Заплатите растат четири пъти по-бързо от производителността на труда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заплатите растат четири пъти по-бързо от производителността на труда

През последните 20 години България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд сред държавите в ЕС по данни на Евростат

Заплатите растат четири пъти по-бързо от производителността на труда

През първото тримесечие на 2016 г. разходите за труд са се увеличи с близо 8%

26803 прочитания

През последните 20 години България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд сред държавите в ЕС по данни на Евростат

© Мария Съботинова


Доходите се увеличават по-бързо единствено в Румъния.

Общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Със същия темп средно растат и работните заплати. Една голяма част от увеличението идва от по-високите административно определени минимални осигурителни прагове. От началото на тази година те са по-високи средно с 8.4%. Допълнително влияние оказва и размерът на минималната работна заплата, която нараства с 16% спрямо първото тримесечие на миналата година.

Така България се нарежда на второ място в Европейския съюз по ръст на разходите за труд. На първо е Румъния с увеличение от 10%. В същото време държавата ни продължава да е с най-ниските номинални разходи за труд в целия ЕС. Докато средната почасова ставка в Европа е 25 евро, в България е 4.8 евро. Увеличението на заплатите в България обаче изпреварва значително нарастването на производителността на труда. През първото тримесечие разликата е близо четири пъти.

По-високи заплати

През последните 20 години България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд сред държавите в ЕС, показват данните на Евростат. Това, от една страна, се дължи на ниската база, от която започват да растат възнагражденията. След 2007 г. обаче сериозно влияние започва да оказва и административното вдигане на минималните прагове и минималната заплата. В годините, в които икономиката растеше бързо, имаше случаи праговете да бъдат повишавани средно с над 20%, а минималната заплата всяка година се увеличава с около 10%.

В същото време от години Европейската комисия настоява за промяната в методиката, по която се определят минималните възнаграждения в България. Във всеки социално-икономически доклад за страната ни се посочва, че сегашният субективен начин на определяне на минималните прагове – чрез договорки между работодатели и синдикати, намалява конкурентоспособността на някои сектори и забавя възстановяването на пазара на труда, особено в по-бедните райони. В началото на тази година бившият вече социален министър Ивайло Калфин обеща начинът на определяне на праговете да се промени. Една от идеите беше да се установят критерии, по които социалните партньори да определят минимална работна заплата за отделни икономически дейности, вместо да се договарят прагове. Тази система трябва да заработи от 2017 г., но засега няма индикации да се работи в тази посока.

Разбивката по сектори показва, че разходите за труд на работодателите растат навсякъде, с изключение на сектора, свързан с производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. Тук причината може да се търси в падащите цени на суровините и електрическата енергия. При "Административни и спомагателни дейности" ръстът на възнагражденията е най-висок – 14.5%. Там обаче са едни от най-ниските заплати и всяко увеличение на праговете или на МРЗ се отразява силно върху резултата. Значителен ръст (11.4%) има и при преработващата промишленост. Секторът е един от най-големите, а заетите в него са над 530 хил. души.

Недостатъчна производителност

Бързото нарастване на възнагражденията е проблем, защото не е съпроводено с пропорционално повишаване на производителността. На практика в момента разликата между повишаването на заплатите и производителността е на исторически най-ниското си ниво. Данните на НСИ за първото тримесечие показват, че един зает в България дава с 2.1% повече добавена стойност за икономиката спрямо същия период на миналата година. Подобрението на този показател започна след 2009 г., след като от пазара на труда излязоха около 400 хил. души. Така по-малко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа.


75 коментара
  • 1
    cokrat1 avatar :-|
    сократ1

    Това твърдение от заглавието е пълен булшит, както се казва в такива случай. Целта му е единствено да не се повдига въпроса за повишаване на минималната работна заплата.

  • 2
    mxk43498737 avatar :-|
    Мухарем Сербезовски‏

    "Бързото нарастване на възнагражденията е проблем, защото не е съпроводено с пропорционално повишаване на производителността."
    Разлях си ракията от смях. Щом се е откъснало на чорбаджиите от сърцето, начи мегдан нагоре обилно има. Както казваше казарменият готвач, "Бой по п....а с черпакЪТ" :-)

  • 3
    the_flea avatar :-|
    the_flea

    Цитат: "Това, от една страна, се дължи на ниската база, от която започват да растат възнагражденията. "

    Ето тук е ключът от бараката....., а не, че чорбаджиите са се бръкнали много. Просто казано - защо да дават повече, като може и по-малко...

  • 4
    xmm avatar :-P
    xmm

    Абе като гледам извадките на Сметната палата......наистина нарастването е повече от четири пъти!:)

  • 5
    nuzzo avatar :-|

    "Разбивката по сектори показва, че разходите за труд на работодателите растат навсякъде, с изключение на сектора, свързан с производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. Тук причината може да се търси в падащите цени на суровините и електрическата енергия."
    -------------------------------------------------
    Или нещо ми убягва , в така направената причинно -следствена връзка, разходи за труд - цена енергоносители, или просто това заключение не е вярно, защото:
    1. Най-високите минимални осигурителни прагове за дадената длъжност са именно в сектора енергетика и те, през 2016 също административно са повишени с 7.5% .
    2. А теоретично, при падащите цени на суровините и електрическата енергия, себестойността на крайният продукт, би трябвало да е по ниска. И при равни други условия (макар и секторът да регулиран по отношение цена на крайният продукт), съществува относително по - голяма възможност за повишаване на възнагражденията на работещите секторът.

    Така че , авторе, къде се крие ключът от палатката, във вашето съждение, или какво ми убягва, което вие знаете, а аз не или просто вашето съждение относно причинно -следствената връзка, разходи за труд - цена енергоносители не е вярно ?!

  • 6
    nuzzo avatar :-|

    До коментар [#1] от "сократ1":

    До коментар [#2] от "Мухарем Сербезовски‏":

    До коментар [#3] от "the_flea":

    Колеги, въпреки, че не съм убеден в смисълът на дискусията с вас, да ви питам:
    Вие заплати плащате ли , плащали ли сте , че така "компетентно" смятате (обобщено на мненията ви), че "чорбаджиите" все малко плащат, е работниците, все несправедливо малко получават ?
    И втори въпрос: Споделете с какви тайни данни разполагате, които са в противоречие на официалната статистика за съотношението цена на труда -производителност на труда, че с такова подигравателно високомерие и насмешка, коментирате изнесеното в статията?!?
    И трето: Научете нас по неуките, на тези истини, за цената на труда, във връзка със себестойността, пазара и държавните регулации, до които вие сте стигнали , в явно вашата богата практика на работодатели или научни работници по темата ?!?! Щото в противен случай , тези ви дълбокомислени съждения ще са следствие на вашата богата практика на недоволни , мрънкащи , мързеливи и завистливи работници, с които е пълно навсякъде като и форумите не правят изключение !!!!!

    п.п. Ще приема вашето мнение за аксиома, няма да очаквам да ми го развивате и ще се оттегля от спора, в случай , че сте фенове на Атака и/или пък споделяте "великите" на Вожда (им) "икономически идеи за забогатявне", но ще разчитам на признанието ви, за което, за да не си губим излишно времето.
    С уважение

  • 7
    musashii avatar :-|
    musashii

    Каква производителност на труда,като над 2/3 от работещите са заети в сферата на услугите?Това е поредният измислен термин,заради който работодателите си намират причина да не увеличават заплатите.Но всеки може да пише и говори каквото поиска,но хората не са прости и затова над 20 хиляди всяка година отиват да работят в чужбина.

  • 8
    historama avatar :-|
    historama

    До коментар [#7] от "mushashi":

    а как си обясняваш, че "алчни" работодателите живеят в апартаменти, а кметове и министри в скъпи къщи и се возят в коли за по 150 хиляди?

  • 9
    historama avatar :-|
    historama

    Като изключим В. Златев и Домусчиев всички други милионери са все депутати и министри.

  • 10
    nogica avatar :-|
    nogica

    ": До коментар [#9] от " historama ": а те наследствени комунисти


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK