Съдът не откри доказателства срещу една от обвинените служителки на фонда за лечение на деца

След като по време на показна акция на ГДБОП и Специализираната прокуратура на 20 април бяха задържани всички служители на фонда за лечение на деца, а в публичното пространство бяха пуснати зловещи (и впоследствие опровергани) слухове за подкупи и изнудвания от организирана престъпна група, първите съдебни актове по казуса говорят друго.

Обвинения бяха повдигнати срещу петима души, включително уволнения директор на фонда Павел Александров, като всички бяха пуснати под гаранция или срещу подписка. Двама от обвиняемите - Станислава Горанова и Катерина Котева, обжалваха наложените им парични гаранции. Съдът в крайна сметка отмени тази на Горанова и намали тази на Котева.

Съдът не е намерил доказателства за извършване на никакво престъпление от страна на Станислава Горанова, научи "Капитал" от източници, запознати с производството. По отношение на Котева съдът е констатирал, че не може да се направи извод за сдружаване в организирана престъпна група, намерил е размера на паричната й гаранция за прекомерен и го е намалил от пет хил. на три хил. лв.

Бързите обвинения...

Служителите на фонда са обвинени по няколко текста от Наказателния кодекс, сред които за организирана престъпна група, престъпление по служба, присвоявания и стопански престъпления. Делото се състои от две дела и една преписка, научи още "Капитал", като към него е приложен доклад от проверка на инспектората на Министерството на здравеопазването, който е бил възложен с две заповеди от лятото на 2015 г.



Това е същият апокрифен документ, който беше цитиран многократно от ръководството на министерството като аргумент, че във фонда има злоупотреби, но който така и не беше публикуван публично. Извадка от него се разпространи миналата седмица след репортаж на bTV. От нея става ясно, че докладът преповтаря констатации на същия инспекторат от 2013 г., когато имаше атака срещу Павел Александров. В документа има твърдения основно за административни нарушения, причините за които многократно са били отбелязвани както от бившия директор, така и от членове на обществения съвет на фонда.

... и (липсата на) доказателства

Докато е разглеждал жалбите на две от обвиняемите, съдът е установил, че по делото не са налични експертизи и допълнително разследване във връзка с някои от твърденията в доклада на инспектората на МЗ. Не е установено също дали действията на служителите на фонда са довели до вредни последици и ако да, в какъв размер.

В обясненията си след акцията прокуратурата съобщи, че в разследването по случая са били използвани специални разузнавателни средства. Според източниците на "Капитал" те са били използвани по отношение на някои от обвиняемите, включително бившия директор на фонда, на един от свидетелите - бившата счетоводителка на фонда, както и в служебния кабинет на Павел Александров - вероятно в периода октомври 2015 - март 2016 г. По делото обаче не са приложени нито исканията за издаване на разрешение за СРС, нито самите разрешения, за да може съдът да реши законни ли са специалните разузнавателни средства. При разглеждането на жалбите съдът не е могъл да направи извод, че обвиняемите са се уговаряли да вършат в страната или чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Освен това макар едно от обвиненията да е за преправяне на документи, по делото не е установено за кои точно става въпрос, дали наистина са преправени и употребени ли са впоследствие.

По делото е бил разпитан свидетел - служител на ГДБОП, който е преразказал записаното със СРС. За неговите показания съдът казва, че ще ги кредитира в частта, в която представляват непосредствени впечатления, но не и в частта, в която в показанията се проникват внушения.