Какви са проблемите в България

"Невинаги става въпрос за подкупи или измами. Често обаче не се спазват етичните правила и нормативните актове", казва Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България. От резултатите в анкетата се вижда, че най-често се поставят по-ранни или по-късни дати в договорите (42% от анкетираните). На второ място се посочва, че много фирми са готови да променят политиката си на работа, за да се адаптират към конкретни бизнес нужди, пораждащи съмнения за злоупотреба (24%). Едва на четвърто място (14%) се поставя плащането на подкуп в определена бизнес ситуация, а преди това като проблем се посочват "даренията" (20%), които обаче също могат да бъдат приети за подкуп. Оказва се, че не са рядкост и други неетични практики като предоставяне на развлечения на клиентите, плащания на ръка, лични подаръци и услуги, както и изкривяване на резултати (4%).

Според анализа устойчиво подобрение на корупционната ситуация е възможно единствено чрез мерки, които биха променили системно средата за правене на бизнес. И тук е ролята на държава, която да приема такива закони, че те да действат ефективно срещу корупцията. Като необходими мерки в анализа са набелязани изсветляването на собствеността на компаниите, засилването на личната отговорност, както и засилването на правоохранителните мерки за борба с корупцията. "На практика няма подобрение при справянето с корупцията в България и в света като цяло", каза Гърнев.

Добрият пример

Според Бурчин Атакан, съдружник и лидер на услугите, свързани с корпоративните злоупотреби и бизнес споровете в EY - Румъния, приемането на конкретно законодателство не решава директно проблема с корупцията. "Трябват мониторинг и анализ. След което да започне да се прилага по най-добрия начин", смята той. Атакан дава Румъния като добър пример в борбата с корупцията. "В Румъния се изградиха необходимите институции, които да водят битката. Даде им се необходимата сила и свобода да си вършат работата", казва Атакан.

В северната ни съседка с тази работа се занимава Националната антикорупционна дирекция (DNA), която е изпратила над 1000 души на съд, включително настоящи и бивши министри, а по-голямата част от делата завършват с ефективни присъди. "Тази институция подобри имиджа на Румъния пред целия свят", казва Атакан. Според него това прави разликата между България и Румъния.

Глобални проблемите

Проблемите с лошите практики не са само в България. Проучването показва, че 39% от анкетираните вярват, че практиките за подкупи и корупция са широко разпространени в техните страни. При развитите пазари 21% от анкетираните казват, че корупционните практики са често срещани. Две години по-рано обаче този процент е бил 17. При развиващите се пазари делът е 51%, като там има леко подобрение.

Според анкетата мнозинството от изпълнителните ръководители подкрепят повишаване на прозрачността, свързана с действителните собственици (91%). Те признават важността на установяването на крайните действителни собственици на предприятията, с които работят. В България за всички 100% от участниците в проучването информацията за реалните собственици е от особена важност.

"Повишената прозрачност в управлението на бизнесите, а и не само, очевидно е във фокуса на интересите на широката общественост. Компаниите, институциите, публичният сектор – всички те са обект на наблюдение от страна на хората, а хората стават наистина безкомпромисни към онези, които толерират неетично поведение и злоупотреби. Етиката в бизнеса вече не е просто пожелателна, бизнес етиката е задължително условие за постигане на продажби, приходи и растеж", казва Николай Гърнев. Оказва се обаче, че огромна част от анкетираните смятат, че проблемите са в другите индустрии, но не и в тяхната.