Икономиката на България е нараснала с 2.9% на годишна база през първото тримесечие, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). След началото на кризата подобни ръстове имаше единствено през 2015 г. Тогава те се дължаха основно на износа и еврофондовете. Сега двигателят е основно един – крайното потребление, което се увеличава с 2.4% на годишна база. По-високата заетост, нарасналите доходи и почти нулевите лихви по депозитите карат домакинствата повече да потребяват и по-малко да спестяват.
Износът на стоки и услуги има малък принос за растежа. Той намалява с 0.3% на годишна база, но тъй като вносът пада с повече – 2.8%, приносът на експорта към брутния вътрешен продукт все пак е положителен. Отрицателно влияние върху растежа оказва спадът на инвестициите – с внушителните 3.9%.
Повече потребление
Новите данни потвърждават очакванията на Министерството на финансите и на международните институции, че през тази година икономиката ще бъде движена основно от вътрешното потребление. То е стимулирано от относително ниските цени на горивата, падащите лихви по кредити и депозити, както и от нарастването на доходите. Вече две поредни години пазарът на труда отчита подобрение, като за този период са създадени около 100 хил. нови работни места.
"Потреблението е подкрепено от спада на безработицата и ниските лихви по депозитите, които действат дестимулиращо върху желанието на хората да спестяват", коментира икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него хората вече са по-спокойни за бъдещето си и са готови да правят разходи, които преди няколко години не са били склонни да направят. "Страхът, че всеки момент може да си загубиш работата, е намалял", смята той.
С експресните данни НСИ не дава детайли дали потреблението се дължи на правителството или на домакинствата. От данните за изпълнението на консолидирания бюджет към март се вижда, че общите разходи на държавата са с 305 млн. лв. по-малко от предходната година. Основно спадът е по линия на капиталовите разходи, които са с около 400 млн. лв. по-малко от първото тримесечие на 2015 г. - заради началото на новия програмен период усвояването на европейски средства изостава. Освен това значителна част от инвестиционните разходи на държавата ще бъдат през втората половина на годината заради спрените обществени поръчки.
От това може да се направи заключение, че през първото тримесечие на 2016 г. домакинствата и бизнесът основно движат потреблението. "Дори статистиката за продажбите на автомобили, с всички условности около точността на данните, показва, че има промяна в поведението на потребителите", смята Ангелов.
По-малко износ и инвестиции
Износът на стоки и услуги се свива с 0.3%, което обаче е с много по-нисък темп спрямо вноса, който е по-малък с 2.8%. Важна подробност е, че следващия месец предстои първата ревизия на данните, а тя почти винаги отчита значително нарастване на експорта, тъй като данните стигат до НСИ със забавяне. Свиването на износа на стоки и услуги беше забелязано първо в статистиката на НСИ за износа на стоки, който през първото тримесечие намаля с 1.6% на годишна база. Спадът се дължи изцяло на държавите извън ЕС, които са купили продукция от България, чиято стойност е с 8.8% по-малка спрямо година по-рано. Това не е изненада според Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). В свой анализ по темата тя посочва, че негативната тенденция е можела да се види още през втората половина на 2015 г., когато износът на практика е стагнирал, редувайки месеци на близък до нулата растеж с лек спад. В крайна сметка експортът на стоки отчете повишение от 5.2% на година база, а с добавянето и на услугите числото достигна 7.6% за 2015 г.
"Продажбите в Русия и Сингапур продължават да намаляват сериозно, лекият спад на износа към Турция се задълбочава, а Китай също се присъединява към групата на свиващите се пазари", обяснява икономистът. Според нея това не е неочаквано предвид продължаващото забавяне на китайската икономика и очакваното й преструктуриране от износно ориентиран растеж (и водеща индустрия) към вътрешно търсене (и повече услуги). Това влияе както на количествата основни промишлени суровини (най-вече метали), които се търсят от Китай, така и на техните цени на международните пазари.
Отсъствието на държавата като основен инвеститор вече се усеща и от статистиката, която отчита спад от 3.9% при брутното образуване на основен капитал (инвестициите). През 2015 г. този компонент отчете нарастване от 1.7% основно заради инвестициите по линия на европейските проекти. Настоящата година реално е първата от новия програмен период и трябва време, преди проектите да започнат да се изпълняват и Брюксел да превежда пари.
Какво да очакваме
Въпреки намалението на износа и инвестициите засега анализаторите са на мнение, че икономиката се справя по-добре от очакваното благодарение на потреблението. "Резултатът през първото тримесечие е добър. Особено на фона на прогнозите за сериозно забавяне заради еврофондовете", смята Георги Ангелов. Според него обаче 3% растеж не е оптимално ниво, особено когато виждаме, че Румъния успява да постигне нива от над 4%. "Очевидно трябват реформи, които да ускорят растежа и да можем да догонваме развитите държави", смята икономистът.
Добрите новини са по линия на заетостта, която се възстановява, а това ще помогне на потреблението. "Продължаващото възстановяване на заетостта в началото на 2016 г. най-вероятно ще продължи да подкрепя потреблението и в следващите месеци. В тази посока се очаква да "заработят" и близките до 0% лихви по депозитите в банките, смята Десислава Николова. Според нея последните данни за БВП подкрепят очакванията за запазване на един относително добър темп на растеж и през 2016 г. въпреки свиването на износа. "Ако наблюдаваните тенденции от средата на 2015 г. продължат, икономиката вероятно ще се забави съвсем леко през 2016 г. и ще отбележи реален ръст от порядъка на 2.5 - 2.7%", смята тя.
Прогнозите на международните институции като Европейската комисия, МВФ и ЕБВР са, че тази година износът все пак ще допринесе доста за растежа въпреки забавянето в началото на годината. Надеждите са свързани с поевтиняването на еврото и раздвижването на икономиката на еврозоната, която отчете добро начало на годината.
Икономиката на България е нараснала с 2.9% на годишна база през първото тримесечие, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). След началото на кризата подобни ръстове имаше единствено през 2015 г. Тогава те се дължаха основно на износа и еврофондовете. Сега двигателят е основно един – крайното потребление, което се увеличава с 2.4% на годишна база. По-високата заетост, нарасналите доходи и почти нулевите лихви по депозитите карат домакинствата повече да потребяват и по-малко да спестяват.
7 коментара
браво и сами можем
Потреблението движи прогреса и развива съвременното консуматорско общество.
Очевидно икономиката ни се раздвижи. Според мен сравнението с Румъния е некоректно. Те имат много по-голям пазар и като цяло са по-развити от нас в повечето направления. Нашият растеж е особено позитивен и показателен, защото демонстрира положителния ефект от инвестициите м.г. и доброто приспособяване на бизнеса към световните тенденции. При падане на санкциите към Русия и достъп до украинския пазар, най-вероятно ще се стигне до бум на износа и растежа.
Ако доходите не се повишават, потреблението ще затихне... Сега домакинствата харачат едни пари "дето няма смисъл да седят в банка". Заплатите не са се вдигнали, за да станат генератор на потребление. Другите приходи са пари заработени в чужбина, които се харчат в България.
"Ако наблюдаваните тенденции от средата на 2015 г. продължат, икономиката вероятно ще се забави съвсем леко през 2016 г. и ще отбележи реален ръст от порядъка на 2.5 - 2.7%"
Икономиката да се забави съвсем леко значи стагнация. Икономическия растеж ще се забави съвсем леко. Специалисти!
Няма я вече КТБ, която изкривяваше банковия пазар и резултатите са налице. Жалко, че трябваше да стане по най-трудния начин - фалит.
да са живи и здрави гастербайтерите, че харчат в нашенско...