С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
75 21 юни 2016, 18:49, 26598 прочитания

Заплатите растат четири пъти по-бързо от производителността на труда

През първото тримесечие на 2016 г. разходите за труд са се увеличи с близо 8%

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Доходите се увеличават по-бързо единствено в Румъния.

Общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Със същия темп средно растат и работните заплати. Една голяма част от увеличението идва от по-високите административно определени минимални осигурителни прагове. От началото на тази година те са по-високи средно с 8.4%. Допълнително влияние оказва и размерът на минималната работна заплата, която нараства с 16% спрямо първото тримесечие на миналата година.

Така България се нарежда на второ място в Европейския съюз по ръст на разходите за труд. На първо е Румъния с увеличение от 10%. В същото време държавата ни продължава да е с най-ниските номинални разходи за труд в целия ЕС. Докато средната почасова ставка в Европа е 25 евро, в България е 4.8 евро. Увеличението на заплатите в България обаче изпреварва значително нарастването на производителността на труда. През първото тримесечие разликата е близо четири пъти.


По-високи заплати

През последните 20 години България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд сред държавите в ЕС, показват данните на Евростат. Това, от една страна, се дължи на ниската база, от която започват да растат възнагражденията. След 2007 г. обаче сериозно влияние започва да оказва и административното вдигане на минималните прагове и минималната заплата. В годините, в които икономиката растеше бързо, имаше случаи праговете да бъдат повишавани средно с над 20%, а минималната заплата всяка година се увеличава с около 10%.

В същото време от години Европейската комисия настоява за промяната в методиката, по която се определят минималните възнаграждения в България. Във всеки социално-икономически доклад за страната ни се посочва, че сегашният субективен начин на определяне на минималните прагове – чрез договорки между работодатели и синдикати, намалява конкурентоспособността на някои сектори и забавя възстановяването на пазара на труда, особено в по-бедните райони. В началото на тази година бившият вече социален министър Ивайло Калфин обеща начинът на определяне на праговете да се промени. Една от идеите беше да се установят критерии, по които социалните партньори да определят минимална работна заплата за отделни икономически дейности, вместо да се договарят прагове. Тази система трябва да заработи от 2017 г., но засега няма индикации да се работи в тази посока.



Разбивката по сектори показва, че разходите за труд на работодателите растат навсякъде, с изключение на сектора, свързан с производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. Тук причината може да се търси в падащите цени на суровините и електрическата енергия. При "Административни и спомагателни дейности" ръстът на възнагражденията е най-висок – 14.5%. Там обаче са едни от най-ниските заплати и всяко увеличение на праговете или на МРЗ се отразява силно върху резултата. Значителен ръст (11.4%) има и при преработващата промишленост. Секторът е един от най-големите, а заетите в него са над 530 хил. души.

Недостатъчна производителност

Бързото нарастване на възнагражденията е проблем, защото не е съпроводено с пропорционално повишаване на производителността. На практика в момента разликата между повишаването на заплатите и производителността е на исторически най-ниското си ниво. Данните на НСИ за първото тримесечие показват, че един зает в България дава с 2.1% повече добавена стойност за икономиката спрямо същия период на миналата година. Подобрението на този показател започна след 2009 г., след като от пазара на труда излязоха около 400 хил. души. Така по-малко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 1408 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 3 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 2019 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3308 прочитания

17 яну 2020, 2804 прочитания

17 яну 2020, 2077 прочитания

17 яну 2020, 2019 прочитания

17 яну 2020, 1910 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лобистките промени в Закона за адвокатурата влизат в парламента

Спорните текстове ще бъдат променени между двете четения, твърди председателят на правната комисия Данаил Кирилов

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10