Юристите и мениджмънтът на "Лидл" със сигурност не обичат празниците. Защото знаят, че в последния работен ден е твърде вероятно да получат честитка от Комисията за защита на конкуренцията. Германската верига е сред основните клиенти на комисията. Откакто навлезе в България през 2010 г., комисията е образувала пет производства срещу "Лидл". Две от тях тях са за нелоялна конкуренция (заблуждаваща реклама), едно е за картел и съгласувана практика (образувано първоначално срещу всички германски вериги, но впоследствие разширено и с няколко български) и две са за въведения миналото лято текст, забраняващ "всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне". Три от производствата са в рамките на един месец, а компанията е уведомена и трябва да изготви становище точно преди началото на дълги почивни дни, което ограничава възможността й за защита.
Две от вече приключилите производства пред комисията срещу компанията са за нелоялна конкуренция - по едното има влязла в сила санкция от над 370 хил. лв., която беше потвърдена на две инстанции от Върховния административен съд. Втората глоба е 1.865 млн. лв., отново за рекламна кампания, която според КЗК нарушава правилата за лоялна конкуренция. Веригата обжалва санкцията, като делото е насрочено за след една година. По повод втората глоба от "Лидл" тогава определиха решението на КЗК като граничещо с административен произвол. И в прав текст заявиха: "За съжаление то ни кара да разбираме защо други големи чуждестранни инвеститори от месеци изразяват голямото си безпокойство за критериите и начините, по които КЗК изпълнява функциите си."
Атака срещу германските вериги
Ако двете наложени глоби срещу компанията са далеч от областта на антимонополното право, в седмицата преди почивните дни около 24 май КЗК съобщи, че започва производство за установяване на картелно споразумение или съгласувана практика във връзка със собствените марки на търговските вериги. Въпреки че първоначално сред "Кауфланд", "Лидл", "Билла", "Метро" беше и "Фантастико", името на българската верига отпадна впоследствие. "Във връзка с навлизането на нови търговски вериги (Lidl) в България се наблюдава значително увеличение на пазарния дал на стоките със собствени марки на търговските вериги, които заемат все по-голям дял от продажбите на търговските вериги и съответно от доставяните им от производителите стоки. При продажбата на стоки със собствена марка търговските вериги по същество се явяват конкурент на своите доставчици, доколкото последните реализират в техните или в други търговски обекти и стоки с марки на производителите. В същото време търговските вериги определят ценообразуването при продажбата на дребно както на стоките със собствени марки на веригите, така и на стоките с марки на производителите. В резултат от това възникват възможности за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите", пише в решението на комисията за иницииране на производството. Ден по-късно комисията влиза на претърсване в две от веригите.
"Една подобна проверка на пазара е разбираема, ако контролният орган е преценил, но от официалното съобщение оставаме с впечатлението, че проверката касае само една част от участниците на пазара, а именно само чуждите вериги. Категорично обаче не можем да се съгласим с формулировката на говорителя на регулатора Марио Гаврилов, че имат известни съмнения относно пазарното поведение на големите търговски вериги. Има ли готова присъда вече", коментираха тогава от "Лидл" пред "Капитал".
През седмицата на въпрос на "Капитал" защо в проверката са включени само чужди вериги председателят на КЗК Петко Николов отговори, че кръгът може да се разшири във всеки момент. Нещо, което се случи още на следващия ден, когато стана ясно, че започва и проверка по отношение на "Т маркет", "Фантастико" и ЦБА за установяване на евентуално забранено споразумение и/или съгласувана практика.
Според Николай Янев, адвокат, специализирал в областта на конкурентното право в Австрия и Германия, решението показва две основни слабости. Според него то не почива върху никакви конкретни (установени или твърдени) факти за предполагаеми нарушения на картелното право: "Единственото наведено основание за производството е абстрактно формулирано съмнение за наличие на "благоприятна среда" и "конкретна възможност" за "паралелизъм в поведението". От гледна точка на картелното право, за да бъде налице нарушение, следва да има или споразумение, или съгласувана практика между конкуренти. За второто е необходимо КЗК да установи и докаже (1) контакт между конкуренти (евентуално индиректен контакт чрез доставчик в хипотезата на hub & spoke cartel, каквато може би е неизказаната идея на авторите на решението) и обмен на конкурентна информация, (2) паралелно пазарно поведение на конкуренти и (3) причинна връзка между осъществения контакт и реализираното пазарното поведение. КЗК не обсъжда от какви факти изхожда съмнението й за наличие на картелно нарушение."
Според Николай Янев втората слабост, която прозира от решението, е, че КЗК базира съмненията си за картелни нарушения върху продажбата от страна на търговските вериги на "стоки със собствена марка" (store brands). Той е на мнение, че разсъжденията на КЗК стъпват изначално на погрешното разбиране, че "при продажбата на стоки със собствена марка търговските вериги по същество се явяват конкурент на своите доставчици...". КЗК явно не отчита, че доставчиците и търговските вериги действат на различни нива в дистрибуционната верига, т.е. отношенията помежду им са вертикални. Спрямо крайният потребител продавач е търговската верига, не доставчикът. Затова те не са конкуренти помежду си на пазара на крайния потребител. КЗК изразява тревога, че в резултат на "прекомерното увеличение на дела на стоките със собствена марка в асортимента на търговските вериги" възниквали "възможности за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване". Да, тези възможности се наричат конкуренция, а въздействието се изразява в намаляване на цените за крайния потребител. "Доколкото не са налице доказателства за картелно нарушение (злоупотреба с по-силна позиция при договаряне или с господстващо положение, забранени вертикални рестрикции и др.), твърденият от КЗК възможен резултат не само не е забранен, но е основна цел и ценност на картелното право", коментира още юристът.
Широката врата за злоупотреби
Другите две производства срещу "Лидл" са по текст от законa, който влезе в сила миналото лято и забранява злоупотреба с по-силна позиция при договаряне (т.нар. текст 37а). Първият случай е по сигнал на производител на тестени изделия, който е произвеждал продукти за бранд на магазините. Когато "Лидл" поискал да изнася продукцията в друга държава, техните партньори поискали производителя да извади два сертификата. Той от своя страна поставил условие цените да бъдат повишени с 9%. В крайна сметка отношенията между производителя и веригата били прекъснати, като "Лидл" започнал да работи с друг доставчик. Производителят подава жалба до комисията, която инициира производство, за което компанията е уведомена точно преди Гергьовден, от "Лидл" искат отсрочване на срока за отговор, но КЗК им отказва. От търговската верига поставят въпроса защо за събития, които са се случили през 2014 г., КЗК прилага текст, който е в сила от лятото на 2015 г.
Второто производство по този текст е от миналата седмица и е по жалба на оператор за ваучери за храна, с който "Лидл" е спрял да си партнира, пускайки тримесечно предизвестие, че прекратява договора.
И двата казуса алармират за широката врата, която отваря приетият миналото лято текст, който се появява все повече в европейските картелни законодателства. На практика той може да се използва при спорове между търговци, а комисията съвсем субективно да се намесва в тях. При всички положения, коментира пред "Капитал" адвокат Николай Янев, КЗК трябва да установи, че различното третиране на търговския партньор е неоснователно.
От "Лидл" са категорични, че действията на КЗК срещу тях са преднамерена атака, и заявиха, че ще потърсят всички законни начини за защита.
Юристите и мениджмънтът на "Лидл" със сигурност не обичат празниците. Защото знаят, че в последния работен ден е твърде вероятно да получат честитка от Комисията за защита на конкуренцията. Германската верига е сред основните клиенти на комисията. Откакто навлезе в България през 2010 г., комисията е образувала пет производства срещу "Лидл". Две от тях тях са за нелоялна конкуренция (заблуждаваща реклама), едно е за картел и съгласувана практика (образувано първоначално срещу всички германски вериги, но впоследствие разширено и с няколко български) и две са за въведения миналото лято текст, забраняващ "всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне". Три от производствата са в рамките на един месец, а компанията е уведомена и трябва да изготви становище точно преди началото на дълги почивни дни, което ограничава възможността й за защита.
Две от вече приключилите производства пред комисията срещу компанията са за нелоялна конкуренция - по едното има влязла в сила санкция от над 370 хил. лв., която беше потвърдена на две инстанции от Върховния административен съд. Втората глоба е 1.865 млн. лв., отново за рекламна кампания, която според КЗК нарушава правилата за лоялна конкуренция. Веригата обжалва санкцията, като делото е насрочено за след една година. По повод втората глоба от "Лидл" тогава определиха решението на КЗК като граничещо с административен произвол. И в прав текст заявиха: "За съжаление то ни кара да разбираме защо други големи чуждестранни инвеститори от месеци изразяват голямото си безпокойство за критериите и начините, по които КЗК изпълнява функциите си."
9 коментара
Дано успеят! Лидл е единственото място, където може да закупиш качествени стоки на приемливи цени!
До коментар [#1] от "wbt12486097":
Ха, ха, ха, ха.
И едните оплескали работата, и другите. Ама ще подкрепим българските институции, би трябвало те да са на страната на българските потребители!
Ако Лидъл напуснат страната, няма да ми липсват. Човек никога не е сигурен какво ще може да си купи от там, защото нямат постоянен асортимент, а промоциите им се чисто мошеническа политика - специално съм отивала рано сутринта в деня, в който се пуска промоционална стока и тя вече била изчерпана, хайде де!
Лидл е най-хубавото нещо, което се е случвало на българския потребител от 50 години насам. Дано и анализът на Алди да покаже добри условия за навлизане в България и заедно двете вериги да разкажат играта на скучните и скъпи играчи.
До коментар [#4] от "evpetra":
Имам Лидл на 3мин от вкъщи, пазарувам често от там.
Нищо от казаното от вас не е верно.
Всичко в магазина е ясно и коректно.
Явно имаш друг проблем.
Всичко в Лидл си е точно, дори разните промоционални продукти ги има сутрин, ходя рано преди работа почти всеки ден. Сега ако си спинкала до 12 часа може да не намериш нещо, но Лидл имат телефон, на който да си го поръчаш ако има останала наличност в други магазини. Лидл е хубав магазин, без да има нужда от безкраен асортимент. КЗК си е бухалка, занимаваща се с поръчки и винаги е била.
Още бой трябва. Особено по БИЛЛА и ПроМаркет. Истината е, че сред търговските вериги по-нормални условия за доставчиците предлагат само българските вериги. Това не е случайно - те имат много по-слаба позиция от фирми с по-широка търговска мрежа като Кауфланд, Лидл и БИЛЛА.
Колкото повече магазини има, толкова по-добре за потребителя.