Според официалните мотиви на депутатите "официалната и единствена цел" да предложат дописване на медийния закон е "да се предостави законова възможност на Съвета за електронни медии (СЕМ) да спазва стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНТ и БНР, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури". Преди гласуването на първо четене в четвъртък председателят на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) нарече законовата промяна своеобразен знак за подкрепа към СЕМ.

Неофициално депутати от комисията коментират за "Капитал", че поправката е била обсъждана още преди конкурса за БНР, а идеята й е, ако изборът на нов ръководител се забави, медиата да има генерален директор.

"Развитието на конкурсната процедура [за БНТ - бел. ред.] ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект", пише в блога си преподавателят по медийно право в Софийския университет Нели Огнянова и допълва, че "СЕМ е на ход".

Регулаторът засега изглежда съгласен с промяната. На заседанието на медийната комисия той беше представен от Иво Атанасов (член от парламентарната квота, предложен от БСП), който коментира, че е "необходимо да има такъв текст". Той даде пример с това, че отиващият си генерален директор на БНР Радослав Янкулов подаде жалба срещу процедурата по избор и ако съдът я е бил уважил, това е щяло да създаде проблем за управлението на общественото радио. Атанасов предложи дори между първо и второ четене поправката да бъде допълнена с подобна опция и за ръководителя на СЕМ.

Пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Мария Стоянова беше сдържана и обясни, че следи разговорите в парламента с интерес. "Какъвто регулаторен инструмент ни предложи законодателят, с такъв ще работи СЕМ", коментира тя.

Вкарвайки новото условие в закона, депутатите на практика предпоставят слаб или провален конкурс за генерален директор на БНТ. Това проличава и през коментара на заместник-председателя на медийната комисия Ирена Соколова (ГЕРБ) поо повод законовата поправка пред БНР.

"СЕМ е в петчленен състав. Ако един от членовете на СЕМ отсъства, [...] и ако при избора на директор на БНР или на БНТ настъпи несъответствие между мненията на членовете и са два на два, тогава изборът се опорочава и се минава към ноова процедура", разясни Соколова в интервюто си за общественото радио. По думите й членовете на СЕМ имали притеснение, че обществените медии ще останат без директори, ако регулаторът по някакви причини не се е произнесъл кои да бъдат следващите. Това изказване води към подозрението, че депутатите може да са обсъждали евентуални сценарии на предстоящия конкурс за директор на БНТ.

За разлика от състезанието в БНР, за което имаше силни кандидати и за тях се говореше месеци преди официално да бъде обявен конкурсът, в БНТ нещата не стоят така. Поне от година мнозинството от работещите в телевизията дава сигнали, че стои зад сегашния генерален директор Вяра Анкова. Журналистите в телевизията се притесняват и дали нов директор ще запази спокойната професионална среда вътре в медиата. На фона на голяма част от споменаваните евентуални желаещи да управляват БНТ Анкова действително изпъква като добър ръководител на медиата. Тя обаче я управлява вече шест години и по закон няма право да се кандидатира отново. Опитът със слаби кандидатури за генерален директор на БНТ през годините наистина буди притеснения, но това няма как да бъде решено с подобни законови поправки. А с адекватни политики за обществените медии.

От БНТ се въздържаха от коментар по въпросите на "Капитал" относно законовата промяна.

И все пак има правила

Приетото от комисията предложение е проблемно, защото може да изправи обществените медии преди риска управляващите им екипи да не бъдат обновявани с месеци и дори години, а предишните да работят с изтекли мандати. Както между другото се случи и със СЕМ, след като парламентът дълго време отказваше да избере свои представители в регулатора. Въпросът не опира и до качествата на сегашните ръководители на обществените медии, а до това, че има правила, които трябва да се спазват. Идеята на мандата в крайна сметка е да има начало и край, за да даде шанс за подобрения в структурата. Безсрочното управление до избор на нов ръководител дава лош сигнал и създава опасност с тази практика да се злоупотребява. Няма как да бъде и решение на проблема с липсата на качествени кандидати.

Внесената поправка освен всичко издава и бързане и неразбиране на медийните нормативни актове отстрана на вносителите. По закон генералният директор на телевизията не управлява сам, а заедно с управителен съвет. За него обаче не се споменава нищо в предложената промяна в закона и така не става ясно с кого ще управлява директорът с удължен мандат.

Управлението на обществената телевизия със сигурност заслужава по-голямо внимание.