Електронно управление в края на тунела
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Електронно управление в края на тунела

Електронно управление в края на тунела

С приемането на Закона за електронно управление по-важните предпоставки ще са налице, но ефектите ще се видят след години

Мария Манолова
20429 прочитания

Бюрократичният ад, в който се налага да обикаляте с някое удостоверение в ръка от институция в институция трябва да приключи след не повече от година и половина. Поне с такава заявка Министерският съвет изпраща на финалната права поправения Закон за електронното управление (ЗЕУ). Текстът от месеци се върти между ведомствата и комисиите, но до дни трябва да бъде гласуван окончателно от депутатите в Народното събрание. Разбира се, това обещание звучи по-просто, отколкото стоят нещата в действителност.

Година и половина след началото на това управление вече има (почти) приети няколко ключови документа - сред които и Законът за електронната идентификация и пътна карта с всички проекти, които трябва да получат еврофинансиране. Ако приеме и новите правила за е-управление, правителството ще покаже желание да вкара отношенията между администрацията и гражданите в XXI век. Законите обаче са първата и най-маловажна крачка от много дълъг път. Големите идеи продължават да са в дебели папки в деловодството на парламента, а отговорът на въпроса кога гражданите ще си взаимодействат с държавата за секунди с три клика на мишката все още зависи от много неизвестни.

Премахването на тоновете безсмислена бюрокрация изглежда като малка стъпка за гражданите, но ще изисква огромно усилие от администрацията.

Ефектите за гражданите

Какво е електронното управление? В оптималния вариант това значи всяко отношение с държавата да може да се случва по дигитален път - възможно най-лесно и с най-малко ресурс. За чиновниците това значи автоматизиране на огромна част от работата им, а за гражданите - най-често използваните услуги да се случват без директна среща с чиновник от компютър или мобилен телефон. Всичко това трябва да спестява огромни количества време и да ограничава дребната корупция.

За Естония, която върви по този път от десетилетия, е-управлението вече значи например държавата да въведе мобилно приложение, с което автоматично да удържа данък на шофьорите на Uber, вместо да се чуди как да забранява услугата. За България електронното управление е на друг етап - първо да се премахне излишната хартия и излишните усилия на чиновници и граждани, вътрешните системи да заработят правилно, да се организират съществуващите вече интернет услуги на някои от ведомствата. С други думи, държавата първо да спре да занимава гражданите със себе си, а чак след това да им предлага иновативни услуги.

Такава е и идеята на новия ЗЕУ - на първо време да подреди логиката на административните процеси, така че първият резултат да бъде намаляването на бюрокрацията. "Повече от 60% от услугите са удостоверителни - една администрация удостоверява, че някакви обстоятелства са верни, и гражданинът ги занася в друга администрация, която трябва да се увери, че те са верни. Вместо гражданинът да ги носи тези хартийки с мокър син печат, чиновниците ще трябва да могат сами да ги взимат", обяснява Божидар Божанов, който е съветник по електронното управление в Министерския съвет. Това ще е и най-видимият ефект, ако депутатите приемат новия Закон за електронното управление и той заработи както трябва. От администрацията на Министерския съвет са сметнали, че с въвеждането на промените може да се спестяват над един милиард лева годишно и милиони човекочасове, които в момента се пилеят.

Повече скрита работа

С това горе-долу се изчерпват лесно смилаемите цели на новия закон. Останалата работа трябва да се свърши дълбоко в администрацията. Всъщност промените в закона изхождат от идеята, че до момента не е свършено почти нищо за електронното управление (въпреки проектите за милиони левове) и логиката трябва да бъде изградена отначало.

Новите правила трябва да премахнат пречките системите на отделните администрации да обменят данни и да ги задължат да приемат бъдещата електронна идентификация. На теория бъдещите европроекти няма да получават финансиране без ясна обосновка и предварителен, текущ и последващ контрол. Планира се да се изградят нови регистри и системи - като например адресен регистър. Най-накрая трябва да се появи и една институция - Държавната агенция за електронно управление, която да отговаря за политиките и контрола в тази област, и една фирма - Държавното предприятие Единен системен оператор, в което да е концентрирано цялото техническо познание за електронните системи на държавата. "Досега правомощията на министрите и администрациите в областта на електронното управление проектите не са били ограничавани, а сега за първи път е назначен "диригент" на ИТ дейностите. През годините всяка отделна администрация си развива собствено "феодално" електронно управление, както тя си го разбира, със собствени приоритети и по собствени критерии за "успех"," обяснява депутатът от Реформаторския блок и бивш председател на комисията по транспорт в парламента Гроздан Караджов.

Големият смисъл на тази промяна е икономия от мащаба - държавата да спестява пари от иначе разпокъсаните инфраструктура, системи и познания. "Служителите на държавното предприятие ще имат компетенции в различните държавни ведомства и ще знаят много добре, когато се пусне един процес като електронно свидетелство за съдимост, колко други процеси в държавата би могъл да засегне", обяснява източник на "Капитал", който се занимава с електронно управление от години.

Подход с много неизвестни

Към закона не липсват и въпроси и критики. Според изпълнителния директор на IBS Горан Ангелов се подхожда прекалено мащабно, вместо да се тръгва от малките неща. "Всички останали държави са тръгнали от единна информационна точка - да се агрегира информацията на едно място и цялата комуникация по такива да минава през тях", смята той. "Ако дадена институция пуска нещо ново - това къде се обявява? Правителството може един блог да направи по тази тема и да пуска всичко - НАП е направил такава услуга, агенцията по вписванията - такава, община Х прави еди какво си" коментира Ангелов. Държавата вече два пъти е финансирала проекти за подобен сайт - www.egov.bg. Най-новата му версия е готова от края на миналата година и е направена именно от IBS. В нея обаче няма да намерите актуална информация. Никой от Министерството на транспорта не се занимава с това - в очакване на новата държавна агенция.

Според изпълнителния директор на "Информационно обслужване" Ивайло Филипов пък е важно кои проекти ще тръгнат първи и дали ще са успешни. "Ако петте базисни регистъра [Търговски регистър, Имотен регистър и кадастър, ГРАО, регистърът на МПС и новият адресен регистър - бел. авт.] не бъдат интегрирани, ще забравим за каквото и да е било електронно управление", коментира той. Такива са и плановете, разписани в пътната карта за електронно управление. Което, разбира се, не е гаранция, че те ще се случат, както са замислени. "Липсата на осезаеми резултати се дължи основно на сгрешената политическа воля да се наливат пари за електронизиране на нереформирани тромави бюрократични процеси и на липсата на обща концепция, отсъствието на административна реформа и неприлагането на опростени процедури, формуляри и пр. Сега в новата програма ОПДУ са включени цели, които заслужават адмирации – да се реформират административни процеси, да се модернизират всички първични регистри като ГРАО, Адресен регистър, Имотен регистър, Търговски регистър, КАТ регистрация и пр.," казва и Гроздан Караджов. "За съжаление и досега сме били свидетели на амбициозни задачи, които впоследствие са катастрофирали на терена на тяхното реализиране. И този път съм по-скоро скептичен", довършва депутатът.

Кога ще има електронно управление

Новините за края на бюрокрацията този път изглеждат оптимистични. Идеята електронното управление най-накрая да бъде подредено в една и съща логика, да има една отговорна институция и парите да бъдат харчени прозрачно едва ли може да се стори лоша на някого. Приемането на този закон и дооформянето на всички други нужни нормативни документи няма да са гаранцията за е-управление. След преодоляването на ниската мотивация на депутатите, започват други опасности.

Първо ще бъде чисто механичното организиране на цялата структура. "Печалният ни опит с този вид реорганизации показва, че обикновено минава много време преди новата администрация да даде първи плодове. Простото разделяне на бившето министерство на икономиката и енергетиката на три министерства отне почти една година", казва Гроздан Караджов. Устройването на държавната агенция за електронно управление и държавното предприятие едва ли ще отнеме по-малко от шест месеца. Те ще трябва да генерират и координират проектите, което дори да се случва паралелно със създаването на звената, също ще отнеме поне половин година. Всяка обществена поръчка в най-добрия случай отнема 3-4 месеца за организация, всеки от проектите би отнел поне девет месеца или година и това е само за да има резултат, без фините настройки, които следват след това. С други думи, ако на ЗЕУ му провърви, първите резултати трябва да видим през 2018 - 2019 г.

Следващият проблем ще е отпорът на администрацията. Не липсват причини да се мисли, че и хаосът до момента е нарочен. "Има нежелание за публикуване на информация, нежелание за прозрачност, защото прозрачността довежда до това определени кръгове в държавата и в администрацията да нямат толкова силни лостове за въздействие", обяснява източник на "Капитал". Сега новата агенция ще има две сложни задачи - да преобърне начина на работа на чиновниците и да налага контрол на ИТ бюджетите и обществените поръчки на по-висшестоящите от него министри.

Най-големият риск за всичко това обаче са предсрочните избори. На теория новата Държавна агенция трябва да гарантира работата по електронното управление да не прекъсва при размествания в управлението. Политическата практика обаче показва друго. Трудно можем да се убедим, че волята за подобряване на електронно управление в момента е абсолютна и повсеместна - достатъчно показателно е, че ресорното Министерство на транспорта е оставило тази дейност на пауза до появата на новата агенция. Вместо това плановете за дигитализацията по-скоро минават между капките, колкото да не е без хич. За да се задвижат най-накрая нещата обаче и да задържат правилния курс, или ще е нужен много силен бъдещ председател на агенцията за Електронно управление, или неизмерими количества късмет.

Гроздан Караджов: Няма причина част от Закона за електронно управление да не заработи веднага
Гроздан Караджов: Няма причина част от Закона за електронно управление да не заработи веднага

Вярвате ли, че с този закон електронното управление (ЗЕУ) ще "заработи"? В какъв срок е реално да очакваме промяна, която да се види от гражданите?

Не вярвам, че законите сами вършат работа или променят живота ни. Необходима е политическа воля за налагането им. В този случай, ЗЕУ ще "заработи" само ако управляващите наложат волята си върху чиновниците, ако бъде укротена опърничавата държавна администрация като й се постави своеобразен цифров оглавник.

Няма пречка част от промените да заработят незабавно – например изискването новия софтуер на държавата да бъде с отворен код, да е публично достъпен за оценка и проверка и т.н. Това е много силна мярка, защото бързо ще ограничи възможностите пилеят пари за софтуер, който впоследствие само една фирма може да поддържа

и то срещу баснословни суми. Да не говорим, че точно най-скъпите проекти купувани от държавата се "сглобяват" от готови парчета софтуер с отворен код, достъпни за безплатно сваляне в Интернет.

Друга мярка, която очаквам веднага да сработи е изискването софтуера да е съвместим със съществуващите електронни системи.Иначе и сега си купуваме системи за "електронно правителство", което си работят само в министерството, в което са инсталирано и по никакъв начин не си "говорят" помежду си. Гражданите всеки ден се сблъскваме с такива администрации-бункери, на принципа "моята система, моите данни, моята крепост".

Повече ме притесняват промените, които ще се случат едва след като заработи новата Държавна агенция за Електронно управление и сателитното й Държавно предприятие. Печалният ни опит с този вид реорганизации показва, че обикновено минава много време преди новата администрация да даде първи плодове. Простото

разделяне на бившето министерство на икономиката и енергетиката на три министерства отне почти една година. Другият проблем който виси със страшна сила е свързан с функциите на Агенцията да осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност на плановете, бюджетите и проектите

на административните органи. Как си представяте Председателя на Агенцията да контролира министрите и техните бюджети за IT за следващата година? И как той ще спира подписани от министрите конкурси по ЗОП или ще променя условията им? Досега много средства "изтичаха" без особен ефект за закупуване на компютри,

лаптопи и всевъзможен софтуер, без да има оценка дали те са нужни и до колко разходите за тях водят до реално електронно управление, полезно за гражданите и бизнеса. Не виждам как този Председател-супермен ще запуши всички тези пробойни.

Кои според вас са добрите и кои са спорните моменти в новия ЗЕУ?

ЗЕУ концентрира изключително силни правомощия в новата Държавна агенция. Това е едновременно и добър и спорен момент. Добрият е, защото досега правомощията на министрите и администрациите в областта на електронното управление проектите не са били ограничавани, а сега за първи път е назначен "диригент" на ИТ дейностите. През годините всяка отделна администрация си развива собствено "феодално" електронно

управление, както тя си го разбира, със собствени приоритети и по собствени критерии за "успех". Спорният момент със засилените правомощия на Агенцията е, че едва ли нейния Председател ще може да наложи новите правила на колегите си министри – все пак той е с по-нисък ранг от тях, а в България това все още значи

много. Да не говорим, че концентрацията на власт, води и до увеличаване на риска от концентрация на корупция, която също е много популярна у нас.

Кои са най-големите рискове пред електронизацията на администрацията - кой ще бъде най-силно против изпълнението на закона?

Манталитетът на хората. Естествената съпротива към промяна. Мантрата "тука е така". И не става въпрос само за политиците и за чиновниците в администрацията, а и за ИТ фирмите, които са навикнали на лесната храна от държавната хранилка. Тях досегашното положение ги устройва – големи проекти, много пари, отчитат се резултати, след време се забравя какво е правено и се прави отново и отново, за още повече и повече пари, и т.н. Усвояват се средства, ефект няма.

Какво спираше адекватната "електронна" реформа в администрацията до момента?

Много неща. Първо, липсата на унифициран и сигурен начин за електронна идентификация. И сега има много електронни услуги - на НАП, на НОИ, на Агенция по вписванията. На едното място се изисква да имаш ПИК код за достъп, на другото ПИН код, на трето квалифициран електронен подпис, и т.н. Услуги има, но те са много

трудни за използване и ако на човек не му се налага да ги ползва постоянно, е много малко вероятно да си направи труда да си извади ПИК код, ПИН код, КЕП и пр. Сега се появява свтлинка в тунела – закона задължава всички институции да поддържат унифициран начин за електронна идентификация. Ще могат да запазят и старите методи, но ще трябва да поддържат и нов, унифициран и сигурен метод. Надявам се скоро и ние в НС да

приемем и внесените изменения в Закона за българските лични документи, които въвеждат електронния идентификатор в личните карти от 2018 г., защото само така и за кратко време ще се набере необходимата критична маса от хора ползващи електронни услуги.

Съществува ли анализ на всички похарчени за е-управление средства, на всички налични и на всички неизползвани системи?

Изключително трудно е да се направи такъв анализ, защото досега отчетността за всички разходи е била разпръсната сред стотици администрации. По оценки на браншовите организации в сферата на информационните технологии, годишните разходи за ИКТ от бюджета са над 200 милиона.

Според вас разумно ли бяха използвани парите по ОПАК за подобни проекти?

По-скоро бяха усвоени, без да има кой знае каква полза от тях. Естествено, има и добри примери, но са малко. Липсата на осезаеми резултати се дължи основно на сгрешената политическа воля да се наливат пари за електронизиране на нереформирани тромави бюрократични процеси и на липсата на обща концепция,

отсъствието на административна реформа и неприлагането на опростени процедури, формуляри и пр. Сега в новата програма ОПДУ са включени цели, които заслужават адмирации – да се реформират административни процеси, да се модернизират всички първични регистри като ГРАО, Адресен регистър, Имотен регистър,

Търговски регистър, КАТ регистрация и пр. За съжаление, и досега сме били свидетели на амбициозни задачи, които впоследствие са катастрофирали на терена на тяхното реализиране. И този път съм по-скоро скептичен!


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK