Петък 13 на последния етаж в прокуратурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петък 13 на последния етаж в прокуратурата

Капитал

Петък 13 на последния етаж в прокуратурата

Разследващ полицай от ГДБОП заведе дело за обида и заплаха срещу зам. главния прокурор Борислав Сарафов

Димитър Пеев
34646 прочитания

Капитал

© Надежда Чипева


"Добър ден" казват с влизането си в кабинета двете разследващи полицайки от ГДБОП

"Какъв добър ден бе, момичета. Днес е петък 13. Той ще е тройно критичен за вас", отговаря зам.-главния прокурор Сарафов.

Последният етаж на Съдебната палата. Кабинетът на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов. Около дългата заседателна маса освен домакина са още няколко прокурора и половината ръководство на ГДБОП. В кабинета влизат двама разследващи полицаи от ГДБОП - Любомила Ценова и нейна колежка. Те са извикани в кабинета на заместника на Сотир Цацаров заедно с техния колега Пламен Вълчинков, който не присъства на срещата. Поводът - воденото от тях разследване за данъчни престъпления около строителната фирма "Агромах".

Сцената на тази съвсем рутинна среща по важно дело в прокуратурата (много вожд и малко индианец) е описана подробно в една съвсем не рутинна искова молба, по която тази седмица беше образувано гражданско дело в Софийския градски съд. Ищец е разследващият полицай от ГДБОП Любомила Ценова, а ответник - заместник-главният прокурор на републиката Борислав Сарафов. Искът е за 30 хил. лв. и е за непозволено увреждане. Причината - Ценова е била обиждана и заплашвана от Борислав Сарафов в кабинета му.

Зад този случай, който е без прецедент (дознател съди втория човек в държавното обвинение), седи най-вероятно продължаващото вече близо две години напрежение между службата за борба с организираната престъпност и ръководството на прокуратурата. Описаната в този текст фактология се базира на изложеното в исковата молба на дознателката.

Скандал на червеното килимче

В средата на март 2016 г. ГДБОП и специализираната прокуратура проведоха акция за данъчни престъпления, извършени от фирмите "Агромах" и "Пътища Пловдив". Тогава от държавното обвинение съобщиха, че тече разследване срещу неизвестен извършител по подозрение, че дружеството, което е изпълнител по обществени поръчки за над 100 млн. лв., е укрило данъци за близо 14 млн. лв. При акцията в Благоевград, Лом и София е иззето злато на стойност 500 хил. лв., а когато органите щурмували базата на "Агромах" в Благоевград пък, хванали служителка на фирмата, която се опитала да изнесе 1 млн. евро в сак.

От прокуратурата не съобщиха дали по делото има привлечени обвиняеми, свързани с дружеството, което се счита за близко до управляващите.

Именно във връзка с това разследване били извикани и разследващите полицайки на това, което в прокуратурата наричат червеното килимче. В исковата си молба, с която "Капитал" се запозна, разследващата полицайка твърди, че след като влезели в кабинета му, в който били още прокурорите Томи Наков от Специализираната прокуратура, Марияна Станкова от Върховната касационна прокуратура, Даниела Попова, която ръководи Апелативната специализирана прокуратура, както и директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов и неговият заместник Стефан Джолев, Борислав Сарафов започнал да задава въпроси.

Попитал я дали тя е разпитвала човек на име Десподов. За него тя уточнява, че е свидетел по делото "Агромах", който е бил призован във връзка с изясняването на произхода на 1 милион евро, иззети по време на акцията.

В края на април Десподов прави искане да бъде разпитан отново. В иска си до съда разследващата полицайка твърди, че молбата на свидетеля да бъде преразпитан е билa докладвана до наблюдаващия разследването прокурор Наков.

Именно този разпит вбесява Сарафов. Той се нахвърля срещу дознателката. По нейни думи я обижда с цинични фрази. Обвинява я, че на разпита Десподов е дошъл с адвокат (тя го репликира, че адвокатът не е присъствал), че "събират доказателства, които не са в полза на обвинението (Наказателнопроцесуалният кодекс казва: "...съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина."), че "подготвя почвата за връщането на 1 милион евро" (всъщност връщането може да стане само с акт на прокурора) и че знае добре "как се мачка дело".

Борислав Сарафов казал на разследващите полицайки, че адвокатът на свидетеля е бил близък до разследващия полицай Пламен Вълчинков, който не присъствал на срещата.

В исковата си молба Любомила Ценова твърди, че зам. главният прокурор е заплашил нея и колежката й, че ще им образува дела, които можело и да не стигнат до съд, но щял да им бъде отнет допускът до класифицирана информация и така щели да останат без работа две години.

В един момент по време на срещата влязъл главният прокурор Сотир Цацаров, който по думите на дознателката също се включил в атаките срещу нея. Попитал началниците от ГДБОП кой е с ресор "Разследване" и когато Стефан Джолев отговорил, главният прокурор му казал - "Значи не ставаш за тази работа".

Пред съда разследващата полицайки предоставя медицински свидетелства, които удостоверяват преживения от нея психически срив, както и още едно интересно доказателство - докладна записка до директора на ГДБОП, в която са изложени идентични факти като тези в исковата молба. Тя е с входящ номер ден след срещата - 14 май, който беше работен.

Делото е образувано в Софийския градски съд и ако съдията прецени, че исковата молба е редовна, ще я изпрати до зам.-главния прокурор за отговор, каквито са правилата на гражданския процес. След това вече всичко е въпрос на кого от свидетелите съдът ще даде доверие.

И още - ако прокуратурата действително е имала подозрение, че разследващите полицаи "са се заиграли" с разследваните, то последното, което би трябвало да направят, е да им четат конско.

Повече от прокурорско конско

Зад този сюжет, в който обективната истина ще се установява тепърва в образуваното дело, стои много по-голям сюжет, който се проточва от близо две години.

Става дума за противопоставянето между две институции - ръководството на прокуратурата, от една страна, и ГДБОП от друга.

Сотир Цацаров многократно е показвал, че прави всичко възможно, за да бламира службата, която по време на първия мандат на ГЕРБ се беше превърнала в таран на управляваното от Цветан Цветанов вътрешно министерство. Успешните акции на службата ("Наглите", Златко Баретата, "Килърите") се редуваха с очевидно поръчкови активности, главно свързани с данъчни престъпления и срещу политически опоненти, като например политикът от БСП Борислав Гуцанов.

След като Бойко Борисов подаде оставка в началото на 2013 г., срещу директора на службата Станимир Флоров започна разследване, а вътрешният министър Цветанов стана подсъдим по три дела. Когато Пламен Орешарски беше избран за премиер, ДПС и БСП по спешност приеха законодателни промени, с които беше закрит ГДБОП, правомощията на службата бяха прехвърлени в ДАНС, като служителите, които искаха да бъдат преназначени, минаха реподбор. Малко след това за директор на ДАНС беше назначен Делян Пеевски - ход, който обърка първоначално замисления план, в който ръководството на държавното обвинение взимаше дейно участие.

Източник на "Капитал" от държавното обвинение разказва, че при сливането на двете служби абсолютно всички оперативни дела на ГДБОП (главно по линия на корупция, данъчни престъпления, контрабанда, трафик и разпространение на наркотици) са били изискани от ръководството на прокуратурата (която няма правомощия да се меси в оперативната работа на службите), където са били внимателно анализирани.

През 2013-2014 г. ръководството на прокуратурата демонстрираше "много добър синхрон" в работата си с ДАНС, като службата седеше зад ювелирни разследвания като това за печатницата в Костинброд, техниката за мобилни подслушвания, проверката на президента Плевнелиев за престъпления срещу републиката, проверка за диверсия срещу протестиращи, делото срещу Волен Сидеров за хулиганство пред парламента, срещу Христо Бисеров за пране на пари и прочее казуси, които или завършиха с фарс в съда или станаха емблематичен пример за превземането на службите и прокуратурата.

След падането на кабинета Орешарски, оправдаването на Цветанов и реставрацията на ГДБОП главният прокурор Сотир Цацаров е принуден да работи със службата, която очевидно не харесва и няколко пъти публично критикува.

Явно поради тази причина той поставя хомот на БОП-а, като с най-различни заповеди и инструкции силно ограничава разследванията, по които службата може да работи. Всеки месец прокурори проверяват течащите разработки, което и прокурори и полицаи обясниха като недопустима намеса в оперативната дейност. Освен това главният прокурор създаде по свой модел спецзвено, през което може да контролира напълно разработките за корупция по високите етажи на властта.

В този силно поляризиран контекст разследване като това за "Агромах", зад което очевидно стоят големи интереси, лесно може да стане причина за избухването на голям конфликт. А поводът да е една искова молба, подадена от един разследващ полицай срещу втория в прокуратурата.

Във връзка с настоящия материал "Капитал" се свърза с директора на ГДБОП Ивайло Спиридонов, който отказа да коментира случая. Беше изпратено запитване и до зам.-главния прокурор Борислав Сарафов, както и до ръководителя на пресцентъра на държавното обвинение, но до редакционното приключване на броя не постъпи отговор.

"Добър ден" казват с влизането си в кабинета двете разследващи полицайки от ГДБОП

"Какъв добър ден бе, момичета. Днес е петък 13. Той ще е тройно критичен за вас", отговаря зам.-главния прокурор Сарафов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Прекрасна статия, поздравления! Този слчай показва колко е изродена пркуратурата и как концентрирането на власт у цацаров е пагубно за държавата ни. Без румънски модел на анти-корупция сериалът 'Под Прикритие' ще си остане живата реалност у нас.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    На ход е независимият съд.

  • 3
    g_nett76 avatar :-|
    g_nett

    Абе и в БОП-а не са цвете за мирисане. Това открай време е както служба за мачкане на хора и цели бизнеси, така и за смачкване на дела и замитане на следи. Не е много сигурно кой в случая е на страната на истината - дознателката или прокурора. Ако изобщо изясняването на истината е цел на това разследване.

  • 4
    qwerty112 avatar :-P
    qwerty112

    "Прекрасна статия, поздравления! Този слчай показва колко е изродена пркуратурата и как концентрирането на власт у цацаров е пагубно за държавата ни. Без румънски модел на анти-корупция сериалът 'Под Прикритие' ще си остане живата реалност у нас. "

    Прекрасна, ама подзаглавието смотано.
    Като го прочетеш и оставаш с впечатлението, че някакво частно наказателно дело е заведено срещу зам.-главния.

  • 5
    alexander97 avatar :-|
    Alexander97

    До коментар [#2] от "Роси":

    На ход е независимият съд.

    Роси, пропуснала си кавичките:

    "независимият"!

  • 6
    glutnicaku4eta avatar :-|
    glutnicaku4eta

    Взе ми го от устата 😁 До коментар [#5] от " Alexander97 ":

  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#3:"ganet76"]Абе и в БОП-а не са цвете за мирисане. Това открай време е както служба за мачкане на хора и цели бизнеси, така и за смачкване на дела и замитане на следи. Не е много сигурно кой в случая е на страната на истината - дознателката или прокурора. Ако изобщо изясняването на истината е цел на това разследване.[/quote]

    Именно това е проблематичното мислене, което сме наследили от тоталитаризма и то ни спъва да преодолеем остатъците от същия този тоталитаризъм.

    Едва ли може да се говори за добри и лоши хора с власт. Истината е, че всеки човек, когато не е наблюдаван, се изкушава да започне да си прави услуги като се улеснява нерегламентирано. Затова - добри или лоши - институциите трябва да се контролират една-друга. В нашата Конституция е заложено прокуратурата да е безконтролна, но когато злоупотребите са ежедневие, се появяват прекалено много хора, които търсят начини да бъде наложена някаква форма на отчетност.

    А всички знаем, че в спора се ражда истината.

  • 8
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Звучи парадоксално,все едно сме в тъмните времена отпреди 1989 г.
    Една доблестна полицайка се опитват да бъде смачкана,защото си върши работата,но СИСТЕМАТА я мачка!

  • 9
    anelitodorov avatar :-|
    anelitodorov

    До коментар [#7] от "mapto":

    Добро, премерено и според мен точно очертаване на логичното - "Количествените натрупвания водят до качествени изменения". Да уточня все пак, че качественните изменения не са непременно "позитивни", нали? Това принципно е само оправдание за страхливците, но бъдещето винаги принадлежи на смелите и иновативните.

  • 10
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#9:"anelitodorov"]качественните изменения не са непременно "позитивни"[/quote]

    Това е най-големият кошмар, че винаги може и по-лошо.

    "бъдещето винаги принадлежи на смелите и иновативните"

    Факт и точно затова поддръжниците на тоталитаризма са обречени. Никога няма да могат да предусетят всичко, което се случва около тях и да предотвратят промените. Просто не са готови за гъвкавостта на реалния свят. Това, което им липсва Насим Талеб го нарича "антикрехкост".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK