С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 27 май 2016, 15:44, 19132 прочитания

Сметката за газа

Мащабните проекти на Москва може и да не се осъществят, а България реално се отваря за други доставчици освен "Газпром"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новите газови амбиции на България

Газ и геополитика

Владимир Путин отново успя да пробие международната изолация – този път с официална визита в Гърция в компанията на руски бизнесмени

Газовите миражи на властта

Как Русия опитва да използва големите си енергийни проекти, за да излезе от изолацията, и какво означава това за България

Мигел Ариас Канете: Големите енергийни проекти не са ни приоритет

Европейският комисар по климата и енергетиката пред "Капитал"

Мине - не мине някой месец, и в България отново се заговаря за възобновяването на проекта за руски газопровод през Черно море. По него потичат милиарди кубици газ, страната става значим транзитьор и печели митичните милиарди (по оценките на премиера Бойко Борисов). За проекта обаче се говори толкова повърхностно, колкото и за всички други идеи на премиера, от които България ще стане най-малкото Кувейт на Балканите.

Но офанзивата през последните няколко седмици има няколко измерения, които я правят по-различна. Още през февруари Русия официално заговори за възможността да прокара нов газопровод през Черно море, който да пренася газ през Гърция до Италия. Тогава "Газпром", гръцката DEPA и италианската Edison подписаха меморандум за разбирателство за осъществяването на новия проект. И за разлика от предишните подмятания, че тръбата ще мине през неназована трета страна, тази седмица съветникът на руския президент Юрий Ушаков открито казва, че тази държава би била България. В предложението обаче има интересна врътка - новата тръба трябва да мине през териториалните води на Крим, които за международната общност са все още украински, а според Москва и няколко държави - руски. Така че българският интерес да има достъп до нови газови доставки от Русия е политически изключително чувствителен. Това не е новост, тъй като газът за България, като се има предвид малкото му значение за икономиката, винаги е бил повече политически, отколкото бизнес въпрос. Но сега освен обичайните проблеми с европейските регулации се прибавят и сериозни геополитически въпросителни.


В същото време въпреки декларираната подкрепа от Европейската комисия за създаването на газов хъб у нас Брюксел продължава да не е доволен от развитието на газовия ни пазар и заплахата за глоба към страната все още не е отминала. Точно това е била и основната цел на посещението тази седмица на комисаря по енергетика и климатични промени Мигел Ариас Канете. От една страна, Канете потупа по рамото българското правителство за напредъка му да свърже страната със съседните страни, но, от друга, посочи, че регулаторните въпроси, т.е. как ще бъде организиран пазарът на газ у нас, тепърва трябва да се решават. Всъщност тази седмица показа, че когато се говори за газов хъб в България, българското правителство и Европейската комисия говорят за различни неща.

Геополитическата тръба

Газопроводът "Южен поток", който трябваше да доставя руски газ директно на европейските пазари през Черно море и да преминава през България, никога не е бил само икономически проект. Той имаше нескритата цел да заобиколи Украйна, която според Москва е ненадеждна транзитна страна. Освен това той трябваше да окаже и натиск върху Европейския съюз да промени правилата си в областта на енергетиката, така че да отговарят на интересите на "Газпром". Нищо от това обаче не се случи, напротив - Брюксел втвърди отношението си към Русия дори още преди Кремъл да реши през 2014 г., че Крим трябва да бъде анексиран.



Сега руският план е още по геополитически ориентиран. След провала на "Турски поток" (заместителят на спрения в края на 2014 г. "Южен поток") и влошаването на отношенията между Москва и Анкара евентуалният нов газопровод може да мине само през едно място - през териториалните води на Крим, за които сега претендира Русия. Това например беше казано няколко пъти в началото на годината от Андрей Конопляник, съветник на изпълнителния директор на "Газпром експорт". Конопляник е основен преговарящ от страна на "Газпром" с Европейския съюз по регулаторните въпроси, така че неговото мнение едва ли може да се възприема като импровизация. Анексията на Крим от Русия обаче е призната само от седем страни, сред които Венецуела, Северна Корея, Сирия, Куба и Никарагуа, като болшинството държави по света, включително България, смятат полуострова все още за интегрална част от Украйна. Затова и Европейският съюз има изрична политика срещу това европейски компании да правят бизнес в тези територии. Например Европейската агенция за авиационна безопасност препоръчва да се избягва въздушното пространство на Крим и ако все пак такова се наложи, да се използва само украинска аеронавигационна информация.

Допълнителна щипка геополитическа сол беше сложена от Москва, която реши да обяви плана, така че да съвпада с посещението на руския президент Владимир Путин в Гърция. Атина вече няколко години се разглежда като един от приятелите на Москва в Европейския съюз и за нея постоянно се правят намеци, че може да гласува за прекратяването на санкциите, наложени от Европейския съюз на Русия след анексирането на Крим (виж повече). Проектът за тръбата е удобен начин да се купи повече благосклонност в страните, през която тя ще минава. Освен България и Гърция става дума и за Италия, която също иска отслабване на натиска срещу Русия. Рим между другото беше обвързал и позицията си към санкциите с проекта за газопровода "Северен поток 2". Наскоро изпълнителният директор на италианската газова компания Eni Клаудио Дескалци каза, че пренасочването на руските газови потоци ще оскъпи суровината за Италия.

"Има два сценария за такава тръба - единият възможен, другият труден", обясни пред "Капитал" вицепремиерът Томислав Дончев. В последните две години Дончев пое ролята на суперенергиен министър, който се занимава със стратегическите въпроси на сектора. Именно той курира идеята за създаването на енергиен газоразпределителен център в България (т.нар. хъб), преговорите с Брюксел и обвиненията, че Българският енергиен холдинг нарушава европейското законодателство, а в последно време дори наблюдава и дискусиите с американската "Уестингхаус" за евентуално изграждане на нови мощности в АЕЦ "Козлодуй". Дончев, който в началото на седмицата каза пред Би Ти Ви, че "алтернатива на спрения "Южен поток" е вариантът за прокарване на тръба през Черно море", обаче отказа да уточни кои са тези сценарии.

На практика единственият "възможен" сценарий е газопроводът да мине през кримски води. Тогава българското правителство ще трябва да твърди, че то може да контролира проекта само на собствена територия, но не и откъде да започва. Тълкувание, което няма бъде прието добре в Брюксел. Например ЕС наложи ембарго за всички руски авиокомпании, които летят до Крим.

По-интересно е, ако все пак се стигне до "трудния" вариант, газопроводът отново да мине през турски териториални води, както беше първоначалният план. След развалянето на отношенията между Анкара и Москва от края на 2015 г., когато дори Русия наложи санкции на Турция, южната ни съседка прекрати всички разрешителни за газопровода през нейна територия и сложи край на "Турски поток". Конфликтът обаче няма да е вечен, особено след като Русия може да твърди, че е изпълнила целите си в Сирия въпреки конфронтацията с Турция. Кога може да се очаква това обаче е въпрос, който и Алена не би се наела да прогнозира.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 3355 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 1319 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Газовите миражи на властта

Как Русия опитва да използва големите си енергийни проекти, за да излезе от изолацията, и какво означава това за България

Още от Капитал
Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10