Сметката за газа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сметката за газа

Капитал

Сметката за газа

Мащабните проекти на Москва може и да не се осъществят, а България реално се отваря за други доставчици освен "Газпром"

19484 прочитания

Капитал

© Юлия Лазарова


Мине - не мине някой месец, и в България отново се заговаря за възобновяването на проекта за руски газопровод през Черно море. По него потичат милиарди кубици газ, страната става значим транзитьор и печели митичните милиарди (по оценките на премиера Бойко Борисов). За проекта обаче се говори толкова повърхностно, колкото и за всички други идеи на премиера, от които България ще стане най-малкото Кувейт на Балканите.

Но офанзивата през последните няколко седмици има няколко измерения, които я правят по-различна. Още през февруари Русия официално заговори за възможността да прокара нов газопровод през Черно море, който да пренася газ през Гърция до Италия. Тогава "Газпром", гръцката DEPA и италианската Edison подписаха меморандум за разбирателство за осъществяването на новия проект. И за разлика от предишните подмятания, че тръбата ще мине през неназована трета страна, тази седмица съветникът на руския президент Юрий Ушаков открито казва, че тази държава би била България. В предложението обаче има интересна врътка - новата тръба трябва да мине през териториалните води на Крим, които за международната общност са все още украински, а според Москва и няколко държави - руски. Така че българският интерес да има достъп до нови газови доставки от Русия е политически изключително чувствителен. Това не е новост, тъй като газът за България, като се има предвид малкото му значение за икономиката, винаги е бил повече политически, отколкото бизнес въпрос. Но сега освен обичайните проблеми с европейските регулации се прибавят и сериозни геополитически въпросителни.

В същото време въпреки декларираната подкрепа от Европейската комисия за създаването на газов хъб у нас Брюксел продължава да не е доволен от развитието на газовия ни пазар и заплахата за глоба към страната все още не е отминала. Точно това е била и основната цел на посещението тази седмица на комисаря по енергетика и климатични промени Мигел Ариас Канете. От една страна, Канете потупа по рамото българското правителство за напредъка му да свърже страната със съседните страни, но, от друга, посочи, че регулаторните въпроси, т.е. как ще бъде организиран пазарът на газ у нас, тепърва трябва да се решават. Всъщност тази седмица показа, че когато се говори за газов хъб в България, българското правителство и Европейската комисия говорят за различни неща.

Геополитическата тръба

Газопроводът "Южен поток", който трябваше да доставя руски газ директно на европейските пазари през Черно море и да преминава през България, никога не е бил само икономически проект. Той имаше нескритата цел да заобиколи Украйна, която според Москва е ненадеждна транзитна страна. Освен това той трябваше да окаже и натиск върху Европейския съюз да промени правилата си в областта на енергетиката, така че да отговарят на интересите на "Газпром". Нищо от това обаче не се случи, напротив - Брюксел втвърди отношението си към Русия дори още преди Кремъл да реши през 2014 г., че Крим трябва да бъде анексиран.

Сега руският план е още по геополитически ориентиран. След провала на "Турски поток" (заместителят на спрения в края на 2014 г. "Южен поток") и влошаването на отношенията между Москва и Анкара евентуалният нов газопровод може да мине само през едно място - през териториалните води на Крим, за които сега претендира Русия. Това например беше казано няколко пъти в началото на годината от Андрей Конопляник, съветник на изпълнителния директор на "Газпром експорт". Конопляник е основен преговарящ от страна на "Газпром" с Европейския съюз по регулаторните въпроси, така че неговото мнение едва ли може да се възприема като импровизация. Анексията на Крим от Русия обаче е призната само от седем страни, сред които Венецуела, Северна Корея, Сирия, Куба и Никарагуа, като болшинството държави по света, включително България, смятат полуострова все още за интегрална част от Украйна. Затова и Европейският съюз има изрична политика срещу това европейски компании да правят бизнес в тези територии. Например Европейската агенция за авиационна безопасност препоръчва да се избягва въздушното пространство на Крим и ако все пак такова се наложи, да се използва само украинска аеронавигационна информация.

Допълнителна щипка геополитическа сол беше сложена от Москва, която реши да обяви плана, така че да съвпада с посещението на руския президент Владимир Путин в Гърция. Атина вече няколко години се разглежда като един от приятелите на Москва в Европейския съюз и за нея постоянно се правят намеци, че може да гласува за прекратяването на санкциите, наложени от Европейския съюз на Русия след анексирането на Крим (виж повече). Проектът за тръбата е удобен начин да се купи повече благосклонност в страните, през която тя ще минава. Освен България и Гърция става дума и за Италия, която също иска отслабване на натиска срещу Русия. Рим между другото беше обвързал и позицията си към санкциите с проекта за газопровода "Северен поток 2". Наскоро изпълнителният директор на италианската газова компания Eni Клаудио Дескалци каза, че пренасочването на руските газови потоци ще оскъпи суровината за Италия.

"Има два сценария за такава тръба - единият възможен, другият труден", обясни пред "Капитал" вицепремиерът Томислав Дончев. В последните две години Дончев пое ролята на суперенергиен министър, който се занимава със стратегическите въпроси на сектора. Именно той курира идеята за създаването на енергиен газоразпределителен център в България (т.нар. хъб), преговорите с Брюксел и обвиненията, че Българският енергиен холдинг нарушава европейското законодателство, а в последно време дори наблюдава и дискусиите с американската "Уестингхаус" за евентуално изграждане на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй". Дончев, който в началото на седмицата каза пред Би Ти Ви, че "алтернатива на спрения "Южен поток" е вариантът за прокарване на тръба през Черно море", обаче отказа да уточни кои са тези сценарии.

На практика единственият "възможен" сценарий е газопроводът да мине през кримски води. Тогава българското правителство ще трябва да твърди, че то може да контролира проекта само на собствена територия, но не и откъде да започва. Тълкувание, което няма бъде прието добре в Брюксел. Например ЕС наложи ембарго за всички руски авиокомпании, които летят до Крим.

По-интересно е, ако все пак се стигне до "трудния" вариант, газопроводът отново да мине през турски териториални води, както беше първоначалният план. След развалянето на отношенията между Анкара и Москва от края на 2015 г., когато дори Русия наложи санкции на Турция, южната ни съседка прекрати всички разрешителни за газопровода през нейна територия и сложи край на "Турски поток". Конфликтът обаче няма да е вечен, особено след като Русия може да твърди, че е изпълнила целите си в Сирия въпреки конфронтацията с Турция. Кога може да се очаква това обаче е въпрос, който и Алена не би се наела да прогнозира.

Колко всъщност искаме тръбата

В геополитическия пъзел, който очевидно се използва от Русия, всъщност е важно как българското правителство се опитва да участва в газовата игра. Дали кабинетът разглежда руските предложения като възможност, на която не трябва априори да се обръща гръб, но не съдейства за прокарването на идеите на Кремъл относно Крим. Или в желанието си да получи достъп до нов газов транзит е готов да направи всякакви реверанси.

Всъщност в кабинета доскоро съществуваше разделение как да се процедира по въпроса. Вече бившият социален министър Ивайло Калфин (който беше министър на външните работи в периода 2005-2006 г.) е настоявал България открито да заяви, че е готова да участва в новия руски проект и да остави Европейската комисия, ако има възражения, да ги обяви публично. Въпреки портфолиото си Калфин имаше активна роля в газовата дипломация. Още през март 2015 г., т.е. няколко месеца след съставянето на втория кабинет на Бойко Борисов, той беше на посещение в Москва и мисията нямаше нищо общо с трудовоправните въпроси, а трябваше да опипа почвата в Русия за нови газови проекти.

От другата страна е стоял Томислав Дончев, който е настоявал, че първо трябва да бъдат изчистени всички въпроси в Брюксел и едва тогава да се отиде пред "Газпром" с готово предложение - мнение, което е надделяло. За това беше съставена обща работна група с Генерална дирекция "Енергетика", която да изчисти бъдещия модел на газовия пазар у нас, включително създаването на газов хъб. Самият Дончев отхвърля версиите, че вече са водени активни преговори с Москва. "Няма как да сме водили разговори с "Газпром", тъй като все още няма какво да им представим, работата по регулаторните и икономическите оценки за газовия разпределителен център продължава", казва вицепремиерът.

Това обаче не е точно така. Още през март миналата година руската страна е казала, че е готова да възобнови проекта в по-орязан вид, стига София да осигури съгласието на Брюксел. В началото на годината премиерът Бойко Борисов съвсем чистосърдечно си призна, че България води преговори. "Руснаците са много стриктни сега, защото много се надяват две техни тръби по 10 млрд. кубика да дойдат до газовия хъб "Балкан", каза Борисов. Тогава премиерът си пофантазира и за милиардите, които биха идвали от транзитни такси. Само за сравнение - сега страната печели по 176 млн. лв. годишно от транзитни такси за преноса на 18 млрд. куб. метра газ.

Целта на хъба, по-късно преименуван на газоразпределителен център (т.е. без претенцията, че това ще бъде пазар на газ), всъщност е да даде възможност на "Газпром" да построи нова инфраструктура, без да нарушава европейските правила. "За да има газов разпределителен център, трябва да има поне четири източника на газ. Но без газопровод през Черно море не можем сериозно да говорим за такъв център", индиректно потвърждава тезата сега Дончев. Все пак Дончев казва, че руският проект не е водещ. "Изграждането на интерконекторите (газовите връзки с другите страни - бел. ред.) не подлежи на съмнение, другите проекти, ако се случат, ще бъде добре", обяснява той.

Европейската комисия смяташе, че газопроводът не може едновременно да е собственост на "Газпром" и да бъде ексклузивно използван от газовата компания. Според Брюксел това само ще увеличи монопола на руската компания. Сега предложението е "Газпром" да изгради само морската част на газопровода, а сухопътната част да се поеме от други компании. По този начин "Газпром" би станал доставчик до газоразпределителния център, а след това клиентите му сами ще имат отговорност да си транспортират газа. Именно затова вицепремиерът Дончев от няколко месеца обяснява, че ще организира конференция, на която потенциални инвеститори да заявят интерес към инфраструктурата за пренос на газ.

Интересно обаче какво би се получило, ако "Газпром" все пак построи газопровод през Черно море и за да може нейните клиенти да пренесат газа си до Гърция и Италия, те решат да резервират целия капацитет на бъдещата газова връзка с Гърция. Тогава изведнъж България пак ще се окаже отрязана от непрекъснат достъп до алтернативните доставки.

Под камуфлажа на хъбчето

От официалното съобщение на Русия от тази седмица, че разглежда България като възможна транзитна страна за новия си проект, сякаш изглежда, че София е постигнала пробив в Брюксел. Европейският комисар по енергетика и климат Мигел Ариас Канете обаче се съмнява в проекта (виж интервюто). От думите на Канете и на колегата му Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз, всъщност е ясно, че цялата концепция на ЕК за България е малко по-различна. Докато потупва по рамото България за идеята й за газовия хъб, ЕК се опитва да прокара два основни проекта, за които настоява от години - страната да се свърже със съседите си, така че да има възможност за алтернативни доставки на газ, както и така да реформира правилата на газовия си пазар, за да могат и други играчи освен "Газпром" да присъстват на него.

В резултат на което дълго отлаганият проект за българско-гръцката газова връзка вече напредва, макар пред него да има още много неясноти. Изграждането на газопровода ще даде възможност не само за алтернативни доставки на газ от Азербайджан (за което "Булгаргаз" има договор), но и за достъп до световните пазари на газ. Всичко това беше горещо приветствано от Европейската комисия, която не крие, че най-накрая българското правителство има политическата воля за промяна.

В същото време обаче остават проблемите с достъпа до газовия пазар в България. Европейската комисия започна разследване срещу България, обединено в случая "БЕХ газ". През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. В последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. В резултат на което преди няколко месеца дори се стигнало дотам ЕК да предложи българската газопреносна мрежа да се поеме за управление от независим трети оператор.

В резултат на европейския натиск обаче вероятно в скоро време "Булгаргаз" ще отвори една от тръбите на румънска територия, които са резервирани от българското дружество. По тях ще може да пренасят газ и други компании освен "Булгаргаз", най-вече румънски, които да получат достъп до българския пазар. Също така "Булгартрансгаз" ще бъде принуден да се договори с гръцката DESFA как да управляват капацитета на съществуващия магистрален газопровод към Гърция, така че по него да могат да се извършват и доставки от юг. Именно затова и комисарят Канете дава примера с Украйна, която си е осигурила алтернативни доставки на газ, без да изгражда нова инфраструктура.

В крайна сметка нов голям газопровод може да не се изгради, но поне България ще си осигури газова алтернатива, а в бъдеще може да стане и транзитна страна за пренос на газ към Централна Европа. От това милиарди няма да дойдат, но за сметка на това ще има повече сигурност в доставките и ще се интегрира по-добре в общоевропейския пазар.

Мине - не мине някой месец, и в България отново се заговаря за възобновяването на проекта за руски газопровод през Черно море. По него потичат милиарди кубици газ, страната става значим транзитьор и печели митичните милиарди (по оценките на премиера Бойко Борисов). За проекта обаче се говори толкова повърхностно, колкото и за всички други идеи на премиера, от които България ще стане най-малкото Кувейт на Балканите.

Но офанзивата през последните няколко седмици има няколко измерения, които я правят по-различна. Още през февруари Русия официално заговори за възможността да прокара нов газопровод през Черно море, който да пренася газ през Гърция до Италия. Тогава "Газпром", гръцката DEPA и италианската Edison подписаха меморандум за разбирателство за осъществяването на новия проект. И за разлика от предишните подмятания, че тръбата ще мине през неназована трета страна, тази седмица съветникът на руския президент Юрий Ушаков открито казва, че тази държава би била България. В предложението обаче има интересна врътка - новата тръба трябва да мине през териториалните води на Крим, които за международната общност са все още украински, а според Москва и няколко държави - руски. Така че българският интерес да има достъп до нови газови доставки от Русия е политически изключително чувствителен. Това не е новост, тъй като газът за България, като се има предвид малкото му значение за икономиката, винаги е бил повече политически, отколкото бизнес въпрос. Но сега освен обичайните проблеми с европейските регулации се прибавят и сериозни геополитически въпросителни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Реален, капацитетен и надежден доставчик на газ за Южна Еврапя и Балканите в близък и средносрочен план е само Газпром Но САЩ и ЕК не искат да допуснат газпроовската мека сила в този русофилски регион. Виж, за Северна Европа това не се определя като опасно. Сходни мотви карат ЕК да брани руския газопренос през Украйна (това прави над 2 млрд ЮСД) за страната, но не се позволява това на България.

  • 2
    onufrii avatar :-P
    onufrii

    за голямо съжаление на вчички грантаджии и соросоиди газ в Катар няма
    Няма и в Саудитска арабия
    И в Найджерия няма
    Либия и Ирак имат демокрация и даже нефт с който да си плащат за демокрацията чак до свършека на света-но за беда-ГАЗ И ТЕ НЯМАТ
    ГАЗ ИМ САМО В ИРАН И РУСИЯ
    -Е-има и шистов-от Америка-и нищо чудно някое недоразумение като Плевньо или Митов да сключи 300 годишен договор за доставка точно на него-защото макар да е само 3 пъти по-скъп от руския(който пък както всичко руско на всичкото отгоре и смърди) не минава през териториалните води нито на Нубия нито на Атлантида

  • 3
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Мурзилажа квичи...

  • 4
    mapto avatar :-|
    mapto

    Толкова се отваря България, че от 5 години една тръба между Русе и Гюргево не могат да опънат... Направо сме най-отворените.

  • 5
    mapto avatar :-|
    mapto

    До коментар [#2] от "onufrii":

    Ех, много писане, ама все глупости. В нефтените рафинерии газът е страничен продукт.

  • 6
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#2:"onufrii"]макар да е само 3 пъти по-скъп от руския[/quote]

    За производителя може и шистовия газ да е по-скъп, ама руснаците от братска обич ни продават техния евтин газ на по-високи цени от шистовия (втечнения газ на международните пазари).

  • 8
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    До коментар [#6] от "mapto":

    а пък юдео-ционистите от САЩ от братска обич ще ни продават техния даже и под себестойността му-нали!?!

  • 9
    vhv avatar :-|
    vhv

    До малоумните пенсионери от оф-дружинката.
    Другари, 2016 година сме. Събъдете се! Каменната ера не е приключила, защото са свършили камъните, а бронзовата, защото е свършила медта.
    същото сега се случва с ерата на ИЗКОПАЕМИТЕ горива. Превръщат се в история и от второстепенно значение, благодарение на ТЕХНОЛОГИИТЕ.
    Ето как:

    https://www.teslamotors.com/powerwall

  • 10
    cap_shakespeare avatar :-|
    Captain Shakespeare

    До коментар [#7] от "dolucenzurata":

    Куфара и еднопосочен билет ... и у матушката...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK