Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 17 юни 2016, 15:23, 30711 прочитания

Новото пристанище на Варна

Морският град прави пореден опит да възроди проекта за нов интермодален терминал.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти.

Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му.


Идеята

Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов.

Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер".



Дългият спор

Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект.

Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна.

Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток".

Изоставането

Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4.

Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов.

Majority Rules
Докато спореше за бъдещето си, Варна изпусна съревнованието в Черно море

Фотограф: Капитал

Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал.

Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка.

В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт".

През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище.

"В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Правителството работи при сценарий 3% спад на БВП, задължителните маски отпаднаха Вечерни новини: Правителството работи при сценарий 3% спад на БВП, задължителните маски отпаднаха

И още: Прогнозите за икономическите ефекти от пандемията се влошават, възстановява се производството в Китай

31 мар 2020, 1591 прочитания

AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса

Не се очаква сериозен ефект от помощта върху бизнеса с краткосрочни наеми в България

31 мар 2020, 770 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Проблемите с търга за тол системата

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10