Електронно управление в края на тунела

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Бюрократичният ад, в който се налага да обикаляте с някое удостоверение в ръка от институция в институция трябва да приключи след не повече от година и половина. Поне с такава заявка Министерският съвет изпраща на финалната права поправения Закон за електронното управление (ЗЕУ). Текстът от месеци се върти между ведомствата и комисиите, но до дни трябва да бъде гласуван окончателно от депутатите в Народното събрание. Разбира се, това обещание звучи по-просто, отколкото стоят нещата в действителност.

Година и половина след началото на това управление вече има (почти) приети няколко ключови документа - сред които и Законът за електронната идентификация и пътна карта с всички проекти, които трябва да получат еврофинансиране. Ако приеме и новите правила за е-управление, правителството ще покаже желание да вкара отношенията между администрацията и гражданите в XXI век. Законите обаче са първата и най-маловажна крачка от много дълъг път. Големите идеи продължават да са в дебели папки в деловодството на парламента, а отговорът на въпроса кога гражданите ще си взаимодействат с държавата за секунди с три клика на мишката все още зависи от много неизвестни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Премахването на тоновете безсмислена бюрокрация изглежда като малка стъпка за гражданите, но ще изисква огромно усилие от администрацията.

Ефектите за гражданите

Какво е електронното управление? В оптималния вариант това значи всяко отношение с държавата да може да се случва по дигитален път - възможно най-лесно и с най-малко ресурс. За чиновниците това значи автоматизиране на огромна част от работата им, а за гражданите - най-често използваните услуги да се случват без директна среща с чиновник от компютър или мобилен телефон. Всичко това трябва да спестява огромни количества време и да ограничава дребната корупция.



За Естония, която върви по този път от десетилетия, е-управлението вече значи например държавата да въведе мобилно приложение, с което автоматично да удържа данък на шофьорите на Uber, вместо да се чуди как да забранява услугата. За България електронното управление е на друг етап - първо да се премахне излишната хартия и излишните усилия на чиновници и граждани, вътрешните системи да заработят правилно, да се организират съществуващите вече интернет услуги на някои от ведомствата. С други думи, държавата първо да спре да занимава гражданите със себе си, а чак след това да им предлага иновативни услуги.

Такава е и идеята на новия ЗЕУ - на първо време да подреди логиката на административните процеси, така че първият резултат да бъде намаляването на бюрокрацията. "Повече от 60% от услугите са удостоверителни - една администрация удостоверява, че някакви обстоятелства са верни, и гражданинът ги занася в друга администрация, която трябва да се увери, че те са верни. Вместо гражданинът да ги носи тези хартийки с мокър син печат, чиновниците ще трябва да могат сами да ги взимат", обяснява Божидар Божанов, който е съветник по електронното управление в Министерския съвет. Това ще е и най-видимият ефект, ако депутатите приемат новия Закон за електронното управление и той заработи както трябва. От администрацията на Министерския съвет са сметнали, че с въвеждането на промените може да се спестяват над един милиард лева годишно и милиони човекочасове, които в момента се пилеят.

Повече скрита работа

С това горе-долу се изчерпват лесно смилаемите цели на новия закон. Останалата работа трябва да се свърши дълбоко в администрацията. Всъщност промените в закона изхождат от идеята, че до момента не е свършено почти нищо за електронното управление (въпреки проектите за милиони левове) и логиката трябва да бъде изградена отначало.

Новите правила трябва да премахнат пречките системите на отделните администрации да обменят данни и да ги задължат да приемат бъдещата електронна идентификация. На теория бъдещите европроекти няма да получават финансиране без ясна обосновка и предварителен, текущ и последващ контрол. Планира се да се изградят нови регистри и системи - като например адресен регистър. Най-накрая трябва да се появи и една институция - Държавната агенция за електронно управление, която да отговаря за политиките и контрола в тази област, и една фирма - Държавното предприятие Единен системен оператор, в което да е концентрирано цялото техническо познание за електронните системи на държавата. "Досега правомощията на министрите и администрациите в областта на електронното управление проектите не са били ограничавани, а сега за първи път е назначен "диригент" на ИТ дейностите. През годините всяка отделна администрация си развива собствено "феодално" електронно управление, както тя си го разбира, със собствени приоритети и по собствени критерии за "успех"," обяснява депутатът от Реформаторския блок и бивш председател на комисията по транспорт в парламента Гроздан Караджов.

Големият смисъл на тази промяна е икономия от мащаба - държавата да спестява пари от иначе разпокъсаните инфраструктура, системи и познания. "Служителите на държавното предприятие ще имат компетенции в различните държавни ведомства и ще знаят много добре, когато се пусне един процес като електронно свидетелство за съдимост, колко други процеси в държавата би могъл да засегне", обяснява източник на "Капитал", който се занимава с електронно управление от години.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Подход с много неизвестни"