Правната комисия подкрепи ветото на президента
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правната комисия подкрепи ветото на президента

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (вдясно) пожела на Емил Димитров от ПФ да има такъв полет на мисълта, че да може да прави и реформаторски изказвания

Правната комисия подкрепи ветото на президента

Очаква се решението на мнозинството как да се излезе от ситуацията

Велина Господинова
12792 прочитания

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (вдясно) пожела на Емил Димитров от ПФ да има такъв полет на мисълта, че да може да прави и реформаторски изказвания

© Надежда Чипева


Наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху текстовете от Изборния кодекс, свързани с разкриването на секции в чужбина и вота на българските граждани зад граница, мина в правната комисия. "Против" приетите от парламента рестриктивни текстове, които ограничават гласуването в чужбина, и в подкрепа на ветото на президента бяха трима депутати от ДПС и БСП. Седем от членовете на правната комисия от ГЕРБ, Реформаторския блок и БДЦ се въздържаха, което по същество означава против оспорените текстове и "за" ветото. В подкрепа на приетите от парламента спорни поправки в Изборния кодекс бяха само двамата депутати от Патриотичния фронт.

В режим на изчакване

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) изрично уточни, че гласуването в комисията не е окончателно и ветото предстои да се гласува в пленарната зала, където за преодоляването му е необходимо мнозинство от 121 гласа. Димитър Делчев (ДБГ) уточни, че в управляващото мнозинство все още няма окончателно решение по спорните текстове и се обсъждат различни варианти. Очакванията са, че на започналата в 16 часа среща на партиите от управляващото мнозинство в парламента ще бъде постигнато съгласие как да се излезе от ситуацията. "Досега не сме успели да открием решение, което да постигне и двете цели - българите извън ЕС да имат по-либерални правила за изборите, които да ги улеснят, както и да се успокоят притесненията на много хора за манипулиране на вота в чужбина", каза Делчев. И уточни, че това е причината да гласува "въздържал се".

При консултациите миналата седмица беше постигнато съгласие да се запази старото положение секции да се разкриват при 100 подадени заявления за гласуване като се обсъждаше и вариант броят има да се намали на между 60 и 80, но само за страните от ЕС. Спорен обаче се оказа въпросът за ограничението в САЩ, Австралия и Турция.

Другото непреодолимо засега противоречие между ГЕРБ, РБ и ПФ е за ветото. От фронта настояват то да бъде отхвърлено и след това да се внесе нов законопроект за изменение и допълнение, който да ревизира спорните текстове. Тази позиция застъпват и депутатите от ДБГ като логиката им е, че ако ветото се приеме, това ще ограничи прокарването на по-широки промени в кодекса, защото ще се ревизират само оспорените от президента текстове. Няма гаранции обаче, че новият законопроект за Изборен кодекс ще бъде прокаран в срок до президентските избори.

Дискусията в правната комисия по ветото на държавния глава продължи около два часа и в нея освен депутатите участваха секретарят по юридическите въпроси на президента Петя Тянкова, Антоанета Цонева от Института за изследване на публичната среда и представители на българите зад граница от инициативния комитет "Гласувай без граници".

Депутатите от ДПС и БСП обявиха, че подкрепят ветото на президента, защото са против целия законопроект и застъпиха мнението, че президентът е трябвало да върне и други текстове от Изборния кодекс. "Има и други противоконституционни текстове, които бяха приети, като задължителното гласуване, натоварването на ЦИК с несвойствени за нея задължения, избирателните списъци, които ще си останат непокътнати", каза Филип Попов от БСП. Митхат Метин прибави към това и забраната по време на предизборната кампания да се агитира на майчин език.

Депутатът от гражданската квота на РБ Петър Славов нарече позицията на представителите на БСП и ДПС "лицемерна", защото носят вина за съмненията, че вотът зад граница е манипулиран.

Да има секции на Антарктида и Малдивите

Иронични усмивки предизвикаха аргументите на Емил Димитров от ПФ, чиито спорни текстове, подкрепени в пленарната зала и от ГЕРБ, доведоха до кризисната ситуация с Изборния кодекс. "Ако мислим за всички българи в чужбина, трябва да помислим и за професорите, които са в Антарктида как ще гласуват и още отсега да изпратим хора там. Какво правим за лицата, които се намират на корабите и самолетите. Имаме 90 човека, които са на Малдивските острови", каза Димитров. Петър Славов го репликира, че скоро проблемът ще се реши чрез електронното гласуване и всеки ще може да гласува дори и на Марс.

Държавата е абдикирала

Десислава Христова, представител на българите в чужбина, която каза, че е организирала избори във Великобритания, посочи, че едва ли националната сигурност трябва да е водеща пред конституционните права на гражданите. Тя допълни, че дипломатическите и консулските представителства не може да има безкраен брой секции. По думите й в посолството в Лондон могат да се разкрият не повече от шест секции. А Силвия Тикова от "Гласувай без граници" попита дали наистина има значение колко струва на държавата разкриването на секции в чужбина при положение, че те се организират на доброволчески принцип. "Аз лично съм била доброволец. Държавата е абдикирала от това", заяви тя.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда отговори на аргумента за застрашената национална сигурност с това, че всяка парламентарно представена политическа сила има право да изпрати свои представители и наблюдатели в секциите в чужбина. Според нея партиите биха могли да ги командироват за сметка на партийната си субсидия. Според Цонева с увеличаването на секциите в чужбина на последните парламентарни избори се е повишила и избирателната активност. Другият й аргумент беше, че повишаването на броя на секциите в Турция не е довело до повишаване на гласовете оттам. "В Турция, въпреки 136-те секции през 2014 г. срещу 86 секции през 2013 г., гласувалите са намалели с 5%", посочи Цонева.

Наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху текстовете от Изборния кодекс, свързани с разкриването на секции в чужбина и вота на българските граждани зад граница, мина в правната комисия. "Против" приетите от парламента рестриктивни текстове, които ограничават гласуването в чужбина, и в подкрепа на ветото на президента бяха трима депутати от ДПС и БСП. Седем от членовете на правната комисия от ГЕРБ, Реформаторския блок и БДЦ се въздържаха, което по същество означава против оспорените текстове и "за" ветото. В подкрепа на приетите от парламента спорни поправки в Изборния кодекс бяха само двамата депутати от Патриотичния фронт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK