С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 3 юни 2016, 18:19, 21091 прочитания

Армията се връща в бизнеса

Милиарди левове ще отидат за ново оръжие, но разчетите са неясни, а приоритетите - недобре обосновани

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Народното събрание одобри в четвъртък началото на два многомилионни проекта за превъоръжаване на армията - за придобиване на нов тип боен самолет и на модулни патрулни кораби.
- Ориентировъчната стойност на програмите е поне 2,3 млрд. лв., които трябва да бъдат платени в рамките на следващите шест години.
- Ако всичко върви по план, първите нови изтребители ще дойдат в края на 2018 или началото на 2019 г.
- Модулните патрулни кораби за флота най-вероятно ще се строят в България.
- Вносителите на проектите така и не можаха да аргументират защо сред приоритетите им не присъства ремонтът на съществуващите фрегати на военноморските сили, който би бил много по-евтин или оборудването на батальонните бойни групи на Сухопътни войски, които са приоритетни за НАТО.
- Според депутати от опозицията заради проектите бюджетните разходи ще бъдат натовари с 500-600 млн. лв. годишно.
- Според бившия военен министър Бойко Ноев в настоящия си вариант проектите не са реалистични и изпълними, като могат да вкарат националната отбрана в спирала надолу.

Икономиката на инвестициите в отбрана е като да се опитваш да решаваш уравнение, в което има предимно неизвестни, а крайният резултат се измерва в число с много нули отзад. Например да придобиете нов тип боен изтребител не е като да си купите кола, просто отваряйки каталога и избирайки желания модел съобразно финансовите си възможности.

Като за начало е доста трудно да разберете колко точно е единичната цена на даден боен самолет. В края на 90-те години например Пентагонът е купувал изтребители F-16 по 18.8 млн. долара бройката, което 15 години по-късно би било около 27 млн. долара с калкулираната инфлация. Ако обаче питате съседна Румъния, цената на един F-16 от Португалия ще скочи на около 58 млн. долара за самолет, и то за 12 машини втора ръка и без въоръжението.


Осем от същите тези португалски изтребители, за които северната ни съседка е платила 695 млн. долара, първоначално трябваше да дойдат в България при предишното правителство на Бойко Борисов в началото на 2012 г., но според първоначалния анонс на цена между 700 и 800 млн. лв. и с три пълни боекомплекта. Сега обаче стойността на същата бройка (8-9 машини) натовски изтребители вече скача според българското Министерство на отбраната двойно повече – от порядъка на 1.5 млрд. лв. Каква е причината за тази драстичната промяна никой от ковачите на българското военно планиране не намира за нужно да обясни. Военновъздушните сили пък настояват, че за ефективна защита на въздушното ни пространство ни трябват поне 16 многоцелеви бойни самолети, което, както стана ясно от проведения в четвъртък парламентарен дебат по темата, би излязло от порядъка на 2.6 млрд. лв. Което вече е почти четири пъти над първоначално обявената цена на миграцията към западен тип изтребител.

Но в крайна сметка положението можеше и да е по-лошо – през 2011 г. иракската армия плаща на САЩ астрономическите 3 млрд. долара за базова модификация на 18 машини F-16. Това прави по около 165 млн. долара на бройка, което е повече от тогавашната единична цена на стелт изтребителя от пето поколение F-35 (по това време около 154 млн. долара).

Милиард тук, милиард там



Всичко това е само малка илюстрация на на пръв поглед нелогичната математика, която се крие зад повечето мегапроекти за инвестиции във въоръжените сили. Два от тях – за придобиване на нов тип натовски боен самолет и за модулни патрулни кораби, получиха в четвъртък зелена светлина от Народното събрание и ще бъдат задвижени. Първият от тях е с ориентировъчна стойност 1.5 млрд. лв., а вторият – около 820 млн. лв. Предвидено е въпросните военни разходи да бъдат направени в рамките на следващите шест години. Инвестиционните програми бяха приети с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи без БСП и "Атака". Според изказванията на опозиционните депутати въпросните два проекта ще натоварят бюджетните разходи в следващите години със суми от порядъка на 500 - 600 млн. лв. годишно. В тази сума те калкулираха и третия потенциален мегапроект, който още официално не е задвижен – за нов тип бронирана машина за нуждите на Сухопътни войски. Той се оценява на около 1-1.2 млрд. лв., като става дума за придобиване около 250 бронетранспортьора, необходими за оборудване на три батальонни бойни групи или една бригада от среден тип, нужна за евентуална коалиционна операция по чл. 5 на НАТО.

"Това, което ми идва в съзнанието на тази трибуна, е думата "започна". Започнахме възраждането и модернизацията на българската армия", коментира след гласуването на проектите началникът на отбраната ген. Константин Попов. "Да, има какво да направим и за в бъдеще. Има следващи стъпки. Надявам се тук скоро да бъде проектът за Сухопътни войски, да имаме същия дебат и, разбира се, да се погрижим и за хората, които носят униформи", допълни той. Последното беше не особено прикрит намек по повод намерението на финансовото министерство да орязва социалните придобивки на хората с пагони в армията и полицията.

Това, че парламентът одобри в четвъртък стартирането на проектите за нов тип самолет и патрулни кораби, не означава автоматично, че оттук нататък военният министър Ненчев ще може да харчи по свое усмотрение близо 2.4 млрд. лв. Програмата за преминаване към нов тип изтребител например ще стане на базата на междудържавно споразумение, което ще трябва отново да мине за ратификация през парламента. Придобиването на два патрулни кораба и евентуално купуването бронирани машини за пехотата пък ще минат по Закона за обществените поръчки (ЗОП), но тъй като договорите ще са на стойност над 100 млн. лв., те също ще бъдат окончателно гласувани от Народното събрание.

Кога ще има нови изтребители

Според командващия на ВВС ген. Румен Радев оттук нататък предстои сформирането на голяма междуведомствена група за избора на тип изтребител, която ще поиска от потенциалните държави доставчици т.нар. Request for Proposal, или обвързващо предложение, което ще съдържа по-конкретни параметри на бъдещата сделка. Това трябва да се случи в рамките на следващите 3 до 6 месеца. По мнението на генерала такива предложения най-вероятно ще бъдат изпратени до страните в шортлистата, изготвена от ВВС. В нея влизат Швеция с изтребителите Gripen, Италия с Eurofighter Tranche 1 втора ръка и някоя от държавите, които могат да доставят F-16, модернизирани по стандарта MLU (доскоро фаворит беше Португалия).

Около доставката на F-16 обаче витаят много въпросителни, тъй като голяма част от страните, които са имали намерение да се освобождават от машините си и да ги заменят с по-модерни, са отложили във времето плановете си покрай техническите проблеми около разработката на стелт изтребителя F-35. В тази група попадат държави като Норвегия, Холандия, Дания и Белгия. Фактор също се оказал очакването на НАТО да се замразят съкращенията в сферата на въоръжените сили и европейските държави да играят по-значима роля по време на съюзническите операции. Така в крайна сметка най-вероятен потенциален доставчик на F-16 се оказват САЩ. За целта обаче най-вероятно ще е нужно разконсервиране на стари машини от типа Block 25 и модернизацията им до стандарта MLU.

Според ген. Радев е оптимистично да се смята, че договорът за нов тип изтребител ще може да бъде сключен до края на тази година. Той обаче е убеден, че в рамките на 2016 г. може да започне доставката на първото въоръжение за бъдещия многоцелеви боен самолет. Така ще се усвоят част от целево отпуснатите за ВВС 80 млн. лв. По-голямата част от тези пари обаче ще отиде за поддръжката на използваните в момента руски МиГ-29, за които се очаква да носят бойното дежурство в небето ни още известно време. Според различни военни експерти преминаването към нов тип изтребител не е реалистично да се случи за по-малко от 3 години и през това време все пак трябва да разчитаме на старите си съветски машини и/или на съвместен ер полисинг с друга държава от НАТО. По информация на "Капитал" най-вероятно е тази държава да бъде Полша, която ще подпомага патрулирането във въздушното пространство на България и Румъния. "Ако преустановим полетите и спрем МиГ-29, ние ще загубим летателна годност и вероятно ще загубим пилотите и после няма как да възстановим този летателен състав, което силно ме безпокои", коментира военният министър Николай Ненчев след края на дебата по проектите в парламента. "Надявам се новите самолетите да бъдат доставени в края на 2018 г. Но по-реалистично е 2019 г.", допълни той.

Едно наум

Не всички обаче реагираха еуфорично по повод гласуването на въпросните два армейски мегапроекта. Ден преди дебата бившият военен министър Бойко Ноев излезе с остро отворено писмо по темата. "През последната година се оформи широк политически консенсус за необходимостта от адекватното финансиране на отбраната. Това положително развитие обаче е на път да бъде помрачено от начина, по който се предлага да бъдат разходвани безпрецедентни за нашия бюджет средства за превъоръжаване", коментира Ноев. Според него, ако това се случи, както е замислено, при сегашните рискове за икономиката, източници на финансиране и данъчно-осигурителен модел, отбраната на страната ще бъде вкарана в кризисна спирала надолу, от която няма да може да излезе. "Висшето военно ръководство заедно с народните представители трябва да преразгледат исканите програми за превъоръжаване и модернизация и да ги направят изпълними. В тази ситуация абсолютно неоправдано е строителството на нови кораби вместо осъвременяването на съществуващите фрегати според вече разработената програма на ВМС. Това ще намали сметката за кораби с около 600 от исканите 820 млн. лева. Новите кораби са нужни, но могат да изчакат", коментира бившият министър. "Трябва да се доокомплектоват съответните батальонни бойни групи на Сухопътни войски. Да се осигурят напълно и да се издигне ролята на силите за специални операции, да се направят първи стъпки за съживяването на противовъздушната отбрана, към възстановяване на комплектите с боеприпаси и т.н.", обобщава Бойко Ноев.

В подобен стил се изказа от парламентарната трибуна и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Според него също може да решим проблемите на флота на първо време, като ремонтираме използваните в момента две белгийски фрегати, което по груби сметки би струвало около 200 млн. С тези пари плавателните съдове могат да бъдат оборудвани с нови зенитни и противокорабни ракети, с нова електроника и натовска комуникационна система Link-14. "Публична тайна е коя фирма ще спечели поръчката за новите модулни патрулни кораби", отново обяви Каракачанов. От БСП пък го призоваха, ако действително разполага с такава информация, да сезира прокуратурата. Неофициално се твърди, че основен лобист за поръчката на корабите е бизнесмена Кирил Домусчиев, а най-вероятен изпълнител е корабостроителницата "МТГ Делфин". Единствената видима връзка в случая обаче е, че корабостроителната компания е спонсор на футболен клуб "Лудогорец".

По всичко личи обаче, че "МТГ Делфин" действително влиза в надпреварата с летящ старт и се подготвя много сериозно за предстоящия търг. Миналата седмица, по време на военното изложение "Хемус 2016" в Пловдив, компанията подписа споразумения с три водещи фирми в сферата на военното корабостроене - "Талес" (Холандия), "Леонардо/Финмеханика" (Италия) и "ДИЛ Дифенс" (Германия). "Споразуменията ще позволят построяването в България на съвременни военни кораби с разширени бойни способности и възможности да изпълняват широк кръг от мисии, в това число на НАТО, на базата на доказани решения. Не не последно място ще сa оптимизираните разходи за придобиване и поддръжка на корабите през целия жизнен цикъл", коментират от "МТГ Делфин".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1249 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 944 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Все по-лоши резултати по математика след четвърти и седми клас

Всеки трети кандидат-гимназист не е получил достатъчно точки за тройка на задължителния модул от националното външно оценяване по математика

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм