С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 17 юни 2016, 18:43, 19827 прочитания

(Черно)морският шах на България

Макар и нескопосано казана, обтекаемата българска позиция по т.нар. натовска флотилия край бреговете ни има и някакъв стратегически смисъл

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малка геополитическа буря внезапно се разрази и почти затихна в рамките само на две денонощия по оста София – Букурещ – Анкара – Брюксел. Словесно торнадо на тема "Ще участва ли България в черноморска военна флотилия, насочена срещу Русия" се завихри в рамките на броени часове в четвъртък сутрин, след като ден по-рано на посещение у нас беше румънският президент Клаус Йоханис. Всичко изглеждаше така, сякаш страната ни за пореден път е слабото звено при взимането на решенията в Северноатлантическия алианс. Изглеждаше, че между българските институции цари пълен комуникационен хаос и никой не знае какво точно се прави. И за да бъде какофонията пълна, в интригата бе намесена и Турция, която в отговор на българския отказ да се включи в армадата уж прекратила изпълнението на споразумението за връщане на заловените бежанци. На финала, разбира се, всичко се оказа не такова, каквото изглежда на пръв поглед. България няма да се включва в руско-турска студена война в Черно море, Анкара (засега) няма да отвори границите си за бежанци, а Бойко Борисов не капитулира пред интересите на Москва, а по-скоро прави наивни опити да поддържа нещо като неутралитет.

Интригата започна да се заплита във вторник и сряда, когато в Брюксел беше българският военен министър Николай Ненчев, за да вземе участие в последното съвещание със своите колеги от държавите, членки на НАТО преди стратегически важната съюзническа среща на върха във Варшава. По време на форума в белгийската столица стана ясно, че НАТО планира да разположи нови сили в размер на 4-5 хил. военнослужещи край черноморското крайбрежие именно на Румъния, която, както впоследствие се оказа, е главният инициатор на идеята и за по-активно военноморско присъствие. Така върху Ненчев падна подозрението, че е одобрил някакво стратегически важно решение, без да разбере за какво става дума.


Откъде доплава "антируската армада"

Два дни по-късно се оказа, че включването ни в сухопътната бригада в Румъния е била само една от основните обсъждани теми. "Да, нашите румънски колеги повдигнаха въпроса за нова регионална инициатива за военно сътрудничество в областта на морската отбрана. И тук искаме да внесем яснота – това може да бъде инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на формата на НАТО. Тази инициатива по никакъв начин няма да се различава от всичко друго, което ние правим в НАТО – става въпрос за учения, става въпрос за координация, става въпрос за действия на ротационен принцип", обяви президентът Росен Плевнелиев в съвместно изявление с премиера и военния министър. Според министър-председателя Бойко Борисов пък "тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне само при мощна бежанска вълна по море, след като се затвори пътят през Егейско и Средиземно".

Истината е, че подобна инициатива се дискутира от много време в отбранителните среди, затова е малко странно управляващите да се правят на изненадани. Решенията в НАТО изминават дълъг административен път, преди да бъдат поставени на масата за преговори, така че българското представителство в Северноатлантическия алианс със сигурност има дълга кореспонденция с румънските си колеги на тема "засилена черноморска отбрана". Въпросът е дали някой в София е чел внимателно докладите от мисията ни в Брюксел и е вникнал наистина в смисъла и последствията им. Още повече генералният секретар на НАТО говори за "адаптирани мерки" по югоизточния фланг на НАТО от поне една година, просто политическото ръководство е трябвало да се поинтересува какво се крие зад това словосъчетание. Съвсем очевиден факт е, че през последните две години след руското нахлуване в Крим румънските власти последователно работят за привличане на колкото се може повече съюзнически бойни способности на своя територия. Причината властите в Букурещ да са толкова активни по линия на НАТО е, че те в много по-голяма степен се чувстват заплашени от Русия – страната се намира в непосредствена близост до анексирания и силно милитаризиран полуостров Крим, както и до окупирания от руски "миротворци" Приднестровски окръг на Молдова. Резултатът е, че на румънска земя в момента има база на американската морска пехота, съюзнически изтребители са съвместни въздушни патрули и единствената сухоземна инсталация от американския противоракетен щит в Европа. В този контекст привличането на допълнително съюзническо военноморско присъствие е съвсем логична стъпка.



Въпреки българската странно остра реакция, румънската страна даде ясна индикация, че е склонна да преговаря по темата, защото очевидно е много важна за нея. Няколко часа след изявлението на Плевнелиев, Борисов и Ненчев румънският президент Клаус Йоханис все пак направи уточнение, че най-вероятно е бил интерпретиран неправилно. "Това засяга съвместни тренировки между силите на Румъния и България и може би и на други страни. Тази инициатива трябва да е под шапката, под чадъра на НАТО. Може би неправилно е разбрана думата флотилия", коментира той в Русе, цитиран от "Дарик радио". Йоханис също така твърди, че разговори за по-засилено натовско присъствие в Черно море се водят поне от година.

Отказ ли е българското не

Тук е редно да се направят няколко уточнения, за да се разбере каква точно е българската аргументация за отказа и какво всъщност се случва.

На първо място, от изказването се разбира един важен детайл: че предложението за съвместна черноморска отбрана идва под формата на регионална инициатива, а не като натовска такава. Преведено на по-достъпен език, това означава, че водеща роля в нея би имала не щаб-квартирата на алианса в Брюксел, а съюзническата страна с най-мощен флот в региона. А именно Турция.

За България подобен сценарий, от една страна, е крайно неприемлив и "непродаваем" във вътрешнополитически план. От друга, е опасен от геостратегическа гледна точка поради изключително обтегнатите отношения между Анкара и Москва. При водеща роля на Турция подобна черноморска инициатива по-скоро би била рисков фактор, а не балансьор на засиленото руско военно присъствие. Без политическите "юзди" на НАТО и Северноатлантическия съвет, където всички решения се взимат с консенсус, Анкара би могла да въвлече в евентуална ескалация на напрежението всички държави от една подобна регионална военноморска инициатива - например ако повтори инцидента със свалянето на руския боен самолет Су-24 на турско-сирийската граница. Именно такива Су-24 неколкократно облитаха американските противоракетни разрушители, които през последните две години патрулираха в Черно море. По време на въпросните инциденти щатските военноморски сили не се поддадоха на провокациите и не откриха огън. Което не е съвсем сигурно дали ще се повтори с очевидно по-темпераментните турци. Риск би представлявало и евентуално включване на кораби от не-натовски черноморски държави като Украйна или Грузия, всяка от които има на територията си "замразен конфликт" с руско участие. От подобно замесване в руско-турската размяна на удари под и над пояса българската страна не би спечелила практически нищо. За сметка на това рискува да загуби много, драматично влошавайки отношенията си и с двете държави.

От изявлението на българския премиер обаче става ясно и друго: че една подобна военноморска инициатива все пак би могла да бъде преглътната от България при някои условия. А именно, ако бъде увита в по-приемлива политическа опаковка – като операция срещу трафика на хора в Черно море под шапката на НАТО. Така, от една страна, ще могат да бъдат успокоени страховете на българските граждани на тема миграционен натиск (и операцията да бъде представена като външнополитически успех), а от друга - командването може да бъде поверено на някоя по-нискорискова държава в сравнение с Турция. По информация на "Капитал" най-вероятно ще се стигне именно до подобен вариант, тъй като Румъния все пак ще лансира инициативата си за засилена черноморска отбрана по време на срещата на върха във Варшава – този път вече на ниво НАТО. И тогава българската страна вече може да се окаже не е чак толкова неотстъпчива, а Борисов да има своето извинение за пред руснаците, че е бил принуден да прояви "евроатлантическа солидарност".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1337 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 1007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За Microsoft от сърце

Министерството на образованието и науката отново инвестира на сляпо десет милиона лева в продукти на компанията за училища, университети и научни институти

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10