Парламентът одобри спасителния механизъм за общините

При наличие на финансови проблеми кметовете ще създават план за стабилизиране и ще може да кандидатстват за безлихвен заем от правителството.

Механизмът за оздравяване на общини в тежко финансово състояние вече е факт. Депутатите приеха окончателно промените в Закона за публичните финанси, които дават възможност на местната власт да влезе в процедура по оздравяване и да получи безлихвен заем от правителството. Най-много критики събраха текстовете, които дават власт на финансовия министър да решава кои общини да получат финансиране, както и дали заемът към дадена община да бъде опростен, ако тя покаже трайна тенденция за подобряване.

Друга важна промяна е въвеждането на отчетност за общините. На всеки три месеца кметовете и финансовото ведомство ще публикуват на интернет страниците си данни за финансовото състояние на градовете (виж карето). Освен да даде допълнителна прозрачност, това трябва да послужи и като ранен предупредителен сигнал.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За и против

Идеята за въвеждане на подобен механизъм се подкрепя от всички депутати по принцип. Но от БСП, Патриотичния фронт и отделни депутати от Реформаторския блок гласуваха против заради опасенията, че министърът на финансите получава твърде много власт и би могъл да действа избирателно при определянето кой и колко средства да получи. Той ще определя дали планът за оздравяване е добър, дали има нужда от финансова подкрепа, в какъв размер, дали да бъде опростен заемът и дали има нужда от друг. Опозицията изрази опасения и за възможността някои общини умишлено да влошават финансовите си показатели, за да получават траншове от държавата, а впоследствие да им биват опрощавани.

Най-остра беше критиката на депутата от БСП Румен Гечев, който подкрепя по принцип идеята да има механизъм за оздравяване, но смята, че текстовете ще внесат хаос в отношенията между местната и централната власт. "В предлаганите текстове няма количествени показатели, които да казват точно при кои случаи финансовият министър ще отпуска допълнителната субсидия, с която ще се погасява безлихвеният заем", каза депутатът. В законопроекта са посочени пет изисквания, които трябва да са изпълнени от плана за оздравяване, но липсват конкретни числови параметри. Т.е. ще има субективна преценка от страна на финансовия министър и при всяка община покритите изисквания могат да са различни.



В подкрепа на процедурата, но срещу голямата власт на министъра на финансите, се обяви и Радан Кънев от Реформаторския блок. "Подобна процедура е доказано необходима. Правомощията на финансовия министър обаче са неограничени и липсва каквато и да е форма на контрол върху дейността му", смята Кънев. Също така той смята, че съществува риск дори изрядните общини да бъдат насърчени към слаба финансова дисциплина, особено ако могат да получат гаранции за финансиране по програмата.

Подобна възможност не беше изключена дори от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, но според нея е по-добре да има някакви правила. "И сега общините са насърчавани да не спазват финансова дисциплина, защото няма никакви правила. И в момента могат да искат пари от правителството, без обаче да има контрол и публичност", каза депутатът от ГЕРБ. Тя призна, че това вероятно не са най-прецизните текстове и практиката ще покаже дали трябва да бъдат променяни след няколко години. "За мен е важно да се сложат критерии, както и да имаме едно относително ранно оповестяване, че в дадена община има проблеми."

Необходими промени

Към края на миналата година 170 общини разчитат изцяло на субсидията, която идва от държавния бюджет, тъй като собствените им приходи са прекалено малки, показват данни на Министерството на финансите. Те бяха предоставени на комисията по бюджет и финанси в хода на дискусията за промените в закона. Близо 160 кметства са приключили 2015 г. с дефицит, а 71 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, който е 5% от отчетените за последната година разходи за общината. При Белоградчик процентът надхвърля 82, а при Стамболово, Велинград, Симитли и Пирдоп са близо 50%. От данните се вижда още, че броят на общините, в които събираемостта на собствените приходи е под средното за страната, отчетено за последната година, достига 122.

При дебатите в пленарната зала Менда Стоянова за пореден път се обяви за сливане на общини, които разчитат изцяло на държавата, за да функционират, както и ограничаване на някои дейности. "Време е за създаване на различни категории общини, с различен брой услуги, които да предоставят", каза Менда Стоянова.

Критерии за финансова нестабилност - годишният размер на плащанията по общинския дълг във всяка отделна година надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години; - наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; - наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; - наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5% от отчетените за последната година разходи; - салдото по бюджета на общината през последните три години е отрицателно за всяка една от трите години; - равнището на събираемост на приходите на общината е под средното за страната, отчетено за последната година.