България е осъдена заради фалита на банка от 2005 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е осъдена заради фалита на банка от 2005 г.

Международната банка за търговия и развитие беше обявена във фалит в средата на 2005 г. - тогава, както и при фалита на КТБ, гуверньор на БНБ беше Иван Искров

България е осъдена заради фалита на банка от 2005 г.

Констатациите на съда в Страсбург за бившата МБТР са важни и заради казуса КТБ

22010 прочитания

Международната банка за търговия и развитие беше обявена във фалит в средата на 2005 г. - тогава, както и при фалита на КТБ, гуверньор на БНБ беше Иван Искров

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Действията на прокуратурата са нарушили нормалния процес на работа в банката. България продължава да прилага лоши практики при казусите с банкова несъстоятелност. Няма достатъчно гаранции срещу съдебен произвол. Тези констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по решение, свързано с фалита на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) по жалба на бившите й собственици и управители Бони Бонев, Александър Панев и Светлозар Иванов.

Макар държавата да трябва да плати само разноските по делото, мотивите на съда са важни в контекста на казуса КТБ. По много обстоятелства двата случая силно си приличат, а преди година мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също подаде две жалби в ЕСПЧ. Едната е от негово име и е за нарушаване на човешките му права, а втората е от името на фирмата му "Бромак", която беше основен акционер в КТБ, за отнетия лиценз на банката.

Малко предистория

Спорът за МТБР датира от 2004 г., когато тя е контролирана от братята Бони и Пламен Боневи, но в отношенията им настъпва разрив. Бони Бонев подава искане до БНБ да придобие 88.66% от МТБР, което централната банка разрешава. Пламен Бонев обаче отрича пред медиите за подобна сделка. Макар на общо събрание на акционерите делът на Бони Бонев формално да е прехвърлен, прокуратурата изпраща в банката органите на МВР, които да му попречат да поеме контрола върху нея.

Бони Бонев е арестуван за 24 часа, а прокуратурата образува дело срещу него за документна измама. Сметките на членовете на управителния съвет Александър Панев и Светлозар Иванов (назначени с решението на общото събрание, което е спряно от прокуратурата) са запорирани.

В крайна сметка Бони Бонев е оправдан от съда, но междувременно БНБ назначава квестори в МТБР, които установяват, че процентът на лоши кредити на банката е бил далеч по-висок от този, заявен пред регулатора.

Към края на 2005 г. лицензът на банката е отнет, БНБ иска и получава нейното обявяване в несъстоятелност, а до 2007 г. активите ѝ са разпродадени. Това е първата фалирала банка в България след кризата от 1996-1997 г., последвана и от фалита на КТБ през 2014 г. И при двата случая гуверньор на централната банка е Иван Искров, който заема поста от 2003 до 2015 г., когато подава оставка - цяла година след затварянето на КТБ.

Делото

Делото пред ЕСПЧ е образувано по жалби на Бони Бонев, членовете на управителния съвет Светлозар Иванов и Атанас Радев, както и от Александър Панев, който е бил назначен за изпълнителен директор на МТБР през 2004 г. Обжалването е и от името на 20 офшорни компании, също акционери, за които се предполага, че са били контролирани от Бони Бонев и с чиито дялове той е смятал да придобие контрола върху банката.

Жалбоподателите твърдят, че с действията си прокуратурата незаконно е попречила на управлението и дейността на банката. БНБ от своя страна пък незаконно е отнела нейния лиценз, процедурата по несъстоятелност също не е била проведена според правилата, а наложените запори върху сметките на Панев и Иванов са били твърде високи и е било редно да бъдат намалени в хода на производството.

За отнемането на лиценза съдът приема, че няма как да вземе отношение, тъй като това е предмет на вътрешното българско законодателство, върху което съдът има ограничена компетентност да се произнася. За пример е посочен казусът с "Капитал банк" АД, фалирала по време на кризата от 1997 г., чието дело също е стигнало до ЕСПЧ, а решението на съда е същото.

Все пак в мотивите си съдът отбелязва, че българското законодателство не се е изменило от времето на този казус и продължаващата липса на достатъчно гаранции срещу съдебен произвол е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Друго нарушение на конвенцията според съда е запорирането на сметките на Иванов и Радев - заради липсата на възможност да бъде оспорено по адекватен начин. ЕСПЧ осъжда като недопустима и намесата на прокуратурата в дейността на банката.

За фалита на МТБР съдът приема, че, макар производството да се е водило съобразно разпоредбите на закона и практиката на ВКС към този момент, същите са ограничили правото на защита на Бони Бонев, като са предоставили право на участие в процеса по несъстоятелност единствено на квесторите на банката. Отново се прави паралел с "Капитал банк" АД, при която е приложена същата порочна практика.

Макар в настоящото законодателство да е предвидена възможност за акционерите с 5% участие да участват в производството по несъстоятелност, те все още нямат право да оспорват решението на съда за обявяване на банката във фалит. За представители на банката пред съда се приемат нейните квестори. ВКС поиска отмяна и на двете разпоредби от Конституционния съд.

Отхвърлени искания за обезщетения

Бони Бонев иска и обезщетение за вреди в размер на 1 млн. евро – стойността на дела си в банката, който е загубил заради действията на прокуратурата. Съдът приема, че, макар действията на прокуратурата да са нарушили условията за нормална дейност на банката, Бонев не е бил пряко ощетен от тях, и искът му е отхвърлен. Исковете за по 90 хил. евро заради неизплатени възнаграждения от банката на Панев, Иванов и Радев също са отхвърлени, както и тези за неимуществени вреди. Според решението осъдената държава трябва да изплати единствено разноските по делото в размер 4085 евро.

Действията на прокуратурата са нарушили нормалния процес на работа в банката. България продължава да прилага лоши практики при казусите с банкова несъстоятелност. Няма достатъчно гаранции срещу съдебен произвол. Тези констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по решение, свързано с фалита на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) по жалба на бившите й собственици и управители Бони Бонев, Александър Панев и Светлозар Иванов.

Макар държавата да трябва да плати само разноските по делото, мотивите на съда са важни в контекста на казуса КТБ. По много обстоятелства двата случая силно си приличат, а преди година мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също подаде две жалби в ЕСПЧ. Едната е от негово име и е за нарушаване на човешките му права, а втората е от името на фирмата му "Бромак", която беше основен акционер в КТБ, за отнетия лиценз на банката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 2
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    "ЕСПЧ осъжда като недопустима и намесата на прокуратурата в дейността на банката." Хммм, много, много познато звучи! Както е тръгнало, то и Мустакът ще осъди държавата. Но май няма да е за 4,000 евро, струва ми се. Колко пъти трябва да бъде осъдена страната, преди в дебелите прокурорски тикви да просветне елементарната истина, че тяхната сталинизирана институция е несъвместима с една правова, демократична и цивилизована България?!...

  • 3
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Осъждането на България в Страсбург носи по-скоро морално удовлетворение на ищците, ако са живи. В края на краищата жертвите са си жертви и никой няма да им компенсира напълно загубите и терзанията. А прокуратура си прави каквото си иска, защото знае, че след 10 години всичко се забравя. Но къде е плужекът Иван Искров и каква отговорност ще понесе той?

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    "Няма достатъчно гаранции срещу съдебен произвол."
    Само това да бяха констатирали, достатъчно е.

  • 6
    schroeder avatar :-|
    schroeder

    За пореден път се потвърждава онази мъдрост, че онзи който не помни историята, е обречен да я повтаря. КТБ и Василев са нагледния пример.

  • 7
    evolutionary avatar :-|
    evolutionary

    "съдът отбелязва, че българското законодателство не се е изменило от времето на този казус и продължаващата липса на достатъчно гаранции срещу съдебен произвол е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)." Е, хайде 10 години ебз промяна. Кому е нужно теси стари и нередовни лаври.

  • 8
    melani_simeonova avatar :-|
    melani_simeonova

    А истинския виновник за състоянието на тази банка ,кога ще бъде осъден и екстрадиран ,защо се мълчи?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK