По-малък дефицит: Мисията възможна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-малък дефицит: Мисията възможна

Финансовият министър Владислав Горанов вече даде заявка за свиване на дупката в бюджета

По-малък дефицит: Мисията възможна

Държавата е с внушителен излишък през май, икономиката върви добре, останалото е въпрос на политическа воля

15076 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов вече даде заявка за свиване на дупката в бюджета

© Надежда Чипева


Минусът в бюджета може да се свие заради растящи приходи, а с реформи може да се намалят и разходите

Ако месечният ви доход е 1000 лв., разходите - 1200, и изплащате заем, най-разумно при увеличение на заплатата ви би звучала идеята да не се изкушавате да харчите повече, а да си върнете по-бързо поне част от кредита. Така ще спестите от лихви, а и няма да се налага да търсите нови заеми в бъдеще, за да покривате стария.

Горе-долу в това положение се намира и държавата в момента. Към май бюджетът е на плюс с внушителните 3% от очаквания БВП. Планът обаче е държавните финанси да завършат на червено в края на годината, а "дупката" ще бъде запълнена със заеми. Така 2016 г. ще е осмата поред, в която бюджетът ще е на минус. И това не е всичко - поне засега намеренията на управляващите са държавните разходи да продължат да надхвърлят приходите до 2019 г. Което означава България да продължи да разчита на дългове, за да се финансира. Или в един момент да увеличи данъците.

Добрата новина, ако вярваме на финансовия министър Владислав Горанов, е, че дефицитът тази година ще е под заложените 2% от БВП. Колко надолу – не се знае, но вероятно не много. Според икономисти минусът в бюджета може да се свие поне наполовина предвид добрите данни за приходите и за развитието на икономиката. Това ще ограничи разходите за лихви и по-важното - ще намали риска държавата да изпадне в затруднения, ако в бъдеще има нови кризи.

По-големият проблем е, че дефицитът не изглежда да значи повече харчове на държавата за смислени и дългосрочни инвестиции, които вдигат конкурентоспособността, а подобно на миналата година означава повече пари, които ще потънат в черни дупки като МВР и МО.

Бюджет като слънце

Натрупаният излишък за петте месеца на годината вече е точно 2.683 млрд. лв. по данни на Министерството на финансите. Подобни нива са достигани единствено през 2007 и 2008 г., когато бяха най-силните години за българската икономика. От ведомството на Горанов изтъкват две причини за добрия резултат - по-високите приходи (със 7.34%) и свиването на разходите спрямо същия период на предходната година (с 4.5%). Постъпленията растат с 1.25 млрд. лв., като се увеличават всички данъчни приходи с изключение на ДДС от внос (виж графиката). Те изостават заради падащите цени на суровините (основно нефтопродуктите) и на обемите внесена продукция, като през май управляваното от Розалия Димитрова митническо ведомство дори е събрало по-малко ДДС спрямо същия месец на миналата година. Тази тенденция може да се обърне с лекото покачване на котировките на петрола.

Част от ръста при косвения данък, събиран от НАП, също е с еднократен характер. Националната електрическа компания (НЕК) погаси всичките си задължения на стойност 1.142 млрд. лв. към двете американски централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1", които пък се разплатиха с въгледобивните компании. Това трябва да е станало преди края на април, което означава, че само по линия на тази сделка в бюджета са влезли поне 200 млн. лв. от ДДС през май. Това е почти половината от общо събрания ДДС от НАП за този месец и при най-груби сметки, ако тази операция между енергийните дружества не се беше случила, НАП би трябвало да събере с около 120 млн. лв. по-малко спрямо май 2015 г. Косвеният данък е най-големият приходоизточник на държавата, затова и показателите за неговата събираемост са важни.

Положителен ефект за подобряването им през лятото може да има заради очаквания силен туристически сезон. "Част от потока, който вървеше към Египет и Турция, сега се насочва към България. Колкото и да се крият приходи, все някаква част от оборотите в този сектор се облага", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него положителен ефект за приходната част може да има и от Гърция, която, ако не фалира, ще вдигне тавана за внос на стоки, който може да се осъществи без разрешението на министъра. "Разбивката към април показва, че данъчните приходи растат два до три пъти по-бързо от заложеното. По план те трябва да са с 4.6% повече спрямо миналата година", допълва икономистът.

Разходите на държавата към май също са по-малко спрямо същия период на 2015 г. Изоставането е с почти 580 млн. лв., като подобно явление през последните десет години имаше само само през 2011 г. От МФ все още не са публикували детайлна информация за изпълнението на бюджета към май, но по думите на финансовия министър този спад се дължи на свити инвестиции. Причините са няколко. Първата е, че в момента се изпълняват по-малко европейски проекти, а за тях има предвидено съфинансиране от бюджета. "Връщаме се към 2007-2008 г., когато се спестяваше от кофинансиране", коментира Георги Ангелов. Втората причина са спрените през февруари големи обществени поръчки за 2 млрд. лв. Въпреки че някои бяха стартирани отново, тяхното изпълнение реално ще се отложи за втората част на годината, тогава ще са и плащанията и те може би ще са по-малко от планираните. Третата причина са забавени предвидени разходи, като например субсидиите за тютюнопроизводителите, които трябва да получат 100 млн. лв. от бюджета. Разбивката за април показва, че капиталовите разходи са двойно по-малко, докато текущите, т.е. тези за издръжка на ведомствата, растат.

Ангелов добавя, че разходите за лихви също са по-малко от предвидените.

Не е изключено да се спестят и средства от програмата за саниране. За тази година правителството е предвидило 100 млн. лв. от бюджета. При дебата около одобрението на рамковото споразумение за заема между Българска банка за развитие и Банката за развитие на Съвета на Европа в средата на април Билян Балев – един от изпълнителните директори на насърчителната банка, обяви, че от началото на програмата за саниране преди година извършените ефективни разплащания от страна на банката към изпълнители са за само 26 млн. лв.

А и не е тайна, че всеки финансов министър си заделя резерв за непредвидени допълнителни разходи, който тази година се оценява на близо 1 млрд. лв. Част от тези пари се раздават с постановления на Министерския съвет, другата обаче може да бъде спестена.

Операция "Свиване"

Финансовият министър вече даде заявка за по-добро представяне на държавните финанси. "Рано е да се правят изводи за цялостното изпълнение на бюджета, но мога да заявя с увереност, че планираният дефицит най-вероятно няма да бъде достигнат", заяви Владислав Горанов. Според него разходите ще останат в рамките на заложеното, а свиването на дупката в бюджета ще е изцяло по линия на приходите. Планираният по закон дефицит за тази година е 1.8 млрд. лв., или 2% от БВП.

"Сега е моментът да се направи по-бърза консолидация. Най-лесният вариант е чрез повече приходи. Mеханичнотo рязане на разходи няма особен ефект. Там са нужни реформи", смята Георги Ангелов и добавя, че според него през тази година може да се постигне дефицит от поне 1% от БВП. Той дава за пример опита на бившия финансов министър Симеон Дянков да ограничи разходите на МВР и на НЗОК, без да са реформирани системите. На първата година успя, но на следващата те отново се изстреляха нагоре и всяка следваща година тези институции получават все повече пари. А последващите актуализации на бюджетите в голямата си част са именно заради тях. Провал, но на ранен етап, претърпя и настоящият финансов министър. С бюджета за 2015 г. той заложи 10-процентно свиване на разходите за заплати на всички ведомства. В крайна сметка се оказа, че механичното рязане трудно може да се случи, без към него да се прибавят ефективни реформи.

Според Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), има вариант, при който свиването на дефицита може да дойде по линия на разходите, но това включва задължително някакви структурни промени. "Тази година може да се отложат част от капиталовите разходи, а със спестените средства могат да се реформират някои сектори, така че текущите разходи да бъдат ограничени", казва той.

През 2015 г. също имаше надежди, че ще се стигне до по-бърза консолидация. Това обаче не се случи и в края на годината дефицитът се вмести в заложените 3% на косъм и така се избегна процедурата по свръхдефицит. И това, при положение че до октомври 2015 г. бюджетът също беше на излишък, а огромните разходи се случиха едва през последните два месеца. Така че е нужна политическа воля.

На теория дупката в бюджета може да се запълни и с по-високи данъци. Засега финансовият министър многократно е заявявал, че има твърде много други резерви, преди да се мисли за подобна стъпка. Според Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет, отрицателното салдо може да се свие повече, без да се налага вдигане на данъците. Неговият анализ показва, че при запазване на сегашните ставки, но при повишаване на ефективността на приходната администрация, данъчните приходи всяка година могат да се увеличат с между 0.5 и 0.8% от БВП.

"Настоящият модел на консолидация, който използва финансовото министерство, не е устойчив", смята Дацов. Според него се разчита прекалено много на еднократните ефекти и на икономиката, като не се правят структурни реформи. "При сегашния икономически цикъл и постигнатия растеж трябва вече да сме излезли на балансиран бюджет", казва Дацов. Според него целите се занижават изкуствено, за да може правителството да разполага с повече пари за харчене.

Има и още един момент - ако финансовият министър си сложи розови очила в средата на годината, всички ще започнат да му искат повече пари. Затова прогнозите му по принцип винаги са консервативни. "Никога досега финансовият министър не си е признавал, че бюджетът върви по-добре от заложеното. Винаги се твърди, че ще има някакъв дефицит, а в края на годината изненадващо се обявяват по-добри резултати", обръща внимание Ангелов.

Защо е важно

С началото на кризата през 2009 г. бюджетът стана с хроничен дефицит. И доколкото той се финансира основно от дълг, той също расте. Така през последните осем години той се увеличи нетно със 17 млрд. лв., което е ръст от почти 180%. При добро икономическо развитие и доверие на пазарите размерът му не е от чак такова значение. При негативен сценарий обаче, подобен на този от 2009 г., може да се стигне до отлив на инвеститори и невъзможност да се погасят настъпващи падежи. "Латвия и Румъния са пример как се фалира при 14 и 19% ниво на дълг. Структурата му не беше добра, пазарите не им предложиха добри условия и се наложи да поискат финансиране от МВФ", казва Калоян Стайков. Според него международната среда сега е благоприятна, но не е ясно докога ще продължат положителните новини.

Подобно е мнението и на Любомир Дацов. Той прогнозира, че през есента ще има забавяне на растежа, повлияно отвън. "Първо ще се усети при външната търговия, а след това и при заетостта и потреблението", смята той. Според него икономиката в момента се движи от инерцията от миналата година, така че скоро добрите новини може да свършат.

Извън тези рискове си стои и въпросът за задълженията, които се оставят на бъдещите поколения. В момента на всеки човек в България се падат по 3700 лв. дълг. Разходите за лихви на година пък са по 110 лв. Ако управляващите искат да проявят здрав разум и да управляват парите на данъкоплатците като свои, най-логичният ход е да ограничат харчовете.

Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Преглед на оригинала
Минусът в бюджета може да се свие заради растящи приходи, а с реформи може да се намалят и разходите

Ако месечният ви доход е 1000 лв., разходите - 1200, и изплащате заем, най-разумно при увеличение на заплатата ви би звучала идеята да не се изкушавате да харчите повече, а да си върнете по-бързо поне част от кредита. Така ще спестите от лихви, а и няма да се налага да търсите нови заеми в бъдеще, за да покривате стария.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    clarkv622 avatar :-?
    clarkv622

    Част от ръста при косвения данък, събиран от НАП, също е с еднократен характер. Националната електрическа компания (НЕК) погаси всичките си задължения на стойност 1.142 млрд. лв. към двете американски централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1", които пък се разплатиха с въгледобивните компании. Това трябва да е станало преди края на април, което означава, че само по линия на тази сделка в бюджета са влезли поне 200 млн. лв. от ДДС през май.
    =======================================
    Автора запознат ли е с основните принципи на ДДС !?

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Политиците по цял свят са добри в харченето на чужди пари, а не в изкарването. С бюджета всяка година гражданите виждаме смисъла на поговорката: "На чужд гръб и 100 тояги са малко" Едно е вярно. Има икономисти, които твърдят, че ако държавата харчи повече пари икономиката ще тръгне отново. Аз обаче съм на принципа, че всеки трябва да харчи според джоба и първо да види как може да постигне повече с наличното и чак след това да мисли как евентуален заем, ще му помогне да постигне нещо повече, а не просто да покрива дупки или да си угажда на егото.

  • 3
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    До коментар [#2] от "Боян Дуков":

    Страхотно клише си ни спретнал. Какво да постига повече с наличното. Добре , че са европейските фондове и работещите българи в чужбина. Наличното е , че сме в Съюза, а не сме в безвремие като тъпите си съседи он БЮРМ и Р Сърбия. Иначе , с наличното в момента 2 милиона работещи , изкарват повече от 5 милиона при най - добрите години на " социализма". Да не мислиш, че бюджета се прави основно от данъците на населението. Бюджета се прави основно от данъците на фирмите и от данъците свързани с потреблението. И то при цели сектори в сивата икономика- брокери на имоти, строителна дейност свързана с ремонти, авторемонтна дейност.

  • 4
    vah1425277035393025 avatar :-|
    Anni Marincheva

    Около 2% от натрупания излишък са вследствие твърде малкото на брой официални работни дни. Частника отдавна е на 6..7 дневна работна седмица, а пък бекярите са направо 24х7...

  • 5
    lz73 avatar :-|
    lz73

    До коментар [#1] от "clarkv622":
    НЕ!

  • 7
    gogo1212 avatar :-P
    gogo1212

    Пълна илюзоя е че сме на бюджетен излишък. Естествено,че когато гражданите са си платили данъците се излиза на +. Въпроса е края на годината! Ще ударим дефицит поне 3%. Просто липсва каквато и да е финансова култура и политика. Всеки може да управлява така... Пълен провал.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Теглим заеми в изключително подходящ момент - при повече капиталови инвестиции и по-малко текущи разходи икономиката ни има шанс да расте с по-висок процент от лихвите. Т.е. ние срещу 3% лихва можем да постигнем 4% средносрочен ръст, т.е. грубо 4% увеличение на бюджетни приходи и така да изпреварваме лихвените плащания.

    Проблемът не е дълга! Проблемът е начина, по който той се харчи и причините, поради които се тегли. А помните ли как Бойко обясняваше, че за Белене трябва да увеличим задлъжнялостта с 10 милиарда? Ами и без Белене го направиха. Не че съм фен на точно тази идея, но Белене е в пъти по-добър проект от черната дупка МВР.

    Колкото до заявлението на Горанов - той казва, че ще се стреми към спазване на разходната част на бюджета. При тези приходи това директно означава дори преминаване към излишък. Не, че ще го изпълни. Въпросът е, че не можете да правите подобни заключения без една елементарна сметка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK