Потреблението е движело икономиката през първото тримесечие
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Потреблението е движело икономиката през първото тримесечие

Първата ревизия очаквано доведе до ръст на износа, който при експресните оценки намаляваше

Потреблението е движело икономиката през първото тримесечие

Разходите на физическите лица като компонент на БВП растат с 2.5%, увеличението е за трето поредно тримесечие

6115 прочитания

Първата ревизия очаквано доведе до ръст на износа, който при експресните оценки намаляваше

© Мария Съботинова


8.1%

е ръстът на правителствените разходи.

Потреблението е движило икономиката през първото тримесечие на 2016 г. показват ревизираните данни на НСИ, като според тях повишението на БВП остава 2.9%. На годишна база крайното потребление нараства с 2.1%, а сред останалите компоненти, формиращи БВП, единствено корективите растат с повече – 2.6%. Потреблението обаче е с най-голямо значение за икономиката, тъй като формира четири пети от добавената стойност.

Детайлните данни показват, че двигателят на икономическия растеж са домакинствата, чието потребление се увеличава вече три поредни тримесечия. Освен това ръстът се увеличава с всеки следващ отчетен период. Като процент потреблението на правителството се повишава три пъти повече (според сезонно изгладените данни), но като стойностен обем е осем пъти по-малък, което ограничава значително влиянието му върху цялата икономика.

Икономика на потреблението

През първото тримесечие националната статистика отчита 2.5% годишен ръст на потреблението на домакинствата. Причината е в задържането на по-ниски цени на горивата, както и на основни стоки и услуги. Подкрепа има и от ниските лихви по депозитите, както и увеличаването на заетостта. През първото тримесечие 23 хил. души повече са работили спрямо същия период на предходната година. Според Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет, част от ръста на потреблението идва по линия на условната рента, която се повишава резонно заради по-високите цени на жилищата и наемите.

Парадоксално, но от данните се вижда, че най-голям годишен ръст отчита индивидуалното потребление на правителството (8.1%), но ефектът към растежа е по-слаб заради по-малкия дял в него. И това при положение че общите разходи по консолидирания бюджет са с 4% по-малко през първото тримесечие спрямо година по-рано. В този компонент на БВП влизат разходите на правителството за предоставяне на безплатни услуги в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, културата и изкуството. От изпълнението на бюджета се вижда, че този тип разходи се увеличават. Намаление има при капиталовата програма на държавата (заради по-малко пари по европейски проекти), което се вижда ясно от другите два компонента – колективното потребление и брутото образуване на основен капитал (инвестициите). В първия случай намалението е с 4.4%, а във втория – с 3.9%.

Друго обяснение на големия ръст при разходите на правителството може да се обясни с методиката, по която НСИ изчиства данните от сезонните колебания, коментира макроикономист, пожелал анонимност. За подобен проблем говорят огромните разминавания между изгладените и неизгладените данни. В първия случай е премахнат сезонният фактор, който обаче не е решаващ при правенето на годишни сравнения. Вижда се, че не само има разлики в числата, но има разминавания в тенденциите. Ако се гледат неизгладените данни, тогава потреблението на домакинствата расте с 2.9%, а на правителството – с 0.1%.

Другите числа

Статистиката отчита и ръст от 0.3% при износа на стоки и услуги. Числото изглежда малко, но все пак има подобрение спрямо експресните данни, когато беше отчетен спад. Ревизията нагоре беше очаквана, тъй като данните стигат до НСИ със забавяне. Вносът от своя страна намалява с 1.3%, благодарение на това експортът е с положително влияние върху растежа. Със знак минус обаче са инвестициите в страната. Те намаляват с 3.9%.

Разбивката по сектори показва, че добавената стойност расте най-много при финансовите и застрахователните дейности – с 6.9%, следвани от административните дейности и търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети. Всъщност това са секторите, при което заетостта и заплатите са сред най-бързо растящите. Единствено при строителството има спад.

Производителността на труда расте

Предварителните данни на НСИ за първото тримесечие показват, че един зает в България дава с 2.1% повече добавена стойност за икономиката спрямо същия период на миналата година. На един човек се падат 5.513 хил. лв. от текущия обем на БВП. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2015 и 2016 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите. Това е за сметка на аграрния сектор, докато при индустрията няма промяна. Дългосрочната статистика показва, че за 15 години производителността на труда се е увеличила три пъти. За същия период средната работната заплата се е увеличила над четири пъти.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK