С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
75 21 юни 2016, 18:49, 26506 прочитания

Заплатите растат четири пъти по-бързо от производителността на труда

През първото тримесечие на 2016 г. разходите за труд са се увеличи с близо 8%

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Доходите се увеличават по-бързо единствено в Румъния.

Общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Със същия темп средно растат и работните заплати. Една голяма част от увеличението идва от по-високите административно определени минимални осигурителни прагове. От началото на тази година те са по-високи средно с 8.4%. Допълнително влияние оказва и размерът на минималната работна заплата, която нараства с 16% спрямо първото тримесечие на миналата година.

Така България се нарежда на второ място в Европейския съюз по ръст на разходите за труд. На първо е Румъния с увеличение от 10%. В същото време държавата ни продължава да е с най-ниските номинални разходи за труд в целия ЕС. Докато средната почасова ставка в Европа е 25 евро, в България е 4.8 евро. Увеличението на заплатите в България обаче изпреварва значително нарастването на производителността на труда. През първото тримесечие разликата е близо четири пъти.


По-високи заплати

През последните 20 години България е страната с най-бързо нарастващи разходи за труд сред държавите в ЕС, показват данните на Евростат. Това, от една страна, се дължи на ниската база, от която започват да растат възнагражденията. След 2007 г. обаче сериозно влияние започва да оказва и административното вдигане на минималните прагове и минималната заплата. В годините, в които икономиката растеше бързо, имаше случаи праговете да бъдат повишавани средно с над 20%, а минималната заплата всяка година се увеличава с около 10%.

В същото време от години Европейската комисия настоява за промяната в методиката, по която се определят минималните възнаграждения в България. Във всеки социално-икономически доклад за страната ни се посочва, че сегашният субективен начин на определяне на минималните прагове – чрез договорки между работодатели и синдикати, намалява конкурентоспособността на някои сектори и забавя възстановяването на пазара на труда, особено в по-бедните райони. В началото на тази година бившият вече социален министър Ивайло Калфин обеща начинът на определяне на праговете да се промени. Една от идеите беше да се установят критерии, по които социалните партньори да определят минимална работна заплата за отделни икономически дейности, вместо да се договарят прагове. Тази система трябва да заработи от 2017 г., но засега няма индикации да се работи в тази посока.



Разбивката по сектори показва, че разходите за труд на работодателите растат навсякъде, с изключение на сектора, свързан с производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. Тук причината може да се търси в падащите цени на суровините и електрическата енергия. При "Административни и спомагателни дейности" ръстът на възнагражденията е най-висок – 14.5%. Там обаче са едни от най-ниските заплати и всяко увеличение на праговете или на МРЗ се отразява силно върху резултата. Значителен ръст (11.4%) има и при преработващата промишленост. Секторът е един от най-големите, а заетите в него са над 530 хил. души.

Недостатъчна производителност

Бързото нарастване на възнагражденията е проблем, защото не е съпроводено с пропорционално повишаване на производителността. На практика в момента разликата между повишаването на заплатите и производителността е на исторически най-ниското си ниво. Данните на НСИ за първото тримесечие показват, че един зает в България дава с 2.1% повече добавена стойност за икономиката спрямо същия период на миналата година. Подобрението на този показател започна след 2009 г., след като от пазара на труда излязоха около 400 хил. души. Така по-малко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 6 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 2984 прочитания

Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява

И още: Висшият адвокатски съвет срещу Гешев за главен прокурор, "Алфа Рисърч": ако изборите бяха днес, партията на Слави Трифонов влиза в парламента

18 сеп 2019, 1574 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Лобистките промени в Закона за адвокатурата влизат в парламента

Спорните текстове ще бъдат променени между двете четения, твърди председателят на правната комисия Данаил Кирилов

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език