Кои са прокурорите, заради които България беше осъдена в Страсбург?

В четвъртък излезе решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което България за пореден път беше осъдена да плати обезщетение заради неефективно разследване на полицейско насилие. Става въпрос за полицейската операция, довела до началото на делото "Цонев, Сантиров и Попов". Бившият секретар на министерство на финансите Тенчо Попов осъди държавата пред ЕСПЧ по няколко текста от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи. Едно от констатираните нарушения е заради отказа на прокуратурата да разследва полицейското насилие, приложено над него по време над акцията.

Становището на съда в Страсбург е, че заради тупането на топката от страна на прокуратурата и отказа да се разследва ефективно очеизбождащ случай на повишаване правата на полицейски служител (с безумни аргументи), се е стигнало до изтичане на давностния срок и съответно – до прекратяване на разследването.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Самият казус пък е следният – полицаи нахлуват в нотариалната кантора на съпругата на Тенчо Попов. Последният решава, че са влезли крадци, спуска се към вратата, при което е хванат, главата му е разбита съвсем целенасочено в касата на близка врата и той губи съзнание. Докато той лежи проснат на пода (за кратко очевидно отпуснат и не в съзнание), полицаите ритат едната му ръка (с което късат и верижката на часовника му), настъпват го и накрая му слагат белезници. През цялото това време крещят по тепърва връщащия се в съзнание Попов. Това се вижда от двата записа, които са публично известни от цялата случка – този от охранителните камери в офиса на Антония Попова и кадрите, разпространени от пресцентъра на МВР.

"Капитал" получи достъп до прокурорските постановления на Софийска районна прокуратура, с които двама прокурори – Момчил Георгиев и Калин Близнаков отказват да разследват случая по жалбата на Попов, дори след като казуса им е върнат веднъж от Софийска градска прокуратура. Както ще стане ясно по-надолу, и двамата вече имат практика на замитане при случаи на подобно полицейско насилие – за един от които България отново е осъждана в Страсбург.

Момчил Георгиев – стар герой пред ЕСПЧ



През лятото на 2009 г. Пламен и Петър се прибират от популярно заведение в Борисовата градина, разказва за случая Българският хелзинкски комитет. Пламен стига пръв до близкия булевард "Драган Цанков" и вижда четирима мъже, обградили две момичета. Пламен решава да се намеси - момичетата успяват да избягат, но той е свален на земята от удар в главата и наритан от своите нападатели. Когато Петър стига до Пламен, го вижда целият в кръв, хваща първото, което вижда – пръчка, разкрещява се и се затичва да помогне на Пламен, а нападателите се разбягват.

Малко след случилото се пристигат двама полицаи. Вместо обаче да се опитат да помогнат на двете момчета и да последват техните нападатели им отвръщат с "Какви сте вие, че да ни казвате какво да правим. Я, елате тука!". След което ги пребиват.

Пламен и Петър са оставени в ареста – първо за 24, а впоследствие и за 72 часа, не им е оказана лекарка помощ, а прокуратурата им повдига обвинения за хулиганство. Двамата излизат от ареста и подават жалба в прокуратурата заради побоя. Вместо полицаите да бъдат разследвани, отново са им повдигнати обвинения – за набедяване на униформен служител. А прокурорът, който го прави, е Момчил Георгиев от Софийска районна прокуратура. Делото влиза в съда, където двете момчета са оправдани на първа инстанция, но прокуратурата протестира решението. Така, чак след като по делото се произнася и Софийски градски съд, мъките им с българските правоохранителни органи приключват. Двамата подават жалба до ЕСПЧ, държавата за пореден път е осъдена да плати обезщетение, а съдът констатира, че не са предприети абсолютно никакви действия жалбата на пострадалите да бъде дори разгледана.

Калин Близнаков, безопасната игла и скъсания ръкав
За прокурор Калин Близнаков пък пише сайтът "Съдебни репортажи". Той попада под светлината на прожекторите през 2014 г., когато случай, с който е свързан той, е излъчен по "Господари на ефира". През вечерта на септември 2013 г. двама младежи са задържани в 1 РПУ. След задържането си момичето – Александра, подава жалба в прокуратурата, защото е била малтретирана от полицай Кристиян Стоянов при ареста си. Полицай Стоянов решава да подаде контражалба срещу нея – с обвинението, че при задържането е започнала да го блъска и дърпа и в резултат е скъсала неговия ръкав. В резултат срещу Александра е образувано наказателно производство, а жалбите ѝ за полицейско насилие са приложени като доказателства в преписката срещу нея. Делото влиза в съда.

Междувременно Александра подава жалба до Инспектората на МВР (ИМВР). ИМВР разглежда случая и заключава, че има данни за набедяване от страна на Кристиян Стоянов. Преписката попада при прокурорите Калин Близнаков и Деян Славов. Въпреки излъчените кадри в "Господари на ефира", на които ясно се вижда, че полицай Стоянов влиза в 1 РПУ със здрав ръкав (а според тезата му той е бил разкъсан по време на ареста на Александра), а три часа по-късно – на лявото му рамо е зейнала огромна дупка, обвинителите изцяло кредитират тезата на Стоянов. А именно – че е успял да закрепи 30 сантиметрова дупка в ръкава на дебелата си полицейска униформа с безопасна игла от баджа си, предназначена за.... червен конец. Посочват също, че дори полицаят да е излъгал в показанията си, той не е извършил престъпление.

През 2011 – 2012 г. предишният състав на ВСС осигурява на прокурор Калин Близнаков статут на несменяемост и го повишава от място в ранг "прокурор в Апелативна прокуратура". През 2014 г. пък Момчил Георгиев получава оценка "Много добра" от атестацията си пред ВСС. Той оспорва с искането оценката му да бъде изменена на "Отлична" , но кадровия орган единодушно отказва. Елка Атанасова посочва, че такава не може да му бъде дадена, тъй като от върнатите му дела от по-горна инстанция са констатирани сериозни нарушения.

Какво решават двамата по казуса с Тенчо Попов?
По случая на Тенчо Попов са издадени общо четири прокурорски постановления, едното от тях – за прекратяване поради изтекла давност. Прокуратурата се самосезира, след като в съдебната зала, по време на вече течащото дело срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов са прожектирани кадрите от кантората на съпругата на Попов. На тях ясно се вижда начинът, по който е неутрализиран Тенчо Попов. Наблюдаващият прокурор по делото Борислав Джамбазов подлага на остра критика действията на МВР и сезира Софийска районна прокуратура. Преписката попада при прокурор Момчил Георгиев. Заключенията на последния са следните:

"Нападението на Попов е било насочено срещу телесната неприкосновеност на служителите. (...) Следва да бъде отбелязано, че липсва превишаване на пределите на неизбежната отбрана, доколкото действията по защитата напълно съответстват на характера и опасността на нападението.(...) Действията на служителя на ГДБОП са били насочени именно към прекратяване на предприетото нападение от страна на Попов. (...) Съприкосновението между главата на Попов и рамката на вратата е било напълно случайно." Освен това, отчитат от прокуратурата, Тенчо Попов ясно е съзнавал, че срещу него стоят полицаи, защото същите са се легитимирали устно няколко пъти, преди да го проснат на земята.

На практика прокурор Георгиев възприема безумната теза, че Тенчо Попов, който в този момент се е втурнал към коридора, защото е чул красъци "ВИКАЙТЕ ПОЛИЦИЯ, ОБИРАТ НИ!" (повече за това вижте в другия текст "Седмо осъдително решение в Страсбург заради Цветанов") всъщност се е опитал да нападне маскирани хора, за които предварително е знаел, че са полицейски служители. И продължава по повод настъпването на ръката на изпадналия в безсъзнание Попов:

"Ръцете на Попов били прибрани пред тялото му. Служителят три или четири пъти му подал команда "Дай ръцете на страни!". Попов обаче не изпълнил нареждането. (...)Това действие представлява контролиране на свободната ръка на задържания до момента на поставяне на белезници".

Освен всичко се оказва, че за решаването на преписката са били използвани единствено свидетелските показания на служителите на ГДБОП – не и записите от охранителните камери. И съвсем логично, при такава фактическа обстановка, същата е прекратена.

Полицейският филм свършва
Тенчо Попов обжалва това прокурорско постановление. Софийска градска прокуратура (СГП) го отменя, като в мотивите си посочва факти, които са били известни не само на прокуратурата, но и на цялата общественост, предвид публичността на делото срещу него:

"При задържането на Тенчо Николов Попов е нанесена лека телесна повреда от служителя, който е влязъл пръв в офиса. По преписката е приложен запис от видеокамера, разположена в офиса, от която е видно, че при влизането вътре полицейските служители са с насочено оръжие, нито един не се легитимира със служебна карта или значка, а служебните якета са разкопчани, при което предупредителните надписи отпред не се четат. Същото се вижда частично и на записа, предоставен от ГДБОП. И на двата записа става ясно, че служителите на МВР започват да се легитимират (при това само устно) след нанасянето на леката телесна повреда на Тенчо Николов Попов. Полицейският служител прави захват през врата на Т. Попов откъм гърба, тъй като Т. Попов вече го е подминал и се с прял пред нахлуващите в помещението мъже, след което преднамерено го засилва надясно и блъска главата на Т. Попов в стена (каса на врата). Считам, че в този момент е осъществено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като при и повод изпълнение на служба полицейски орган е нанесъл лека телесна повреда на Тенчо Попов."

СГП връща отново досъдебното производство в СРП. То е разпределено при прокурор Калин Близнаков, който, въпреки красноречивите мотиви на по-горната инстанция близо година по-късно решава, че не може по категоричен начин да бъде установен автора на инкриминираното деяние. Въпреки факта, че във всички издадени прокурорски постановления по този казус, той е идентифициран недвусмислено с неговото име и фамилия. Прокурор Близнаков спира досъдебното производство, а година по-късно го и прекратява – поради изтекла давност. Така в крайна сметка се стига до унищожителните заключения на ЕСПЧ, а България е осъдена да заплати 19 хил. евро на Тенчо и Антония Попови.

Когато в началото на годината Европейската комисия публикува мониторинговия си доклад за напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта за втори път беше напомнено, че неефективното разследване е втората причина, държавата ни да бъде осъждана в Страсбург. Тогава от прокуратурата разпространиха становище, в което казаха, че "прокуратурата в кратки срокове: ще проучи дела, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България." Тъй като пет месеца по-късно не е ясно дали подобно проучване да е готово, надяваме се, че настоящият текст ще им е от помощ.