С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 27 май 2016, 15:30, 20972 прочитания

Неведоми са ремонтите църковни

Десетки милиони левове от еврофондовете отидоха при църквата, но начините, по които тя ги раздава, са напълно непрозрачни, сочат документи от фонд "Земеделие"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко: Програмата за развитие на селските райони финансира не само общински проекти, но и за ремонти на църкви. За периода 2007-2013г. са раздадени над 60 млн.лв на църквите по ПРСР. "Капитал" се сдоби с документи по оценяването на тези проекти и откри разлики в одобрените стойности на материалите, както и разходи с неясен формат. Системата за одобрение и изпълнение на проектите остава непрозрачна, което поставя съмнения до колко работи в настоящия си вид.


Думите "земеделие" и "църква" вървят добре заедно, когато става дума за зеленчуци или винена реколта, отгледана от някой манастир. Когато става въпрос за ремонти на църкви из цяла България, нещата са малко по-различни. Най-малкото заради факта, че тези проекти събират на едно място две от най-непрозрачните институции в страната: Българската православна църква (БПЦ) и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).


Неотдавна "Капитал" успя да надникне в "черната кутия" на ДФЗ и разгледа документи за оценителните протоколи на общински проекти за водопроводи, екопътеки, пътища и др. Сред тези проекти отделни две комисии се занимават само с църковните проекти, които се състоят в ремонти на манастири, църкви и храмове из цяла България. Църкви има и в останалите комисии, но се фокусирахме върху тези двете. Това, което открихме, не е изненадващо. Подобно на общинските проекти и тук има разминавания в цените, неясни критерии за оценка и най-вероятно пилеене на пари. Това, което е уникално при църквите, е, че дори привидната бариера, която при общините е обществената поръчка, липсва. Ето защо тук директно парите, които църквата получи, отиват при избран от нея изпълнител. Това е странна схема: обществени пари се разпределят без кой знае какъв надзор, единствено под погледа на епархийския съвет и дадения храм, често в някое село. Единствената бариера пред злоупотреби в случая е почтеността на Българската православна църква и нейните свещеници. Или на проектантите им (виж карето).

Българска прозрачна църква

В България има близо 10 000 храмове на вероизповедания, което включва около 8000 православни църкви, както и католически, синагоги, джамии и др. Основен инструмент за финансирането е ПРСР: за миналия програмен период 2007 - 2013 г. общата стойност на платените църковни проекти от програмата е 60.8 млн. лв., от които 48.6 млн. лв. са европейски средства, а останалото - държавни. Финансирането се случва по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места", която сега е подмярка 7.6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата".



Субектите, които кандидатстват за европари, са "местни поделения на вероизповедания, признати за юридически лица по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията": това може да са митрополии, църкви и манастири (други вероизповедания са изключени). Понякога, но много рядко, те избират да кандидатстват чрез общините и така общините са възложители и има обществена поръчка. Повечето пъти системата е, че самият храм решава да кандидатства, като в началото дори е нямало съгласуване с епархийския съвет, но после синодът е поискал от фонд "Земеделие" да въведе това ниво на контрол, за да може самата църква да решава кои храмове в дадена епархия са с предимство.

Църковните настоятелства избират проектантите, които да изготвят проекти. "Капитал" се свърза с инженер, посочен като изготвил няколко проекта във Видинско, и тя обясни, че консултантите в църквата, които се занимават с тези проекти, подпомагат избора на проектанти. Самото изготвяне на проекта в случая е струвало между 10 000 и 18 000 лв.

Да се проследи как църквата използва държавни пари е сложно. Като начало БПЦ не е обект на Закона за обществените поръчки (и на много други закони) и съответно не е задължена да харчи чрез поръчки. Това, което храмовете правят, е да искат три оферти от различни кандидати, да избират някоя от тях и да подават нея директно като количествено-стойностна сметка за финансиране. По този начин сумата, която е поискана, е сумата, която е похарчена. Това не се различава много от ситуацията с общините и обществените поръчки, защото поради различни пороци онази система също не намалява съществено цената на проектите. Но тук цялата дискреция за това коя оферта е по-добра е оставена на църквата. Църковното настоятелство съгласува избора на изпълнител с епархийския съвет и представя впоследствие договорите пред ДФЗ. Един възможен критерий, който църквата ползва, например би паднал в който и да е съд. Преди време Пловдивският митрополит Николай отказа да одобри ремонтите на църкви в Хасковски минерални бани, защото те били дадени на фирми, близки до местния кмет от ДПС Мюмюн Искендер. Поводът според Николай бил, че фирмите отказали да дадат гаранции срещу злоупотреби (не е ясно какви точно са те). Но формалната причина на митрополита тогава бе, че по канон църкви могат да се ремонтират само от вярващи, дори и парите да идват от невярващи.

Към Българската православна църква е оформена работна група по европроекти, като председател е Великотърновският митрополит Григорий. Това е същият митрополит, който преди време поиска от репортер на БНТ 50 000 лв. "дарение", за да даде интервю. "Капитал" опита да се свърже с него или други членове на работната група, но такъв контакт не успя да се осъществи.

Колкото дадете, толкова

Основният проблем в протоколите, които "Капитал" разгледа, е същият както и в общинските проекти: има разминавания между одобрените цени за едни и същи неща в различни проекти. На пръв поглед проектите не варират твърде драматично: от 120 хил. до 300 хил. лв. без ДДС.

Храмът "Възнесение Господне" в село Новачене близо до Никопол например кандидатства за 180 117 лв. без ДДС, като оценителната комисия не поставя никакви корекции. Самият проект не е от най-скъпите, които "Капитал" разгледа, и окончателното изплащане на сумата е извършено на 1.02.2013 г. Липсата на корекции обаче изглежда донякъде изненадваща, тъй като цените на някои дейности са доста над това, което е одобрено в други проекти. Натоварване и разтоварване на отпадъци и превоз на 5 км струва почти 30 лв. на куб.м, докато в проектите на църкви в селата Арчар и Гъмзово например цената е 12 лв., а разстоянието 4 пъти по-голямо – 20 км. Одобрената цена за боядисване с латекс е 8.35 лв. на кв.м, като в повечето други проекти цената е коригирана на 7 лв., а в някои пада дори до 5 лв.

Има такива разминавания във всички проекти. Изрязването на сухи клони струва около 11 лв. на куб.м в проект за ремонт на църква в село Гъмзово в област Видин, докато в храм "Св. Архангел Михаил", село Правдино, близо до Ямбол, цената на същото нещо е 18 лв. Междувременно подкастрянето на дърво около църква в село Гиген, Плевенско, струва 8.40 лв.

Преди време на въпрос на "Капитал" относно такива разлики в цени между различни общински проекти ДФЗ отговори, че се дължат на различни периоди на прием или на географска разлика. Нито тогава, нито сега тези обяснения са адекватни, защото дадените за пример проекти са оценявани в рамките на около 2 години и често се намират в една епархия, близо един до друг. В случая просто църквите са искали дадена стойност, а фонд "Земеделие" я е покривал.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1149 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 5 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 10656 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сметката за газа

Мащабните проекти на Москва може и да не се осъществят, а България реално се отваря за други доставчици освен "Газпром"

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10