"Една подобна проверка на пазара е разбираема, ако контролният орган е преценил, но от официалното съобщение оставаме с впечатлението, че проверката касае само една част от участниците на пазара, а именно само чуждите вериги. Категорично обаче не можем да се съгласим с формулировката на говорителя на регулатора Марио Гаврилов, че имат известни съмнения относно пазарното поведение на големите търговски вериги. Има ли готова присъда вече", коментираха тогава от "Лидл" пред "Капитал".

През седмицата на въпрос на "Капитал" защо в проверката са включени само чужди вериги председателят на КЗК Петко Николов отговори, че кръгът може да се разшири във всеки момент. Нещо, което се случи още на следващия ден, когато стана ясно, че започва и проверка по отношение на "Т маркет", "Фантастико" и ЦБА за установяване на евентуално забранено споразумение и/или съгласувана практика.

Според Николай Янев, адвокат, специализирал в областта на конкурентното право в Австрия и Германия, решението показва две основни слабости. Според него то не почива върху никакви конкретни (установени или твърдени) факти за предполагаеми нарушения на картелното право: "Единственото наведено основание за производството е абстрактно формулирано съмнение за наличие на "благоприятна среда" и "конкретна възможност" за "паралелизъм в поведението". От гледна точка на картелното право, за да бъде налице нарушение, следва да има или споразумение, или съгласувана практика между конкуренти. За второто е необходимо КЗК да установи и докаже (1) контакт между конкуренти (евентуално индиректен контакт чрез доставчик в хипотезата на hub & spoke cartel, каквато може би е неизказаната идея на авторите на решението) и обмен на конкурентна информация, (2) паралелно пазарно поведение на конкуренти и (3) причинна връзка между осъществения контакт и реализираното пазарното поведение. КЗК не обсъжда от какви факти изхожда съмнението й за наличие на картелно нарушение."

Според Николай Янев втората слабост, която прозира от решението, е, че КЗК базира съмненията си за картелни нарушения върху продажбата от страна на търговските вериги на "стоки със собствена марка" (store brands). Той е на мнение, че разсъжденията на КЗК стъпват изначално на погрешното разбиране, че "при продажбата на стоки със собствена марка търговските вериги по същество се явяват конкурент на своите доставчици...". КЗК явно не отчита, че доставчиците и търговските вериги действат на различни нива в дистрибуционната верига, т.е. отношенията помежду им са вертикални. Спрямо крайният потребител продавач е търговската верига, не доставчикът. Затова те не са конкуренти помежду си на пазара на крайния потребител. КЗК изразява тревога, че в резултат на "прекомерното увеличение на дела на стоките със собствена марка в асортимента на търговските вериги" възниквали "възможности за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване". Да, тези възможности се наричат конкуренция, а въздействието се изразява в намаляване на цените за крайния потребител. "Доколкото не са налице доказателства за картелно нарушение (злоупотреба с по-силна позиция при договаряне или с господстващо положение, забранени вертикални рестрикции и др.), твърденият от КЗК възможен резултат не само не е забранен, но е основна цел и ценност на картелното право", коментира още юристът.

Широката врата за злоупотреби

Другите две производства срещу "Лидл" са по текст от законa, който влезе в сила миналото лято и забранява злоупотреба с по-силна позиция при договаряне (т.нар. текст 37а). Първият случай е по сигнал на производител на тестени изделия, който е произвеждал продукти за бранд на магазините. Когато "Лидл" поискал да изнася продукцията в друга държава, техните партньори поискали производителя да извади два сертификата. Той от своя страна поставил условие цените да бъдат повишени с 9%. В крайна сметка отношенията между производителя и веригата били прекъснати, като "Лидл" започнал да работи с друг доставчик. Производителят подава жалба до комисията, която инициира производство, за което компанията е уведомена точно преди Гергьовден, от "Лидл" искат отсрочване на срока за отговор, но КЗК им отказва. От търговската верига поставят въпроса защо за събития, които са се случили през 2014 г., КЗК прилага текст, който е в сила от лятото на 2015 г.

Второто производство по този текст е от миналата седмица и е по жалба на оператор за ваучери за храна, с който "Лидл" е спрял да си партнира, пускайки тримесечно предизвестие, че прекратява договора.

И двата казуса алармират за широката врата, която отваря приетият миналото лято текст, който се появява все повече в европейските картелни законодателства. На практика той може да се използва при спорове между търговци, а комисията съвсем субективно да се намесва в тях. При всички положения, коментира пред "Капитал" адвокат Николай Янев, КЗК трябва да установи, че различното третиране на търговския партньор е неоснователно.

От "Лидл" са категорични, че действията на КЗК срещу тях са преднамерена атака, и заявиха, че ще потърсят всички законни начини за защита.