Комисия по цената на сярната киселина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Комисия по цената на сярната киселина

"Аурубис България" е обвинен в злоупотреба с господстващо положение на пазара на сярна киселина

Комисия по цената на сярната киселина

Как след края на манадата си КЗК заложи капан за най-голямата си глоба

Калина Горанова
18526 прочитания

"Аурубис България" е обвинен в злоупотреба с господстващо положение на пазара на сярна киселина

© Юлия Лазарова


През есента на миналата година, когато мандатът на настоящия състав на КЗК беше вече изтекъл, институцията изненадващо се сети да възроди един брадясал казус отпреди две години. На прицела на Комисията за защита на конкуренцията попадна и второто по приходи дружество в държавата - "Аурубис". Медодобивният завод в Пирдоп и германската му компания майка Aurubis бяха обвинени в злоупотреба с господстващо положение. И тук поведението на КЗК е странно - първо дълго спи, после изненадващо се активира, но остава глуха за същината на спора и аргументите на едната страна. А рискът в историята е, че един голям чужд инвеститор може да спре вложенията си и да зарази с негативизъм още германски компании с бизнес в страната.

Една стара сярна история

Обвинението на КЗК е, че "Аурубис" е продавал сярната си киселина, която е съпътстващ продукт в производството на мед, на необосновано висока цена на българския пазар, като това поставяло купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството. Спорът за цената на сярната киселина започва, след като преди три години торовият завод "Агрополихим" подава жалба в КЗК.

От началото "Аурубис" приемат казуса по-скоро като резултат от неразбиране на спецификата на този пазар. "Мислехме, че това е просто недоразумение и казусът ще се реши", коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". После обаче компанията остава с усещането, че аргументите им по време на процедурата се неглижират. "Явно от самото начало се е знаело какъв ще е крайният резултат", казва още Курт. "Искахме честно отношение и казусът да се реши от новия състав на комисията, а не от тези с изтекъл мандат от миналия септември и които не бива да са там", казва още той.

Сега процесът е във финалната си фаза. Наскоро от комисията са поискали от компанията данни за приходите им за три години назад, от 2013 до 2015 г. Тези числа са важни основно за едно - да се определи размерът на глобата. От "Аурубис" очакват тя да е между 4 и 6 млн. евро, като дружеството от няколко години е под номер две на компаниите в България на база размер на приходите, като единствена преди нея по този показател е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". За 2015 г. приходите са 4.3 млрд. лв.

Да губя или да печеля малко

Заводът в Пирдоп е най-големият производител на сярна киселина в страната, като тя е съпътстващ продукт при преработката на мед. "Аурубис" трябва да я пласира някъде, тъй като тя не може да се складира и пречи на работата на предприятието. "Агрополихим" в Девня пък е най-големият й консуматор, като сярната киселина е една от основните суровини в производството на фосфорни торове.

Сярната киселина винаги е свързвала двете големи компании. От 2002 г. между тях има 10-годишен договор за покупко-продажба. Той е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп - Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон сярна киселина е 14 евроцента, а "Агрополихим" купува по около 30 хил. тона на месец. От "Аурубис" обясниха, че при тази ниска цена след калкулацията и на транспортните разходи накрая дружеството излизало на загуба. Съответно след изтичането на въпросния договор през 2012 г. цената на сярната киселина е вдигната.

"За тези три години им продаваме сярна киселина на пазарна цена с включен в нея транспорт. От три години цената е справедлива. От "Агрополихим" явно смятаха, че пак ще получат 10-годишен договор за нула пари", заяви Тим Курт.

В края на август 2013 г. "Агрополихим" подава жалба в КЗК. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ). Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Обвиненията в картел трудно се доказват, като остава само това за злоупотреба с господстващо положение срещу "Аурубис" и компанията майка.

"Обикновено в други държави регулаторите не се занимават с частни договорни отношения, а подобни жалби от търговския партньор се използват по-скоро като аргументи за водене на преговори", коментира Курт. През последните три години дружеството дава цялата искана информация на КЗК, както и допълнителна информация, за да се постигне по-задълбочено разбиране на пазара. "След като попълнихме въпросника, последва година и половина тишина и от миналата есен комисията стана много активна", допълва той.

На финала на комисията

През ноември 2015 г. КЗК излиза с официалното си обвинение. "Въз основа на направения икономически и правен анализ комисията счита, че "Аурубис" се възползва от господстващото си положение на българския пазар и продава сярната киселина на необосновано висока цена, поставяйки купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството, за които то се конкурира на международните пазари. Поведението има антиконкурентен ефект, както на пазара на производство и продажба на сярна киселина, така и на пазарите, за които сярната киселина е основна суровина."

"Аурубис" имаше 30-дневен срок да представи възраженията си. Основното е, че според КЗК пазарът на сярна киселина за "Аурубис" е "национален". "Ние не споделяме това мнение и категорично го отхвърляме. Пазарът на сярна киселина е глобален пазар и цените се посочват единствено от търсенето и предлагането", казаха от компанията през ноември 2015 г. Това е и основното разминаване между страните.

"Те разглеждат само българския пазар, т.е. не се отчита, че сярната киселина може да се внася и че има международни цени, на които се продава", коментира още Курт. А внос няма, защото цената на "Аурубис" е била конкурентоспособна и никой не е имал изгода да търси друг източник.

Според компанията основната грешка на комисията е, че е възприела грешна дефиниция за релевантен пазар на сярната киселина. Според юристи, изглежда, КЗК е дефинирала релевантния пазар тясно (географски), ограничавайки го само до България, като не е отчела правилно търговските потоци според инструкциите на прилагания в подобни случаи тест Elzinga – Hogarty. Според "Аурубис" пазарът на сярна киселина трябва да се разгледа ако не в световен, то поне в мащабите на Югоизточна Европа. Тръгвайки погрешно, според компанията комисията не е успяла да анализира коректно пазарните позиции на българското дружество и на компанията майка, които нямали доминираща роля на пазарите на сярна киселина. Дори и да се приеме твърдението на комисията, че трябва да се гледа само българският пазар, от "Аурубис" твърдят, че определят цените пазарно. От дружеството дори са показали с документи, че тук продават най-евтино в сравнение със задграничните си пазари - от Турция през Мароко, та чак до Чили. Просто "Агрополихим" е близо и е най-големият им клиент за сярна киселина, но от общото количество сяра само 28% са за българския пазар, а останалото се изнася.

В края на март тази година адвокатите на компанията се обръщат и към органа в Европейската комисия, занимаващ се с въпросите по конкуренцията - DG Competition, защото и компанията майка е включена в производството, като въпреки че обичайната практика е DG Competition да изказва позицията си устно, в техния случай може да има и писмено становище.

Сега от "Аурубис" обаче основно чакат каква ще е цената, която трябва да платят, и дали комисията ще се опита да фиксира цената на сярната киселина. За изпълнителния директор на "Аурубис България" остават и проблемите с развитието на бизнеса в България. "За мен става трудно да искам от компанията майка одобряване на нови инвестициите за поделението в България заради това висящо дело", коментира той.

През есента на миналата година, когато мандатът на настоящия състав на КЗК беше вече изтекъл, институцията изненадващо се сети да възроди един брадясал казус отпреди две години. На прицела на Комисията за защита на конкуренцията попадна и второто по приходи дружество в държавата - "Аурубис". Медодобивният завод в Пирдоп и германската му компания майка Aurubis бяха обвинени в злоупотреба с господстващо положение. И тук поведението на КЗК е странно - първо дълго спи, после изненадващо се активира, но остава глуха за същината на спора и аргументите на едната страна. А рискът в историята е, че един голям чужд инвеститор може да спре вложенията си и да зарази с негативизъм още германски компании с бизнес в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 2
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Като не им харесва цената да не купуват. Малоумно е да иска да купуват тон за 14 цента с транспорта. Да си го купуват на пазарни цени. Свикнали са от татово време всичко да им е без пари. Ако производителя на киселината има пазар за по-висока цена е нормално да я дава там, а не да дотира някой. Това са частни дружества и си работят според пазара. Този Георги Чинков няма ли да му баннете всички акаунти?

  • 3
    peaspiring avatar :-P
    peaspiring

    Любопитната подробност е, че собственик на Агрополихим е Филип Ромбаут, бивш директор на Аурубис/Юмикор. Той купи Агрополихим за 1 лв. Явно Филип е сключил договор със себе си.

  • 4
    peaspiring avatar :-(
    peaspiring

    Забелязвам, че Капитал започват доста директно да взимат страна в части спорове.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Дали не им е и прекалено скъп транспорта на суровините до Белгия? Да не би да се окаже, че като е за нашите хора - правим отстъпки, а за другите - няма. Фактът е, че сярната киселина е отпадък за тях. Пласирането й не е с главна цел печалба, а с цел реализиране на икономия от разходи за поддържане на складови пространства или от нужда за транспортиране на големи разстояния.

  • 6
    clutch avatar :-|
    clutch

    До коментар [#3] от "peaspiring":
    Това е и "тънката червена линия" в казуса :)
    Ромбаут като директор в Юмикор Пирдоп сключи безброй неизгодни за комбината договори с месни и чужди играчи/ в онзи смисъл на думата: играчи като далавераджии/ включително със собственият си брат- един посредствен готвач, станал шеф на една от водещите сега кетъринг компании в България ИМЕННО благодарение на сладкият договор, подарен от братчето му :)
    Ф. Ромбаут играе на местно ниво с почти всички значими партийно-мутренски компании: от кръговете на тимаджиите до конгломерата от фирми на Пашата и Свинята. Редовно финансира чрез възлагане на аутсорснати услуги подставени компании, ръководени от сестри, съпруги и любовници на партийци от всички цветове.
    Като за експат тоя белгийски тарикат си е "наше момче"- винаги е готово за далавера на чужд гръб и майната им на законите и регулациите, те са за балъците :)

  • 7
    strelkov98 avatar :-|
    strelkov98

    До коментар [#4] от "peaspiring":

    Доста едностранчива статия, наистина


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK