Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 25 май 2016, 15:00, 14387 прочитания

Икономика на потреблението

При липсващи инвестиции и спадащ износ основният двигател на растежа тази година може да се окажат домакинствата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко:

През първите три месеца на 2016 г. икономиката е нараснала с 2.9%, а основният двигател не е износът, а крайното потребление.
Най-важният компонент на растежа – инвестициите, продължават да са малко. Те са основната предпоставка икономика като нашата да расте бързо и устойчиво.
Прогнозите за тази година са растежът да е между 2 и 3%.
Износът към страни извън ЕС се забавя, а досега той теглеше икономиката напред.


С кризата хората започнаха да отлагат големи покупки и да заделят по някой лев настрани. Така за последните седем години спестяванията на домакинствата в банките почти се удвоиха. А потреблението значително се сви, в немалка степен и заради покачващата се безработица.


За първи път след фалита на КТБ обаче през март тази година вложенията на домакинствата в банките са намалели с 82 млн. лв. Пак през първото тримесечие основен двигател на икономиката е бил крайното потребление. Статистиката отчита и подобрение на пазара на труда, включително и ръст на заплатите. Това в комбинация с постоянно падащите лихви по депозитите явно е дало импулс на домакинствата да харчат повече. Въпросът е дали раздвижването, което отчитат сухите данни, се дължи на еднократни ефекти и доколко икономиката тази година ще може да разчита на него, за да върви нагоре, каквито между другото са прогнозите на много икономисти.

Не че основният мотор до момента – износът, ще спре. Но той започва да се забавя, а и е силно зависим от случващото се в еврозоната, Китай и Турция. Тази година няма да има и такъв огромен приток на средства от еврофондовете, както през миналата, когато свършваше предходният програмен период и едни пари трябваше да се усвоят ударно. А и най-важният компонент на растежа – инвестициите, продължават да са малко. Те са основна предпоставка икономика като нашата да расте бързо и устойчиво, защото я правят по-конкурентна и с повече добавена стойност. Така прогнозите за тази година са растежът да е между 2 и 3% - добре на фона на кризисната стагнация, но недостатъчно, за да се усети.

Колко харчи този двигател



През първите три месеца икономиката е нараснала с 2.9% на годишна база и продължава тенденцията на забързване от миналата година, показват експресните данни на НСИ. Но докато през 2015 г. резултатите се дължаха на износа и еврофондовете, сега основният двигател е друг – крайното потребление. То се увеличава с 2.4% на годишна база. Според икономистите основният импулс идва от подобряващия се пазар на труда. "През март 2016 г. в частния сектор са наети 50 211 души повече от март 2015 г., докато наетите в обществения сектор намаляват с 958 души. Това е 15-и пореден месец на ръст на броя на наетите лица в частния сектор, докато броят на наетите в обществения сектор намалява с все по-бавни темпове", отбелязва Явор Алексиев в "Инфограф". Бизнесът също все по-често се оплаква от липсата на подготвени кадри. А когато има недостиг на персонал, доходите растат. "Индикаторите за средномесечна заплата бележат устойчив ръст. По области най-бързо за последните три години - с над 30%, растат заплатите в област Русе. В област Пловдив се увеличават с 28% за три години, в София-град с - 24%", отбелязва Георги Стоев от Industry Watch.

Вероятен фактор домакинствата да бъдат по-смели в покупките е и ниската доходност по депозитите заради голямата ликвидност в системата и наложените от централната банка отрицателни лихви по свръхрезервите на банките. За първи път след големите тегления от лятото на 2014 г. вложенията на домакинствата в банковата система са намалели, показват данните на БНБ. Понижението през март е с 82 млн. лв., в същото време бизнесът е изтеглил над 230 млн. лв. от парите си в банките. Разбира се, един месец е малко, за да се правят категорични изводи, но така или иначе по всичко личи, че склонността към спестяване намалява и дори да няма тегления на депозити, със сигурност не може да се очаква и голям приток.

Не е изключено и дългото въздържане от скъпи и големи покупки заради кризата също да действа като стимул на домакинствата да харчат повече, а дефлацията също по идея подпомага потреблението. Отделно част от милиардите, които се изляха миналата година по европрограми и по линия на капиталови разходи на правителството, може да са с отложено действие под формата на потребление в началото на тази година.

Според някои икономисти увеличеното потребление сега, което засича статистиката, едва ли ще продължи и през следващите тримесечия, тъй като домакинствата са все още предпазливи. Други прогнози обаче, включително на Министерството на финансите и на международните институции, са за продължаващо възстановяване на потребителското търсене.

Когато си само на една предавка

"Няма икономика с бърз и устойчив растеж, базирана само на продажбата на потребителски стоки. Растежът идва от инвестициите – те правят икономиката по-конкурентна, създават нови работни места", твърди Георги Стоев. Според него потреблението само по себе си не може да е двигател на растежа. "На ниво ЕС през първото тримесечие на тази година растат най-бързо икономиките, които залагат на инвестиции в основен капитал, като Румъния, Чехия и Словакия. Бързите икономики са тези, които се индустриализират бързо", добавя той. Експресните оценки за първото тримесечие на НСИ обаче показват внушителните 3.9% спад на бруто капиталообразуването (т.е. точно инвестициите) на годишна база. През последното тримесечие на миналата година ръстът на този показател е под 1%, за предходните тримесечия - около 1%.

"Говорим или за стагнация, или за спад на инвестициите", казва Стоев. Според него, за да расте с поне 5%, т.е. колкото постигат бързо развиващите се икономики, подобни на нашата, на България е нужна добра политика за намаляване на бариерите пред вложенията на бизнеса. "Фактът, че растежът гравитира около 3%, говори за неизползван потенциал. Хубавите новини от вътрешната политика също са определящи за решението на инвеститорите къде да вложат парите си и да построят следващия автомобилен завод например", припомня икономистът.

В последния икономически анализ на БНБ пък се посочва, че несигурната икономическа среда все още е силен фактор, който ограничава инвестиционната активност на фирмите. Така и през първата половина на годината частните инвестиции се очаква да останат слаби.

Данните за притока на чужди капитали отвън също са колебливи, макар че през първите три месеца има удвояване на инвестициите в дялов капитал (вложенията на чужди лица в капитала на български дружества, както и покупката на недвижими имоти) до почти 150 млн. евро спрямо година по-рано. Точно този вид пари са измерител за дългосрочните инвестиционни намерения на чуждестранните компании към страната, защото от подобен тип вложение се излиза по-трудно.

"Малка и сравнително бедна, икономика като българската има нужда от повече вътрешни спестявания и привлечени инвестиции, за да стане по-конкурентна", казва банков анализатор. Според него, за да можем да кажем, че ще живеем само от потребление, трябва първо да сме утроили размера на БВП. "Но дори и богатите държави, като Швейцария например, не разчитат само на икономика, базирана на вътрешното търсене", твърди анализаторът.

"За мен растеж, задвижван от крайното потребление, е здравословна тенденция. През 2015 г. България имаше излишък по текущата сметка, както и бюджетен дефицит, чиято обща сума бе към 5% от БВП (или около 4 млрд. лв.). Простото счетоводство показва, че това е сумата, с която частните спестявания са надвишили инвестициите (капиталообразуването) през 2015 г.", е мнението на български икономист, работещ в международна финансова институция. Той припомня, че подобна картина се наблюдаваше и през повечето години след 2008 - излишък от частни спестявания финансира публичния сектор, а също така и останалия свят.

"Разбира се, не става дума за това да се върнем към "пенливите" години преди 2009, когато дефицитът по текущата сметка беше над 20% от БВП. Това нито е възможно, нито е желателно. Но конфигурация, при която по-високото крайно потребление (и инвестиции) водят до дефицит по текущата сметка от около 5% от БВП, за мен би бил признак, че се завръщаме към нормалното. И че е дошъл краят на бруталното пренастройване на българската икономика след 2008", допълва икономистът.

И срещу насрещен вятър

Разбира се, добавянето на вътрешното потребление към ръста, който доскоро беше движен от износа, е добра новина. Но двигателят на икономиката през последните години - износът, отбелязва спад през първите три месеца от 1.6% на годишна база. Свиването се очакваше и се дължи изцяло на търговията с държавите извън Европейския съюз. Влияние оказват по-ниските цени на петрола и суровините, както и високата база през миналата година, когато статистиката отчете 50% ръст към трети страни. В данните обаче се четат и проблемите на някои от големите търговски партньори на България като Турция, Китай и Русия. Към тези три държави намалява не само стойността на изнесената продукция, но и нейните реални обеми. Логично експортът има и малък принос за растежа на БВП към март, но ако се съпостави и с по-бързо спадащия внос, всъщност външният сектор продължава да има положителен ефект.

"Износът за трети страни зависи от курса на еврото спрямо долара. Слабата щатска валута директно удря валутите на основните ни контрагенти извън ЕС. И ако те могат да заменят нашите стоки с други, по-евтини, го правят. Затова и периодите, в които имаме засилен експорт, съвпадат с тези, в които еврото спада спрямо долара", казва банковият анализатор. Според него санкциите като тези на Русия не влияят на износа. Те са технически проблем, който очевидно се заобикаля лесно от компаниите.

Отделно спирането на реформите в Турция, атентатите и все по-явната й радикализация водят до забавяне на икономиката й. Южната ни съседка обаче е най-големият ни търговски партньор извън страните от ЕС и логично нейните проблеми са довели до 13% спад на български стоки на нейните пазари. Не е безоблачно и в Китай, където икономиката започна да се забавя. Причината е в ребалансирането й от разчитаща на индустриализация и инвестиционни кредити към такава, базирана на търсене и предлагане на услуги. Въпросът е дали партията ще управлява процеса на забавяне достатъчно разумно, тъй като кредитната експозиция на частния сектор в Китай е твърде голяма.

Картината не е толкова мрачна - две трети от износа е за ЕС, а там все още има ръст. Обаче пак се задават облаци - Бундесбанк вече обяви, че очаква забавяне на германската икономика. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика шансът на българската икономика да постигне темп на растеж от порядъка на 2.5 - 3% тази година е вътрешното потребление да успее да компенсира загубите на чуждите пазари.

Дългосрочно обаче третият двигател - инвестициите, все още не е запалил. А дотогава в България ще продължава да има две икономики: едната - зависима от бизнес цикъла на еврозоната, а другата – от инвестиционната дейност на правителството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 1330 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1137 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Антоанета Цонева осъди сайта "Пик"

Медиата ще трябва да заплати обезщетение от 4500 лв.

Още от Капитал
Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10