Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 3 юни 2016, 18:38, 16600 прочитания

Все по-лоши резултати по математика след четвърти и седми клас

Всеки трети кандидат-гимназист не е получил достатъчно точки за тройка на задължителния модул от националното външно оценяване по математика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В атмосфера на абсолютен хаос министърът на образованието Меглена Кунева и нейният заместник по въпросите на училищното образование Диян Стаматов представиха резултатите от изпитите след IV и VII клас в петък. Политическият кабинет не успя да представи ясно и просто на журналистите информацията за проведените изпити, въпреки че се бе обградил от четирима експерти. Днешната ситуация беше от онези, които водят до двусмислени заглавия по вестници и сайтове и публични скандали поради това, че министерството не умее да комуникира добре посланията си.

Все пак на пресконференцията някои неща станаха ясни и те безспорно са тревожни - резултатите на седмокласниците по български и математика са по-слаби от миналогодишните, като тези по математика в много значима степен. Четвъртокласниците също показват по-слабо представяне по три от четирите предмета, на които са се явили на националното външно оценяване (НВО) - български, математика и човекът и природата. Друг тревожен извод е затвърждаващата се тенденция за по-високи резултати в София и няколко по-големи града и по-ниските в провинцията.


Тревожно слаба математика

От общо 53 212 кандидат-гимназисти, явили се на първия, задължителен, модул на изпита по математика, 17 983 нямат достатъчно точки, за да получат оценка "среден". Това означава, че всеки трети седмокласник не е успял да събере нужния брой точки за тройка на по-лесните задачи. Тъй като крайната оценка обаче се формира от общия брой точки на първия и втория модул, в крайна сметка само 3881 от учениците са получили крайна оценка "слаб". Въпреки това този брой е почти два пъти по-голям от миналогодишния - 2100 ученици. Тогава 14 939 деца или около 1/4 от явилите са на задължителния модул не успяха да постигнат нужния резултат за тройка. Средният брой точки по математика на задължителния и допълнителния модул по математика пада с почти 5 - от 45,73 през миналата година на 40,88 през тази.

Резултатите са най-лоши от седем години насам, въпреки че за първи път децата можеха да ползват лист с формули по математика по време на изпита. Тази година тройка се пише при 16 точки резултат на теста, но скалата се променя ежегодно спрямо средния резултат за страната, така че директните сравнения не са адекватни. Най-много ученици са получавали "среден" или "добър" на изпита - 65% от учениците са получили една от двете оценки.



Според представителите на МОН причината за по-ниските резултати е смененият подход при задаването на задачите, като се е увеличил "броят на задачите, при които се проверява устойчивостта на знанията, свързани с основни алгоритми и правила". Въпреки това от министерството заключват, че има трайна тенденция за повишаване на броя ученици, които умеят да анализират информацията, получена от таблици, графики и чертежи. По време на пресконференцията обаче зам.-министър Стаматов каза, че учениците не се справят точно с практическите задачи.

През тази година се отчита също сериозен спад на средното ниво на четвъртокласниците по математика. Средният успех на 58 381 деца, явили се на изпита, е 67.7 точки, което е с 4 точки по-слабо от миналогодишния среден резултат от 71.65 точки. Според заключенията на МОН четвъртокласниците имат дефицити в развитието на пространствено мислене и решаването на текстови задачи.

Българският - на ръба между петицата и шестицата

Малко по-обнадеждаващи са резултатите по български език и литература (БЕЛ). От явилите се 53 579 на националното оценяване по предмета след седми клас на първия модул - тест от 25 въпроса, 9481 ученици не успяват да вземат нужния брой точки за "среден". Миналата година слабите оценки са били по-малко - 8154. След втората част от оценяването, която е била преразказ, двойки имат само 759 ученици, което е по-малко от миналата година. Преобладават оценките "добър" и "много добър", като над 83% от учениците имат такива оценки.

Тази година седмокласниците са се изправили пред повече езикови задачи, свързани с текстове, без да има самоцелна проверка на граматичните познания, казват от МОН. Проблемите им обаче си остават непроменени - неовладени умения за разпознаване на видове сложни изречения, пунктуацията и проблеми с извличането на информация от текст. Добри са резултатите от дидактическата задача (преразказа от трето лице).

При четвъртокласниците обаче падат резултатите по БЕЛ. От средно 72,45 точки през миналата година, този випуск получава оценка само 67.65 по предмета. Според МОН с учениците трябва да се работи повече за формиране на умения за четене с разбиране и аргументиране на собствените избори. За сметка на това резултатите по предмета човекът и обществото, който включва елементи от историята и географията, са се подобрили значително спрямо миналите години.

Регионални разлики

Сериозно впечатление правят ярките регионални различия в успеха. И при седмокласниците, и при четвъртокласниците столичните училища получават най-високите оценки, а децата в Сливен - най-ниските. Разликите са наистина значими - четвъртокласниците от София имат среден резултат от 79,3 точки по български, а съучениците им от Сливен получават с цели 14,3 точки по-малко от тях (65). Фрапиращи са разликите и при седмокласниците - на първия модул сливенските деца имат средно само 26 точки, а в София средният резултат е 38 точки. Монтана, Перник, Враца, Видин и Пазарджик също продължават да изостават, а София, Смолян, Търговище и другите големи градове остават на високите позиции.

Министър Кунева оправда проблема отчасти с наличието на маргинализирани малцинства на някои от местата със слаби резултати. Според нея успехът на децата там не зависи само от работата на МОН, а и от желанието на обществото за интеграцията им. Изказването й е меко казано учудващо - ако министерството наистина има данни кои фактори влияят на качеството на образованието (което едва ли е факт), то мерките за подобряването му са основно педагогически.

Иначе, и тази година министерството не успя да погледне отвъд цифрите. За да има полза от националното външно оценяване, което влиза в своята седма година за изпитите след седми клас, и в своята десета - за тези след четвърти, резултатите му трябва да се свържат с реалните образователни политики на училищно, регионално и национално ниво. Трябва да се проследят последователно успешните училища и да се вземат мерки техните практики да бъдат внедрени и в останалите. Нужно е фокусът на изпитите да не пада само върху това колко двойки и шестици има, а и какво говорят те за проблемите в системата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 57 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1410 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой ще е новият председател на КЗК

Юлия Ненкова е изключително верен войник на ГЕРБ

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10