С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
9 18 юни 2016, 14:44, 17443 прочитания

За Microsoft от сърце

Министерството на образованието и науката отново инвестира на сляпо десет милиона лева в продукти на компанията за училища, университети и научни институти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

- В края на май Министерството на образованието и науката пусна търг за близо 10 млн. лв. за лицензи за продукти на Microsoft в образованието и науката.
- Такива поръчки има на три години, но без ясна картина какво се използва и от какво има нужда в училищата, университетите и научните институти.
- Вместо да поддържа монопола на една компания, държавата може да даде свобода на участниците в сектора сами да изберат продуктите, които ще използват, или поне да базира централизираните поръчки на прозрачен анализ.

Приемствеността е рядко срещано явление в българската политика. Обикновено всеки нов екип в държавната администрация се сеща за направеното от предшествениците му само за да оправдае свои провали. Освен когато става дума за определени компании фаворити.

Една такава компания е Microsoft, с която цялата държавна администрация на България е трайно обвързана още от началото на 2002 г. В първите години на сътрудничеството си със софтуерния гигант държавата подписваше лицензионни споразумения за доставка на софтуер през посредник без конкурс. Впоследствие започна да прави търгове, печелившите от които обаче в голяма степен са предрешени. В сферите образование и наука на всеки три години държавата също закупува лицензи за продукти на Microsoft, които отиват в детски градини, училища, университети, БАН и научни институти. Последният такъв търг беше пуснат от Министерството на образованието и науката (МОН) в края на май и е на стойност близо десет милиона лева без ДДС, а оферти се приемат до 29 юни. В обществената поръчка са описани конкретните продукти, чийто лиценз е изтекъл през февруари тази година и МОН иска да поднови, заедно с прогнозен брой ползватели.


Не е ясно обаче на каква база е направена сметката, доколко екипът на министерството е наясно как се използват тези продукти от учителите, преподавателите, учените и администрацията в сферата, както и дали покупката отговаря на нуждите на сектора. Така държавата за пореден път ще направи подарък на две конкретни фирми - Microsoft и доставчика на лицензите, без да е наясно колко ефективна ще е тази инвестиция.

Застинали в лицензите

Търгът на МОН е за лицензиране на абонаментно право на ползване на 13 софтуерни продукти на Microsoft в срок до края на януари 2019 г. Сред тях са лицензи както за надграждане на актуалната или по-ниска версия на Microsoft Windows, така и за Microsoft Office Professional Plus, използване и достъп до сървъри. Най-голямото перо е за предучилищно и училищно образование, където са предвидени 65 хиляди ползватели на операционната система, офис пакетът и CAL лицензът за сървърен достъп. Във висшето образование и науката МОН е сметнало, че има нужда от лиценз за операционна система и офис пакет за 17 хиляди души. Сървърната система за управление на бази от данни SQL Server Enterprise пък е предвидено да се ползва от 210 души.



Първият въпрос, който изниква, е как точно възложителят е преценил броя на потенциалните ползватели на фона на това, че пълни данни за наличния хардуер и софтуер в образованието и науката не се събират. Едва ли МОН знае например на колко от компютрите в институтите на БАН има инсталиран лицензен Windows, колко се нуждаят от ъпгрейд и доколко хардуерът би го позволил. (Някои компютри в университетите и БАН например работят на Windows XP и със сигурност новите лицензи от МОН няма да са им от полза.) През последните години пък училищата и университетите закупиха голямо количество техника по проекти и програми, много от която с инсталирана операционна система - дали и как лицензите ще им влязат в употреба също остава неясно. Заданието на търга пък е почти дословно преписано от предишното през 2013 г., включително в частта брой лицензи. Тоест или за три години абсолютно нищо не се е променило в българските училища и университети, или се е променило, но министерството няма идея какво точно и действията му са най-малкото икономически неефективни.

"Капитал" попита образователното министерство на каква база са изчислени прогнозните бройки за различните продукти, както и откъде ще дойде финансирането за поръчката, но не получи отговор. По данни на НСИ преподавателите в държавното училищно образование са под 60 хиляди, а във висшето - към 20 хиляди. В документацията на търга е записано, че продуктите се лицензират за цяла група ползватели - педагогически специалисти, служители в администрацията на образователните и научните институции и БАН, преподаватели и научни работници. Според условията държавата не доплаща, ако прогнозният брой е по-висок, но и не получава пари обратно, ако е по-нисък.

Фактът, че поръчката е за продукти на конкретна компания, автоматично ограничава и възможните участници. Те трябва да притежават официално писмо от оторизирания дистрибуционен център на Microsoft за Европа, Близкия изток и Африка, което доказва статут на Licensing Solution Provider. Българските фирми, които имат такъв, са три - ЦАПК "Прогрес", "Компарекс" и "Телелинк". ЦАПК "Прогрес" традиционно печели доставката на лицензи на Microsoft в държавната администрация през последните 15 години, понякога в консорциум с други фирми. През 2013 г. МОН й възложи и предишната подобна поръчка за сферата на образованието и науката, тогава в консорциум с издателство "Сиела". Участниците в сегашния търг също така трябва да докажат минимум 5 милиона лева оборот за последните три години от продажба на лицензи за продуктите в поръчката. МОН ще избере победителя само по критерий най-ниска цена, като бюджетът, с който разполага, е 11.6 милиона лева.

"Като ценово изражение сумата не изглежда голяма предвид броя и вида лицензи", коментира за "Капитал" техническият директор на софтуерната компания "Тетраком Интерактивни решения" Емил Стоянов. В условието е записано също, че те могат да се ползват от учителите на техните домашни компютри, което със сигурност е положително. Всъщност глобална политика на големи компании, включително Microsoft, е да предоставят продуктите си за образование на по-ниски цени, а дори и безплатно. С тенденцията за използване на облачни услуги въпросът с цената също все повече минава на заден план. По-важните моменти са други - дали училищата, университетите и научните институти използват закупените им продукти ефективно и какво е най-полезно за учениците и студентите.

Ползвайте, ако можете

Ако купуваш нещо на всеки три години, логично е да имаш представа колко и как си го използвал, както и дали има по-добри алтернативи. Това важи в особено голяма степен, когато средствата идват от парите на данъкоплатците. Поне публично екипът на МОН не дава знак, че е направил анализ на инвестициите си в информационни и комуникационни технологии. Попитахме например колко от закупените при предишния търг лицензи за продукти на Microsoft са били активирани, но отново не получихме отговор.

"В БАН и в Софийския университет огромен брой лицензи остават неоползотворени, включително защото някои хора си слагат пиратски копия, без да знаят, че имат право на официални, или пък без да знаят как да си ги поискат", категоричен е д-р Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, който защитава докторската си степен в БАН и води лекции в най-големия университет в страната. По негови наблюдения услуги като достъп до специални сървъри също рядко се ползват от преподавателите, а инвестицията в професионалния офис пакет е безсмислена на фона на това, че в повечето случаи стандартният е напълно достатъчен. Преподавателите в СУ освен това имат право на облачната платформа Office 365 в допълнение с последната версия Office 2016. "За мен това е абсолютно разхищение, смята Тодор Галев, защото максимум една трета от преподавателите ползват една от тези две опции."

Покупката на професионалния офис пакет за 65 хиляди души в предучилищното и училищното образование също не изглежда като обмислена стъпка - както от гледна точка на ползваемостта, така и на това, че самата Microsoft доставя безплатно Office 365 за всички публично финансирани училища. И ако МОН иска да инвестира в нещо, по-логично е това да е по-добра интернет връзка във всички класни стаи.

Купуването на лицензи на сляпо не е запазена марка само за образованието и науката. Преди няколко години Центърът за изследване на демокрацията анализира данните за наличните лицензи и хардуер в централната държавна администрация. Вижда се, че в края на 2009 г. държавната администрация е разполагала с повече лицензи за операционни системи и офис пакети както в сравнение с броя налични компютри, така и в сравнение с броя реално заети или планирани щатни бройки служители. Броят лицензи за Microsoft Windows в централната администрация тогава например е над 70 хил., лицензите на Microsoft Office - близо 80 хил., докато броят преносими и настолни компютри - под 60 хил.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1738 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2190 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Първата голяма поръчка след катарзиса

Търгът за новата тол-система за 200 млн. лв. отново е със съмнения за предрешен избор и недомислени изисквания

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие