Медиен закон по мярка

Ако до 1 август Съветът за електронни медии не избере нов генерален директор на БНТ, Вяра Анкова ще продължи да бъде такъв, макар мандатът й да е изтекъл. И така, докато не встъпи в длъжност нов човек на поста. Което може да продължи месеци, а защо не и години, ако гледаме примера на Комисията за защита на конкуренцията, чийто председател Петко Николов управлява с изтекъл мандат от септември 2015 г., или пък на Комисията за финансов надзор, където Стоян Мавродиев също не бърза да си ходи.

Тази възможност отвориха на практика членовете на парламентарната медийна комисия, които в четвъртък единодушно приеха на първо четене поправка в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), предложена от представители на всички политически сили в Народното събрание. Тя предвижда генералните директори на БНР и БНТ да могат да продължат да изпълняват правомощията си дори с изтекъл мандат, ако няма избор на нови. Това на практика отваря вратата пред безсрочно ръководене на обществените медии от един и същ човек.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защо толкова бързо и защо сега

Законопроектът беше внесен в парламента на 20 май и гласуван от комисията още на първото им заседание след това. Тъй като конкурсът за нов генерален директор на БНР мина успешно този месец, бързането вероятно е свързано с предстоящия избор на ръководител на БНТ. Мандатът на Вяра Анкова изтича на 1 август и конкурсът за неин наследник трябва да започне най-късно през юни.

Според официалните мотиви на депутатите "официалната и единствена цел" да предложат дописване на медийния закон е "да се предостави законова възможност на Съвета за електронни медии (СЕМ) да спазва стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНТ и БНР, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури". Преди гласуването на първо четене в четвъртък председателят на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) нарече законовата промяна своеобразен знак за подкрепа към СЕМ.



Неофициално депутати от комисията коментират за "Капитал", че поправката е била обсъждана още преди конкурса за БНР, а идеята й е, ако изборът на нов ръководител се забави, медиата да има генерален директор.

"Развитието на конкурсната процедура [за БНТ - бел. ред.] ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект", пише в блога си преподавателят по медийно право в Софийския университет Нели Огнянова и допълва, че "СЕМ е на ход".

Регулаторът засега изглежда съгласен с промяната. На заседанието на медийната комисия той беше представен от Иво Атанасов (член от парламентарната квота, предложен от БСП), който коментира, че е "необходимо да има такъв текст". Той даде пример с това, че отиващият си генерален директор на БНР Радослав Янкулов подаде жалба срещу процедурата по избор и ако съдът я е бил уважил, това е щяло да създаде проблем за управлението на общественото радио. Атанасов предложи дори между първо и второ четене поправката да бъде допълнена с подобна опция и за ръководителя на СЕМ.

Пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Мария Стоянова беше сдържана и обясни, че следи разговорите в парламента с интерес. "Какъвто регулаторен инструмент ни предложи законодателят, с такъв ще работи СЕМ", коментира тя.

Вкарвайки новото условие в закона, депутатите на практика предпоставят слаб или провален конкурс за генерален директор на БНТ. Това проличава и през коментара на заместник-председателя на медийната комисия Ирена Соколова (ГЕРБ) поо повод законовата поправка пред БНР.

"СЕМ е в петчленен състав. Ако един от членовете на СЕМ отсъства, [...] и ако при избора на директор на БНР или на БНТ настъпи несъответствие между мненията на членовете и са два на два, тогава изборът се опорочава и се минава към ноова процедура", разясни Соколова в интервюто си за общественото радио. По думите й членовете на СЕМ имали притеснение, че обществените медии ще останат без директори, ако регулаторът по някакви причини не се е произнесъл кои да бъдат следващите. Това изказване води към подозрението, че депутатите може да са обсъждали евентуални сценарии на предстоящия конкурс за директор на БНТ.

За разлика от състезанието в БНР, за което имаше силни кандидати и за тях се говореше месеци преди официално да бъде обявен конкурсът, в БНТ нещата не стоят така. Поне от година мнозинството от работещите в телевизията дава сигнали, че стои зад сегашния генерален директор Вяра Анкова. Журналистите в телевизията се притесняват и дали нов директор ще запази спокойната професионална среда вътре в медиата. На фона на голяма част от споменаваните евентуални желаещи да управляват БНТ Анкова действително изпъква като добър ръководител на медиата. Тя обаче я управлява вече шест години и по закон няма право да се кандидатира отново. Опитът със слаби кандидатури за генерален директор на БНТ през годините наистина буди притеснения, но това няма как да бъде решено с подобни законови поправки. А с адекватни политики за обществените медии.

От БНТ се въздържаха от коментар по въпросите на "Капитал" относно законовата промяна.

И все пак има правила

Приетото от комисията предложение е проблемно, защото може да изправи обществените медии преди риска управляващите им екипи да не бъдат обновявани с месеци и дори години, а предишните да работят с изтекли мандати. Както между другото се случи и със СЕМ, след като парламентът дълго време отказваше да избере свои представители в регулатора. Въпросът не опира и до качествата на сегашните ръководители на обществените медии, а до това, че има правила, които трябва да се спазват. Идеята на мандата в крайна сметка е да има начало и край, за да даде шанс за подобрения в структурата. Безсрочното управление до избор на нов ръководител дава лош сигнал и създава опасност с тази практика да се злоупотребява. Няма как да бъде и решение на проблема с липсата на качествени кандидати.

Внесената поправка освен всичко издава и бързане и неразбиране на медийните нормативни актове отстрана на вносителите. По закон генералният директор на телевизията не управлява сам, а заедно с управителен съвет. За него обаче не се споменава нищо в предложената промяна в закона и така не става ясно с кого ще управлява директорът с удължен мандат.

Управлението на обществената телевизия със сигурност заслужава по-голямо внимание.