата гарнитура може да се разпадне само когато най-голямата партия в нея реши, че това й е изгодно - че опонентите й сега се намират в най-слабата си точка, а подкрепата за Борисов е обречена да намалява.

Голямата конспирация, която обаче липсва

ГЕРБ - винаги готови, но не сега

"Ако патриотите и реформаторите са стабилни, и ние сме стабилни, ако не – избори." Това предупреждение отправи премиерът Бойко Борисов в сряда от Лондон след оставката на вицепремиера и министър на социалната политика Ивайло Калфин и излизането на АБВ в опозиция. Чисто аритметичната сметка на разположението на силите в парламента показва, че за да падне от власт, ГЕРБ трябва да се самосвалят или срещу формацията на Борисов да се обединят всички депутати от БСП, ДПС, ПФ, БДЦ, АБВ и "Атака" - нещо, което на този етап изглежда не само нереалистично, но и конституционно проблематично. Три месеца преди президентските избори държавният глава може да назначи служебен кабинет, но тогава Народното събрание трябва да остане действащо. Така че ако се тръгне към предсрочни избори, това трябва да се реши в близките няколко седмици, за могат те да се проведат през есента.

От ГЕРБ твърдят, че те са единствената формация в парламента, която е готова за предсрочни парламентарни избори. Според социологическите сондажи, независимо че партията на Борисов е първа политическа сила, тя губи подкрепа. Проучване на "Алфа рисърч" от март показва, че тя спада с 3% в сравнение с края на миналата година. Тенденцията за ГЕРБ от последните избори е, че е първа политическа сила, но губи гласове и съответно мандати. В 41-ото Народно събрание партията на Борисов имаше 117 депутати. В 42-ото те бяха 97, а в сегашното са 84 народни представители. Дори и да има предсрочни парламентарни избори сега, картината за ГЕРБ няма да е по-различна и на Борисов ще му се наложи да управлява отново в коалиция. Плюс това не е съвсем ясно дали евентуалното подаване на оставка няма да се възприеме от избирателите като слабост, което може допълнително да донесе негативи на ГЕРБ. Борисов веднъж игра този ход през 2013 г., но тогава като причина изтъкна масовите протести срещу кабинета.

Коалиция по неволя

Интерес от предсрочни парламентарни избори нямат и от Реформаторския блок. Ситуацията между партиите от десния съюз е доста сложна и процесите тепърва предстои да се развиват. Независимо че според социологическите проучвания при евентуални парламентарни избори те не са застрашени от невлизане в парламента (подкрепата за тях е около 6%), твърде вероятно е там да има процеси на разпад. На парламентарно ниво това вече е факт след излизането на ДСБ и депутатите от гражданската квота в опозиция, а неофициално прогнозите на депутати от блока са, че не е изключено раздялата да стане и на ниво РБ. Проблемът е, че шансовете на формациите от десния съюз поотделно за оцеляване не са големи. Първият тест дали реформаторите ще продължат да са заедно ще бъдат президентските избори.

ДОСТ-а проблеми за ДПС

След трусовете в ДПС покрай бруталното отстраняване на Лютви Местан от партията, забраната на почетния председател на движението Ахмед Доган да посещава Турция, безличният избор на Мустафа Карадайъ за оперативен председател и създаването на ДОСТ, партията е в сериозна криза. Нещо повече - проблемът при ДПС изглежда въпрос на оцеляване. На терена се появи още една политическа сила - формацията на Местан, на която социолозите дадоха летящ старт - близо 2% подкрепа, което за нова политическа сила е доста добър резултат. Това плюс скъсаните отношения с Турция прави вероятността от разцепление на ДПС съвсем реална. Всички знаци от движението след националната конференция сочат, че стратегията му след трусовете е да не допусне това. В ръководството му бяха вкарани няколко кметове като този на Кърджали Хасан Азис с надеждата това да спре отлива на симпатизанти. Движението имаше и амбвивалентна позиция за гласуването в чужбина, тъй като оттам се страхуват, че много гласове за ДОСТ могат да дойдат от Турция. По тази причина евентуални предсрочни избори не са в интерес на ДПС. Плюс това движението има да преодолява и още един проблем, свързан с изолацията и лошия му имидж, който има с присъствието на Делян Пеевски в парламентарната група.

Веднага след изненадващия ход на АБВ, за който не подозираха част от депутатите на формацията, нито пък излъченият от нея социален министър Ивайло Калфин, се заговори, че това е част от някакъв план. "Сондажите за нефт и газ в Черно море и конгресът на БСП са причината за оттеглянето на АБВ", каза убедено председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Отстрани изглеждаше, че едва ли не в левицата вече се оформя коалиция, което е готова да се консолидира и да се противопостави на управляващите. Други пък привидяха в първоначалното мълчание на премиера Бойко Борисов знак, че става въпрос за договорка между него и Първанов. Според тази конспирация бившият президент отваря вратата за ляво обединение, което при бъдещи избори може да погледне благосклонно на евентуална коалиция с ГЕРБ. Трета версия гласеше, че напускането на АБВ ще отвори вратата за завръщане на ДСБ на Радан Кънев в управлението. По думите на министъра на здравеопазването Петър Москов, който е член на партията, тя няма място в една лодка с "проруската опозиция", формирана от АБВ, БСП и ДПС.

Проблемът с тези твърдения е, че те твърде много вярват във възможностите за сложна стратегическа игра. За да се случи това обаче, трябва да има сериозен интелектуален потенциал в българската политическа класа, към което следва да се отнасяме по-скоро скептично.

Всъщност ходът на Георги Първанов тази седмица беше неизбежен и единствено възможен. Влизането му в правителството преди година и половина целеше да покаже, че може да има и друга лява политика, която да е успешна, за разлика от изпадналата в глуха защита БСП. Но ако АБВ останеше още в управленската коалиция, окончателно щеше да се обезличи.

Въпреки че решението на ръководството на партията да се оттегли от властта веднага след конгреса на БСП през миналия уикенд изглежда като планирана стъпка, различни източници от АБВ твърдят, че то е импровизация. Във формацията на президента се е говорило промяната да се случи в следващите два-три месеца, като се намери значима причина, а не да се говори за "натрупвания". Избързването сега по-скоро цели да се създаде впечатление за координирано действие с БСП след не много очакваната победа на Корнелия Нинова. Източници от "Позитано" твърдят, че е нямало договорка, но това е единственият шанс на бившия президент да завие вляво. "Ние имаме собствена стратегия и дали АБВ ще се впише в нея предстои да видим", коментира пред БНР Кристиан Вигенин, бивш външен министър и секретар на ПГ на БСП.

Колкото до обясненията за дългата ръка на Москва, те винаги се появяват, когато в ГЕРБ нямат рационален отговор на случващото се. Факт е, че бившият президент Георги Първанов дори не иска да прикрива проруския си афинитет. Преди месец на конгреса на ВМРО той поиска създаването на гражданска гвардия само няколко дни след като руският президент обяви за създаването на руската национална гвардия. В същото време обаче премиерът Бойко Борисов още в първите месеци на настоящото правителство беше делегирал правомощия на социалния си министър Ивайло Калфин да прави сондажи в Москва около възможността за възобновяване на "Южен поток".

Началото на голямата кампания

На практика от тази седмица стартираха едновременно три политически кампании - предизборната за президентския вот, за предсрочни парламентарни избори и за формата на следващото управление. Излизането на АБВ от коалицията сега наистина дава нова динамика на политическия живот, но това не означава задължително, че по-малката лява партия ще има толкова водеща роля в събитията през следващите месеци. Сегашният ход на Първанов е само опит махалото на властта да се премести повече вляво. Дали той ще е успешен зависи в много по-голяма степен от останалите големи партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. От това уравнение засега изключени изглеждат партиите от Реформаторския блок, които не дават вид да имат никаква дългосрочна стратегия. Единственото изключение сред тях - ДСБ, на етапа трудно може да има голямо самостоятелно значение.

Тестът за продължителността на настоящия парламент ще бъдат предстоящите президентски избори. Преди те да се проведат и да измерят относителната тежест на партиите, никоя от тях не иска да рискува с предсрочни избори. В ГЕРБ са правили калкулации за възможни избори три в едно (президентски, парламентарни и референдум), но са стигнали до заключението, че резултатът от тях няма да подобри много ситуацията. Евентуалното отпадане на малките формации като БДЦ, "Атака", АБВ и вероятно остатъците от Реформаторския блок ще преразпредели местата в Народното събрание, но няма да даде решително предимство за ГЕРБ. Въпреки решителната си победа на местните избори през миналата година партията на Бойко Борисов като цяло има едва около една трета от общинските съветници, което показва, че е стигнала таван в подкрепата си. Така евентуални избори дори биха могли да доведат до обратен резултат, при който БСП и ДПС да се доближат до възможността да съставят кабинет. Висш функционер на социалистите например коментира пред "Капитал", че не изключва възможността за подобно сътрудничество. "Просто трябва да направим така, че да не ни прекарат за трети път", каза той.

Президентската кампания обаче ще бъде доста измъчена за всички партии. Всяка от тях привижда възможността опонентите им да издигнат възможно най-неудобната за тях фигура, без значение дали има реални шансове за това или не. Например в средите на БСП и АБВ упорито се говори, че ГЕРБ кандидатира за президент еврокомисаря Кристалина Георгиева, която има безспорен авторитет и политически нюх. От партията на Бойко Борисов наистина са правили такива сондажи, но те са постигнали по-скоро негативен резултат. В ГЕРБ пък се притесняват, че левицата ще издигне настоящия генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. В началото на лятото ще започнат обсъжданията между страните - членки на Съвета за сигурност, кой ще наследи Бан Ки Мун като генерален секретар на ООН. Бокова беше официално издигната от България, а през февруари и подкрепена от настоящото правителство за поста въпреки предупрежденията на Великобритания, че може да спре тази кандидатура. Към тази позиция вече се присъединяват и други страни - членки на Съвета за сигурност, така че в началото на есента пред нея могат да се отворят две кариерни пътеки - да довърши мандата си в ЮНЕСКО (до края на 2017 г.) или да се яви на президентските избори в България. Бокова лесно може да обедини БСП и АБВ да застанат зад нея, които така или иначе трудно могат да намерят общ кандидат. Проблемът е, че близки на генералния директор смятат, че тя няма да се съгласи на подобен ход.

Без подобна обединяваща фигура обаче левият алианс, който много анализатори побързаха да обявят за сигурен, всъщност продължава да бъде доста хипотетичен. Да събереш отново някогашни политически партньори, които веднъж (а някои и два пъти) шумно са се развели и вече имат нови семейства, е като да върнеш обратно пастата за зъби в тубата. Както показва опитът с десните партии, може и някак си да създадеш впечатлението, че си го направил, но резултатът не е особено жизнеспособен. За много хора в БСП отцепилите се в АБВ (както и Татяна Дончева и Георги Кадиев) са предатели, с които не трябва да се преговаря за обединение. Единственият път за тях би бил, ако се върнат в БСП като редови членове - нещо, което те, разбира се, не са склонни да направят.

За ГЕРБ обаче президентските избори са много важен тест. Всеки сигнал за отслабено влияние може да засили центробежните тенденции и те да бъдат принудени да разчитат на още по-екзотични ходове, за да поддържат мнозинството си в Народното събрание.

А какво ще прави правителството

Със сигурност напускането на АБВ няма да се отрази сериозно на ефективността на кабинета. На първо място, тъй като ГЕРБ винаги могат да си осигурят между 125 и 139 гласа в парламента от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, както и от независимите депутати, които гласуват с мнозинството.

По-важното е, че и досега управленската коалиция не беше в основата на най-важните решения на кабинета. Голяма част от тях бяха взимани или спирани вследствие на много по-сложни политически сделки. Например в спирането на конституционните промени за разделянето на Висшия съдебен съвет по начина, по който бяха предложени от министъра на правосъдието Христо Иванов, ключова роля изигра АБВ. При гласуването от парламента на одобрението за това кабинетът да вземе нов дълг от 16 млрд. лв. в началото на миналата година Патриотичният фронт се въздържа, което принуди ГЕРБ да търси подкрепата на ДПС. АБВ пък в крайна сметка подкрепи хода, въпреки че лидерът й Георги Първанов заплаши, че ще напусне собствената си партия (той го направи, но след това беше преизбран).

Фрагментирането на управляващото мнозинство обаче ще има един страничен ефект - засилване на ролята на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Досега той беше малко или много изолиран, а действията към подриване на авторитета на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова не помагаха много на кабинета. Завръщането на Цветанов като главен архитект на динамичните мнозинства в парламента със сигурност няма да донесе много обществена подкрепа, тъй като именно бившият вътрешен министър беше олицетворение на грешната политика на управляващите.

Храбри патриоти, но на маса

Независимо от заплахите, че ще напуснат управляващото мнозинство покрай промените в Изборния кодекс, от Патриотичния фронт също нямат интерес от предсрочни парламентарни избори. Според социологическите проучвания подкрепата за правителството от ПФ не се отразява на симпатизантите им. Според "Алфа рисърч", ако има парламентарни избори, те ще получат резултат, близък до този, с който влязоха в сегашното Народно събрание - 18 депутати. При ПФ обаче има напрежение между двете формации в него - НФСБ и ВМРО. И това се видя най-отчетливо по време на местните избори миналата есен, когато на много места двете формации се явиха поотделно. Най-сериозна беше загубата на формацията на Валери Симеонов. НФСБ претърпя сериозно поражение в града на Симеонов - Бургас, който се счита за крепост на фронта. На местните избори през 2011 г. формацията спечели там 7 мандата (11 хил. гласа) за общински съветници. На последния кметски вот обаче подкрепата за фронта беше 6 хил. гласа, което донесе на НФСБ 4 мандата в бургаския общински съвет.

Останалите по-малки формации в парламента - БДЦ и "Атака", също нямат интерес от предсрочен вот. От парламентарната група на БДЦ реални структури има само формацията на Христо Ковачки, но влиянието й е недостатъчно, за да влезе самостоятелно в Народното събрание. Остатъците от формацията на бившия телевизионен водещ, сега евродепутат, Николай Бареков нямат абсолютно никакви шансове да попаднат с следващ парламент. На ръба на 4-процентната бариера е и партията на Волен Сидеров "Атака".

Разпадането на мнозинството обаче дава и шанс на Бойко Борисов. Ако досега той, поне привидно, беше принуден да се съобразява с коалиционните се партньори, това вече не е така. В момента е ясно, че никой не желае прибързани предсрочни избори, и това дава възможност за малко по-смела политика, която да е от полза на гражданите вместо на партиите. Засега сигналите за такъв завой не са много добри. Продължаващата подкрепа към идеите на Патриотичния фронт за промяна на Изборния кодекс, които бяха и поводът за настоящата криза, не предвещават промяна. Ако обаче тя не се случи, настоящото плавно ерозиране на подкрепата за ГЕРБ ще доведе партията в задънена улица. И тогава премиерът ще бъде принуден да говори все повече за светлото бъдеще (с милиардите от хипотетичния български добив на газ и нефт от Черно море), за да прикрива, че нещо в настоящето куца.

След напускането на АБВ на управляващата коалиция тази седмица и разклащането на мнозинството въпросът не е дали ще има избори. Въпросът е защо те не са следващия месец. Като се има предвид състоянието на политическите опоненти и временни коалиционни партньори на ГЕРБ, партията на Бойко Борисов всъщност би имала най-голяма полза от това. Сметката обаче не е толкова проста.

Политическата активност от последната седмица сякаш говори, че правителството се клати и предсрочните избори вече не са само плашило в споровете между партиите в управляващата коалиция, а чакат зад ъгъла. И не само това, но могат да доведат до сериозно разместване на политическите пластове. Желаещи за това, разбира се, има, но след като прахът от тази политическа буря се поуталожи, ситуацията всъщност не изглежда толкова драматична. В политиката обаче често ходовете, които са наглед свързани, може и да са част от планирана стратегия или опит нещата да изглеждат така сякаш има такава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    subaru avatar :-|
    subaru

    Скоро не бях виждал толкова много ретроградни вратовръзки събрани на едно място. Вероятно и тази на четвъртият от карето не прави изключение.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Аз ако бях ГЕРБ, бих се опрял на протестърската субсцена и президента. Други не ми трябват. С това имам 95% от сивото вещество на България на моя страна. Точно 5 знакови закона един след друг могат да обърнат платноходката в посока попътния вятър. Другото може да са пари, мутри, наркотици, връзки в Москва, но не и разум. На думи - лесно, на дела - трудно, защото не се знае кой човек в ГЕРБ с какви ангажименти за връщане на услуги е натоварен.

  • 3
    desolater avatar :-|
    Desolater

    Защо ли не виждам предложения за истински президент, който да казва неудобните истини като Плевнелиев. Сигурно защото тези хора няма да приемат да бъдат безгласни пионки на издигналите ги партии. И отново се връщаме към президент-ловец, който да си гледа само неговите си далавери и екскурзийки... !!!

  • 4
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    "...планирана стратегия или опит нещата да изглеждат така сякаш има такава."

    Мдаааа, за всеки случай PR специалистите на АБВ са продиктували този ход. Излезте сега чисти, защото това Правителство занапред само ще трупа все повече негативи, заради идиотщините на НФСБ но и не само.

    Колкото до Парламента, той падна в очите на прогресивно мислещите още миналото лято.

  • 5
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    "формацията на президента"
    Моля-моля, на екс-президента!!!!!
    Президент отдавна е Росен Плевнелиев!

  • 6
    hitrata_svraka avatar :-(
    Хит®ата Св®ака ;)

    "Бойко Борисов още в първите месеци на настоящото правителство беше делегирал правомощия на социалния си министър Ивайло Калфин да прави сондажи в Москва около възможността за възобновяване на "Южен поток"."

    Социален министър, а се занимава с Енергетика и с Международни икономически отношения!!! Бре! За това си има цели двама други министри!
    При това във вражеска на НАТО ядрена сила поставена под ембарго от ЕС и САЩ заради инвазията в Украйна, и непрестанно провокираща с прелитане на бомбардировачи (и подводници) в опасна близост до наши територии!!!!!
    Quo vadis, г-н Борисов?!!!

  • 7
    jive avatar :-|
    Double Talking Jive

    Избори трябва да има - защото ще се отръскаме от Атака, ББЦ (простотията на бареков), АБВ (Дай боже) и разни отцепници.

    Много ми е интересно ДОСТ - след като е типично турска партия - регистрирана ли е и ще може ли да учавства в избори?
    Тука всички нямам замазват и премълчават това.

    Най-готиното на изборите е, че тогава е единственото време когато дупедатите работят неуморно - че и си плащат за това. Лично помня как Станишев 3 "пъти" открива "Дунав мост 2" - в продължение на 2 години.

    Така че: избори до дупка - така или иначе парите за избори са вече окрадени - поне да си ги изхарчат за "народа" с почерпки !

  • 8
    ss avatar :-|
    SS

    И аз си мисля , че е по добре Плевню да прави трети служебен к-т и после избори 3 в 1 (с референдума) отколкото да имаме , колкото и малко вероятно , някоя Гоцева креатура съчетана с политическа криза ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK