Въпросите, които учителският събор подмина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въпросите, които учителският събор подмина

Амбицията да искаш да разясниш детайли по една трудна реформа като тази в образованието пред 12 хиляди души (всеки от които работи в различни условия) в спортна зала за два часа след среднощно пътуване за голяма част от "делегатите" граничи с абсурда.

Въпросите, които учителският събор подмина

Българското образование е изправено пред важни проблеми, нито един от които не може да се реши с PR събитие в "Арена Армеец"

Люба Йорданова
8470 прочитания

Амбицията да искаш да разясниш детайли по една трудна реформа като тази в образованието пред 12 хиляди души (всеки от които работи в различни условия) в спортна зала за два часа след среднощно пътуване за голяма част от "делегатите" граничи с абсурда.

© Цветелина Белутова


"Мисия учител" - под това мото трябваше да се проведе националният учителски събор в неделя, организиран и шумно популяризиран през последните седмици от Министерството на образованието и науката (МОН). След тържественото обявяване на новия колективен трудов договор между МОН и синдикатите в крайна сметка събитието се превърна в "мисия заплати". Макар министърът на образованието и науката Меглена Кунева да не беше категорична в изказването си по повод увеличаването на възнагражденията на преподавателите, много от тях, както и повечето медии, преобърнаха пожелателното "ще работим за увеличение" на сигурното "ще се увеличат". Когато ден по-късно премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че тази идея не е минала през него и финансовия министър, отзвукът от събора вече съвсем нямаше нищо общо нито с учителите, нито с образованието.

А те имат огромна нужда да се говори за реалните проблеми в класните стаи, за начините да се случи реформата, за конкретните примери как да се променят часове, дори за напрежението, на което преподавателите са подложени всеки ден в училище (и за което едно 16-часово пътуване от Силистра например до "Арена Армеец" и обратно със сигурност допринесе още повече). Както каза програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова тази седмица пред БНТ, съборът трябваше "да накара учителите да се почувстват заедно, да усетят, че всеки има значение, независимо дали е в малко или голямо училище, и взаимно да се окуражат". Още повече че след месец тези хора трябва да започнат да работят по новия училищен закон, с който политиците може много да се гордеят, но няма те основно да го изпълняват, а директорите и учителите, много от които се чувстват изоставени в каузата си. Доказателство за това са и над 2000-те въпроса по новия закон, които министерството съобщи, че е получило преди събора. На тях нямаше как да се отговори напълно в единия час от PR събитието, отделен за зам.-министър Диян Стаматов между шегите на Димитър Рачков (! - бел.ред.) и рок шлагерите на "Легендите".

Амбицията да искаш да разясниш детайли по една трудна реформа като тази в образованието пред 12 хиляди души (всеки от които работи в различни условия) в спортна зала за два часа след среднощно пътуване за голяма част от "делегатите" граничи с абсурда. Много по-смислено е това да се случва на регионално - и най-вече на училищно - ниво, където директорите и учителите могат да засегнат проблемите, които срещат всеки ден, и да помислят за тяхното решаване. (Разбира се, министърът няма да може да обиколи всички минисъбори, но нали мисията трябваше да е учителят.) А ако министерството иска да адресира общите минуси на българското образование и да обсъди възможни политики за тях, вариантите за такава дискусия са предостатъчно. За някои от тези проблеми има конкретни данни, които можете да си припомните в графиките по-долу. Например лошите резултати на българските ученици на международния тест PISA, големият дял отпадащи ученици, зависимостта на качеството на образованието от социално-икономическия статус на семействата, застаряването на учителската професия. И, да, финансовите въпроси като този, че България не отделя достатъчно за образование, а преподавателите не получават адекватни възнаграждения (макар това далеч да не им е най-големият проблем). Тези проблеми обаче изискват национални надпартийни политики, с които да се ангажират всички, взимащи решения на високо ниво в държавата. За повече от два часа в "Арена "Армеец".

Голяма част от българските ученици са функционално неграмотни

Те могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на текстовете и не разчитат графики и таблици.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Не всички деца ходят на детска градина

Въпреки че предучилищното образование от 5-годишна възраст е задължително, 20% от 3-6-годишните не са записани в детска градина.

Автор: Капитал

Повече ученици напускат училище

След лекия спад през последните години през учебната 2014/2015 г. се увеличава броят на преждевременно напусналите училище деца.

Автор: Капитал

Младите учители са малко

Учителската професия е застаряваща и силно феминизирана, а стимули за млади преподаватели няма.

Автор: Капитал

Заплатите на учителите в България действително са сред най-ниските в ЕС. Заплащането, обаче, не е единственият стимул за преподавателите - липсата на адекватни възможности за продължаваща квалификация, огромната бюрокрация в училище и силно ограничаващите нормативни документи също отблъскват професионалистите.

Автор: Капитал

Разходите за образование са малко и не се харчат ефективно

Държавните разходи за образование са далеч под средното ниво за ЕС. Освен това ефектът от похарчените средства е трудно проследим.

Автор: Капитал

Образованието в България не е за всички

Качеството на обучението, което българските ученици получават, зависи в голяма степен от фактори като социалното и икономическото положение на семействата им, вида училище и района, в който учат.

По-нисък индекс означава повече равенство на възможностите.

Автор: Капитал

"Мисия учител" - под това мото трябваше да се проведе националният учителски събор в неделя, организиран и шумно популяризиран през последните седмици от Министерството на образованието и науката (МОН). След тържественото обявяване на новия колективен трудов договор между МОН и синдикатите в крайна сметка събитието се превърна в "мисия заплати". Макар министърът на образованието и науката Меглена Кунева да не беше категорична в изказването си по повод увеличаването на възнагражденията на преподавателите, много от тях, както и повечето медии, преобърнаха пожелателното "ще работим за увеличение" на сигурното "ще се увеличат". Когато ден по-късно премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че тази идея не е минала през него и финансовия министър, отзвукът от събора вече съвсем нямаше нищо общо нито с учителите, нито с образованието.

А те имат огромна нужда да се говори за реалните проблеми в класните стаи, за начините да се случи реформата, за конкретните примери как да се променят часове, дори за напрежението, на което преподавателите са подложени всеки ден в училище (и за което едно 16-часово пътуване от Силистра например до "Арена Армеец" и обратно със сигурност допринесе още повече). Както каза програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова тази седмица пред БНТ, съборът трябваше "да накара учителите да се почувстват заедно, да усетят, че всеки има значение, независимо дали е в малко или голямо училище, и взаимно да се окуражат". Още повече че след месец тези хора трябва да започнат да работят по новия училищен закон, с който политиците може много да се гордеят, но няма те основно да го изпълняват, а директорите и учителите, много от които се чувстват изоставени в каузата си. Доказателство за това са и над 2000-те въпроса по новия закон, които министерството съобщи, че е получило преди събора. На тях нямаше как да се отговори напълно в единия час от PR събитието, отделен за зам.-министър Диян Стаматов между шегите на Димитър Рачков (! - бел.ред.) и рок шлагерите на "Легендите".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    И за лаик е ясно, ще т.нар. "реформа" не хваща бика за рогата. Истинската промяна се казва "либерализация" и като изключим 3-4 НПО-та и една извънпарламентарна партия, които организираха скромен протест пред залата, цялото останало общество се е навило да участва в самозалъгването, защото така е по-лесно.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Бас държа, че ако с ПИЗА се изследваше изписване на букви в секунда, щяхме да спечелим с поне 50% разлика пред втория. Само като се сетя как съм преписвал тетрадки, за да задоволя определени учителки....

    Ако се замени диктуването с дискусия, функционалната неграмотност ще изчезне за 5 години! Колкото до отпадането от образование, тук работата изобщо не е на МОН. Има си социално министерство и социални домове, които да прибират децата, които вместо да учат, просят. Има 4-5 такива на завоя до нас, в София!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK