Ще има ли "План Б" за бежанците
България дискретно се готви за възможен провал на мигрантската сделка между ЕС и Турция
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
"Ние настояваме за нуждата от "план Б". Той трябва да включва много фактори. Вие трябва да знаете, че споразумението (ЕС - Турция) съдържа деликатни моменти. Ние настояваме за такъв план и сега го обсъждаме". Така преди около седмица българският външен министър Даниел Митов даде първата тревожна индикация по време на среща с колегите си от страните-членки на НАТО, че е много вероятно миграционната криза да се намира в състояние на затишие пред буря. Причината за това притеснение е, че е твърде възможно в края на юни ЕС да не премахне визовия режим за турски граждани, които влизат в евросъюза. И съответно Анкара да отвърне на удара.
Митов не даде повече подробности какво точно трябва да съдържа въпросният План Б – нито в контекста на политиката на ЕС, нито на НАТО. Според българския евродепутат Илияна Йотова такъв план официално не съществува, но неофициално се лансират идеи за затягане на контрола над фериботните връзки в Гърция и изолиране на мигрантите по островите. Това ще превърне разположените там приемни центрове в своеобразни полупостоянни бежански лагери и би гетоизирало в голяма степен южната ни съседка. В момента на територията на Гърция вече има заклещени около 50 хил. бегълци от Близкия изток. Подобен сценарий обаче би могъл да пренасочи морските миграционни потоци към сушата, което би било силно неблагоприятно развитие на ситуацията за страната ни. Според Илияна Йотова също така може да се стигне до заявка за по-активно участие на въоръжени сили на Северноатлантическия алианс. "Това, което достигна до нас като информация, е, че България би могла евентуално да поиска по-силно присъствие на натовски войски по границите с Турция и Гърция", коментира тя. Не е ясно обаче как това би могло да стане от юридическа гледна точка – първо, защото става дума за граници между държави-членки на НАТО, и второ, защото няма легално основание за използване на съюзнически войски за чисто полицейски действия от типа на издирване, задържане под стража и конвоиране до приемните центрове. Особено при липсата на въоръжено нападение, което да попадне в дефиницията на чл. 5 от Вашингтонския договор, касаещ колективната отбрана.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
26 коментара
Че им покажем българите на цяла европа, как се оправяме с престъпници нелегално минаващи /опитващи се/ границата. Я да отиде християнска тълка в мюсолмунаска страна да иска да влезне - не ограда, картешниците ще извадят!!! Аман от тия западняци, още не са схванали че това е НАШЕСТВИЕ !
След всичко , което четох ,до този момент, по темата "Споразумение ЕС Турция", касаещо мигрантите, си правя заключението, че Ердоган е много вероятно да блъфира, относно възможността да го денонсира, предвид очертаващият се отказ на ЕК да премахне визовият режим, ако Турция не изпълни поетият ангажименти по синхронизиране антитерористичното си законодателство с европейското такова. Съображенията ми за това са:
1. При очертаващият се туристически провал, заради руското ембарго, както и обективният спад и на други големи групи платежоспособните туристи, вследствие честите атентати, и поради полу гражданската война, която се води в кюрдските райони на Турция, 6-те млрд евро от ЕС са много добър компенсаторен механизъм за подкрепа на растежа в турската икономика. Освен това, сами по себе си, 3 млн. имигранти в Турция, също допълнително стимулират вътрешото търсене , което е отново е в подкрепа на БВП растежа на икономиката.
2.В следствие горното, заплахите на Ердоган, следва да са изцяло с вътрешно политическа насоченост, в полза и предвид желанието на последния да промени устройството на държавното управление от парламентарно на президентско такова. Като за целите на така играният от Ердоган театър и за да запълни със поне някакво съдържание заплахите си , би трябвало да влезе в задкулисни договорки с власт имащите фактори на ЕК и ЕС, от които да си издейства някакви ,пък били те и минимални, но публично оповестени отстъпки, допълнителни компенсации и прочее, за да не загуби вътрешно партийното и политическото си достойнство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.