Все по-лоши резултати по математика след четвърти и седми клас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все по-лоши резултати по математика след четвърти и седми клас

Все по-лоши резултати по математика след четвърти и седми клас

Всеки трети кандидат-гимназист не е получил достатъчно точки за тройка на задължителния модул от националното външно оценяване по математика

Мартин Димитров
16881 прочитания

© Красимир Юскеселиев


В атмосфера на абсолютен хаос министърът на образованието Меглена Кунева и нейният заместник по въпросите на училищното образование Диян Стаматов представиха резултатите от изпитите след IV и VII клас в петък. Политическият кабинет не успя да представи ясно и просто на журналистите информацията за проведените изпити, въпреки че се бе обградил от четирима експерти. Днешната ситуация беше от онези, които водят до двусмислени заглавия по вестници и сайтове и публични скандали поради това, че министерството не умее да комуникира добре посланията си.

Все пак на пресконференцията някои неща станаха ясни и те безспорно са тревожни - резултатите на седмокласниците по български и математика са по-слаби от миналогодишните, като тези по математика в много значима степен. Четвъртокласниците също показват по-слабо представяне по три от четирите предмета, на които са се явили на националното външно оценяване (НВО) - български, математика и човекът и природата. Друг тревожен извод е затвърждаващата се тенденция за по-високи резултати в София и няколко по-големи града и по-ниските в провинцията.

Тревожно слаба математика

От общо 53 212 кандидат-гимназисти, явили се на първия, задължителен, модул на изпита по математика, 17 983 нямат достатъчно точки, за да получат оценка "среден". Това означава, че всеки трети седмокласник не е успял да събере нужния брой точки за тройка на по-лесните задачи. Тъй като крайната оценка обаче се формира от общия брой точки на първия и втория модул, в крайна сметка само 3881 от учениците са получили крайна оценка "слаб". Въпреки това този брой е почти два пъти по-голям от миналогодишния - 2100 ученици. Тогава 14 939 деца или около 1/4 от явилите са на задължителния модул не успяха да постигнат нужния резултат за тройка. Средният брой точки по математика на задължителния и допълнителния модул по математика пада с почти 5 - от 45,73 през миналата година на 40,88 през тази.

Резултатите са най-лоши от седем години насам, въпреки че за първи път децата можеха да ползват лист с формули по математика по време на изпита. Тази година тройка се пише при 16 точки резултат на теста, но скалата се променя ежегодно спрямо средния резултат за страната, така че директните сравнения не са адекватни. Най-много ученици са получавали "среден" или "добър" на изпита - 65% от учениците са получили една от двете оценки.

Според представителите на МОН причината за по-ниските резултати е смененият подход при задаването на задачите, като се е увеличил "броят на задачите, при които се проверява устойчивостта на знанията, свързани с основни алгоритми и правила". Въпреки това от министерството заключват, че има трайна тенденция за повишаване на броя ученици, които умеят да анализират информацията, получена от таблици, графики и чертежи. По време на пресконференцията обаче зам.-министър Стаматов каза, че учениците не се справят точно с практическите задачи.

През тази година се отчита също сериозен спад на средното ниво на четвъртокласниците по математика. Средният успех на 58 381 деца, явили се на изпита, е 67.7 точки, което е с 4 точки по-слабо от миналогодишния среден резултат от 71.65 точки. Според заключенията на МОН четвъртокласниците имат дефицити в развитието на пространствено мислене и решаването на текстови задачи.

Българският - на ръба между петицата и шестицата

Малко по-обнадеждаващи са резултатите по български език и литература (БЕЛ). От явилите се 53 579 на националното оценяване по предмета след седми клас на първия модул - тест от 25 въпроса, 9481 ученици не успяват да вземат нужния брой точки за "среден". Миналата година слабите оценки са били по-малко - 8154. След втората част от оценяването, която е била преразказ, двойки имат само 759 ученици, което е по-малко от миналата година. Преобладават оценките "добър" и "много добър", като над 83% от учениците имат такива оценки.

Тази година седмокласниците са се изправили пред повече езикови задачи, свързани с текстове, без да има самоцелна проверка на граматичните познания, казват от МОН. Проблемите им обаче си остават непроменени - неовладени умения за разпознаване на видове сложни изречения, пунктуацията и проблеми с извличането на информация от текст. Добри са резултатите от дидактическата задача (преразказа от трето лице).

При четвъртокласниците обаче падат резултатите по БЕЛ. От средно 72,45 точки през миналата година, този випуск получава оценка само 67.65 по предмета. Според МОН с учениците трябва да се работи повече за формиране на умения за четене с разбиране и аргументиране на собствените избори. За сметка на това резултатите по предмета човекът и обществото, който включва елементи от историята и географията, са се подобрили значително спрямо миналите години.

Регионални разлики

Сериозно впечатление правят ярките регионални различия в успеха. И при седмокласниците, и при четвъртокласниците столичните училища получават най-високите оценки, а децата в Сливен - най-ниските. Разликите са наистина значими - четвъртокласниците от София имат среден резултат от 79,3 точки по български, а съучениците им от Сливен получават с цели 14,3 точки по-малко от тях (65). Фрапиращи са разликите и при седмокласниците - на първия модул сливенските деца имат средно само 26 точки, а в София средният резултат е 38 точки. Монтана, Перник, Враца, Видин и Пазарджик също продължават да изостават, а София, Смолян, Търговище и другите големи градове остават на високите позиции.

Министър Кунева оправда проблема отчасти с наличието на маргинализирани малцинства на някои от местата със слаби резултати. Според нея успехът на децата там не зависи само от работата на МОН, а и от желанието на обществото за интеграцията им. Изказването й е меко казано учудващо - ако министерството наистина има данни кои фактори влияят на качеството на образованието (което едва ли е факт), то мерките за подобряването му са основно педагогически.

Иначе, и тази година министерството не успя да погледне отвъд цифрите. За да има полза от националното външно оценяване, което влиза в своята седма година за изпитите след седми клас, и в своята десета - за тези след четвърти, резултатите му трябва да се свържат с реалните образователни политики на училищно, регионално и национално ниво. Трябва да се проследят последователно успешните училища и да се вземат мерки техните практики да бъдат внедрени и в останалите. Нужно е фокусът на изпитите да не пада само върху това колко двойки и шестици има, а и какво говорят те за проблемите в системата.

В атмосфера на абсолютен хаос министърът на образованието Меглена Кунева и нейният заместник по въпросите на училищното образование Диян Стаматов представиха резултатите от изпитите след IV и VII клас в петък. Политическият кабинет не успя да представи ясно и просто на журналистите информацията за проведените изпити, въпреки че се бе обградил от четирима експерти. Днешната ситуация беше от онези, които водят до двусмислени заглавия по вестници и сайтове и публични скандали поради това, че министерството не умее да комуникира добре посланията си.

Все пак на пресконференцията някои неща станаха ясни и те безспорно са тревожни - резултатите на седмокласниците по български и математика са по-слаби от миналогодишните, като тези по математика в много значима степен. Четвъртокласниците също показват по-слабо представяне по три от четирите предмета, на които са се явили на националното външно оценяване (НВО) - български, математика и човекът и природата. Друг тревожен извод е затвърждаващата се тенденция за по-високи резултати в София и няколко по-големи града и по-ниските в провинцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Ако М Кунева беше въвела външно оценяване по чалга, турбофолк, гангста, мобинг и т.н., то отличният резултат на учащите щеше да бъде подчертано видим.. до 4 курс във висшето образование..

  • 2
    sparti avatar :-|
    sparti

    Логично следствие от това, че образованието отдавна не е приоритет. Дори и в медиите, които определят насоките на обществото, постоянно може да прочетете за бой, далавера, заем, винетки, билетчета, бежанци или руско-американски тарикатлъци, но опрем ли до училището най-често новините и анализите спират до "поредния случай на агресия" и дотам. Сякаш с това се изчерпва училището.

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Виетнам е комунистическа държава, знаем това. Поне на книга е 31/2 пъти по-бедна от БГ. Виетнамските ученици са на 17 място в света на тестовете по математика. ( руска федерация - 34то, България - 47о). Кои са причините? Никой не е напълно сигурен (САЩ базираха там институт за да се опитат да разберат), но някои неща са очевидни. 1) Много висок дял от БВП, заделян за образованието: 6.3% с/у 3.6% за БГ) 2) Строга дисциплина ( да, учениците там ходят на училище с униформи, можете ли да си го представите - колко антихуманно; дори не им е разрешено да се подиграват, да псуват и бият учителите си; да не говорим за мобилни телефони в училище
    - не са разрешени - осъдително). 3) Произтичащия от 1 и 2 много висок авторитет и социален статут на учителя.
    Но нека да гледаме откъм добрата страна - както Капитал ни информира БГ отделя 2000 милиона за покупки на оръжие ( да му мисли мечката от север). Образовани или не, важното е, че ще победим. Венсеремос!

  • 4
    james_russell avatar :-P
    Петър

    Защо не сложихте някоя по-модерна снимка? Тази е отпреди поне 10 години, защото децата вече ходят със смартфони. :)

  • 5
    knb avatar :-(
    knb

    Като слушаме съветите на страни, които винаги са били против съществуването ни като страна така ще е. И на последно място в света може да отиден. Сега Кунева като направи от училищата затвори и разпръсне мургави биячи по тях ще бъдат не само слаби по математика и език, ще са слаби и психически.

  • 6
    3800.200av_port avatar :-|
    Ivan Stoyanoff

    Мартин Димитров прави внушението, че лошите резултати от изпитите след IV и VII клас в петък, са причинени от Политическият кабинет, Меглена Кунева, Бойко Борисов и демокрацията, и поради това, че министерството не умее да комуникира добре посланията си.
    Авторът по никой начин не може да проумее, че има и обективни фактори за тези резултати и те се крият в посткомунистическия преход. Водеща сила в този преход е БСП, ръководена и вдъхновявана от Русия. Тя създаде обществения модел и институции действащи в момента. Основното противоречие в съвременното общество е неравнопоставеността на членовете на обществото. Едните са богатите, винаги управляващи, вечно прави и много умни социалисти-комунисти и бедните - т. е. всички останали.
    За да не бъдат изпреварени по някакъв начин тези вездесъщи сили решиха, че хората освен бедни трябва и да са прости, необразовани. За това маргинализираха учителското съсловие. Изпратиха го на дъното на обществото. Освен това те създават подобни проблеми във всяко звено на обществения живот. В мътна вода лесно се лови риба. Този гениален план работи много добре и от година на година резултатите са по-лоши. Обаче тази година нещата са предизборни и затова човечецът толкова се е загрижил. А учителите, училищата, българският, математиката и човекът и природата не са важни.
    Важното е богатите и БСП да са добре!

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Българските ученици стават все по-неграмотни - стават единствено за войници, сервитьорки, охранители и шофьори на новите господари.

  • 8
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    До коментар [#6] от "3800.200av_port":

    От централата на ГЕРБ или на КостоФ е този коментар????
    Иначе Мегито Кунева е най-добрата педагожка! Най-подходяща за Министър и най-знаеща! Тя ще оправи нещата тотално!

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Тази година седмокласниците са се изправили пред повече езикови задачи, свързани с текстове, без да има самоцелна проверка на граматичните познания, казват от МОН. Проблемите им обаче си остават непроменени - неовладени умения за разпознаване на видове сложни изречения, пунктуацията и проблеми с извличането на информация от текст. Добри са резултатите от дидактическата задача (преразказа от трето лице)."

    Добре, как да различаваш видове изречения, като ти преподават 2 учебни часа Български език във цялото гимназиално обучение?! Другото се изяжда от литературата, за да може даскалката да си издиктува всички планове! И накрая в 12-ти клас се сеща да нахвърля основите на предмета, който е трябвало да ви бъде преподаван поне 1-2 часа на седмица, набързо в 2 часа за улекване на съвестта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK