Неведоми са ремонтите църковни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неведоми са ремонтите църковни

Неведоми са ремонтите църковни

Десетки милиони левове от еврофондовете отидоха при църквата, но начините, по които тя ги раздава, са напълно непрозрачни, сочат документи от фонд "Земеделие"

22025 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко: Програмата за развитие на селските райони финансира не само общински проекти, но и за ремонти на църкви. За периода 2007-2013г. са раздадени над 60 млн.лв на църквите по ПРСР. "Капитал" се сдоби с документи по оценяването на тези проекти и откри разлики в одобрените стойности на материалите, както и разходи с неясен формат. Системата за одобрение и изпълнение на проектите остава непрозрачна, което поставя съмнения до колко работи в настоящия си вид.

Думите "земеделие" и "църква" вървят добре заедно, когато става дума за зеленчуци или винена реколта, отгледана от някой манастир. Когато става въпрос за ремонти на църкви из цяла България, нещата са малко по-различни. Най-малкото заради факта, че тези проекти събират на едно място две от най-непрозрачните институции в страната: Българската православна църква (БПЦ) и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

Неотдавна "Капитал" успя да надникне в "черната кутия" на ДФЗ и разгледа документи за оценителните протоколи на общински проекти за водопроводи, екопътеки, пътища и др. Сред тези проекти отделни две комисии се занимават само с църковните проекти, които се състоят в ремонти на манастири, църкви и храмове из цяла България. Църкви има и в останалите комисии, но се фокусирахме върху тези двете. Това, което открихме, не е изненадващо. Подобно на общинските проекти и тук има разминавания в цените, неясни критерии за оценка и най-вероятно пилеене на пари. Това, което е уникално при църквите, е, че дори привидната бариера, която при общините е обществената поръчка, липсва. Ето защо тук директно парите, които църквата получи, отиват при избран от нея изпълнител. Това е странна схема: обществени пари се разпределят без кой знае какъв надзор, единствено под погледа на епархийския съвет и дадения храм, често в някое село. Единствената бариера пред злоупотреби в случая е почтеността на Българската православна църква и нейните свещеници. Или на проектантите им (виж карето).

Българска прозрачна църква

В България има близо 10 000 храмове на вероизповедания, което включва около 8000 православни църкви, както и католически, синагоги, джамии и др. Основен инструмент за финансирането е ПРСР: за миналия програмен период 2007 - 2013 г. общата стойност на платените църковни проекти от програмата е 60.8 млн. лв., от които 48.6 млн. лв. са европейски средства, а останалото - държавни. Финансирането се случва по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места", която сега е подмярка 7.6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата".

Субектите, които кандидатстват за европари, са "местни поделения на вероизповедания, признати за юридически лица по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията": това може да са митрополии, църкви и манастири (други вероизповедания са изключени). Понякога, но много рядко, те избират да кандидатстват чрез общините и така общините са възложители и има обществена поръчка. Повечето пъти системата е, че самият храм решава да кандидатства, като в началото дори е нямало съгласуване с епархийския съвет, но после синодът е поискал от фонд "Земеделие" да въведе това ниво на контрол, за да може самата църква да решава кои храмове в дадена епархия са с предимство.

Църковните настоятелства избират проектантите, които да изготвят проекти. "Капитал" се свърза с инженер, посочен като изготвил няколко проекта във Видинско, и тя обясни, че консултантите в църквата, които се занимават с тези проекти, подпомагат избора на проектанти. Самото изготвяне на проекта в случая е струвало между 10 000 и 18 000 лв.

Да се проследи как църквата използва държавни пари е сложно. Като начало БПЦ не е обект на Закона за обществените поръчки (и на много други закони) и съответно не е задължена да харчи чрез поръчки. Това, което храмовете правят, е да искат три оферти от различни кандидати, да избират някоя от тях и да подават нея директно като количествено-стойностна сметка за финансиране. По този начин сумата, която е поискана, е сумата, която е похарчена. Това не се различава много от ситуацията с общините и обществените поръчки, защото поради различни пороци онази система също не намалява съществено цената на проектите. Но тук цялата дискреция за това коя оферта е по-добра е оставена на църквата. Църковното настоятелство съгласува избора на изпълнител с епархийския съвет и представя впоследствие договорите пред ДФЗ. Един възможен критерий, който църквата ползва, например би паднал в който и да е съд. Преди време Пловдивският митрополит Николай отказа да одобри ремонтите на църкви в Хасковски минерални бани, защото те били дадени на фирми, близки до местния кмет от ДПС Мюмюн Искендер. Поводът според Николай бил, че фирмите отказали да дадат гаранции срещу злоупотреби (не е ясно какви точно са те). Но формалната причина на митрополита тогава бе, че по канон църкви могат да се ремонтират само от вярващи, дори и парите да идват от невярващи.

Към Българската православна църква е оформена работна група по европроекти, като председател е Великотърновският митрополит Григорий. Това е същият митрополит, който преди време поиска от репортер на БНТ 50 000 лв. "дарение", за да даде интервю. "Капитал" опита да се свърже с него или други членове на работната група, но такъв контакт не успя да се осъществи.

Колкото дадете, толкова

Основният проблем в протоколите, които "Капитал" разгледа, е същият както и в общинските проекти: има разминавания между одобрените цени за едни и същи неща в различни проекти. На пръв поглед проектите не варират твърде драматично: от 120 хил. до 300 хил. лв. без ДДС.

Храмът "Възнесение Господне" в село Новачене близо до Никопол например кандидатства за 180 117 лв. без ДДС, като оценителната комисия не поставя никакви корекции. Самият проект не е от най-скъпите, които "Капитал" разгледа, и окончателното изплащане на сумата е извършено на 1.02.2013 г. Липсата на корекции обаче изглежда донякъде изненадваща, тъй като цените на някои дейности са доста над това, което е одобрено в други проекти. Натоварване и разтоварване на отпадъци и превоз на 5 км струва почти 30 лв. на куб.м, докато в проектите на църкви в селата Арчар и Гъмзово например цената е 12 лв., а разстоянието 4 пъти по-голямо – 20 км. Одобрената цена за боядисване с латекс е 8.35 лв. на кв.м, като в повечето други проекти цената е коригирана на 7 лв., а в някои пада дори до 5 лв.

Има такива разминавания във всички проекти. Изрязването на сухи клони струва около 11 лв. на куб.м в проект за ремонт на църква в село Гъмзово в област Видин, докато в храм "Св. Архангел Михаил", село Правдино, близо до Ямбол, цената на същото нещо е 18 лв. Междувременно подкастрянето на дърво около църква в село Гиген, Плевенско, струва 8.40 лв.

Преди време на въпрос на "Капитал" относно такива разлики в цени между различни общински проекти ДФЗ отговори, че се дължат на различни периоди на прием или на географска разлика. Нито тогава, нито сега тези обяснения са адекватни, защото дадените за пример проекти са оценявани в рамките на около 2 години и често се намират в една епархия, близо един до друг. В случая просто църквите са искали дадена стойност, а фонд "Земеделие" я е покривал.

Златни ти тръби, св. Димитре

Понякога самите КСС-та са твърде неясни, за да се изгради добра представа за проекта. Липсва информация за марка на материалите, качество, дори разстояние на превоз например - фактори, който определят значително цената. В КСС-то на храма "Св. вмчк Димитър Солунски" в с. Долна Бела речка близо до Вършец например има разход "съхранение на иконостас и камбана", който е 3000 лв. Не е пояснен нито срокът за съхранение, нито къде ще бъде съхраняван, нито каквато и да е друга обосновка за сумата. Впечатление прави и друг разход в същия проект, който е уникален сред останалите: за нощувки и командировъчни на работен персонал, като общата стойност на всичко това е малко над 50 000 лв.

Тъй като храмът в Долна Бела речка (с население от 72-ма души към март 2015 г.) е един от най-скъпите - 274.3 хил. лв., при това намалени от 292 хил. лв., решихме да проверим на място за какво става на въпрос. Не успяхме, защото при посещението църквата беше заключена. Храмът, който не е особено голям, е ремонтиран сравнително скоро. Но само твърде вярващ свещеник може да предположи, че оградата, с която е опасан, струва 20 хил. лв. без ДДС. Дори елементарна проверка в ценоразписите на фирми, които се занимават с изработка на огради, показва, че цените на материалите са завишени. Тръбите за оградата на църквата струват 4.50 лв. на кг, докато сега цената е около 1.20 лв. Кубичен метър бетон Б15 пък е струвал 160 лв., а цената му в момента е поне двойно по-ниска - около 70 лв.

Оценителната комисия е нанесла корекции по средствата за подготовка и вертикална планировка, но отново материалите и дейностите са одобрени на по-високи цени, отколкото в други проекти. Тук например цената на боядисване на латекс по тавана е 25 лв. на кв.м – близо 5 пъти по-висока от най-ниската одобрена из други проекти. Марсилските керемиди пък струват 48 лв. на кв.м, докато в други проекти, като например в община Брегово, цената е малко под 20 лв. Храмът в Долна Бела речка очевидно вижда доста дъжд и му трябват най-качествените тръби: 1 м водосточна тръба тук е на цена от 45 лв., докато в проект за ремонт на Етрополския манастир цената е 10.70 лв.

Цялата сума за проекта е изплатена през ноември 2013 г. и ремонтът е завършен.

Привет отново, инженере по иконостасите

Тук пак опираме до ключовия въпрос - кой е оценявал тези неща. Ако този път нямаме и допълнителното сито на обществената поръчка, оценителят на проекта е последната пречка пред това изпълнителят да получи парите, които е поискал.

Оценителните комисии обикновено се състоят от експерти в дадени сфери - инженери, архитекти и т.н., които да преценят дали стойностите и количествата са съобразени с пазарните цени и нуждите на конкретния проект. Попитахме фонд "Земеделие" дали е имало случаи, в които един човек е оценявал цял проект. ДФЗ отговори, че се случва, ако "инвестиционното предложение включва само един тип разход". Да влезе Красимир Димитров.

Вече ви разказахме за него в темата на броя за фонд "Земеделие". Димитров е бивш контраразузнавач, по-късно "защита на информацията" в АЕЦ "Белене", след което става главен оценител към фонда. Той оценява всичко - от пътища, през зони за отдих, реконструкции на водопроводна мрежа, до отопление, вентилация и климатизация и др. Заповедта за назначаване на комисията за оценка на църквите го посочва като електроинженер. Което не пречи той да е единственият оценител на проекта на храм "Св. вмчк Димитър", село Вазово, община Исперих. Противно на твърденията на фонда тук няма само един тип разходи. Проектът за 215 000 лв. без ДДС, в който всички цени са одобрени, включва дейности, по които Димитров е експерт, но и водопроводни, архитектурни и реставрационни дейности. Как например един електро-, ВиК или ландшафтен инженер (ако приемем, че той е всичко това) може да е експерт по реставрация на икони например? В нито една комисия, която прегледахме, всъщност няма специалисти по такива дейности като иконостаси или дейности по реставрация на църкви и икони. Това повдига въпроса защо фонд "Земеделие" не е сметнал за нужно да търси мнението им за църковните ремонти и се е доверил на самите поръчители.

Разбира се, би могло да има повече яснота как точно се случват тези ремонти, ако църквата беше решила да отговори все пак на въпросите ни. "Капитал" опита в течение на две седмици да се свърже с митрополит Григорий или да получи отговор от някой друг от работната група, но без успех. Вратите на храма, с други думи, остават плътно затворени за външни погледи.

Шахта върху гроб

Село Изгрев се намира в община Суворово, Варненско. Църковното настоятелство кандидатства за финансиране на ремонт на храм "Св. Параскева" и получава само авансово плащане на 16 май 2012 г. според регистъра на ПРСР. В екселския файл на сайта на програмата е посочена сумата от 357 182 лв. за ремонт, а в нашите документи одобрената е 283 858 лв. Ремонтът е започнал през 2011 г. и е приключил през 2014 г., обясняват от кметството.

В нашите документи като първоначален изпълнител е посочена фирма "Сградостроене Варна" ЕООД, на която обаче на 10.11.2011 г. е поставена обща възбрана и запор на имуществото. В крайна сметка изпълнител е била фирма "Лъки 2006" ЕООД, а проектант - архитект Огнян Брънчев, който е работил по проектите на няколко църкви около Варна.

Според представители на кметството е имало забележки от страна на проектанта и комисиите към ДФЗ относно изпълнението на проекта. Арх. Брънчев обясни пред "Капитал", че е описал забележките си и пред митрополията, и пред инспекторите от ДФЗ. Брънчев разказва, че е имало работи по тавана или фундаменти, които изпълнителите твърдели, че са подменени, но всъщност не са били. При монтирането на климатична инсталация майсторите разбили каменни елементи с художествена стойност от прозорците и направили шахта за поливна система върху гроб в църковния двор. След като Брънчев детайлно описал недостатъците в изпълнението, ДФЗ не е платил на изпълнителите част от сумата, която по непотвърдена информация е около 70 000 лв. Затова вероятно и в регистъра на ПРСР присъства само авансово, но не и окончателно плащане.

Този случай показва колко са важни внимателни проверки върху дейността на изпълнителите: в случая проектантът е поел основната инициатива и е следял плътно процеса. След като лично е подготвял проекта и е добре запознат с елементите, трудно е можел да пропусне подобни груби нарушения в изпълнението, смята Брънчев. Според него именно от това се възползват строителите - от незапознати проверяващи, които няма как да разберат кое не е наред.

Храм "Св. вмчк Димитър Солунски" в село Долна Бела речка е сред църквите, чиито ремонти са финансирани по ПРСР
Фотограф: Надежда Чипева
Източник: Капитал
Темата накратко: Програмата за развитие на селските райони финансира не само общински проекти, но и за ремонти на църкви. За периода 2007-2013г. са раздадени над 60 млн.лв на църквите по ПРСР. "Капитал" се сдоби с документи по оценяването на тези проекти и откри разлики в одобрените стойности на материалите, както и разходи с неясен формат. Системата за одобрение и изпълнение на проектите остава непрозрачна, което поставя съмнения до колко работи в настоящия си вид.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Поздравления за актуалната и добре поднесена тема!
    Работил съм по предишната ПРСР и още тогава публично съм изказвал недоумението си по увлечението в нея и посочената мярка да се харчат пари за ремонт на селските църкви. Но явно това е било не само увлечение, а целенасочена форма на разхищение на публични средства. Но така е, като нямаме действаща правосъдна система, подобно поне на тази в Румъния!

  • 2
    evgenybg avatar :-|
    Oven

    Изобщо КСС винаги са били голяма "тайна" (незнание) за проектантите...

  • 3
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    До коментар [#1] от "chernomorski":

    Абсолютно сте прав ! Става въпрос за откровенна кражба. И статията е много добра. Нормалният българин - мирянин не може да разбере като как една он НАЙ-ЗАМОЖНИТЕ институции в България "точи" европейски средства. Като видите владици, които се возят на "Мерцедес С 500" с шофьори и охрана, леенето на свещи им е освободено от данъци и да не продължавам ..... Абсолютно крадлива структура, за съжаление. Не ми се говори за имотите, които по неведоми пътища са отдадени под наем и т.н.

  • 4
    eco27487886 avatar :-|
    ruby

    Поздравления Капитал, че продължавате с опитите да откриете истината.
    Но, тази заможана институция се е ояла и обградила с властимащите и властподдържащите . На преден план са лични и изключително меркантилни интереси.

  • 5
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    До коментар [#4] от "ruby":

    Абсолютна истина ++++++. Поздравления.
    В допълнение - от 8 владици 7 се кланят на Москва включително т.нар. Патриарх, осмият е откровен п****т . Някакъв тъпанар Дионисий взел гръцки парички ни прави фанариотски гръцки Великден на катедралния храм - ужас.

  • 6
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Наистина хубава и важна тема. Но защо не потърсите професионалист, който да направи изводите вместо вас? Вярно е,че трудно строител би застанал с името си по толкова щекотлива тема. Но темата е много важна заради огромните средства, които се изсипват- не само за църковните строителства, а изобщо даваните от ДФЗ. Дори не съм сигурен дали искам да разказвам и аз като човек от строителната кухня на такъв обект( но в нашия случай подчертавам липсата на голямо финансиране и същевременно пълното безумие на оценителната комисия-трябва да се забрани на не-строители да оценяват строители). И за завършек- дали ще посмеете да покажете златевата фирма как разкопа гроб в църквата в Правец, за да направи дренаж на негово място? Гробът беше на един от местните свещеници, съратник на Левски.

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Болно ми е само, че хората, които трябва да са носещи колони на вярата - правят пълна пародия от нея. Отвращават хората от религията, която до гояма степен ни определя като нация. Извращават най-ценното, на което нашата религията ни учи - самоконтрол, честност, почтенност и взаимно уважение.
    Анализа на капитал е ок, но има какво да се желае. Пример: Цена за извозване на кубичен метър отпадаци варира не само от километрите до сметището, както е обяснено в статията. Варира, също така от пътищата (едно е черен път, друго е първокласен такъв), вида на отпадаци (едно от кубичен метър бетон, друго е кубичен метър пластмаса), общия обем - едно е да извозиш 100 кубични метра, друго е 1000 кубични метра (при 1000 кубични метра, би трябвало да има отстъпка от количетвото). Местоположение на църквата (едно е да закараш камиони на 50км по магистралата, друго е да е 50км планински път). Не казвам, че цените са били добри, не знам, но без допълнителна информация, ако разполагаме само с цена на кубичен метър - малко повърхностен анализ се получава.

  • 8
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Най-непрозрачното нещо у нас е БПЦ,а заедно със статуквото,нещата стават кристално ясни.
    Това е нашата нерадостна действителност!

  • 9
    stedim avatar :-|
    stedim

    Нещо като "църква влачи, диря няма".

  • 10
    z.123.c.976.9 avatar :-P
    z.123.c.976.9

    Тези дни, минавайки покрай един храм, гледам до оградата самият владика. Мисля си наивно, сега ще ме осени някакъв Божествен дух, като мина покрай този свят човек, а пък то какво излезе...Митрополитът се караше на някакъв човек, че вземал от двата бидона, а трябвало само от единия. За какви бидони ставаше дума, не посмях да попитам:)
    Предприемачи, какво да ги правиш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK