С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 3 юни 2016, 17:20, 16171 прочитания

Новата икономическа политика на БСП

Има ли логика в мерките, подготвяни от БСП за връщането на държавата в икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако тази седмица новото Изпълнително бюро на БСП и лидерът на партията Корнелия Нинова бяха минали само с полагането на венци на паметника на Тодор Живков в Правец и с поисканото в парламента решение за сваляне на санкциите към Русия, това може да мине за естествено съобразяване с лявото крило в партията и малко лош вкус. Извън света на символите обаче това, което убягна на публиката, бяха детайлите относно предложените от Нинова и социалистите икономически законопроекти, които целят "да [се] защити малкия и семеен бизнес, дребния земеделски производител и да гарантира запазване и развитие на държавните предприятия". Именно те са тестът за това накъде поема БСП. От думите на избрания преди по-малко от месец лидер на партията в Правец стана ясно, че обявените четири законопроекта ще са върхът на социалистическото копие срещу политиката на ГЕРБ. "Тръгваме ударно, никакви компромиси - хората чакат", каза Нинова.

Дали подготвяните закони могат да активират и обединят около себе си опозицията срещу управлението е спорно. Също толкова под въпрос обаче е и здравата им икономическа и пазарна обосновка. "Капитал" получи чернови на първите два законопроекта, които ще бъдат внесени още преди края на настоящата сесия на парламента. Единият закон предлага промяна в правилата на управлението на публичните предприятия. Вторият е много ранна версия на предложение за създаване на държавно предприятие за обработка и производство на селскостопанска продукция. Допитахме се до икономисти с опит в съответните сфери, които да споделят впечатленията си от основните предложения в тях. Ето какво казаха те.


По-добро управление на държавните фирми

Първият закон, предлаган от БСП, е за управление на публичните предприятия. Той е почти готов и основната му цел е да бъдат създадени процедури и критерии за избор на членове на управителни и контролни органи на държавните фирми, както и на създаване на общи правила за тяхното управление. "Подкрепянето на такъв закон няма за цел да се създават нови или да се подкрепят фактически фалирали публични предприятия", пише в мотивите към него, "а да се сложи ред в този сектор на икономиката и да се подобри ефективността на използването на ангажираните в тях публични ресурси." Идеята на БСП е по този начин държавните фирми да се превърнат в "нормални пазарни субекти", равностойни на частния сектор, които да генерират растеж и заетост и да постигат не само икономически, но и социални цели. Те трябва да са прозрачни във взаимодействието си с публичните органи и с акционерите си.

Според директора на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов определено има необходимост от подобно законодателство, макар че само по себе си то няма да разреши натрупаните проблеми. "Достатъчно е да си спомним за "пробивите" в държавни дружества и техните регулатори, които излязоха наяве, около проектите АЕЦ "Белене" и КТБ", каза за "Капитал" Стефанов.



Георги Ганев, програмен директор икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии, мисли, че основният проблем на този законопроект се крие в неясните "специални" правила, които трябва да гарантират равнопоставеността на публичните и частните компании. "Как, като създадеш набор от "специални" правила за тези предприятия, ще гарантираш тяхната фактическа икономическа равнопоставеност с останалите, които работят по "общите" правила", пита риторично Ганев. Освен това според него идеята да се съчетават социални и търговски цели също може да породи конфликти в случай на финансови проблеми. "Кое ще е по-важното тогава, печалбата или социалната цел", казва още Ганев. Друга спорна точка е тази, която предвижда самите условия за финансово оздравяване на публичните предприятия, които изпаднат във финансови затруднения.

Ясни правила за назначенията


Безспорно най-силната обосновка на законопроекта е създаването на открити процедури по номиниране, обсъждане и избор на кандидатите за управленски позиции в тези фирми, което да ограничи политическите назначения. Вероятният автор на закона е бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който определено има какво да каже за безконтролността и безстопанствеността в държавните фирми. А проблемът с назначенията в техните управленски бордове е извечен, като ГЕРБ не се отличават особено много от БСП в партийните и роднинските квалификации на предлаганите от тях мениджъри.

Освен това от БСП искат да са ясно определени правата и задълженията на органите за управление, както и да се поставят ясни изисквания за тяхната работа. Предлагат се и налагането на глоби на директорите, които злоупотребят с позицията си, както и свързване на финансовите резултати на предприятието с бонусите, които те получават. Като цяло, ако предложенията сработят, това трябва да доведе до повишаване на ефективността на предприятията, смятат от БСП, и въвеждането на модерен стандарт на корпоративно управление.

Според Руслан Стефанов БСП са на прав път и една ефективна система за управление държавните предприятия би следвало да отговарят на поне същите изисквания за прозрачност, каквито са приложими за фондовата борса. "Особено важно в това отношение е осигуряването на операционната автономия на бордовете на държавните дружества чрез стандартизирани процедури за взаимодействие с изпълнителната власт. Изборът на УС и висш мениджмънт е необходимо подробно да се разпишат като процедура и прозрачност. Прозрачността на държавните предприятия трябва да се гарантира чрез определянето на детайлен списък с критерии за ежегодна оценка на дейността", смята той.

За жалост обаче в мотивите към законопроекта не стават ясни конкретните предложения за това. Затова според Ганев в сегашната си форма законопроектът не е достатъчно ясен каква форма на "корпоративно управление" предлагат от БСП. От партията предлагат да се създадат показатели за оценка на ефективността и съчетаването на социалните и търговските цели, но според икономиста не е ясно как такава система ще се различава от системата на Сметната палата.

Най-сериозния пропуск според Ганев е липсата на оценка на въздействието на законопроекта. Към момента липсва дори обосновка как ще се отрази прилагането на закона на ръста на печалбите в различни времеви хоризонти, дали ще се повиши качеството на продукцията и как ще се отрази на безработицата и заплащането в предприятията.

Земеделци, кооперирайте се!

Другият законопроект, който е все още в зародиш, предлага да се създаде държавно предприятие за обработка, производство и развитие на селскостопанската продукция. Идеята на БСП е на това предприятие да бъдат предоставени земи на Държавния поземлен фонд, вместо те да бъдат отдавани под аренда. Резултатът от това, смятат социалистите, трябва да насърчи селското стопанство да се развива извън монокултурната структура в посока на техническите култури към по-висока степен на преработка на селскостопанската продукция. Схемата според тях ще затвори веригата между производители и търговци, като се избегне веригата от прекупвачи, които подбиват цената за фермерите и я оскъпяват за крайния потребител. БСП си представя, че това ще помогне профилирането на страната ни в биоземеделието и животновъдството, ще предпази населението от ГМО културите и ще създаде пазари за произведена в България земеделска продукция, като гарантира достъп на малките производители до тях.

Икономистите, с които се свързахме обаче, не бяха впечатлени от идеите на социалистите. Според
Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро", която подпомага развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство, дори в БСП трудно ще се намери някой, който да вярва, че подобно предприятие може да просъществува. "То би било най-губещото в историята и ще завърши или с много зрелищен и стремглав фалит, или с постоянно наливане на средства в поредната икономическа черна дупка", каза пред "Капитал" икономистът. Според него държавна компания само би допринесла за засилването на глада за кадри и би могло да ги привлече от частните фирми само ако приложи непазарни практики, като например изкуствено увеличение на заплатите.

Компания да прави пазари виждали ли сте?

Идеята за създаване на нови, големи и централизирани преработвателни мощности също няма да помогне на сектора, защото според Вълканов проблемът на българското селско стопанство не е в мощностите, а в липсата на суровини. "
А той е причинен от фундаментални фактори - липсата на напояване, остарелите технологии, ниската ефективност и производителност в някои сектори. На технологично ниво нашето селско стопанство е много изостанало, то не е в ХХI век", каза пред "Капитал" Вълканов. По думите на Георги Ганев ролята на държавата за "затваряне на веригата" между производители и търговци също няма нужда да бъде изземване от държавата - големи вериги, като например "Билла" и нейните градини, вече го правят успешно. Според Ганев идеята йерархично централизирано предприятие, което да създава пазар, че и ще гарантира достъп на малки стопани, е контраинтуитивна. "Не е ли по-смислено, като ще създаваме пазари, просто да направим пазар, да осигурим достъп на малките и да забравим за държавното предприятие", пита Ганев.

Разбира се, икономистите не оспорват нуждата от реформи в земеделието и по-активна роля на държавата. Въпросът е къде. "Проблемите, които държавата може да реши, са свързани с фундаментални фактори като механизма и политиката на подпомагане, достъпа до вода, до електрическа енергия, опазване правото на собственост, проблемите с пазара на труда и очевидно неработещата система на еднодневния трудов договор", смята Николай Вълканов. Според него всяка година държавата разпределя близо 2 млрд. лева подпомагане за сектора под различни форми - европейски субсидии, Програма за развитие на селските райони, национални помощи. "Въпросът е как се разпределят тези средства, правилно ли се насочват, защото ние при всички огромни пари, които сме налели в земеделието, сме постигнали почти никакъв резултат, смята той и добавя: С други думи, държавата и в момента разполага с изключително богат инструментариум за насърчаване на определени производства, проблемът е, че той се управлява некадърно."

В крайна сметка икономическите законопроекти за връщането на държавата в стопанството може да се разглеждат като реверанс към "лявото" крило на партията. Преди конгреса то упорито се опитваше да обрисува Нинова като "дясна" алтернатива на антинеолибералния Михаил Миков. Освен това то със сигурност ще спечели вниманието на "твърдите" последователи на партията, които мечтаят за евтин и качествен зарзават с клеймо "Произведено в България". Но това не прави предложените законопроекти по-малко назадничави, неясни и икономически необосновани. Нещо повече - завоят към отвлечени икономически упражнения само ще изолира още повече БСП и ще премахне всякакви съмнения, че социалистите могат да се превърнат в притегателен център на опозицията срещу ГЕРБ. Ако това е реверансът на Нинова към лявото крило на партията, той бързо трябва да приключи. Все пак не са малко хората в България, които помнят, че по време на съществуването на предлагания сега аграрно-промишлен комплекс в държавния "Плод и зеленчук" домати се взимаха с връзки, а професорите от БАН ходеха да копаят дадените им държавата градинки, за да допълнят диетата си. И АПК-та те не искат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 546 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 574 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По-малък дефицит: Мисията възможна

Държавата е с внушителен излишък през май, икономиката върви добре, останалото е въпрос на политическа воля

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10