Как платихме над 2 млрд. лв. за АЕЦ "Белене"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как платихме над 2 млрд. лв. за АЕЦ "Белене"

Как платихме над 2 млрд. лв. за АЕЦ "Белене"

Централа няма, въпросът е къде отидоха парите и кой е виновен за това

33730 прочитания

© Надежда Чипева


И така, сметката за проекта АЕЦ "Белене" дотук е поне 1.18 млрд. евро. Това показват простите изчисления, след като тази седмица стана ясно решението на арбитража в Женева между Националната електрическа компания (НЕК) и руската "Росатом". Българската компания е задължена да плати между 550 и 620 млн. евро. Те трябва да се добавят към вече платените на "Росатом" 264 млн. евро до 31 март 2012 г., 122 млн. евро, които отидоха за разрушаването на старите конструкции на площадката на АЕЦ "Белене" през 2008 г., и около 250 млн. евро на консултантите от WorleyParsons и "Риск инженеринг" за периода от 2006 до 2013 г. Тук не влизат разходите за правна защита, загубите на НЕК от взетия заем за строежа на централата, подготовката на търга през 2004-2005 г., предпроектните проучвания през 2002 - 2005 г., както и похарчените преди това пари.

Както се казва, ако вече не ви е заболяла главата, честито. Как се стигна дотук и кой беше виновен за този огромна загуба?

Прелюдия за арбитраж и обществени поръчки

За да стигнем до виновниците, ще трябва да започнем отзад напред. След прекратяване на проекта за АЕЦ "Белене" на 28 март 2012 г. от първия кабинет на ГЕРБ руският изпълнител "Росатом" заведе арбитраж срещу НЕК. Първоначалният иск беше за 873 млн. евро, впоследствие нарасна до 1.2 млрд. евро. Руската компания претендираше, че трябва да й бъде платено за всички извършени дейности по площадката на АЕЦ "Белене", цялото поръчано оборудване и компенсация за пропуснати ползи от проекта, който към 2010 г. имаше определена крайна цена 6.3 млрд. евро (без финансовите разходи и тези на НЕК). Решението на Международния арбитраж в Женева постигна две неща. Първо, ограничи загубите на НЕК, които можеха да бъдат и много по-високи. Присъдата е за минимум 550 млн. евро - сумата, посочена от българското правителство, и максимум за 620 млн. - числото, което цитира "Росатом". Разликата се дължи на присъдени съдебни разходи и лихви, за които българските власти казаха, че все още не са готови да коментират.

Реално НЕК може да плати по-малка сума, тъй като има възможност да продаде придобитото оборудване обратно на "Росатом". От общите разходи за "Белене" (заедно с присъдените пари от арбитража) за оборудване са отишли около половин млрд. евро. Каква сума точно може да получи НЕК е въпрос на свободни догадки. Едно от обясненията за приповдигнатата реакция на правителството от решението на арбитража е, че реакторите за АЕЦ "Белене" са вече спазарени от "Росатом" за трета страна, т.е. руската компания има интерес да плати по-добра цена. Но в крайна сметка силната ръка е в "Росатом", която единствено може да продаде оборудването на нов клиент, а ако НЕК не е доволна от цената, ще бъде задължена да плаща още пари за неговото съхранение. В същото време "Росатом" винаги може да поиска изпълнителен лист от българския съд, който трудно може да откаже, особено след като българските власти официално казаха, че според тях решението в Женева е справедливо.

По-важното обаче е друго. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова, както и според източници, чели цялото решение от 393 страници, с които "Капитал" разговаря, арбитражът отхвърля почти изцяло руските претенции за заплащане на компенсации за пропуснати ползи. С това се приема българската защитна теза, че всъщност за АЕЦ "Белене" никога не е имало подписан цялостен договор и централата се е изграждала "на парче" с отделни анекси към подписаното в края на 2006 г. рамково "Споразумение за изграждане на АЕЦ "Белене". По този начин руската компания не може да претендира за загуби в рамките на пълната договорена цена, а само за конкретно поръчаните детайли. Подобно заключение през 2013 г. имаше Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тя излезе с доклад, с който обвиняваше НЕК в груби нарушения на Закона за обществените поръчки по проекта за "Белене", тъй като централата се е строяла без окончателен договор. Тогава АДФИ се оглавяваше от настоящия енергиен министър Теменужка Петкова.

Кой колко

Решението на арбитража е поредният аргумент за критиките (включително на "Капитал"), че през 2006 г. НЕК и правителството са се впуснали в авантюра. Без да има окончателен договор за изграждането на АЕЦ "Белене", одобрен и лицензиран проект, беше платен аванс 164 млн. евро с ДДС на "Атомстройекспорт", дъщерната компания на "Росатом", която беше избрана за изпълнител на проекта. По-късно, през 2008 г., НЕК пък подписва Допълнение 5 към споразумението от 2006 г., с което поръчва оборудване с дълъг срок на изработване за 673 млн. евро. От него към края на 2009 г. реално са поръчани детайли за 230 млн. евро. Именно последното е в основата на иска на "Росатом" в арбитража.

С тези прибързани решения, подготвени още от правителството на Симеон Сакскобургготски, но валидирани от кабинета на Сергей Станишев, НЕК влиза с двата крака в проекта. По времето на тройната коалиция имаше нюанси в поведението както на министъра на икономиката Румен Овчаров, така и на премиера Станишев, но реалният патрон на трипартийното управление - Георги Първанов, направи всичко възможно да бетонира проекта със своя голям енергиен шлем (три големи руски енергийни проекта).

Липсата на краен договор беше и една от причините за оттеглянето на избрания през 2008 г. стратегически инвеститор - германският енергиен гигант RWE. "Значителните разходи по проекта могат да бъдат извършени само на базата на солидна финансова концепция и утвърден качествен окончателен договор за изграждането на АЕЦ "Белене", се казваше тогава (освен всички други критики към работата по АЕЦ "Белене") в писмо на германската компания от 24 март 2009 г. до ръководството на НЕК. Такива очевидно няма и RWE се оттегля в края на 2009 г.

Тук идва моментът на ГЕРБ. В предизборната си програма от 2009 г. партията на Бойко Борисов подкрепяше строежа на АЕЦ "Белене", макар и с важното уточнение, че не трябва да се използват държавни средства. След поемането на властта от ГЕРБ обаче средата за проекта вече беше рязко променена с излизането на стратегическия инвеститор. Тогава вече е ясно, че проектът е затънал в проблеми - нещо, което е пределно ясно от кореспонденцията между НЕК и RWE.

Ако проектът беше прекратен още тогава, настоящите щети от 550 или 620 млн. евро до голяма степен можеха да бъдат избегнати. Към края на 2009 г. поръчаното оборудване още не беше готово - това става едва в началото на 2012 г. Така НЕК можеше да се лиши само от аванса, който беше превела през 2008 г. (136 млн. евро), и да се наложи да плати и някои неустойки, но далеч по-малко от настоящата сума.

Първоначално изглежда, че ГЕРБ може да вземе необходимия завой. На 8 декември 2009 г. се подписва Допълнение 6, с което се удължава срокът на действие на споразумението от 2006 г. само с три месеца. "Още в първата междуправителствена конференция между България и Русия казах, че АСЕ трябва да прекрати производството на поръчаното оборудване, докато не се разберем как да продължим проекта", казва Трайчо Трайков, който в този период беше министър на икономиката и енергетиката. В началото на 2010 г. например на НЕК е забранено да превежда пари към руския изпълнител, което тогава добре се видя по рязко подобреното й финансово състояние. Трайков обяснява, че през цялото време притеснението е било за вече подписаните договорености, по които така или иначе е трябвало да се плати. "Искахме да опитаме да направим проекта както трябва, така че да е изгоден за нас", продължава Трайков.

Така се стига до април 2011 г., когато министърът забранява на НЕК да подписва нови допълнения, с които се удължава споразумението за "Белене". Ако то не беше подписано, това означаваше, че руската компания няма правно основание да работи. Въпреки това изпълнителният директор на държавната компания Красимир Първанов подписва, без за това да е имало и разрешение на Българския енергиен холдинг, а по-късно решението му беше оправдано от финансовия министър Симеон Дянков.

С подобни ходове краят на АЕЦ "Белене" идва едва на 28 март 2012 г. Това е два месеца след като "Росатом" беше съобщила, че вече е сглобила изцяло първия реактор и 70% от втория. "Цяло чудо е, че имаме това решение на арбитража след цялото вътрешно саботиране в полза на "Росатом", което се случваше в България", казва Трайков.

Изходът от арбитража можеше да бъде и по-лош. Всъщност спасението на НЕК е това, което провали проекта за АЕЦ "Белене" - лошият договор, заради който "Росатом" не успяха да вземат всички претендирани от тях средства. Последното обаче трябва да стои като огромен светещ знак пред ръководството на енергийния сектор в България и лично на Бойко Борисов. Освен че много внимателно трябва да се преценява нуждата от такива гигантски проекти, друга компания при подобен проект може и да направи железен договор, от който после България няма да се измъкне само с един млрд. евро пропилени пари.

И така, сметката за проекта АЕЦ "Белене" дотук е поне 1.18 млрд. евро. Това показват простите изчисления, след като тази седмица стана ясно решението на арбитража в Женева между Националната електрическа компания (НЕК) и руската "Росатом". Българската компания е задължена да плати между 550 и 620 млн. евро. Те трябва да се добавят към вече платените на "Росатом" 264 млн. евро до 31 март 2012 г., 122 млн. евро, които отидоха за разрушаването на старите конструкции на площадката на АЕЦ "Белене" през 2008 г., и около 250 млн. евро на консултантите от WorleyParsons и "Риск инженеринг" за периода от 2006 до 2013 г. Тук не влизат разходите за правна защита, загубите на НЕК от взетия заем за строежа на централата, подготовката на търга през 2004-2005 г., предпроектните проучвания през 2002 - 2005 г., както и похарчените преди това пари.

Както се казва, ако вече не ви е заболяла главата, честито. Как се стигна дотук и кой беше виновен за този огромна загуба?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    dnevniklive avatar :-|
    dnevniklive

    Както написаха медиите, Дневник включително: да се поздравим с добрата новина, че ще платим 550 млн. евро, а не двойно :)

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    С голям интерес следях заседанията на комисията за АЕЦ Белене под председателството на Червенкондев, на които Теменужка Петкова изнесе достатъчно факти за нарушенията около проекта за централата. Възмутително беше държането на Р. Овчаров и П. Димитров в качеството им на бивши министри на енергетиката, които се правеха, че нямат нищо общо с едноличните решения на бившите изпълнителни директори на НЕК да поръчват скъпото оборудване без да е взето окончателно решение, закрепено в договор, за строежа на централата. Кой си купува котле за отопление например, преди да е сигурен, че ще може да си купи къщата, която да отоплява? Затихна тази работа с падането на правителството на Борисов и никой повече не повдига въпроса за отговорността на хората, които ни вкараха в поредния дълг. Нещо много на едро започнахме да харчим пари.

  • 3
    adenauer avatar :-|
    adenauer

    Има само един виновен за погрома над България и българите ,който продължава повече от 72 год.и това българските комуняги управленци всички произлезли от едно котило БКП и ДС.Само тяхната некомпетентност и стръв за безнаказани кражби доведоха страната ни до последна по всичко.Само пълна Декомунизация на обществото по Германски модел за Денацификация,Лустрация на повече от 1,5 милиона червени и ДС бандита от обществения живот за срок от мин.40 год. и Пълна национализация на заграбеното от нези негодници /Според ЕВРОСТАТ/ повече от 100 милиарда долара ще спасят България.Друг път държавата и народа ни няма.Всичко друго е АЛА-БАЛА по комунистически.

  • 4
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Каквото и да се говори, както и да се въртят фактите, така стеклата се ситуация с АЕЦ в България - Козлодуй 1-4, Козлодуй 7 и Белене 1-2 в дългосрочен план ще се докаже, че ползата е съмнителна.

  • 5
    fve avatar :-?
    Федор Езерский

    И така. Да минем на съществения въпрос. Колко до момента похарчихме за БелеНЕ? Доколкото помня статиите от преди три години - около 4 милиона евро, за площадката, така наречена "оня гьол", а сега плащаме за един готов реактор и още един завършен на 70%.

    Правилният въпрос е - каква ни е ползата от площадка тип "оня гьол" за 4 милиона евро, реактор на 100% готов за монтиране, и още един на 70% готов, ако си останат в сегашното положение, и каква е пропуснатата полза, ако тази прословута централа беше завършена преди 3 години?

    Бих искал да чуя компетентен коментар от Икономедия и от ИПИ, по възможност в два варианта -
    1. Вариант - АЕЦ БелеНЕ - 100% собственост на НЕК, т.е. изцяло българска.
    2. Вариант - АЕЦ БелеНЕ - 50% собственост на НЕК - вложена апортна вноска "оня гьол", а другите 50% собственост на РОССАТОМ. И моля, без оправданията, че проекта пропаднал, защото един минотарен съдружник RWE (10%) се бил изтеглил по политически немски причини.

  • bat_plamen

    Поредното държавно безхаберие и после няма какво да се чудим ,защо сме на този "хал".В България парите се управляват изключително неразумно ,даже и на моменти по престъпен начин/най-вече държавните средства/!И от тази цялата работа печелят много тесен кръг от хора,които обслужват нечии олигархични /руски и т.н/ интереси!

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Питайте Емел Етем, която разпиля над 1 млд. лв. за кухи обществени поръчки в Белене. Тарифата й беше 20-25% от стойността на поръчката платени авансово. Който помни имаше едни пендари, дето бяха дадени като гаранция за плащане на комисионната, които след спряна поръчка не бяха върнати и се бе наложила намесата на Цветелин Кънчев, заради която беше арестуван за заплахи.

  • 8
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    В България все ще се намери някой чиновник дето да подпише срещу комисионна. След толкова време явно стана ясно за какво са били тия ужким нищо незначещи документи по АЕЦ Белене. Да се пести време, за да могат да си ни вземат тия стотици милиони. Дано поне сега да не се окаже, че хем ще платим на руснаците, хем ще строим с някой друг.

  • 9
    mils5656 avatar :-|
    mils5656

    Най -виновни са комунистите които ние пропускаха случай да продадат българските национални интереси за мижави комисионни ! Та ако зависеше от тях сега щяхме да имаме и Бургас- Александрупулис(от него газ за нас нямаше да има , само транзитни такси), Южен поток, Белене и щяхме да плащаме най-скъпия газ и нефт , ама на нашите другари щеше да им е широко около врата , защото щяха да си живеят царски , нищо че народа плаща сметката ! Ама те така са свикнали ! Стига сме ползвали съветския(руския) челен опит, защото той никъде не се котира- и самолетите , и колите им, и битовата им техника не струват , ама нашите комунисти друго не признаваха ! Ай сиктир !

  • 10
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    И аз от скоро почнах да си мисля,че физическата ликвидация на някой индивиди е единственото решение на много проблеми!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK