С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 24 юни 2016, 17:14, 8240 прочитания

Въпросите, които учителският събор подмина

Българското образование е изправено пред важни проблеми, нито един от които не може да се реши с PR събитие в "Арена Армеец"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Мисия учител" - под това мото трябваше да се проведе националният учителски събор в неделя, организиран и шумно популяризиран през последните седмици от Министерството на образованието и науката (МОН). След тържественото обявяване на новия колективен трудов договор между МОН и синдикатите в крайна сметка събитието се превърна в "мисия заплати". Макар министърът на образованието и науката Меглена Кунева да не беше категорична в изказването си по повод увеличаването на възнагражденията на преподавателите, много от тях, както и повечето медии, преобърнаха пожелателното "ще работим за увеличение" на сигурното "ще се увеличат". Когато ден по-късно премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че тази идея не е минала през него и финансовия министър, отзвукът от събора вече съвсем нямаше нищо общо нито с учителите, нито с образованието.

А те имат огромна нужда да се говори за реалните проблеми в класните стаи, за начините да се случи реформата, за конкретните примери как да се променят часове, дори за напрежението, на което преподавателите са подложени всеки ден в училище (и за което едно 16-часово пътуване от Силистра например до "Арена Армеец" и обратно със сигурност допринесе още повече). Както каза програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова тази седмица пред БНТ, съборът трябваше "да накара учителите да се почувстват заедно, да усетят, че всеки има значение, независимо дали е в малко или голямо училище, и взаимно да се окуражат". Още повече че след месец тези хора трябва да започнат да работят по новия училищен закон, с който политиците може много да се гордеят, но няма те основно да го изпълняват, а директорите и учителите, много от които се чувстват изоставени в каузата си. Доказателство за това са и над 2000-те въпроса по новия закон, които министерството съобщи, че е получило преди събора. На тях нямаше как да се отговори напълно в единия час от PR събитието, отделен за зам.-министър Диян Стаматов между шегите на Димитър Рачков (! - бел.ред.) и рок шлагерите на "Легендите".


Амбицията да искаш да разясниш детайли по една трудна реформа като тази в образованието пред 12 хиляди души (всеки от които работи в различни условия) в спортна зала за два часа след среднощно пътуване за голяма част от "делегатите" граничи с абсурда. Много по-смислено е това да се случва на регионално - и най-вече на училищно - ниво, където директорите и учителите могат да засегнат проблемите, които срещат всеки ден, и да помислят за тяхното решаване. (Разбира се, министърът няма да може да обиколи всички минисъбори, но нали мисията трябваше да е учителят.) А ако министерството иска да адресира общите минуси на българското образование и да обсъди възможни политики за тях, вариантите за такава дискусия са предостатъчно. За някои от тези проблеми има конкретни данни, които можете да си припомните в графиките по-долу. Например лошите резултати на българските ученици на международния тест PISA, големият дял отпадащи ученици, зависимостта на качеството на образованието от социално-икономическия статус на семействата, застаряването на учителската професия. И, да, финансовите въпроси като този, че България не отделя достатъчно за образование, а преподавателите не получават адекватни възнаграждения (макар това далеч да не им е най-големият проблем). Тези проблеми обаче изискват национални надпартийни политики, с които да се ангажират всички, взимащи решения на високо ниво в държавата. За повече от два часа в "Арена "Армеец".

Голяма част от българските ученици са функционално неграмотни
Те могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на текстовете и не разчитат графики и таблици.

Илюстрация


Илюстрация



Не всички деца ходят на детска градина
Въпреки че предучилищното образование от 5-годишна възраст е задължително, 20% от 3-6-годишните не са записани в детска градина.

Илюстрация



Повече ученици напускат училище
След лекия спад през последните години през учебната 2014/2015 г. се увеличава броят на преждевременно напусналите училище деца.

Илюстрация





Младите учители са малко
Учителската професия е застаряваща и силно феминизирана, а стимули за млади преподаватели няма.

Илюстрация



Заплатите на учителите в България действително са сред най-ниските в ЕС. Заплащането, обаче, не е единственият стимул за преподавателите - липсата на адекватни възможности за продължаваща квалификация, огромната бюрокрация в училище и силно ограничаващите нормативни документи също отблъскват професионалистите.

Илюстрация



Разходите за образование са малко и не се харчат ефективно
Държавните разходи за образование са далеч под средното ниво за ЕС. Освен това ефектът от похарчените средства е трудно проследим.

Илюстрация



Образованието в България не е за всички
Качеството на обучението, което българските ученици получават, зависи в голяма степен от фактори като социалното и икономическото положение на семействата им, вида училище и района, в който учат.
По-нисък индекс означава повече равенство на възможностите.

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1120 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 5 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 10628 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Инвеститори има, хора няма

Чуждестранните инвестиции в България всъщност не са толкова отчайващо ниски. Големият проблем е с човешкия капитал

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10