EY: Над 60% от компаниите оправдават вредните бизнес практики
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

EY: Над 60% от компаниите оправдават вредните бизнес практики

Проучването беше представено от Бурчин Атакан (вляво), Николай Гърнев и Али Пирзада (вдясно)

EY: Над 60% от компаниите оправдават вредните бизнес практики

Над една трета от ръководствата на фирмите в България са склонни да участват в корупционни практики, за да постигнат финансовите цели

5638 прочитания

Проучването беше представено от Бурчин Атакан (вляво), Николай Гърнев и Али Пирзада (вдясно)

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Най-често се поставят по-ранни или по-късни дати в договорите.

Над 60% от висшите мениджъри в България са склонни да толерират неетично бизнес поведение, за да подпомогнат финансовите резултати на компанията си. Това показват данните от 14-ото глобално проучване на EY за корпоративните злоупотреби, което за първа година изследва нагласите на 50 висши ръководители на български и международни компании, действащи на територията на страната. Процентът е съпоставим с този в региона на Източна Европа, в който влиза и Русия. Но е значително по-висок спрямо развитите държави (21%). Заключението в проучването е, че голяма част от бизнеса в България изпитват високи нива на корупционен натиск, произтичащ или от структурата на управлението, или от специфични културни и исторически причини.

Според проучването склонността към толериране на неетично поведение не е от собствениците, изпълнителните директори или управляващите органи, а от ръководителите на по-ниски нива – от финансов директор надолу. Анкетираните са посочили, че най-ефективният начин за справяне с лошите практики, които носят голям репутационен риск, е извършването на периодични проверки от страна на вътрешните и външните одитори.

Какви са проблемите в България

"Невинаги става въпрос за подкупи или измами. Често обаче не се спазват етичните правила и нормативните актове", казва Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България. От резултатите в анкетата се вижда, че най-често се поставят по-ранни или по-късни дати в договорите (42% от анкетираните). На второ място се посочва, че много фирми са готови да променят политиката си на работа, за да се адаптират към конкретни бизнес нужди, пораждащи съмнения за злоупотреба (24%). Едва на четвърто място (14%) се поставя плащането на подкуп в определена бизнес ситуация, а преди това като проблем се посочват "даренията" (20%), които обаче също могат да бъдат приети за подкуп. Оказва се, че не са рядкост и други неетични практики като предоставяне на развлечения на клиентите, плащания на ръка, лични подаръци и услуги, както и изкривяване на резултати (4%).

Според анализа устойчиво подобрение на корупционната ситуация е възможно единствено чрез мерки, които биха променили системно средата за правене на бизнес. И тук е ролята на държава, която да приема такива закони, че те да действат ефективно срещу корупцията. Като необходими мерки в анализа са набелязани изсветляването на собствеността на компаниите, засилването на личната отговорност, както и засилването на правоохранителните мерки за борба с корупцията. "На практика няма подобрение при справянето с корупцията в България и в света като цяло", каза Гърнев.

Добрият пример

Според Бурчин Атакан, съдружник и лидер на услугите, свързани с корпоративните злоупотреби и бизнес споровете в EY - Румъния, приемането на конкретно законодателство не решава директно проблема с корупцията. "Трябват мониторинг и анализ. След което да започне да се прилага по най-добрия начин", смята той. Атакан дава Румъния като добър пример в борбата с корупцията. "В Румъния се изградиха необходимите институции, които да водят битката. Даде им се необходимата сила и свобода да си вършат работата", казва Атакан.

В северната ни съседка с тази работа се занимава Националната антикорупционна дирекция (DNA), която е изпратила над 1000 души на съд, включително настоящи и бивши министри, а по-голямата част от делата завършват с ефективни присъди. "Тази институция подобри имиджа на Румъния пред целия свят", казва Атакан. Според него това прави разликата между България и Румъния.

Глобални проблемите

Проблемите с лошите практики не са само в България. Проучването показва, че 39% от анкетираните вярват, че практиките за подкупи и корупция са широко разпространени в техните страни. При развитите пазари 21% от анкетираните казват, че корупционните практики са често срещани. Две години по-рано обаче този процент е бил 17. При развиващите се пазари делът е 51%, като там има леко подобрение.

Според анкетата мнозинството от изпълнителните ръководители подкрепят повишаване на прозрачността, свързана с действителните собственици (91%). Те признават важността на установяването на крайните действителни собственици на предприятията, с които работят. В България за всички 100% от участниците в проучването информацията за реалните собственици е от особена важност.

"Повишената прозрачност в управлението на бизнесите, а и не само, очевидно е във фокуса на интересите на широката общественост. Компаниите, институциите, публичният сектор – всички те са обект на наблюдение от страна на хората, а хората стават наистина безкомпромисни към онези, които толерират неетично поведение и злоупотреби. Етиката в бизнеса вече не е просто пожелателна, бизнес етиката е задължително условие за постигане на продажби, приходи и растеж", казва Николай Гърнев. Оказва се обаче, че огромна част от анкетираните смятат, че проблемите са в другите индустрии, но не и в тяхната.

Най-често се поставят по-ранни или по-късни дати в договорите.

Над 60% от висшите мениджъри в България са склонни да толерират неетично бизнес поведение, за да подпомогнат финансовите резултати на компанията си. Това показват данните от 14-ото глобално проучване на EY за корпоративните злоупотреби, което за първа година изследва нагласите на 50 висши ръководители на български и международни компании, действащи на територията на страната. Процентът е съпоставим с този в региона на Източна Европа, в който влиза и Русия. Но е значително по-висок спрямо развитите държави (21%). Заключението в проучването е, че голяма част от бизнеса в България изпитват високи нива на корупционен натиск, произтичащ или от структурата на управлението, или от специфични културни и исторически причини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK