Сметната палата разкритикува МОН за управлението на професионалното обучение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сметната палата разкритикува МОН за управлението на професионалното обучение

Според Сметната палата ключов недостатък в работата на МОН е липсата на фокус за развитието на професионалното обучение

Сметната палата разкритикува МОН за управлението на професионалното обучение

Липсващи връзки с бизнеса и с нуждите на различните региони, както и неефективно обновление на материалната база са основните проблеми, установени от одитната институция

Мартин Димитров
5642 прочитания

Според Сметната палата ключов недостатък в работата на МОН е липсата на фокус за развитието на професионалното обучение

© Надежда Чипева


Министерството на образованието и науката (МОН) не е било достатъчно ефективно в осигуряването на условия за провеждане на качествено професионално образование, което да отговаря на потребностите на трудовия пазар. Това е заключението на одитен доклад на Сметната палата, публикуван в понеделник на сайта на институцията. Държавният одит е провел проверката за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., който обхваща управлението на шестима министри от пет кабинета - Сергей Игнатов, Стефан Воденичаров, Николай Милошев, Анелия Клисарова, Румяна Коларова и Тодор Танев. Изводът е, че отговорността за състоянието на системата е споделена, а неспособността за справянето с проблемите от страна на МОН - системна.

В резултат от извършения одит са дадени 22 препоръки на министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца, съобщават от Сметната палата. Само часове след публикуването на доклада от МОН изпратиха прессъобщение до медиите, че зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов ще създаде работна група, която да подготви изпълнението на препоръките на Сметната палата. По думите на Стаматов в работната група ще влязат експерти, преподаватели, включително ще бъдат поканени и представители на бизнеса.

Какво става с професионалното обучение

Според Сметната палата ключовите недостатъци в работата на МОН са свързани с липсата на фокус за развитието на професионалното обучение, несъществуващата система за оценяване на качеството му, както и неспособността за модернизиране на програмите, изпитите, методите за преподаване и материалната база на професионалните гимназии. През периода на изследването не е имало действаща система за проследяване реализацията на учениците след завършването им. Освен това неосъществената децентрализация на системата, която да прехвърли държавните училища на общините, пречи на адаптирането им към икономическите нужди на регионите.

Според държавния одит бизнес обстановката в съответните региони не влияе при формирането на държавния план-прием, а той по-скоро отразява основно личните предпочитания на учениците към определена професия. От Сметната палата предлагат държавният план-прием да се базира на проучване, идентифициране и прогнозиране на потребностите от професионално образование и обучение (ПОО), което да се създаде заедно с местната индустрия.

"Липсата на развита система за оценяване на качеството на професионалното образование не осигурява условия за обвързване на финансирането с неговото качество", констатира държавният одит. Освен това според експертите от Сметната палата не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране и осъвременяване на материалната база на училищата. Липсва още система за подобряване качеството на обучението по професионална подготовка за учителите и възможности за кариерното им развитие.

Проблеми и извън МОН

Въпреки, че основните критики на Сметната палата са насочени към системните проблеми на образователното министерство, не липсват и коментари за дейността на самите професионални училища и браншовите камари. По време на анализа на одитния орган е проведена електронна анкета с 220 браншови и отраслови организации на работодателите, национално представени и членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В нея обаче участие са взели само 18 организации на работодателите. Само между 13 и 20% от училищата са кандидатствали по европейски проекти за обновяване на материалната база в изследвания от Сметната палата период, а средно половината от тях са били одобрявани.

Една от най-тревожните тенденции, отбелязана в доклада, е увеличаващото се отпадане на ученици от системата за професионално обучение (виж графиката). Общият брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование е 18 364 за одитирания период. Данните показват постоянна тенденция на увеличаване на техния брой. Все по-малко гимназисти в техническите училища получават професионална квалификация или изобщо завършват средното си образование, въпреки че общият им брой се запазва в периода на изследването. Според доклада намаляването на броя на получаващите професионално образование "води до неефективно и неефикасно разходване на средствата за тяхната издръжка." Друг проблем в професионалните училища е недостатъчно обучение, което са получили учителите, които освен това застаряват по-бързо от тези в останалите гимназии.

Където държавата не се справя...

Въпреки множеството системни проблеми в управлението на професионалното обучение в България, добри примери в областта все пак не липсват. През последните две години в страната се развиват три различни проекта на търговските камари на Австрия и Германия, както и на правителството на Швейцария, които подпомагат създаването на една специфична форма на професионално обучение - дуалната. Целта на трите проекта е да създадат пилотни клъстъри от професионални училища и местни компании, които да обучават учениците по специфични практически ориентирани програми, които да протичат едновременно в гимназиите и на място във фирмите. Идеята е добите практики да станат основата на системна промяна в подхода към професионалното обучение.

Броят ученици, посещаващи професионални училища се запазва в периода 2011-2014 г., но завършващите намаляват драстично
Автор: Сметна палата

Министерството на образованието и науката (МОН) не е било достатъчно ефективно в осигуряването на условия за провеждане на качествено професионално образование, което да отговаря на потребностите на трудовия пазар. Това е заключението на одитен доклад на Сметната палата, публикуван в понеделник на сайта на институцията. Държавният одит е провел проверката за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., който обхваща управлението на шестима министри от пет кабинета - Сергей Игнатов, Стефан Воденичаров, Николай Милошев, Анелия Клисарова, Румяна Коларова и Тодор Танев. Изводът е, че отговорността за състоянието на системата е споделена, а неспособността за справянето с проблемите от страна на МОН - системна.

В резултат от извършения одит са дадени 22 препоръки на министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца, съобщават от Сметната палата. Само часове след публикуването на доклада от МОН изпратиха прессъобщение до медиите, че зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов ще създаде работна група, която да подготви изпълнението на препоръките на Сметната палата. По думите на Стаматов в работната група ще влязат експерти, преподаватели, включително ще бъдат поканени и представители на бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    detelinka29 avatar :-|
    detelinka29

    То важи за цялата система на образованието, а не само за професионалното. Има ли представа министерството колко точно студенти по дадена специалност завършват всяка година от всички висши учебни заведения и за колко всъщност от тях като брой има потребност? Кое налага всяка година да завършват по 12 000 юриста и колко от тях ще си намерят и ще имат шанс да си намират работа? Какви стимули създава държавата, за да се развиват и да станат атрактивни специалности, които не са толкова атрактивни, но пък има потребност за тях? Ина ли държавата визия за 10-15 г напред иска ли да развие високо технологични специалности, които да повдигнат впоследствие икономиката и развитието на държавата или ще останем в нискоквалифицирани персонал за международните компании и ще продължим да битуваме в люлката на мизерията.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Завърших специалност "Икономическа информатика" в престижна гимназия. Взех си изпита за професионална квалификация (2-ро или 3-то ниво, не помня). За годините си там съм изучавал ексел около половин учебна година, word - още толкова. Занимаваха ни с Corel Draw и Microinvest, а образованието по програмирането беше на Pascal.

    В резултат на изброеното, естествено се отблъснах от програмирането (за мое щастие, временно). Най-абсурдното е, че 5 г. по-късно пак се прилагат същите програми. А Visual Studio вече е безплатно. Eclipse също.

    Как може държавата да продължава да толерира подобни архаизми?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK