(Черно)морският шах на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

(Черно)морският шах на България

"Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия, обяви военният министър Ненчев по време на съвместно изявление с президента и премиера.

(Черно)морският шах на България

Макар и нескопосано казана, обтекаемата българска позиция по т.нар. натовска флотилия край бреговете ни има и някакъв стратегически смисъл

Момчил Милев
20157 прочитания

"Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия, обяви военният министър Ненчев по време на съвместно изявление с президента и премиера.

© Юлия Лазарова


Малка геополитическа буря внезапно се разрази и почти затихна в рамките само на две денонощия по оста София – Букурещ – Анкара – Брюксел. Словесно торнадо на тема "Ще участва ли България в черноморска военна флотилия, насочена срещу Русия" се завихри в рамките на броени часове в четвъртък сутрин, след като ден по-рано на посещение у нас беше румънският президент Клаус Йоханис. Всичко изглеждаше така, сякаш страната ни за пореден път е слабото звено при взимането на решенията в Северноатлантическия алианс. Изглеждаше, че между българските институции цари пълен комуникационен хаос и никой не знае какво точно се прави. И за да бъде какофонията пълна, в интригата бе намесена и Турция, която в отговор на българския отказ да се включи в армадата уж прекратила изпълнението на споразумението за връщане на заловените бежанци. На финала, разбира се, всичко се оказа не такова, каквото изглежда на пръв поглед. България няма да се включва в руско-турска студена война в Черно море, Анкара (засега) няма да отвори границите си за бежанци, а Бойко Борисов не капитулира пред интересите на Москва, а по-скоро прави наивни опити да поддържа нещо като неутралитет.

Интригата започна да се заплита във вторник и сряда, когато в Брюксел беше българският военен министър Николай Ненчев, за да вземе участие в последното съвещание със своите колеги от държавите, членки на НАТО преди стратегически важната съюзническа среща на върха във Варшава. По време на форума в белгийската столица стана ясно, че НАТО планира да разположи нови сили в размер на 4-5 хил. военнослужещи край черноморското крайбрежие именно на Румъния, която, както впоследствие се оказа, е главният инициатор на идеята и за по-активно военноморско присъствие. Така върху Ненчев падна подозрението, че е одобрил някакво стратегически важно решение, без да разбере за какво става дума.

Откъде доплава "антируската армада"

Два дни по-късно се оказа, че включването ни в сухопътната бригада в Румъния е била само една от основните обсъждани теми. "Да, нашите румънски колеги повдигнаха въпроса за нова регионална инициатива за военно сътрудничество в областта на морската отбрана. И тук искаме да внесем яснота – това може да бъде инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на формата на НАТО. Тази инициатива по никакъв начин няма да се различава от всичко друго, което ние правим в НАТО – става въпрос за учения, става въпрос за координация, става въпрос за действия на ротационен принцип", обяви президентът Росен Плевнелиев в съвместно изявление с премиера и военния министър. Според министър-председателя Бойко Борисов пък "тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне само при мощна бежанска вълна по море, след като се затвори пътят през Егейско и Средиземно".

Истината е, че подобна инициатива се дискутира от много време в отбранителните среди, затова е малко странно управляващите да се правят на изненадани. Решенията в НАТО изминават дълъг административен път, преди да бъдат поставени на масата за преговори, така че българското представителство в Северноатлантическия алианс със сигурност има дълга кореспонденция с румънските си колеги на тема "засилена черноморска отбрана". Въпросът е дали някой в София е чел внимателно докладите от мисията ни в Брюксел и е вникнал наистина в смисъла и последствията им. Още повече генералният секретар на НАТО говори за "адаптирани мерки" по югоизточния фланг на НАТО от поне една година, просто политическото ръководство е трябвало да се поинтересува какво се крие зад това словосъчетание. Съвсем очевиден факт е, че през последните две години след руското нахлуване в Крим румънските власти последователно работят за привличане на колкото се може повече съюзнически бойни способности на своя територия. Причината властите в Букурещ да са толкова активни по линия на НАТО е, че те в много по-голяма степен се чувстват заплашени от Русия – страната се намира в непосредствена близост до анексирания и силно милитаризиран полуостров Крим, както и до окупирания от руски "миротворци" Приднестровски окръг на Молдова. Резултатът е, че на румънска земя в момента има база на американската морска пехота, съюзнически изтребители са съвместни въздушни патрули и единствената сухоземна инсталация от американския противоракетен щит в Европа. В този контекст привличането на допълнително съюзническо военноморско присъствие е съвсем логична стъпка.

Въпреки българската странно остра реакция, румънската страна даде ясна индикация, че е склонна да преговаря по темата, защото очевидно е много важна за нея. Няколко часа след изявлението на Плевнелиев, Борисов и Ненчев румънският президент Клаус Йоханис все пак направи уточнение, че най-вероятно е бил интерпретиран неправилно. "Това засяга съвместни тренировки между силите на Румъния и България и може би и на други страни. Тази инициатива трябва да е под шапката, под чадъра на НАТО. Може би неправилно е разбрана думата флотилия", коментира той в Русе, цитиран от "Дарик радио". Йоханис също така твърди, че разговори за по-засилено натовско присъствие в Черно море се водят поне от година.

Отказ ли е българското не

Тук е редно да се направят няколко уточнения, за да се разбере каква точно е българската аргументация за отказа и какво всъщност се случва.

На първо място, от изказването се разбира един важен детайл: че предложението за съвместна черноморска отбрана идва под формата на регионална инициатива, а не като натовска такава. Преведено на по-достъпен език, това означава, че водеща роля в нея би имала не щаб-квартирата на алианса в Брюксел, а съюзническата страна с най-мощен флот в региона. А именно Турция.

За България подобен сценарий, от една страна, е крайно неприемлив и "непродаваем" във вътрешнополитически план. От друга, е опасен от геостратегическа гледна точка поради изключително обтегнатите отношения между Анкара и Москва. При водеща роля на Турция подобна черноморска инициатива по-скоро би била рисков фактор, а не балансьор на засиленото руско военно присъствие. Без политическите "юзди" на НАТО и Северноатлантическия съвет, където всички решения се взимат с консенсус, Анкара би могла да въвлече в евентуална ескалация на напрежението всички държави от една подобна регионална военноморска инициатива - например ако повтори инцидента със свалянето на руския боен самолет Су-24 на турско-сирийската граница. Именно такива Су-24 неколкократно облитаха американските противоракетни разрушители, които през последните две години патрулираха в Черно море. По време на въпросните инциденти щатските военноморски сили не се поддадоха на провокациите и не откриха огън. Което не е съвсем сигурно дали ще се повтори с очевидно по-темпераментните турци. Риск би представлявало и евентуално включване на кораби от не-натовски черноморски държави като Украйна или Грузия, всяка от които има на територията си "замразен конфликт" с руско участие. От подобно замесване в руско-турската размяна на удари под и над пояса българската страна не би спечелила практически нищо. За сметка на това рискува да загуби много, драматично влошавайки отношенията си и с двете държави.

От изявлението на българския премиер обаче става ясно и друго: че една подобна военноморска инициатива все пак би могла да бъде преглътната от България при някои условия. А именно, ако бъде увита в по-приемлива политическа опаковка – като операция срещу трафика на хора в Черно море под шапката на НАТО. Така, от една страна, ще могат да бъдат успокоени страховете на българските граждани на тема миграционен натиск (и операцията да бъде представена като външнополитически успех), а от друга - командването може да бъде поверено на някоя по-нискорискова държава в сравнение с Турция. По информация на "Капитал" най-вероятно ще се стигне именно до подобен вариант, тъй като Румъния все пак ще лансира инициативата си за засилена черноморска отбрана по време на срещата на върха във Варшава – този път вече на ниво НАТО. И тогава българската страна вече може да се окаже не е чак толкова неотстъпчива, а Борисов да има своето извинение за пред руснаците, че е бил принуден да прояви "евроатлантическа солидарност".

Според конвенцията от Монтрьо в Черно море не могат да влизат военни кораби на нечерноморски държави с водоизместимост над 15 хил. тона. По-малките бойни съдове на въпросните страни могат да пребивават в района не повече от 21 дни. Това принуждава НАТО да развива флотилиите на регио
Фотограф: Reuters

Малка геополитическа буря внезапно се разрази и почти затихна в рамките само на две денонощия по оста София – Букурещ – Анкара – Брюксел. Словесно торнадо на тема "Ще участва ли България в черноморска военна флотилия, насочена срещу Русия" се завихри в рамките на броени часове в четвъртък сутрин, след като ден по-рано на посещение у нас беше румънският президент Клаус Йоханис. Всичко изглеждаше така, сякаш страната ни за пореден път е слабото звено при взимането на решенията в Северноатлантическия алианс. Изглеждаше, че между българските институции цари пълен комуникационен хаос и никой не знае какво точно се прави. И за да бъде какофонията пълна, в интригата бе намесена и Турция, която в отговор на българския отказ да се включи в армадата уж прекратила изпълнението на споразумението за връщане на заловените бежанци. На финала, разбира се, всичко се оказа не такова, каквото изглежда на пръв поглед. България няма да се включва в руско-турска студена война в Черно море, Анкара (засега) няма да отвори границите си за бежанци, а Бойко Борисов не капитулира пред интересите на Москва, а по-скоро прави наивни опити да поддържа нещо като неутралитет.

Интригата започна да се заплита във вторник и сряда, когато в Брюксел беше българският военен министър Николай Ненчев, за да вземе участие в последното съвещание със своите колеги от държавите, членки на НАТО преди стратегически важната съюзническа среща на върха във Варшава. По време на форума в белгийската столица стана ясно, че НАТО планира да разположи нови сили в размер на 4-5 хил. военнослужещи край черноморското крайбрежие именно на Румъния, която, както впоследствие се оказа, е главният инициатор на идеята и за по-активно военноморско присъствие. Така върху Ненчев падна подозрението, че е одобрил някакво стратегически важно решение, без да разбере за какво става дума.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    igla avatar :-?
    Time is on my side

    Приказките на Плевнелиев и Йоханис могат да дадат ПОВОД на руснаците да засилят агресивността си в Черно море, с което ще се удари не Турция, а най-вече Румъния и България. Румънците им пречат заради Молдова, а ние - за всичко. Идиотщината на някои самозабравили се управници е наистина нечувана и невиждана. В същото време Кънев продължава да повтаря като развален грамофон "Румъния, Румъния, Румъния". Всичко това вече взе да писва и да показва един общ план за дискредитация на Борисов и антинатовска игра, която веднага бе подхваната от всички БСП-та и АБВ-та по всичките земни кълбета, начело с другарите Каракачанов и Симеонов, разбира се. Путин нанесе удар на Турция, ползвайки, вторачените в собствената си кариера, наши полиПтичета.

  • 3
    stoyaniva avatar :-|
    Stoyan Ivanov

    Поздравления за авторите! Според скромното ми мнение са се постарали максимално обективно да анализират ситуацията.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Плевенелиев се държи предвидимо и първосигнално при споменаването на Русия, както кучето на Павлов започва да слюноотделя пре светването на лампата.

    За пръв път одобрих реакция на Борисов, който развъртя шамарите и накара този "държавник" да влезе в обяснения.
    Позицията на президентът е срамна. Ощо по-срамна става, защото с агресивното си приказване ной - явно - опитва да заслужи висок НАТО-вски пост след президентския си крах.

    Няма лошо - когато човек не може, не може и в НАТО...

  • 5
    sparti avatar :-|
    sparti

    Румънците се оглеждат някой да се присламчи към тях след като Путин им наби канчето заради ракетите. Че НАТО-то докато дойде, румънците ще са дали фира. Турция е ясна. Ние къде се бутаме между шамарите не знам. Жалко е това словосъчетание "наивен неутралитет". Наивния неутралитет например е най-голямото ни постижение през Втората световна война и е много по-достойно решение, отколкото да ходим да се трепем заради неясно чии интереси.

  • 6
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    До коментар [#5] от "sparti":

    В последната война румънците играха на грешната страна и оставиха десетки хиляди трупове край Сталинград.
    Националните исторически комплекси явно не са ги пуснали.
    А измъкването на президента им със "загубването в превода" е елементарен начин да се неглижира една провалена задача.

    На кой що-годе запознат с народопсихологията на българина ще му хрумне да го съюзява с Турция против Русия???
    Вашингтонските стратези не се задълбочават в народопсихологията. Ние сме нужното им пушечно месо и по щракване с пръсте трябва да скачаме в окопа.

    Реакцията на Борисов не е гениална, тя е инстинктивна.

  • 7
    fve avatar :-P
    Федор Езерский

    Не е лоша статията, ако не беше прикритата русофобия в нея. Това не е добре. Психиатрите имат твърдо мнение, че фобиите са болестно състояние, което подлежи на лекуване. Но лошото е микро и макро икономическото положение в страната. Дали поради недостиг на паручни средства или на инат, голямо мнозинство от потребителите на Икономедия спестяват за сметка на употребата на медикаменти, а това не е добре за гражданското общество :)

  • 8
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Ако авторите знаеха какво пишат, то вероятно щяха да ни обяснят как Румъния се намира в "непосредственна близост" до Крим, "окупиран" от Русия, а България не е в непосредственна близост до Северен Кипър, окупиран от Турция. Също така щяха да ни подскажат кое точно мистериозно оръжие се нарича "противоракетен разрушител".
    Плевнелиев вече си е осигурил топло местенце някъде в щаба на НАТО, никакво съмнение. То комсомолците винаги са били в първите редици.
    Предишните анализи на младия автор бяха просто нелепости. Този минава на по-високо ниво - не казва нищо. Но и това е изкуство. Нещо като картина на Кандински - бял квадрат на бял фон.

  • 9
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Автора се опитва да замаже самоубийствената военна авантюра в която искаха да ни вкарат президента и военният му министър. Румъния не граничи с Турция и може да си въобразява че може да извлече някакви изгоди от подобно военно сътрудничество но не и ние които ще попаднем веднага в ситуация подобна на навлизането на немските войски в България след присъединяването ни към Остта.

  • 10
    nuzzo avatar :-|

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Хммм
    Колега, за разлика от ветропоказателят Борисов, Плевнелиев е последователен, предвидим и в тази връзка предсказуем, и всичко това е вследствие на разбирането му (правилното такова), че щом са ни приели в даден съюз и то по наше желание, то трябва и да сме последователни, предсказуеми и ЛОЯЛНИ партньори, от който, между впрочем , търсим и ще търсим закрила, не дай си боже , ако "се зачаткат", да речем, бившите империи, която е и би била и нашата най-голяма геополитическа заплаха , предвид стратегически географското ни местоположението.
    Та, преценяйте и оценяте поведението на Плевнелиев през тази призма , а не през измислените, пропагандно-популистични тези и тезиси, за воденето на независима външна политика. Вярвам , ясно ви е, че това гали ухото на пишман и кръчмар патриотите, но малка и слаба България няма като как да си играе собствена игра на международната сцена, заобиколена от бивши империи и мощни икономически и военни съюзи. И в тази връзка , заемането на ясна външно политическа позиция само би ни била от полза, а така и сигналите които ще дадем и на Турция и на Русия , а и към останалите ни партньори ще са недвусмислени и достойни за уважение. Никой не харесва предатели , малодушници и двуличници , нали ?!?!?
    С уважение


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK