Новият хотел в Стария град
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият хотел в Стария град

Новият хотел в Стария град

Строеж в архитектурния резерват в Созопол показва приемствеността между ДПС и ГЕРБ в "опазването" на културното наследство

45929 прочитания

Без съвпадението да е търсено, този текст излиза в седмицата, в която парламентът прие окончателно спорните промени в Закона за културното наследство. С тях правомощията и отговорността по опазване паметниците на културата се прехвърлят на местната власт. След първото им гласуване заради бурната реакция на експертната общност председателят на парламентарната комисия по култура Красимир Велчев се опита да ги защити така: "Корупцията в института (за недвижимото културно наследство - бел. ред.) е жестока. Чувал съм, че когато дойде инвеститор да обнови сграда, общините проверяват в института и се получава, че не са паметници. Когато са хвърлени 200 - 300 хил. евро, се появява един господин с ксерокопие, че сградата е паметник, и предлага да продаде оригинала на инвеститора."

Тезата на вносителите на поправките начело с Велчев - че в ръцете на кметовете паметниците на културата ще бъдат спасени от корупция, е откровен цинизъм, но по-голямата беда са огромните рисковете за самото културно наследство. "Поправеният" закон ще опрости значително досегашните схеми за прегазване на правилата за опазването му, една от които ще опишем тук.

Видимият резултат от нея е новият хотел в Стария град на Созопол, строен след грубата подмяна на оригиналното становище на експертите от Националния институт за недвижимото културно наследство - НИНКН (преди за паметниците на културата), според което проектът нарушава нормите за обявения през 1974 г. архитектурно-исторически резерват.

Както можеше да се очаква, в основата си "жестоката корупция", за която Велчев говори, е политическа, като ГЕРБ и ДПС демонстрират пълна приемственост в действията си.

Пролог: Казиното, или когато Созопол беше млад

До октомври 2014 г. на парцела, върху който се изгражда хотелът в Стария град, има едноетажна бяла сграда, построена в края на 40-те по проект на арх. Ана-Люля Симидова-Праун. Родена през 1906 г. в Санкт Петербург в смесен брак между българин и рускиня, тя е доведена в България на тригодишна възраст. На 19 заминава за Грац, Австрия, да следва архитектура и там работи с известни архитекти модернисти. През 1939 г. заради войната се връща в България. Работи в отдела за строителство по крайбрежието на р. Дунав и Черно море, като един от проектите й е "пристанище с казино в Созопол", който списанието "Проблеми на изкуството" през 1999 г. характеризира с "модернистична стилистика, структурирани преливащи пространства в контакт с природата и с изчистени от декорация обеми."

По онова време смисълът на думата казино, която идва от италиански, не е място за хазартни игри, обясняват съвременници, а клуб, в който се сервират ликьори и бяло сладко. През 50-те става ресторант "Република" (и всички пак го наричат казиното) с музика на живо. След 90-те музиката е основно гръцка и чалга.

Така е до пролетта на 2013 г., когато пловдивската фирма "Ем Си инвест" купува парцела от 1.5 декара, върху който е казиното, на търг от община Созопол за 1.8 млн. лв.

Фирмата е собственост на дружеството "Радис", в което мажоритарен дял има Румен Анастасов, известен с прякора Козела. Анастасов е смятан за приближен до Георги Илиев и групировката ВИС (през 2001 г. влиза в управата на "Локомотив" (Пловдив) заедно с Илиев). Днес през няколко дружества управлява имоти в Пловдив, София, а в Слънчев бряг притежава един от най-големите хотели - "Алба".

Епизод първи: В началото бе ДПС

През октомври 2013 г. зам.-министърът на културата от правителството на Пламен Орешарски и говорител на ДПС Велислава Кръстева завежда архитект Даниела Джуркова в сградата на Музея на социалистическото изкуство. Но не за да й покаже художествените интерпретации на тоталитаризма, а за да я представи на екипа на НИНКН, който се намира в същата сграда и за чийто директор Джуркова е току-що назначена.

Източник на "Капитал" от средите на ДПС разказа, че тя е назначена на поста с протекция на партията и по линия на арх. Калин Тихолов - бивш водач на местната листа на ДПС в Несебър, чието име е следвано от шлейф от строителни скандали по Южното Черноморие.

Тихолов е и неуспелият министър на създаденото специално за ДПС Министерство на инвестиционното проектиране - след вълната от обществено недоволство Орешарски оттегли кандидатурата му. Известен като "архитекта на ДПС", негово дело е и мегаломанският морски сарай на Ахмед Доган в парка "Росенец" край Бургас, чиято история ви разказахме през април.

Велислава Кръстева не си спомни откъде е дошла номинацията на Даниела Джуркова, но категорично отрече да е от Калин Тихолов. Като зам.-министър на културата я подкрепила, защото е "млад човек, експерт", който може да придвижи "реформа в този сектор". Идеята на Министерството на културата, каза още Кръстева, е била да се предприеме законодателна реформа при опазването на културното наследство и след това да се проведе конкурс за поста - "затова Джуркова беше назначена за и.д.".

Три години по-късно ГЕРБ придвижиха "реформата", а арх. Джуркова все така е директор на НИНКН (запазена на поста и от служебния министър Мартин Иванов и ресорният заместник Виктор Стоянов). Два месеца след като поема ръководството на института през 2013 г., пловдивската "Ем Си инвест" ще внесе проект за изменение на устройствения план на парцела под казиното в Стария град в Созопол - точно срещу пристанището, в началото на крайбрежната улица. Застрояването му предвижда четириетажен хотел, чиято най-висока част да достига 17 метра и така да стане втората по височина сграда в Стария град след тази на Археологическия музей, висока 20 метра. Проектът на сградата е дело на... познахте - архитект Калин Тихолов.

Днес грубият строеж на хотела е почти завършен. Назначената от ДПС да отговаря за опазването на културното наследство арх. Джуркова очевидно е припозната от ГЕРБ, а случилото се между 2013 и 2016 г. е нагледен пример за здравата политическа спойка зад строителната вакханалия по Черноморието.

Епизод две: Тук ни харесва, тук ще строим

Внесеното в НИНКН заявление от инвеститора за съгласуване на проекта за изменение на подробния устройствен план (ПУП) на терена трябва да направи възможно построяването на сграда, много по-мащабна от едноетажното старо казино. През март 2014 г. арх. Джуркова подписва становище до зам.-министъра на културата Велислава Кръстева - за съгласуване и с министерството на проекта със заданието за застрояване на парцела. Още на другия ден е изведено писмото от Кръстева, с което проектът е съгласуван (вижте всички становища по проекта). Така държавата дава благословията си на мястото на едноетажното казино да се построи четириетажният хотел.

Документално нещата са както трябва, различните администрации работят за разрешението с голяма бързина и ритмичност, но зад този параван се крие една друга и доста по-различна фактология.

Зад кулисите: Синият химикал на зависимостта

Сред папките по проектната документация на хотела в НИНКН се оказва очевидно забравен проект на становище, изготвен от двама от експертите на института - нещо като чернова на писмото, което Даниела Джуркова изпраща до Велислава Кръстева. И съдържанието му е много различно от това, под което се е подписала директорката. Зачертани са цели пасажи (констатиращи пропуски и несъответствие на проекта с нормативните правила), а на места е дописвано със син химикал.

Освен липсата на седем изисквани документа експертите констатират разлика в очертанията, с което е компрометирано предвиденото пешеходно пространство между Археологическия музей с читалището и бъдещия строеж. Te отбелязват, че пешеходната зона може да отпадне и да се предвиди частично сключено застрояване между двата имота, но с дълбоки джобове между тях.

Следват още няколко задраскани пасажа. В тях се казва, че парцелът попада в обхвата на обществено-обслужващата зона "Оо", която е предвидена като едноетажна и указва задължителни линии на застрояване с "максимална височина на сградите от основното застрояване 4.5 м". Експертите отхвърлят тезата, че мащабите на проекта са съобразени с високата 20 метра съседна сграда на музея. "Предвид реализирането й като свободностоящ обем с четири фасади и особено силно изявените й обществени функции на културно средище на града отчитаме като изцяло неприемливи указаните в представеното задание стойности", заявяват те. Казано по друг начин - това, че НДК е висок 50 метра, не означава, че някой може да залепи до него една 48-метрова сграда. "Характерът на различните типове сгради предполага различни височини и не винаги уеднаквяването на кота корниз води до хармоничен ансамбъл", коментира пред "Капитал" архитект.

Оригиналното становище на експертите в НИНКН предлага да отпадне включената в заданието жилищна функция, т.е. хотелът, и парцелът да бъде отреден само за ресторант, нощен клуб и магазин. Те изрично записват, че Министерството на културата може да изрази положително становище само след като проектът бъде съобразен с изброените изисквания. Този пасаж също е зачертан и встрани е записано "съгласува проекта".

Бивш служител на института си спомня за случая и за необичайната бързина на кореспонденцията между института и министерството. След като писмото за съгласуване е издадено от МК, преписката се връща в НИНКН, откъдето инвеститорът го получава срещу държавна такса. "Веднага след това пенсионираха експертката, изготвила черновата на становището", каза бившият служител. Опитът на "Капитал" да разговаря с нея не се увенча с успех.

Бившият зам.-министър Велислава Кръстева заяви, че не си спомня за този проект, защото е подписала над 1500 подобни документа. "Има поне четири подписа преди моя и се доверявам на експертите", уточни тя и допълни, че при нея са идвали "само два листа становище".

Епизод три: Средновековното гробище

След като получава зелена светлина, инвеститорът започва събаря сградата на казиното. Под него обаче се натъкват на археология и така в края на 2014 г. започват спасителни археологически проучвания, чиито научен ръководител е Борислава Гълъбова. От протокола на експертната комисия става ясно, че е открит християнски некропол с дузина гробове, както и средновековна и късноантична керамика, производствена пещ за вар от 10-11 век.

Обектът е освободен за застрояване. Пред "Капитал" Борислава Гълъбова отказа коментар, като ни препрати към годишника на археологическите разкрития, който в действителност описва по-подробно находките. От него става ясно, че най-вероятно върху парцела е имало гробище, което е било част от откритата под археологическия музей църква. Разбираме също, че по време на разкопките са открити и десет бронзови монети от края на 10 до средата на 12 век, когато България е била завладяна от Византия.

Епизод четири: В характерна еклектика с визуален акцент

В късната есен на 2014 г. арх. Калин Тихолов внася в НИНКН проекта за самата сграда, включващ подземен паркинг със СПА център и конферентна зала, три хотелски етажа, мезонети, а на покрива - открит басейн и джакузита. Приложена е и бележка от Тихолов, в която пише, че "в пространствения ареал на новопроектираната сграда се установява тенденция", заради която "съществуващата едноетажна сграда не се вписва в този ареал". И още: "Търсенето на "разчупен" силует изцяло отговаря на характера на застрояването и на въздействието на созополските пространства... В северозападния ъгъл на новопроектираната сграда се предвижда визуален акцент - кулообразна обемна част с височина до 18 м (абсолютна кота) в противовес на извисения плътен обем над сценичната част и читалището." Тихолов определя стила на проекта си като "еклектика, характерна за приморските градове".

Екатерина Шишкова, управител на "Ем Си инвест", определи проекта като "бутиков хотел", който да се вписва в средата на гр. Созопол. По думите й "строежът се проверява регулярно от компетентните органи от самото начало", а компанията, по думите й, е чакала една година произнасянето на НИНКН и е била на път да се откаже от инвестицията.

Епизод пет: ГЕРБ поема щафетата

През април 2015 г. арх. Даниела Джуркова праща и проекта за сградата за съгласуване в Министерството на културата - на зам.-министъра Боил Банов, вече от второто правителство на Бойко Борисов. Той също откликва бързо - след три дни е дадена зелена светлина, макар и със забележки "проектната документация да бъде авторизирана от експерт по защита на културното наследство, да се прецизира проектът за кулата" и др. След което министерството губи интерес към случая.

През юни община Созопол издава разрешителното, а след края на сезона започва самият строеж. Жители на града разказаха, че тази пролет строителните работи били спрени за кратко, след като високопоставен представител на изпълнителната власт вдигнал скандал, виждайки мащабите на обекта.

Опитахме се да се свържем с арх. Даниела Джуркова както на мобилния й телефон, така и чрез секретарката й в НИНКН, на която обяснихме защо я търсим, но без успех. Не получихме отговор и на писмените въпроси, които изпратихме. Без отговор остана и запитването ни до Министерството на културата.

От ДНСК отговориха, че "Законът за устройство на територията не допуска административен контрол от органите на ДНСК", поради което не са извършвали проверка по законосъобразност на строителни книжа. От община Созопол, чийто кмет Панайот Рейзи се ползва с протекциите и на ГЕРБ, и на ДПС, не отговориха на изпратените въпроси.

Епилог: Да бутнеш баба си по стълбите

След гласуваните в четвъртък промени в Закона за културното наследство, вместо да мълчат сконфузено, институциите вече с охота ще обясняват, че това не е техен проблем, защото опазването на паметниците на културата е отговорност на общините. И ако случаят с архитектурния резерват в Созопол е фрапантен пример за поведението на държавата, за по-незащитените културни паметници в страната перспективата е още по-мрачна.

Промените следват модела на приетите през 2012 г. поправки в Закона за устройството на територията (ЗУТ), които прехвърлиха строителния контрол също в ръцете на общините, установявайки абсурдната ситуация контролът да се осъществява от този, който дава и разрешенията за строеж.

До какво доведе това неотдавна нагледно обясни Лиляна Павлова, в чийто предишен мандат като министър на регионалното развитие в първото правителство на ГЕРБ бяха изработени въпросните изменения в ЗУТ. През май тя заяви по време на парламентарен контрол, че МРРБ не може да спре строежа на ваканционно селище до Иракли, тъй като единствено община Несебър "като възложител и като орган, разрешил това строителство, ако има възможност, желание и намерение, би могла да предприеме някакви действия". Иначе проверка на РДНСК - Бургас, установила, че строителството е в нарушение на издаденото съгласуване и решението по ОВОС, защото са увеличени броят и размерът на сградите. Община Несебър очаквано няма "желание и намерение".

Без съмнение няма да е далеч денят, в който министър на културата от ГЕРБ ще даде същото обяснение за унищожаването на обект от културно-историческото наследство. Най-точното обобщение на тази политика дава един младежки черен хумор: да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича.

Без съвпадението да е търсено, този текст излиза в седмицата, в която парламентът прие окончателно спорните промени в Закона за културното наследство. С тях правомощията и отговорността по опазване паметниците на културата се прехвърлят на местната власт. След първото им гласуване заради бурната реакция на експертната общност председателят на парламентарната комисия по култура Красимир Велчев се опита да ги защити така: "Корупцията в института (за недвижимото културно наследство - бел. ред.) е жестока. Чувал съм, че когато дойде инвеститор да обнови сграда, общините проверяват в института и се получава, че не са паметници. Когато са хвърлени 200 - 300 хил. евро, се появява един господин с ксерокопие, че сградата е паметник, и предлага да продаде оригинала на инвеститора."

Тезата на вносителите на поправките начело с Велчев - че в ръцете на кметовете паметниците на културата ще бъдат спасени от корупция, е откровен цинизъм, но по-голямата беда са огромните рисковете за самото културно наследство. "Поправеният" закон ще опрости значително досегашните схеми за прегазване на правилата за опазването му, една от които ще опишем тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    В Созопол Герб изцяло осинови цялата местна олигархия, за да има кмет и общински съвет. Градът е напълно бетониран. Там има и паркинг- за квитанция не се молете. На отсрещния хълм е селището на Емел Етем. Над централния плаж брата на Станишев проектира най - неприятното творение, което може да се измисли. Строежа е върху скалите. Бетона излъчва двойна топлина, като няма място за коли. Всичко новосъздадено е тежък кич - в стил битова механа от най- долен тип, комбинирана с червена гледжосана тухла. Местните открито се чудят защо идват хора в асфалтово- бетонния горещ ад. Централния плаж е зелена помийна яма, а Харманите са препълнени и изцяло застроени отзад. Мазни дюнери се комбинират със селски кафенца и страховита жега и постоянен шум. Напред е Буджака . Хаос и ужас без пътища и с кални пътеки.
    http://www.tarapropertiesbg.com/uploaded/img2571-_sozopolis_air__3_[2].jpg
    В абсолютно никакъв случай не отивайте в Созопол.

  • 2
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#1] от "grayeagle":

    За 40-те си години живот съм ходил на море в Созопол поне 10-15 пъти, може би и повече. Едни от първите ми детски спомени са как рисувах лодките по пристанището и колите на полските туристи.
    Напоследък ходя единствено заради един конкретен бар, в който има читава музика и свестни хора. На плаж в самия Созопол нямам спомен да съм ходил при последните си 5 посещения. Т.е. нямам достатъчно основателни причини да си пилея отпуските там.
    Тук таме все още има по някоя красива стара къща, но всичко останало е долнопробен кич, бутафория (онази стена между плажа и скалите!), смрад на гадни манджи, алчни местни "бизнесмени", тъпунгери и селяндури и отвратителни, отвратителни сгради, построени точно на местата, където няма как да не бъдат забелязани.
    Градина не беше лошо, но чух, че и там вече било завладяно от лошите, на Смокиня имаше едно-две барчета, но последния път преобладаваха селските парчета с мускули, бивши чалгаджии и настоящи хаус-фенове,
    така че покрай Созопол май вече ще се минава транзит, ако изобщо реша да бъде патриот при избора си на място за почивка.
    А иначе този закон е престъпление - значи примерно опазването на Плиска е отговорност не на държавата България, а на гордите каспичанци.

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    Тихолов с неговите еклектики и кулички е обикновен идиот.
    Би трябвало да има начин да се озапти.

  • 4
    mils5656 avatar :-|
    mils5656

    Ето пример за тежка антинародна политическа далавера на ГЕРБ И ДПС - две ОПГ(престъпни групи) за контрол на възлови сектори и влияние върху разпределяне на средства и за заобикаляне на закона без последствия ! Шуробаджанащина под шапката на ГЕРБ , ДПС и Цацаратурата !

  • 5
    gll37355838 avatar :-|
    Дундурук

    "Жители на града разказаха, че тази пролет строителните работи били спрени за кратко, след като високопоставен представител на изпълнителната власт вдигнал скандал, виждайки мащабите на обекта."

    Интересно кой е бил този съвестен представител на изпълнителната власт?!

  • 6
    gll37355838 avatar :-|
    Дундурук

    [quote#2:"Филанкишията"]А иначе този закон е престъпление - значи примерно опазването на Плиска е отговорност не на държавата България, а на гордите каспичанци. [/quote]

    Обектите от национално значение си остават към НИКНИ, но това едва ли ще ги спаси. Мафията е неуморна.

  • 7
    ludiakolio avatar :-|
    ludiakolio

    Созопол и Несебър, от любими места от детството, се превърнаха в мутро-клоаки.Не мисля и да спирам там.

  • 8
    Consumer avatar :-P
    Consumer

    Бетонова фекална кочина. Не, благодаря, дръжте си я.

  • 9
    evpetra avatar :-(
    evpetra

    Да-а, България загива пред очите ни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.