В процедура по оздравяване могат да влязат 36 общини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В процедура по оздравяване могат да влязат 36 общини

Местната власт не успява да събере 1/3 от данъка върху сградите и автомобилите

В процедура по оздравяване могат да влязат 36 общини

Големите проблеми на местната власт са ниските данъчни приходи и просрочените задължения

13587 прочитания

Местната власт не успява да събере 1/3 от данъка върху сградите и автомобилите

© Георги Кожухаров


Над половината кметства са завършили 2015 г. с дефицит.

Броят на общините, които имат право да участват в новосъздадения механизъм за финансово оздравяване, вече е ясен – 36. Това показва анализ на Министерството на финансите, публикуван в изпълнение на последните промени в Закона за публичните финанси. Това е броят на кметствата, които отговарят на три и повече от критериите за финансова нестабилност (виж карето). Ако прецени, че искат да се включат в механизма, местната власт ще трябва да изготви план за оздравяване и да го представи на финансовия министър. След това ще може да се кандидатства за безлихвен заем, който също трябва да бъде одобрен от Владислав Горанов.

Най-много се нарушава правилото, свързано със събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства. При 125 от общо 265 общини тя е под средната за всички общини, отчетена за последната година. Друг голям проблем са просрочените задължения, които са регистрирани при 60% от местните власти.

Големите проблеми

Министерството на финансите е предоставило данни за събираемостта на данъците върху имотите и превозните средства към края на 2015 г. Те показват, че близо половината общини в България пропускат да съберат една трета от двата данъка. И това не е само при малките общини, а се наблюдава и при големите областни градове. Малки населени места, като Брезник, Калояново и Мадан например, едва успяват да съберат 35% от дължимите данъци. В този случай градовете разчитат почти изцяло на държавната субсидия, която в много случаи надхвърля 90% от бюджетите им.

Поради тази причина председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова каза при дебатите около приемането на промените в Закона за публичните финанси, че много от общините са толкова малки и с толкова ниски собствени приходи, че не могат да съществуват самостоятелно и да предоставят необходимите услуги на гражданите. Тя е на мнение, че трябва да се мисли за окрупняване на населени места или за категоризация на общините, т.е. да се предлагат услуги според възможностите. Според Менда Стоянова при много от малките общини с финансови проблеми не би действал никакъв план за оздравяване, защото те просто нямат собствени приходи.

От сдружението на общините са на мнение, че има потенциал за по-висока събираемост на двата вида данък заради ниската база в момента. Те обаче признават огромната разлика между капацитетите на различните общини да генерират собствени приходи.

От публикуваните данни към края на март се вижда, че просрочените дългове на общините са общо 183.6 млн. лв. За три месеца свиването е едва с един милион, а при годишно сравнение има увеличение с над 40 млн. лв. Просрочените задължения по бюджетите има при 150 общини. Добрата новина е, че броят им намалява с пет спрямо три месеца по-рано, а при 64 от градовете има намаление на размера. От анализа на МФ се вижда, че в делегираните от държавата дейности просрочените задължения са 11.4 млн. лв. Данни за останалите пера няма. В паралелен доклад на сдружението на общините, който е към края на 2015 г., се вижда, че най-голяма част от просрочията са при текущите разходи (181 млн. лв.), следвани от капиталовите разходи (45.3 млн. лв.).

Абсолютен шампион по най-много непогасени в срок задължения към доставчици, банки и други кредитори е Сливен (20.7 млн. лв.). Между 10 и 15 млн. лв. просрочия имат Перник, Кърджали и Велинград, като последният трябваше да бъде спасяван от централната власт през февруари, тъй като сметките на общината бяха запорирани.

Като цяло общинският дълг и гаранции към 31 март 2016 г. възлизат на 1.252 млрд. лв. Спрямо края на 2015 г. той намалява със 65.1 млн. лв. Според сдружението на общините дълговете се дължат предимно на необходимостта от разплащане по проекти – най-вече съфинансиране на проектите по околна среда. За периода 2008 - 2015 г. собственото участие на общините за изпълнение на европроекти възлиза на около 725 млн. лв. От организацията посочват още, че 75% от общия дълг се държи от 20 общини, а на Столична община се дължи 45% от общия размер на общинския дълг.

Трупане на дефицит

По закон общините не могат да трупат дефицит, т.е. разходите им не бива да надвишават общите приходи. Оказва се обаче, че това е било масова практика през 2015 г. Тогава 156 кметства са завършили годината с отрицателно бюджетно салдо, което в крайна сметка се покрива от централния бюджет. През първото тримесечие на 2016 г. броят на градовете с "дупка" е 21.

За този "феномен" от общините обвиняват на първо място фискалната политика на държавата, разходите по европейските средства и чак на последно място поставят местните решения.

Критерии за финансова нестабилност

- годишният размер на плащанията по общинския дълг всяка отделна година надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години

- наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години

- наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години

- наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават 5% от отчетените за последната година разходи

- салдото по бюджета на общината през последните три години е отрицателно за всяка от трите години

- равнището на събираемост на приходите на общината е под средното за страната, отчетено за последната година.
Над половината кметства са завършили 2015 г. с дефицит.

Броят на общините, които имат право да участват в новосъздадения механизъм за финансово оздравяване, вече е ясен – 36. Това показва анализ на Министерството на финансите, публикуван в изпълнение на последните промени в Закона за публичните финанси. Това е броят на кметствата, които отговарят на три и повече от критериите за финансова нестабилност (виж карето). Ако прецени, че искат да се включат в механизма, местната власт ще трябва да изготви план за оздравяване и да го представи на финансовия министър. След това ще може да се кандидатства за безлихвен заем, който също трябва да бъде одобрен от Владислав Горанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vaaro avatar :-|
    vaaro

    Феномен са не различните състояния, в които са общините ,а глупавите и несъответствуващи с действителността така наречените финансови показатели,които някой е решил че"те" измерват нещо,въз основа на което министъра на финансите може да раздава безлихвени кредити и субсидии.Абсолютно не е вярно че горе визираните малки общини са с такава събираемост на местните данъци.Няма от къде да дойдат преходните остатъци за местни дейности към края на годината в размери по голями от тези на просрочени задължения.А не посочването на общини по горе,които са зле управлявани от ГЕРБ-София,Смолян и други подобни,с изключително лоши абсолютни финансови показатели,включително и по тези измислени и включени в законова уредба, и с актуализирани бюджети всяка година за сметка на държавния бюджет,говори че тази баба,визирана по горе не е мръднала в развитието си от ерата на "губернаторството" си в ТД на НАП-Пловдив и един см.Но някой беше казал :"Има просто хора-които понякога грешат ,но има и ПРОСТИ хора които винаги грешат".Хвала ви за глупостите с които заливате населението и неистини които изнасяте в публичното пространство.А народа е казал няма граница за простотията,тя е на всякъде около нас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.