Почти 60% планират да гласуват за президент, въпреки че още няма кандидати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почти 60% планират да гласуват за президент, въпреки че още няма кандидати

Регионалният министър Павлова запазва първото си място по одобрение, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва лидерската позиция на Томислав Дончев

Почти 60% планират да гласуват за президент, въпреки че още няма кандидати

За три месеца одобрението за кабинета е спаднало с още два процента, сочи изследването на "Алфа рисърч"

Ани Коджаиванова
15463 прочитания

Регионалният министър Павлова запазва първото си място по одобрение, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва лидерската позиция на Томислав Дончев

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Около 59% от българите възнамеряват да гласуват на президентските избори, въпреки че все още няма обявени кандидати, показват данните от регулярното тримесечно изследване на обществените нагласи на агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 8 - 14 юни сред 1023 пълнолетни граждани. Липсата на официални кандидати обаче три месеца преди тяхното провеждане руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации, отбелязват социолозите.

Интересна тенденция, която изпъква в изследването, е фактът, че българите поставят на първо място по важност съдебната реформа - далече преди магистралите, санирането, борбата с контрабандата, сондажите за газ в Черно море и други от медийните топ теми на премиера. Одобрението за кабинета запазва тенденцията за спад, която започна през есента на миналата година и намалява с още два пункта до 18%, но пък ГЕРБ запазва водеща роля в електоралните нагласи, като подкрепата за партията леко расте, показва още изследването. По-значително - с 2.4.%, нараства електоралната тежест на БСП след избора на нов лидер и изказаното намерение за работа за лява опозиция на властта.Без изненада продължава кризата на доверието към основните държавни институции и това започва да се очертава като фактор за институционална неефективност.

Президентската битка

Макар и да е още много рано за каквито и да било политически прогнози във връзка с президентските избори, особено при отсъствието на кандидати, може да се твърди, че ако всяка партия издигне свой кандидат, резултатите ще са близки до вота за парламент. При наличието на различни обединения обаче и евентуално въвличане на референдумите като фактор в президентската битка може да се очаква и разбъркване на картите, прогнозира "Алфа рисърч".

Отказът на президента Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат не е променил цялостните нагласи към него, посочват социолозите. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие, като относително най-позитивно към Плевнелиев са настроени избирателите на ГЕРБ. Относително същото, но с два пункта надолу, се запазва одобрението към дейността на еврокомисаря Кристалина Георгиева, чието име се споменава като евентуален кандидат за президент. С два пункта нараства пък неодобрението за председателя на парламента Цецка Цачева - от 43% на 45%, която също е сочена за потенциален претендент на ГЕРБ за държавен глава.

Разминаване в приоритетите

Между март и юни правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това макар и малко разместване е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса. От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.

Същевременно правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти, които, изглежда, са по-важни за българите (виж графиките). Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина, предизвиква откровено недоволство.

В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета, също нараства. Така за пръв път спадът в подкрепата за кабинета идва "отвътре" и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро "натиск" от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили, е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори.

Кой е по-по-най-харесван

Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие. Борисов продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите (35% неодобрение) и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация. От министрите най-успешни продължават да са регионалният Лиляна Павлова и по еврофондовете Томислав Дончев.

Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно акумулиращи по-високо обществено недоволство - финансовият, здравният, вътрешният, икономическият, образователният. Останалите около десетина министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите те не привличат силно общественото внимание.

В партийните резултати без изненада водеща сила е ГЕРБ, следвана от БСП, а неочаквано силно стартира новият лидер на БСП – К. Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина ПФ поляризира силно общественото мнение, а РБ започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу.

ДПС е под обичайните си нива, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ.

Кризата на доверие в институциите става заплаха

Доверието към всички основни институции в държавата е на толкова ниски нива, че от статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората априори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем, смятат социолозите.

Парламентът продължава да губи обществено доверие - то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител. Доверието в главния прокурор спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост. Лекият ръст в доверието към МВР от пролетта потъва след стрелбата в Слънчев бряг.

Около 59% от българите възнамеряват да гласуват на президентските избори, въпреки че все още няма обявени кандидати, показват данните от регулярното тримесечно изследване на обществените нагласи на агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 8 - 14 юни сред 1023 пълнолетни граждани. Липсата на официални кандидати обаче три месеца преди тяхното провеждане руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации, отбелязват социолозите.

Интересна тенденция, която изпъква в изследването, е фактът, че българите поставят на първо място по важност съдебната реформа - далече преди магистралите, санирането, борбата с контрабандата, сондажите за газ в Черно море и други от медийните топ теми на премиера. Одобрението за кабинета запазва тенденцията за спад, която започна през есента на миналата година и намалява с още два пункта до 18%, но пък ГЕРБ запазва водеща роля в електоралните нагласи, като подкрепата за партията леко расте, показва още изследването. По-значително - с 2.4.%, нараства електоралната тежест на БСП след избора на нов лидер и изказаното намерение за работа за лява опозиция на властта.Без изненада продължава кризата на доверието към основните държавни институции и това започва да се очертава като фактор за институционална неефективност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mapto avatar :-|
    mapto

    Единственият начин правосъдната реформа да бъде възродена са 7те точни на гражданска инициатива Правосъдие за всеки:
    http://pravosadiezavseki.com/
    Плевнелиев така и не предложи конституционни промени, съответстващи на тези предложения, но очакването към следващия президент е да направи точно това. Който се наеме с тази задача ще спечели доверието на хората и това ще стане въпреки партиите, които колективно се изметнаха на 9 декември миналата година.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Я виж ти - в собствената си графика сте признали колко голям процент от хората искат намаляване на секциите в чужбина. Нещо не сте му обърнали много внимание... СЛУЧАЕНОС? По-дозрително!?

    А Кунева направо обра всички награди по неодобрение. Страхотна новина! Стискам палци на Кънев!

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#2:"Георги Георгиев"]в собствената си графика сте признали колко голям процент от хората искат намаляване на секциите в чужбина[/quote]

    Има разлика между интерес към дадена тема и защита на позиция по тази определена тема...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK