Тъмната страна на земеделието

Държавата се опитва да разбие хегемонията на зърнения сектор, но и новият модел на субсидиране изкривява стимулите

Основните зърнени и маслодайни култури заемат средно по около 80% от обработваемите площи в стараната от 2001 г. насам
Основните зърнени и маслодайни култури заемат средно по около 80% от обработваемите площи в стараната от 2001 г. насам    ©  Надежда Чипева
Основните зърнени и маслодайни култури заемат средно по около 80% от обработваемите площи в стараната от 2001 г. насам
Основните зърнени и маслодайни култури заемат средно по около 80% от обработваемите площи в стараната от 2001 г. насам    ©  Надежда Чипева

Темата накратко

- Зърнопроизводството тотално доминира структурата на българското земеделие. Развитието на сектора и създаването на огромни стопанства в него обаче не са довели до повишаване на добавената стойност в аграрния отрасъл.

- Начинът на субсидиране на земеделието е стимулирал окрупняването на зърнените стопанствата и те вече достигат средни размери, доста по-големи от тези в Европа.

- Държавата се опитва да промени курса с нови аграрни политики. Те отново са свързани с начина на субсидиране, като сега обаче са насочени към секторите в упадък или тези с неразвит потенциал – като животновъдство, плодове и зеленчуци и биопроизводство. Конкурентоспособността на тези направления също е под въпрос.

Концентрация на земя и капитал, създаване на огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци - това е картината на селското стопанство в България днес. Секторът генерира износ за 4.9 млрд. лв.основно заради зърнените и маслодайни култури, но и исторически ниска брутна добавена стойност за икономиката.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    И въпросните сто, бъдете сигурни, се познават и то преди да бъдат крупни земеделци/бенефициенти.

  • 2
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    Румъния направи генерална крачка, като задължи със закон в магазините 51% да са местни стоки. А аз казвам ,че освен това, за БГ-то е добре ДДС-то на хранителните и селскостопанските стоки да се намали поне наполовина. Това ще реши и един от най-големите въпроси .Вътрешната и външната миграция на БГ-то.

  • jordani

    Още някой от жълтите павета няма ли да се изкаже по темата ?
    Прав беше Дянков, като каза, че в БАН са феодални старци. Май на другарите професори им липсват бригадите (сигурно си спомнят младините).
    Напълно некомпетентна статия, пълна с откровени лъжи, манипулации и непроверени факти.
    Джурналистката като пише, че не е ясно от къде са взели данните си за доклада защо го цитира ?

    България през 80-то е произвеждала 10 мил. тона зърно, ама друг път.
    Има статистика, има и документи-факсимилета публикувани.
    В момента произвежда 13 милиона тона зърно. Виж пшеница около 4-5 милиона тона. В ЕС сме на челни места по зърно производство, а приравнено през влажност сме в първите десет в света /добиви на площ/глава от населението/
    Нямало било чужди инвестиции в сектора - вярно ли ? Я пак ?
    В сравнение с 80-те и 90-те е постигнато много в зърно производството - диверсификация на културите, рекордни добиви, обновяване на машинният парк, усвояване на нови агротехнологии.
    От нетен вносител на царевица към 1985 сме износител на царевица.
    Слънчогледа е с добиви твърдо над 250 кг/дка, през 1980 - 115-120.
    За пшеницата даже няма да коментирам добивите. Рапицата бе непозната култура, в момента е 600-700 хил.т. годишно.
    И не, споко на еко-талибаните, няма ГМО. И глутена не ви трови.

    Големите фермери са тези, които имат ресурса да експериментират с нови агротехнологии и сортове - за собствена сметка и благодарение на субсидиите, а не с платени на всуе пари от бюджета за БАН.

  • 4
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    До коментар [#3] от "jordani":

    Хубаво, може и да има грешки за това, което казваш, ама замисли се? Защо се изнася зърно, а не брашно? Защо се изнася слънчоглед, а не олио? Ако се преработваше тук щеше да има хиляди нови работни места по селата и малките градове, където са най-бедни. Зърнопроизводството използва много техника, но наема малко работници. Въпреки това аз не мразя зърнарите, нека си плащат данъците и да си бачкат и да се уедряват. Ако имахме възможност всички щяхме да взимаме субсидии, те какво са виновни, че правилата са такива

  • 5
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#4] от "Дим Дим":

    Първо реших да не Ви отговарям - поредният писател, си мисля, без да е читател. После се сетих, че и джурналистите имат нужда от ограмотяване, инак създават негативно мнение в обществото, което е вредно и за мен :)

    Растителни мазнини сме изнасяли през 2003 г. за 23 мил. лв., 2007 - 70 мил., 2008 - 146 мил, 2014 - 440 мил.лв.
    Изгражда се първо суровината база, после реновация на соц. дизайна на маслопреработвателните фабрики и тогава се чака ръст.
    За 80-те колко е бил износа на сл.олио (тогава нямахме други раст.мазнини) нямам данни. Сещам се за оборотните бутилки с олио, дефицита му по магазините, варелите с шарлан и т.н.

    Брашното е специфичен продукт, който трудно се поддава на износ. Правилният въпрос е защо не изнасяме замразен хляб, вафли и бискити, кракери и т.н. - ами отговора е - изнасяме бе, даже доста.
    Продължава да се инвестира и тепърва ще изнасяме още- виж по-горе за поредността на развитието.
    Края на 80-то се инвестира в маслопреработвателни фабрики, по типов проект, както винаги по соц. грандомански и се изградиха мощности за 2.4 пъти производството на суровина - ето това е грешно развитие, сегашното е правилното и устойчивото.

    Защо джурналистите не разбират тези "сложни" материи - ами, не четат данните, поне не ги разбират даже и да ги четат. Пример: пакетиран в 1 кг пакет ориз, олющен, готов за употреба е с тарифен код 1006 20 00 00, а оризовата арпа е с код 1006 10 00 00. Статистически се консолидира в глава 10. Там е и пшеницита.Статистиката работи с HSTC. Вие сега ми кажете какво изнасяме ?
    Или ловкото наименование "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" - например пшенично брашно, или брашно от пшеница ? Това важи м/у другото и за други отрасли, не само за хвп.
    Феодалните старци не са само в БАН, има и в НСИ, а и в БНБ.

    "хиляди нови работни места по селата" - ами то има. Даже недостиг на работна ръка има - сериозен недостиг. Хубаво, че започнаха един по един да се връщат от гурбет, осъзнавайки че 50 паунда в Лондон са по-малко от 50 лв в гр.Земен например. А и живееш като скот за 50 паунда.

    Сега си представете развита зеленчукова индустрия (почва се първо със суровинната база, нали помните) - т.е. научни работници на бригада за бране на бамя :). Ако не са циганите няма кой да работи този вид труд. Сега някой ще ме заяде за заплащането, а то не е никак малко. Е не е колкото във ферма за ягоди в УК, ама и бирата тук е левче и се подстригваш за три лева, а хляба е лев и половина за кило.
    Нето дохода е повече, но човек с този мисловен капацитет, подходящ за тази работа, гледа абсолютната стойност.

    От София не се виждат работните места по селата и малките градове. Предпочита се миграция към големият град, макар и с по-малък нетен доход, просто защото е по-интересен живота и е по-лека работата.

  • 6
    opu1446459400478658 avatar :-|
    Димитър Димитров

    "Ако за големия обем на зърнопроизводството в България причините са по-скоро исторически, зад окрупняването на стопанствата личат стимулите на субсидирането. В България то се осъществява на единица площ и не е обвързано с производство. Освен това страната е една от малкото в ЕС, в която не се прилага прогресивно намаление на размера на плащанията спрямо нарастването на стопанствата. В Германия например 100% от плащането на декар се дава само на фермите с до 500 дка обработваема земя, на тези с между 1000 и 3000 дка се плащат 60% от ставката, а фермите с над 3000 дка не получават дотации."
    Ами ето го решението . Само трябва да се добави, че притежаването над 3 000 декара се облага с данък равен на 5% от пазарната и стойност.
    Освен това трябва да се насърчи енергонезависимото и полубиологично земеделие . С други думи ако фермерът сам си произвежда горивата и енергията и не ползва пестициди (торове може) получава по-висока субсидия . Ако освен това фермата затваря цикълът до краен продукт на 60% още 60% по-висока субсидия ,но само за продукцията , не по площ.

  • 7
    nmkas avatar :-|
    Punka's

    Ако за големия обем на зърнопроизводството в България причините са по-скоро исторически, зад окрупняването на стопанствата личат стимулите на субсидирането. В България то се осъществява на единица площ и не е обвързано с производство. Освен това страната е една от малкото в ЕС, в която не се прилага прогресивно намаление на размера на плащанията спрямо нарастването на стопанствата. В Германия например 100% от плащането на декар се дава само на фермите с до 500 дка обработваема земя, на тези с между 1000 и 3000 дка се плащат 60% от ставката, а фермите с над 3000 дка не получават дотации.
    Тоест за разлика от колегите си в Европа българските производители в продължение на 7 години получаваха средства за всеки обработван декар (през 2015 г. 164 лв./ха), а с нарастването на площите им се увеличаваше и гарантираното им плащане. То покрива около 30% от производствените разходи. За сравнение - в зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството това покритие е не повече от 1-2%, посочват от БАН. По-добрият доход от единица площ при зърното позволява на фермерите да инвестират в покупката или наема на все повече земя. Фактор в тяхна полза е и незаинтересоваността на много хора към върнатите им земи в ранните години на демокрацията. Така големите стават още по-големи (толкова, че и управляващите да се съобразяват с тях), а бариерата за навлизане на нови играчи в този бизнес - почти непреодолима. Не случайно в сектора няма нито един чужд инвеститор

    значи какво се оказва че тия които притежават земята
    не искат да я обработват
    дават я под наем
    и идват в софия да продават пица

    В сектора няма чужд инвеститор
    ми това зависи от държавата
    да привлече чужди инвеститори

    Това за мен е един корпоративен модел. Това не са стопанства, а корпорации. В цял свят стопанство над 10 хил. дка е голям, свръхголям размер за едно стопанство. Такива размери са типични са големите държави като САЩ и Канада, а ние като малко държава вече стигнахме дотам да се конкурираме с тях по този показател казва Мъгърдич Хулиян, председател на Национално сдружението на малките семейни ферми и преработватели

    За да си сериозен играч, трябва да произвеждаш количества – тогава си интересен навън и за големите търговци, тогава договаряш цена. Този процес протича във всички направления на селското стопанство. Той протича и в света като цяло. Що се отнася до зърнопроизводството, то едва ли ще завзема повече земя. Него вече не го движат нито субсидии, нито цени и трябва да се мисли в друга посока – увеличаване на добивите, повишаване на качеството, диверсифициране на производството, така че да повишим добавената стойност от единица площ

    Е това вече прилича на битка срещу корпорациите

    Сега изнасяме зърно, защото само това произвеждаме в достатъчно голямо количество, и то без особено качество. Не е лошо, че нещо се е развило, а че не сме успели да развием и други направления, които носят повече стойност", обяснява Николай Вълканов



  • 8
    nikeair avatar :-|
    NicK

    [quote#4:"Дим Дим"]Ако имахме възможност всички щяхме да взимаме субсидии, те какво са виновни, че правилата са такива [/quote] - ох милите, ще се разплача..., дали случайно сте се замислял, че правилата са такива, защото милите стотина зърнопроизводители получаващи 75% от субсидиите си плащат да са такива??? Тънки опити за манипулиране на мнението или много наивност прозират зад поста ви!
    А ето това е най-тъжния и тревожен факт: "и исторически ниска брутна добавена стойност за икономиката"...

  • 9
    nikeair avatar :-|
    NicK

    До коментар [#5] от "jordani": много пламенно защитавате зърнопроизводителите и всичко което сте написал е много хубаво, въпроса ми е: като са толкова успешни и конкурентни, защо е нужно да получават лъвския дял от субсидиите?

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    Работата е, че гениалната идея за "удължаване на веригата на добавената стойност" е хрумнала не само на нас, а на всички до една европейски държави. Крайният резултат е, че вместо субсидирано зърно, произвеждат излишъци от субсидирано мляко, месо, яйца и консерви.

    Спомненте си, как румънците си продаваха доматите срещу 0 (нула) цента килото, защото субсидията била примерно 20 цента и тя ги интересувала повече.

    Съответно каква е идеята - ние да правим същото, но още по-ударно и вместо да продаваме на 0 цента, направо да им плащаме, за да ни изземат стоката?

    Съжалявам, но при този изкривен пазар ние правим възможно най-доброто. Субсидира се на ресурс (декар земя) и оттам насетне оставяме пазара да намери какво е най-доходно. Много по-мъдро, отколкото да се хвалим, че продаваме на нула или дори че сме платили на някого да ни изяде произведеното


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход