Как беше счупена Комисията за защита на конкуренцията

Регулаторите са важни за една икономика. Те управляват и разрешават конфликтите, които възникват в нея - например между естествения стремеж на един бизнес да погълне конкуренцията и правото на потребителя да получи нормални цени за дадена стока или услуга. Комисията за защита на конкуренцията е особено важен регулатор не само защото гарантира свободния пазар и честната конкуренция, но и защото гарантира, че обществените поръчки се раздават прозрачно и некорумпирано.

Прозвуча ви смешно, нали? Това е така, защото през последните години КЗК все по-малко изпълняваше горните си задачи и все повече се превръщаше в удобна бухалка за разчистване на сектори и прокарване на интереси.

А тя е мощен инструмент в погрешните ръце: може да налага огромни глоби, дe факто да забранява или изнудва бизнеси (помните ли UBER) и, разбира се, да решава дали милиарди държавни пари се харчат правилно. Накратко, КЗК е добър пример какво се случва, когато един регулатор мине на тъмната страна. Вижте как от комисията пострадаха едни от големите чужди инвеститори в България.

Каквото и да е законодателството, от това как ще изглежда комисията има значение едно - как ще се избере новият състав на комисията и кой ще влезе в него. Досега обаче нито един знак не навява оптимизъм, че ще има промяна в логиката зад тази структура: удобно преплетени политически интереси и взаимно пазене на гърбове. (Подробности за кандидата, който ще издигне ГЕРБ вижте в текста: Кой ще е новият председател на КЗК)

Поквареният начин на конституиране на комисията - със задкулисни договорки, в които важни са не толкова качествата на кандидатите, а тяхната лоялност, води само до едно - клиентелистки настроен регулатор, който се адаптира към силните на деня и им служи раболепно, а в замяна силните на деня не го закачат. И така вече 13 години.