Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка

Нито една от седемте страни, поели ангажимент да влязат в еврозоната, включително България, не отговаря на необходимите условия. Това става ясно от последния доклад за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ), в който са разгледани България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. От ЕЦБ посочват, че повечето от държавите отговарят на числовите икономически критерии, но законите им не са в съответствие със стандартите на централната банка.

От там уточняват, че изпълнението на критериите за инфлация, дефицит, съотношение на дълг към БВП и дългосрочни нива на лихвите в определен момент само по себе си не е гаранция за безпроблемно членство в еврозоната. В повечето от разглежданите държави са необходими и широкообхватни структурни реформи за повишаване на икономическия растеж и на конкурентоспособността, твърдят от ЕЦБ в доклада, който се публикува на две години и засяга готовността на държавите извън еврозоната да се присъединят към нея.

Решението дали дадена държава да бъде приета в единния паричен съвет има и политически оттенък. Влизането във валутния механизъм ERM II - необходимо условие по пътя към еврото, не се случва по конкретни критерии, а е на база споразумения с членките и ЕЦБ. Досега България е сондирала мнения в тази посока на два пъти.

Критериите

България отговаря и на четирите числови маастрихтски критерия. Според авторите на доклада обаче съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията. Те допускат, че процесът на догонване на доходите и икономиките на държавите от еврозоната може да доведе до по-високи стойности. Затова е нужна и подходяща политика за избягване на прекомерен ценови натиск.

От ЕЦБ посочват още, че "в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи". От ЕЦБ препоръчват допълнителни реформи в тези области, както и процесът по свиване на дефицита в бюджета да продължи. Плановете на това правителство са разходите да продължат да надхвърлят приходите в държавните финанси чак до 2019 г. За тази година планираният дефицит е 2% от БВП, или 1.8 млрд. лв. Заради доброто изпълнение през първите пет месеца на 2016 г. обаче финансовият министър Владислав Горанов даде заявка за по-малък дефицит.

Извън числовите критерии от ЕЦБ посочват, че българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.

Нужни са реформи

"За да се запази финансовата стабилност, от ключово значение е властите да завършат прегледа на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор и допълнително да усъвършенстват надзорните практики", се посочва в доклада. Авторите му са на мнение, че България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда, което пък би привлякло повече преки чужди инвестиции. От решаващо значение е да се намали корупцията и да се осигури независима и ефикасна съдебна система. В доклада се препоръчва да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори. Необходими са и допълнителни усилия по усвояването на средства от европейските фондове. За да се справят с високото ниво на необслужваните кредити пък, според ЕЦБ "властите следва да насърчат изчистването на балансите на банките чрез премахване на юридическите и съдебните пречки за преструктурирането на необслужвани кредити".

Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка

Нито една от седемте страни, поели ангажимент да влязат в еврозоната, включително България, не отговаря на необходимите условия. Това става ясно от последния доклад за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ), в който са разгледани България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. От ЕЦБ посочват, че повечето от държавите отговарят на числовите икономически критерии, но законите им не са в съответствие със стандартите на централната банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове