БЕХ и гръцката Gastrade започват работа по проекта за газов терминал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БЕХ и гръцката Gastrade започват работа по проекта за газов терминал

Общата стойност на проекта край Александруполис се оценява на 400 млн. евро.

БЕХ и гръцката Gastrade започват работа по проекта за газов терминал

Българското участие вероятно ще струва около 40 млн. евро

18046 прочитания

Общата стойност на проекта край Александруполис се оценява на 400 млн. евро.

© STRINGER/POLAND


Българският енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката Gastrade (част от групата Copelouzos) са сформирали работна група, която да изработи проект за строежа на терминала за втечнен газ край Александруполис, съобщи Reuters. Идеята за включването на България в проекта беше обявена през април, но според запознати източници съществува от началото на тази година. Така или иначе плановете предвиждаха работният проект за терминала да бъде финализиран до края на годината.

Финансови планове

Според предварителни изчисления терминалът ще струва около 400 млн. евро, но част от сумата може да бъде финансирана от Европейската комисия (ЕК), тъй като проектът е приоритетен. Това означава, че за изграждането му могат да бъдат осигурени до 50% грантови средства. Така участието на България, която панира евентуално да придобие 20% от тер;инала, ще струва около 40 млн. евро. Евентуалната бъдеща инсталация се планира да бъде с годишен капацитет от 5.3-5.6 млрд. куб.м.

Проблемите пред проекта

Засега другият партньор в проекта е компанията американската Noble Energy. Интерес проявяват и гръцката DEPA и американската Cheniere, които обаче все още не са заявили твърд ангажимент. В тази връзка от Cheniere, която е един от възможните доставичици на втечнен газ за терминала, коментираха наскоро за "Капитал": "Следим прогреса при проектите за нови регазификационни инсталации в Южна Европа и ги дискутираме със съответните заинтересовани лица."

Възможности за България

Евентуалното участие на България в проекта ще даде възможност на страната ни да се включи в пазара на втеченен природен газ и ще даде допълнителна възможност за диверисификацията на източниците. В момента над 95% от потреблението на страната се осигурява от руската "Газпром".

Включването в проекта беше и алтернатива на евентуален провал с изграждането на българско-гръцката газова връзка. Последните пазарни тестове обаче показаха голям интерес от страна на доставчиците към този газопровод. Те заявиха за резервиране дори по-голям от планирания капацитет на тръбата от 3 млрд. куб. метра газ годишно. Тепърва обаче предстои втора фаза на пазарния тест, в който компаниите ще трябва да се ангажират с конкретни количества. Сред евентуални фирми са българската "Булгаргаз", DEPA, италианската Еdison, държавната газова компания на Азербайджан "Сокар", Noble Energy и Gastrade.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката Gastrade (част от групата Copelouzos) са сформирали работна група, която да изработи проект за строежа на терминала за втечнен газ край Александруполис, съобщи Reuters. Идеята за включването на България в проекта беше обявена през април, но според запознати източници съществува от началото на тази година. Така или иначе плановете предвиждаха работният проект за терминала да бъде финализиран до края на годината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    afanko avatar :-?
    afanko

    Няма ли начини за набиране на капитал, различен от бюджетните парички?

  • 2
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    Това - ако нашите влязат в тази схема ще бъде абсолютен майтап! Да инвестираме държавни пари на българските данъкоплатци в поредната безумна идея на нашата родна енергийна мафия ? Да гепи още бюджетни пари.
    Консумацията на газ в България е само около 2,8 млрд. куб. м. годишно. Транзитираме руски газ за Турция около 16-18 млрд.
    Сега "Тотал" като издупчат "хан Аспарух" (те румънците вече черпят) и ще има достатъчно газ и "Гъзпром" може да издуха супата от българския пазар. Кво си мислите ? Там находището е проучено и чрез сателити и сонари и се знае какво има.
    Че световна фирма ще прати най-голямата европейска платформа към "хан Аспарух" ей така ли? Че да не са луди. Става въпрос за кинти - това е положението. И ни пишете тук, че промишлен добив щял да почне след 7 години. Пълни глупости. Ще почне след 2. А може и по скоро. И "матрьошките" в един момент могат да почнат да се оглеждат тъпо и да си говорят "ама Иванушка мы теряем Балгарию". Ми като нямаш акъл в главата и като не помниш кой те е научил да пишеш на пергамент , а не на брезова кора ще "теряеш"

  • 4
    veseln avatar :-|
    veseln

    До gosho3
    И като е толкова малко потреблението, за какъв ...дявол трошим пари за газов терминал и то в земите на маляките? Още повече ако годините до собствения добив са само 2! А транзита за Турция я го има я не след някоя година. Какво като руснаците загубят от това-ние ще спечелим ли? Или важното е на Вуте (разбирай "рашките") да му е зле... По-евтин ли е втечненият газ от руския? Или пак подгъзуваме на Големия задокеански брат? И колко ще ни е далаверата от газа в нашия шелф? Колкото от медта и златото в Челопеч. Тая газова диверсификация е просто душене на Русия, както съюза преди 30-35 години. Само че разходите тоя път са за наша сметка, а печлбите за друг. Както вече стана с великите ни напъни в Ирак и Афганистан.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "veseln":

    В Хан Аспарух може да се окаже ситуацията на Левиатан - газ и нефт има, ама е дълбоко. Тогава вложенията са по-големи и концесионерите започват да търсят държавни гаранции или удължаване срока на концесията до края на света.
    В интерес на истината добитото е притежание на разработващия находището консорциум и БГ освен договорените такси няма отношение към добива.
    Таксата на плаващата платформа някъде четох, че я плаща българското правителство - около 900 млн. до края на проучването през есента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK