С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
31 18 май 2016, 18:36, 19504 прочитания

Ще ви покажем среден пръст, защото ни е златен

Парламентът отхвърли ветото на президента, под влиянието на Патриотичния фронт. Освен подигравка с българите зад граница, това е показателно за бъдещето на кабинета "Борисов".

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Мнозинството е стабилно и продължаваме напред". Така председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обобщи ситуацията, след като управляващите успяха да съберат мнозинство от 135 депутати, коeто дружно отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстовете от Изборния кодекс. Така депутатите одобриха отново драстичното намаляване на възможността за разкриване на секции в чужбина. В подкрепа на приетите от парламента промени гласуваха депутатите от ГЕРБ, част от Реформаторския блок (РБ), Патриотичния фронт, БДЦ и "Атака". 27 народни представители - 18 от ДПС, трима от РБ и шестима независими, бяха против спорните текстове и "за" ветото на президента. Трима реформатори се въздържаха. Депутатите от БСП и АБВ не участваха в гласуването.

Гласуване на инат


Така ГЕРБ и партиите от РБ в управляващото мнозинство се подчиниха на Патриотичния фронт, които поставиха задължителното условие за отхвърляне на ветото на президента, за да продължат да подкрепят правителството на Бойко Борисов. Настояването на патриотите за бламирането на държавния глава на всяка цена беше по една единствена причина. Тя беше обяснена от съпредседателя на фронта Красимир Каракачанов от парламентарната трибуна, по време на дискусията за оспорените от Плевнелиев текстове от Изборния кодекс.

Каракачанов разказа, че по време на консултациите по спорните текстове е присъствал и секретарят на президента, който не е имал възражения по окончателната редакция на промените. След това самият Каракачанов поискал среща с президента, за да му обясни аргументите на фронта за предложението гласуването в чужбина да става само в дипломатическите и консулските служби, а секции да се разкриват само в градовете с над един милион жители, при подадени 100 заявления. И понеже такава не се състояла, а на следващия ден от президентството било съобщено, че държавният глава ще наложи вето на текстовете, то трябва да бъде отхвърлено.

Накратко - понеже президентът не е уважил Каракачанов, сега стотици хиляди българи са заплашени или да не могат да гласуват, или да го правят по-трудно. Нещо повече - изказването на Каракачанов беше придружено от обичайните обиди към протестиращите българи от чужбина, че "не представляват никого освен себе си." Обида беше отправена и към българските изселници от Турция, които според съпредседателя на фронта си били тръгнали от България сами и заплашвали, че "ще се върнат с танкове".



Причината за това гласуване може и да е битова, но последствията са показателни за това, което ни очаква като управление до края му. То показва, че цената на оцеляването на правителството ще е ГЕРБ да се съобразява с патриотарския популизъм и да подкрепя идеите на разнопосочните си партньори, независимо от това колко са безумни. Гласуването е показателно и за надеждата, която може да се възлага на десните партии във властта, да бъдат спирачка пред прекомерните залитания на мнозинството.

Заради ината на патриотите, всяка една от партиите си намери удобното обяснение за бламирането на държавния глава. Независимо че депутатите от ГЕРБ не участваха в дискусията по ветото с малки изключения и то под формата на реплики, от седмица от формацията на Борисов се оправдават с дъвката за "стабилното управляващо мнозинство". А след прегласуването на законопроекта за Изборния кодекс, Цветанов обясни, че президентът има право да оспори закона, но "България е парламентарна република и парламентът избира правителството."

Съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски пък обясни от парламентарната трибуна, че ще гласува за отхвърлянето на ветото, защото само така ще може да се внесе нов законопроект за промяна на Изборния кодекс и да се поправят и други спорни текстове и да се прокарат нови. Иначе трябвало да се променят само оспорените от държавния глава текстове. Към управляващото мнозинство бяха привлечени и БДЦ, които по принцип подкрепят ГЕРБ, и националистите на Волен Сидеров, с когото Каракачанов се среща на няколко пъти, за да го убеждава да се присъедини към мнозинството.

Има ли гаранции

След бламирането на президента, от заявеното намерение на управляващите за внасяне на нов законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс се разбра, че те имат намерение да внесат поправки отново само на тези текстове, които са оспорени от президента. ГЕРБ, РБ и ПФ са се договорили да се даде възможност да се разкриват до 35 секции в чужбина извън консулските и дипломатическите представителства, при подадени 60 заявления за гласуване. Другата промяна, която се готвят да внесат е за избор на кметове на малките населени места, което предвижда кметове да се избират в села с 350 жители, вместо 400.

От мнозинството увериха, че имат готовност да внесат поправките веднага, след като промените в Изборния кодекс бъдат публикувани в Държавен вестник. Няма гаранции обаче, че договореното ще бъде гласувано до президентските избори, защото новият законопроект трябва да бъде приет в следващите два месеца до лятната ваканция на депутатите през август. След това няма да има време, защото ще започне предизборната кампания за президентския вот.

По тази причина отхвърлянето на ветото на държавния глава може да се определи като демонстрация - на патриотите да се наложат на всяка цена, заради "златният" им пръст за мнозинството. Поведението пък на партията, която издигна Плевнелиев за президент, е знак за загубата на подкрепа към държавния глава.

Опозицията

Гласуването на депутатите от опозицията от БСП и АБВ също беше по сметка. Първоначално те бяха на позицията, че ще подкрепят ветото на президента, защото са против приетите промени в Изборния кодекс. А и защото си мислеха, че така ще създадат интрига в мнозинството. Ветото беше подкрепено в правната комисия от Филип Попов. След като обаче в сряда сутринта се разбра, че от мнозинството са постигнали съгласие и ще бламират президента, социалистите прецениха, че подкрепата им за ветото ще е подкрепа за Плевнелиев. Както обясни депутатът от БСП Георги Божинов, "утрото се оказало по-мъдро" за социалистите. По тази причина заеха най-лесната позиция - да не участват в гласуването. Същото направиха и от АБВ.

Така в подкрепа на оспорените от президента текстове гласуваха само от ДПС, ДСБ и шестимата независими народни представители от формацията на Лютви Местан ДОСТ.
Президентът ще сезира Конституционния съд
Малко след като парламентът отхвърли ветото на президента от прессекретариата на държавния глава разпространиха следната позиция:

За огромно съжаление 43-ото Народно събрание, отхвърляйки наложеното вето върху текстове от Изборния кодекс, заложи на политиката на противопоставяне дори и когато това е за сметка на Конституцията и основни демократични права на гражданите. Днешното решение на Парламента представлява пореден случай, в който българските депутати дадоха превес на партийните си интереси пред конституционните права на българските граждани. Президентът не приема тезата, че политически цели в една демократична и правова държава могат да бъдат постигани със средства, различни от конституционно установените или че правата на една група български граждани могат да бъдат противопоставени на правата на други граждани.

Държавният глава нееднократно посочи, че наложеното от него вето не е акт на противопоставяне, а шанс да се приемат такива текстове, гарантиращи вече извоювани от гражданите права, което да доведе до позитивни резултати и да повиши активността на гласувалите наши сънародници зад граница на последните избори. Вместо тези граждани да бъдат насърчавани за още по-активно участие, с днешния акт 43-ото Народно събрание ги отдалечава от родината. Гражданите очакват от политиците да получават все повече възможности да влияят върху процесите на вземане на решения в държавата, а не да бъдат ограничавани правата им.

Държавният глава нееднократно е посочвал колко е важно в настоящия геополитически момент всяка от парламентарно представените политически сили да работи за стабилност, но е твърдо убеден, че това няма как да бъде постигнато, пренебрегвайки Конституцията. По тази причина президентът смята да изпълни поетия към българските граждани ангажимент и да сезира Конституционния съд с надеждата, че българската демокрация разполага с институционалните механизми да гарантира правата на гражданите, където и да са те по света.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1757 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2202 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Спадът на чуждите инвестиции се забавя

През първото тримесечие в България са вложени общо 371.3 млн. евро, или с 36.6% по-малко от предходната година

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма