Двата теста пред управляващото мнозинство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Двата теста пред управляващото мнозинство

Заради партийни сметки на управляващите и опозицията, гласуването в пленарна зала на ветото на президента няма да е принципно

Двата теста пред управляващото мнозинство

Гласуването на новия социален министър и ветото на президента върху текстове на изборния закон тази седмица ще разкрие новата конфигурация на властта

Велина Господинова
11485 прочитания

Заради партийни сметки на управляващите и опозицията, гласуването в пленарна зала на ветото на президента няма да е принципно

© Георги Кожухаров


Ехото от напускането на АБВ на правителството и управляващото мнозинство ще отекне тази седмица, когато предстои в парламента да се гласуват две ключови решения - ветото на президента Росен Плевнелиев върху текста от Изборния кодекс, който ограничава разкриването на секции в чужбина, и номинацията на заместник-министъра в Министерството на труда и социалната политика Зорница Русинова, която да заеме поста подалия оставка Ивайло Калфин.

Първият тест за мнозинството

Гласуванията по тези два въпроса всъщност ще са първият тест за новото мнозинство в парламента. Първо, защото едното гласуване - наложеното от президента вето, изисква мнозинство от 121 гласа за преодоляването му, а сред партиите, подкрепящи кабинета, има сериозни разногласия по спорния текст от Изборния кодекс за ограничаването на секциите в чужбина, главно заради вота на изселниците в Турция. Това, от една страна, превръща отхвърлянето или приемането му в залог за съществуването на управляващото мнозинство изобщо и дава шанс на опозицията да предизвика пореден сериозен трус в редиците на формациите, подкрепящи властта. По тази причина гласуването му в пленарната зала няма да е принципно, а политическо и плод на партийни сметки и стратегии.

Подкрепата за кандидатурата на Зорница Русинова за социален министър не изисква такова мнозинство, но пък няма да е добър атестат за кабинета на Борисов, ако получи малък брой гласове. Преди четири месеца в доста конфузна ситуация се оказа вицепремиерът Меглена Кунева като кандидат за министър на образованието на мястото на Тодор Танев. Тогава тя не беше подкрепена от две от четирите парламентарни групи от мнозинството - Патриотичния фронт и АБВ, както и от опозицията от ДСБ и гражданската квота от Реформаторския блок. Изборът на Кунева беше на ръба и мина само благодарение на отсъствието на депутати от ДПС и неучастието в гласуването на шестимата народни представители от партията на Лютви Местан ДОСТ. Депутати от мнозинството прогнозират, че в случая със заместника на Калфин ситуацията е по-различна, защото срещу Кунева е имало негативен вот заради личността й. Неофициално от ръководството на парламентарната група на ГЕРБ твърдяха, че зад първоначалната номинация на вицепремиера Томислав Дончев за социален министър ще застанат от Реформаторският блок (РБ), Патриотичният фронт (ПФ), Българският демократичен център (БДЦ) и поне трима от независимите депутати. Трите парламентарни групи имат общо 139 народни представители, като засега не е ясна позицията на 10-те депутати от опозицията в РБ - ДСБ и колегите им от гражданската квота.

Вето за партийна употреба

И докато поредната рокада в кабинета на Борисов се очаква да мине безпроблемно, ситуацията с ветото на държавния глава не само че все още е неясна, но може да стане и взривоопасна. Първо, защото единият от коалиционните партньори на ГЕРБ - ПФ, засега остава непреклонен в позицията си наложеното вето от президента да бъде отхвърлено. Това мнение на патриотите се запази и след поредните консултации тази седмица между мнозинството в опит да се намери изход от кризата. Партиите, подкрепящи правителството, постигнаха съгласие за секциите в страните от ЕС, като се договориха да се върне старото положение при подадени определен брой заявления за гласуване да се разкрива секция. "Досега изискването беше да се разкриват секции за гласуване при 100 подадени заявления, но договорката ни е техният брой да бъде намален на между 60 или 80", казаха от ръководството на ГЕРБ. Проблемно обаче остава гласуването в страните извън ЕС, където основното противопоставяне е между ПФ и част от подкрепящите правителството формации от РБ. Патриотите настояват гласуването в Турция да бъде максимално ограничено, а от формацията на Кунева ДБГ искат да има възможност да се разкриват секции и в градовете, които са под един милион жители, главно заради избирателите в САЩ. Обсъжда се и вариантът за възможността за разкриването на до 50 секции в държавите извън ЕС, като за страните, за които има опасност за националната сигурност, разкриването на секции да става по преценка на премиера или на външно министерство. Последното обаче грози да предизвика сериозен дипломатически скандал и трайно разваляне на отношенията с Турция (каквато всъщност е целта на ПФ). Така че съгласие по този вариант все още няма.

Позициите на ПФ и на ДБГ и СДС обаче съвпадат по въпроса ветото на президента да бъде отхвърлено. От формацията на Кунева са на мнение, че ако ветото се отхвърли, ще има възможност да се внесат нови промени в Изборния кодекс, които не са свързани само със секциите в чужбина. "Така ще можем да поставим още веднъж предложенията, на които държим като въвеждането на активната регистрация и откриването на нов избирателен район "Чужбина", казват от ДБГ. "Ако приемем ветото, ще трябва да променим само текста за разкриването на секциите в чужбина", е логиката на депутатите на Кунева. Което, разбира се, е странно, защото, ако иска, парламентът може така или иначе да промени закона.

ГЕРБ в сложна ситуация

Това поставя ГЕРБ, чиито гласове ще са решаващи дали ветото на президента ще бъде прието или отхвърлено, в доста сложна ситуация. Ако депутатите на Борисов подкрепят ветото на президента, от ПФ най-вероятно ще обявят оттеглянето си от управляващото мнозинство. Ако ГЕРБ гласува за отхвърлянето му, това ще се изтълкува като знак срещу собствения им президент. "При тази ситуация пред нас стои въпросът дали да има правителство, или да отиваме на предсрочни парламентарни избори", обобщи ситуацията депутат от ръководството на парламентарната група на ГЕРБ, с което даде да се разбере, че не е изключено народните представители на Борисов да гласуват против ветото. По тази причина и от формацията на премиера все още нямат окончателно решение какво ще е поведението им в пленарната зала следващата седмица и най-вероятно ще решават въпроса в ход и в зависимост от настроенията в останалите парламентарни групи. Засега само от ДПС заявиха, че ще подкрепят ветото на президента. Най-вероятно това ще направят и шестте депутати на ДОСТ, които вероятно биха били най-много ощетени от рестриктивния текст за секциите в чужбина. В полза на наложеното от президента повторно гласуване на промяната в Изборния кодекс са и депутатите от опозицията от РБ - ДСБ и гражданите. От АБВ нямат яснота как ще гласуват. "Подкрепяме ветото на президента, но след като излязохме в опозиция, не знаем какво ще реши ръководството", казват народни представители от формацията на Георги Първанов. Депутати от мнозинството подозират, че за да създадат интрига в управляващото мнозинство, от БСП също ще гласуват в подкрепа на ветото на държавния глава.

Кой отвори кутията на Пандора

Заради кризата в мнозинството от ГЕРБ вече казват, че с приемането на промените в Изборния кодекс са "отворили кутията на Пандора". За тази ситуация обаче основна вина имат и самите те. Първо, защото нищо не налагаше точно сега да се предприемат промени в Изборния кодекс. Можеше спокойно да се приеме само текстът за електронното гласуване, защото в решението на парламента след референдума за гласуването по интернет през есента на миналата година има ангажимент до края на май текстът да бъде приет в Изборния кодекс. От ГЕРБ обаче решиха покрай това да прокарат и предложението за отмяна на текста, според който, ако има избори и референдум в една година, двата вота да се провеждат заедно - от страх, че Слави Трифонов може да реши да се кандидатира за президент, и ако инициирания от него референдум се проведе заедно с вота за държавен глава, това може да се окаже в негова полза. Вероятно за да обезсмислят част от въпросите на допитването, като например този за задължителното гласуване, от ГЕРБ решиха да подкрепят предложението на патриотите. Покрай това пък вероятно са калкулирали и "ползите" от редуцирането на секциите в чужбина, главно за да пресекат вота за ДОСТ и ДПС от Турция. Неофициално депутати от формацията на Борисов са убедени, че има сериозни нарушения при вота в югоизточната ни съседка.

Само че сметките на ГЕРБ излязоха криви вероятно защото в тях не са предвидили протеста на българите, живеещи в чужбина, заради нарушените им права, което ги принуди да направят отстъпления. Така повечето поправки в Изборния кодекс, които бяха приети, ще бъдат ревизирани. А най-вероятно Конституционният съд ще отмени и задължителното гласуване.

Ехото от напускането на АБВ на правителството и управляващото мнозинство ще отекне тази седмица, когато предстои в парламента да се гласуват две ключови решения - ветото на президента Росен Плевнелиев върху текста от Изборния кодекс, който ограничава разкриването на секции в чужбина, и номинацията на заместник-министъра в Министерството на труда и социалната политика Зорница Русинова, която да заеме поста подалия оставка Ивайло Калфин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK