Общините не успяват да овладеят просрочията си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Общините не успяват да овладеят просрочията си

Тенденцията за увеличение на непогасените плащания на местната власт започна с ударното изпълнение на европроекти

Общините не успяват да овладеят просрочията си

Общата им стойност към края на март е 183.6 млн. лв.

4870 прочитания

Тенденцията за увеличение на непогасените плащания на местната власт започна с ударното изпълнение на европроекти

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


60%

от просрочията се формират от 20 общини.

Общините, които имат просрочия, не успяват да се справят с погасяването на задълженията си. Общата им стойност към края на март е 183.6 млн. лв. - само с милион по-малко спрямо предходното тримесечие, показват данни на Министерството на финансите. В сравнение със същия период на миналата година дори има увеличение и то е над 40 млн. лв. Тенденцията за увеличение на непогасените плащания на местната власт започна в началото на 2015 г. и е свързана с ударното изпълнение на европейски проекти.

Какъв е мащабът

Данните на финансовото ведомство сега са само за общата сума на просрочията на местната власт. Последната разбивка е от края на 2015 г. и тя показва, че в срок не плащат своите задължения към доставчици и кредитори 55% от общините. Общо 71 от тях имат просрочени задължения, надхвърлящи 5% от отчетените за последната година разходи на общината. Според новите правила на Министерството на финансите това е един от показателите за финансова нестабилност (виж карето).

Финансовото ведомство вече обърна внимание, че през всяка една от предходните три години 20-те общини с най-много просрочия са формирали над 60% от общия размер. Най-съществени са отклоненията в Белоградчик, Стамболово, Велинград, Симитли и Пирдоп – между 45 и 82% от бюджетите им. Ако говорим за номинален размер на просрочените задължения, най-фрапиращ е случаят в Сливен, където сумата надхвърля 25 млн. лв. По думите на кмета на града Стефан Радев причината за натрупването на толкова много неплатени сметки се крие в изграждането на водния цикъл в града, което се прави с европейско финансиране. Двуцифрен размер на непогасените в срок задължения имат още Кърджали, Перник и Велинград.

Да заобиколиш закона

Просрочените задължения понякога се трупат умишлено от общините, тъй като това е начин, по който да се заобиколи забраната в Закона за публичните финанси за формиране на дефицит. По този начин местната власт може да харчи повече, отколкото получава под формата на собствени приходи, държавна субсидия или европейски пари. А ако се случи, както с Велинград и Видин, сметките им да бъдат запорирани, просто се намесва държавата и дава допълнително пари.

В тази връзка Министерството на финансите предложи, а парламентът прие механизъм за оздравяване на общини в тежко финансово състояние. Има и изискване за повече отчетност и публичност от страна на кметовете, както и възможност за получаване на безлихвени заеми от държавата срещу план за оздравяване. На всеки три месеца кметовете и финансовото ведомство ще публикуват на интернет страниците си данни за финансовото състояние на градовете (виж карето).

Критерии за финансова нестабилност

- годишният размер на плащанията по общинския дълг всяка отделна година надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години;

- наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години;

- наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години;

- наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5% от отчетените за последната година разходи;

- салдото по бюджета на общината през последните три години е отрицателно за всяка от трите години;

- равнището на събираемост на приходите на общината е под средното за страната, отчетено за последната година.

Преглед на оригинала
60%

от просрочията се формират от 20 общини.

Общините, които имат просрочия, не успяват да се справят с погасяването на задълженията си. Общата им стойност към края на март е 183.6 млн. лв. - само с милион по-малко спрямо предходното тримесечие, показват данни на Министерството на финансите. В сравнение със същия период на миналата година дори има увеличение и то е над 40 млн. лв. Тенденцията за увеличение на непогасените плащания на местната власт започна в началото на 2015 г. и е свързана с ударното изпълнение на европейски проекти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK