Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След два месеца без ограда ще остане само участъкът от българо-турската граница, който минава по реките Резовска и Делийска.<br>

Ще има ли "План Б" за бежанците

България дискретно се готви за възможен провал на мигрантската сделка между ЕС и Турция

Момчил Милев
15320 прочитания

След два месеца без ограда ще остане само участъкът от българо-турската граница, който минава по реките Резовска и Делийска.<br>

© Георги Кожухаров


"Ние настояваме за нуждата от "план Б". Той трябва да включва много фактори. Вие трябва да знаете, че споразумението (ЕС - Турция) съдържа деликатни моменти. Ние настояваме за такъв план и сега го обсъждаме". Така преди около седмица българският външен министър Даниел Митов даде първата тревожна индикация по време на среща с колегите си от страните-членки на НАТО, че е много вероятно миграционната криза да се намира в състояние на затишие пред буря. Причината за това притеснение е, че е твърде възможно в края на юни ЕС да не премахне визовия режим за турски граждани, които влизат в евросъюза. И съответно Анкара да отвърне на удара.

Митов не даде повече подробности какво точно трябва да съдържа въпросният План Б – нито в контекста на политиката на ЕС, нито на НАТО. Според българския евродепутат Илияна Йотова такъв план официално не съществува, но неофициално се лансират идеи за затягане на контрола над фериботните връзки в Гърция и изолиране на мигрантите по островите. Това ще превърне разположените там приемни центрове в своеобразни полупостоянни бежански лагери и би гетоизирало в голяма степен южната ни съседка. В момента на територията на Гърция вече има заклещени около 50 хил. бегълци от Близкия изток. Подобен сценарий обаче би могъл да пренасочи морските миграционни потоци към сушата, което би било силно неблагоприятно развитие на ситуацията за страната ни. Според Илияна Йотова също така може да се стигне до заявка за по-активно участие на въоръжени сили на Северноатлантическия алианс. "Това, което достигна до нас като информация, е, че България би могла евентуално да поиска по-силно присъствие на натовски войски по границите с Турция и Гърция", коментира тя. Не е ясно обаче как това би могло да стане от юридическа гледна точка – първо, защото става дума за граници между държави-членки на НАТО, и второ, защото няма легално основание за използване на съюзнически войски за чисто полицейски действия от типа на издирване, задържане под стража и конвоиране до приемните центрове. Особено при липсата на въоръжено нападение, което да попадне в дефиницията на чл. 5 от Вашингтонския договор, касаещ колективната отбрана.

Йок виза

За жалост през последните дни събитията се развиват бързо и в неблагоприятна за България посока: в сряда турският президент Реджеп Ердоган заплаши, че парламентът на страната може да блокира сделката с Брюксел, ако визите не бъдат премахнати. Няколко часа по-късно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер контрира, че това няма да стане, докато Турция не изпълни всичките 72 условия за това, включително смекчаването на антитерористичния закон на страната, използван за гонения и репресии срещу опозиционери. За момента всичко това може да е просто част от политическия покер и последна фаза от пазарлъка между Брюксел и Анкара. Но ако двете страни продължат да демонстрират неотстъпчивост, това действително може да доведе до ново отприщване на миграционната вълна – на малки порции с цел извиване на ръце в преговорите или на по-големи, ако Анкара тотално престане да упражнява ефективен граничен контрол. И в двата случая големият въпрос ще е накъде би се насочил натискът – по море към Гърция, както досега, или по суша към България.

В условията на ескалираща реторика между Брюксел и Анкара българската страна като че ли продължава да следва досегашната си политика да не дразни излишно Турция и да търси решение, което е максимално синхронизирано с югоизточната ни съседка. "Искам да кажа, че дебатите текат около споразумението, което има между и ЕС и Турция и там са договорени условия за реадмисия на всички сирийци, които от територията на Турция са преминали и са пристигнали в Гърция. Споразумението, което ние имаме с Турция за реадмисия, е друг документ. Той е извън условията на общата декларация между ЕС и Турция и е акт, който урежда двустранните отношения", обяви в сряда вътрешният министър Румяна Бъчварова. Според нея Ердоган е заплашил да суспендира договорките с Европейската комисия, но без да пояснява дали в това число влизат и двустранните споразумения. "Съдейки по изключително конструктивния диалог, който сме имали в последно време с турската страна, надявам се това да не се случи, да не обхване и нашето споразумение", обобщи Бъчварова. Дали това наистина ще последва, трябва да стане ясно до няколко дни, тъй като договорът за реадмисия влиза в сила от 1 юни, т.е. от сряда. И още тогава ще се види дали турските власти наистина ще започнат да приемат обратно незаконно преминали на българска територия мигранти, което ще е ясен сигнал дали страната ни ударно ще трябва да започне да се готви за "План Б".

На югоизточния фронт нищо ново

За момента статистиката за незаконните прониквания в страната ни голяма степен е в полза на тезата на Бъчварова, че действително нещата са под контрол и има спад в миграционния натиск. Всичко изглежда така, сякаш Турция наистина се опитва да спазва своята част от договорката. "Като цяло общият брой на установените мигранти, нелегални мигранти на наша територия е с около почти 30% по-нисък, отколкото беше миналата година", твърди вътрешният министър. Тя определи като "недостоверни" публикациите на германски медии от края на миналата седмица, които се позовават на доклад на немските спецслужби и твърдят, че бежанският поток се пренасочва към България. Според официалната статистика на МВР през април т.г. са заловени 1394 души, докато същия месец на 2015 г. те са били 2113. Тук трябва да се уточни обаче, че има почти двоен ръст на незаконно проникналите спрямо март, когато са заловени 766 души. На теория това може да се обясни с края на зимата. Подобна тенденция обаче се забелязва и на седмична база през този месец, когато между 6 и 12 май са хванати 203 души, а между 13 и 19 май броят им вече нараства на 242 (около 20% ръст).

С приближаването на 1 юни, когато трябва да заработи договорката между България и Турция за реадмисия, страната ни дискретно тества опциите за действие в случай на срив в отношенията между ЕС и Анкара. Според Бъчварова още в сряда българската полиция ще получи допълнителни подкрепления от европейската гранична служба FRONTEX, които да подпомагат прилагането на споразумението. През миналия уикенд пък премиерът Борисов инспектира работата по строежа на телената ограда по голямата част от турската граница. Според вътрешния министър работата трябва да приключи до 2 месеца, а възпрепятстващото съоръжение да покрива периметъра от Капитан Андреево до Малко Търново. Така непреградени ще се окажат само участъците по протежението на реките Резовска и Делийска, който обаче се намират в най-враждебните части на Странджа.

Открит обаче остава въпросът с охраната на българско-гръцката граница. Нейната дължина е 470 км, като 150 от тях се оценяват като сравнително лесни за преминаване. По протежението й няма ограда, така че тя скоро може да попадне в полезрението на онези около 50 хил. мигранти, които в момента са заклещени в континентална Гърция.


26 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Че им покажем българите на цяла европа, как се оправяме с престъпници нелегално минаващи /опитващи се/ границата. Я да отиде християнска тълка в мюсолмунаска страна да иска да влезне - не ограда, картешниците ще извадят!!! Аман от тия западняци, още не са схванали че това е НАШЕСТВИЕ !

  • 2
    nuzzo avatar :-|

    След всичко , което четох ,до този момент, по темата "Споразумение ЕС Турция", касаещо мигрантите, си правя заключението, че Ердоган е много вероятно да блъфира, относно възможността да го денонсира, предвид очертаващият се отказ на ЕК да премахне визовият режим, ако Турция не изпълни поетият ангажименти по синхронизиране антитерористичното си законодателство с европейското такова. Съображенията ми за това са:
    1. При очертаващият се туристически провал, заради руското ембарго, както и обективният спад и на други големи групи платежоспособните туристи, вследствие честите атентати, и поради полу гражданската война, която се води в кюрдските райони на Турция, 6-те млрд евро от ЕС са много добър компенсаторен механизъм за подкрепа на растежа в турската икономика. Освен това, сами по себе си, 3 млн. имигранти в Турция, също допълнително стимулират вътрешото търсене , което е отново е в подкрепа на БВП растежа на икономиката.
    2.В следствие горното, заплахите на Ердоган, следва да са изцяло с вътрешно политическа насоченост, в полза и предвид желанието на последния да промени устройството на държавното управление от парламентарно на президентско такова. Като за целите на така играният от Ердоган театър и за да запълни със поне някакво съдържание заплахите си , би трябвало да влезе в задкулисни договорки с власт имащите фактори на ЕК и ЕС, от които да си издейства някакви ,пък били те и минимални, но публично оповестени отстъпки, допълнителни компенсации и прочее, за да не загуби вътрешно партийното и политическото си достойнство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK