Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
73 24 юни 2016, 17:42, 38988 прочитания

Инвеститори има, хора няма

Чуждестранните инвестиции в България всъщност не са толкова отчайващо ниски. Големият проблем е с човешкия капитал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Структурата на инвестициите през годините на икономически подем пречи сега.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) намаляват с 86%... 83%... 37%... 45%. Така изглеждат заглавията през първите четири месеца на тази година. Това е картина, която не се променя особено в последните години и не изглежда обнадеждаваща, особено когато говорим за основен ресурс, който да увеличи производителността на икономиката, да предизвика по-бърз растеж и по-висок стандарт на живот.

В края на годината тази разлика ще бъде свита заради множеството предстоящи ревизии на числата, но очакванията са притокът да намалее или в най-добрия случай да остане на нивата от предходната година.


През последните шест години стойността на чуждите инвестиции на практика стои на едно и също ниво, което е шест пъти по-ниско спрямо най-силните за икономиката години - 2007 и 2008 г. Сравнение между двата периода трудно може да се прави заради огромната разлика в икономическите цикли. Компонентите на БВП през последната година и половина обаче показват, че икономиката расте заради еврофондовете и износа, а чуждите инвестиции имат минимален принос. Но какво всъщност се случва с чуждите инвестиции, няма ли ги наистина и защо?

Слизането от Еверест

Статистиката на Българската народна банка (БНБ) показва, че през последните шест години нетният поток на чуждите инвестиции е между 1.2 и 1.6 млрд. евро годишно. Измерени в долари (отчитайки валутните разлики), инвестициите остават константа - около 1.8 млрд. долара. Сравнени с огромния поток чужди пари от 2008 г. (6.7 млрд. евро), са доста по-малко. Но това е фалшиво сравнение. Първо, тогава икономическият свят беше друг и нищо не подсказва, че вървим отново към подобен период. На картата на инвестиционната активност то изглежда по-скоро като нетипичен връх, отколкото като тенденция. Второ, структурата на инвестициите тогава беше съвсем различна и изключително непродуктивна.



Акумулираните данни на UNCTAD – аналитичното звено към ООН, за размера и структурата на инвестициите в годините между 1999 и 2014 г. показват, че България е най-големият получател на ПЧИ в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Размерът им достига 83% от средния БВП през тези години. Дори най-близката до нас държава по този показател – Естония, е с 9 процентни пункта по-малко. Румъния е с под 40%, а Словения и Литва – под 30%. Това е именно заради трите нетипични години - от 2006 до 2008 г.

Числата показват обаче, че в годините преди кризата едва около 1/3 от преките чужди инвестиции в България са в индустрията, т.е. полезни за развитието на икономиката. "ПЧИ в индустрията увеличават производствения капитал в приемащата икономика, като в същото време спомагат за фундаментално важния трансфер на нови технологии и умения", обясни главният икономист на "Уникредит Булбанк" по време на организирания от "Конфиндустрия България" тематичен форум през миналата седмица.

Друга 1/3 са вложенията в имоти, строителство и туризъм, а 20% са транзакциите, които имат характер на финансово посредничество. Това са инвестиции, които финансират потреблението, пораждат бързо нарастване на задлъжнялостта на домакинствата и допринасят за надуването на балони в цените на различни категории активи. "При определени обстоятелства част от ПЧИ нямат положителната роля, която икономическата теория предполага. Вместо това те по-скоро вредят на приемащите икономики, като допринасят за дестабилизиращо нарастване на задлъжнялостта и тласкат цените на недвижимите имоти далече над нивата, които фундаменталните фактори предполагат", посочва Павлов.

Правейки сравнение с останалите държави от ЦИЕ се вижда, че структурата в България е най-лоша. Делът на недвижимите имоти в общите инвестиции е бил най-голям. В същото време вложенията в индустрията са били сред най-малките – по-зле по този показател са само Унгария, Естония и Латвия.

По-слаби, но по-здравословни

Детайлните данни на БНБ за 2015 г. показват, че структурата на инвестициите сега е различна. Недвижимите имоти вече са доста по-назад (на седмо място), на което се дължи и огромна част от спада. Структурата продължава да не е оптимална, но все пак е доста по-продуктивна. С най-голям дял вече са финансовите и застрахователните дейности, но следвани плътно от преработващата промишленост, която е набрала почти 800 млн. лв през 2015 г. Индустрията обаче беше подкрепена от мащабната инвестиционна програма на "Лукойл Нефтохим" на стойност 1.5 млрд. долара. Изпълнението започна през 2012 г. и завърши през май миналата година. Този еднократен ефект вече го няма. Но надеждите са, че тенденцията е тази графа да расте.

При добивната промишленост има изтичане на капитали, но това е заради връщане на кредити към компаниите майки в чужбина. Не са много инвестициите в информационни и телекомуникационни технологии – около 3% от общите инвестиции. Трябва да се има предвид обаче, че тези индустрии не изискват много първоначални инвестиции извън наемането на помещение и хора. Въпреки ниската първоначална инвестиция те произвеждат доста добавена стойност в икономиката. Също така 2015 г. е първата, в която те излизат в самостоятелна категория, което говори, че набират скорост.

Като изключим ужасната политически и инвестиционно 2014 г., когато отново доминираха инвестициите в недвижими имоти, структура горе-долу се стабилизира.

Това става на фона на общия ръст на икономиките и инвестициите в Централна и Източна Европа. Регионът от Балтика до Черно море стои изненадващо стабилно и предвидимо на фона на останали части от света, които внезапно загубиха скорост и привлекателност. По ПЧИ като % от БВП през 2013 г. България изпреварва всички, дори лидери като Чехия, Полша и Унгария, а дори през доста слабата 2014 г. е трета веднага след Хърватия и Унгария. На фона на подобни нива на инвестиране във всички страни от региона (Унгария е драматично изключение) страната не губи скорост през никоя от последните години.

Достатъчно е да прегледате бизнес новините, за да видите, че съживяване на чуждия интерес към икономиката определено има - само за последните два месеца има обявени инвестиции за над 200 млн. лв., които или започват, или ще започнат в близко бъдеще. Тук изключваме недвижимите имоти, големи сделки като тази за болници "Аджъбадем" или огромната програма от 300 млн. лв. на "Дънди прешъс". Те са в голямата си част малки и таргетирани - между 50 и 200 души, т.е. огромни инвеститори от типа на автомобилни производители не са се появявали, но представляват натрупване на капитали и ноу-хау в определени райони на страната. Това е необходимото условие, за да може на тази почва по-късно да се появяват и по-големите играчи. Зоната в Пловдив, където след определен период на бавно навлизане на инвеститори процесът изведнъж се засили и привлича непрекъснато нови и големи играчи (само новите заводи на Sensata и Osram са за над 2000 души), е пример за този процес.

Да повторим - няма хора

И тук стигаме до големия въпрос. Защо въпреки икономическото раздвижване, ниските данъци, евтината работна ръка и стабилната валута, страната ни не успява да привлече още повече чужди инвестиции? Отговорът е прост. България не съществува във вакуум, а се намира в регион, който има силна конкуренция за чужди инвестиции. За да се изстреляш нагоре и да биеш останалите, т.е. за да привличаш инвеститори повече от околните държави, ти трябва нещо, което да те отличава и да те прави уникален. Тук това са данъците и по-евтината работна ръка.

Първото обаче е недостатъчно само по себе си, без по-добра бизнес среда и без намаляване на корупцията. Всички налози - осигуровки, косвени данъци, такси и т.н., надхвърлят 50%, което е близо до средното за Европа ниво. Но България е най-корумпираната държава в ЕС (според Transparency International) и една от най-бързо пропадащите европейски държави в индекса Doing Business.

Евтината работна ръка пък в дългосрочен план не е предимство, а се превръща в недостатък. България просто няма достатъчно хора за разлика от азиатските страни, за да се състезава в евтиния сегмент и да разчита, че това ще движи ръста й устойчиво. Заплатите тук вече започват да се вдигат - по данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2016 г. общите разходи за труд са нараснали с близо 8% на годишна база, а производителността на труда се е увеличава четири пъти по-бавно.

Причината е, че стигнахме до естествена точка - има недостиг на качествен човешки капитал. Той или е напуснал в посока по-високоплатените европейски държави, или вече не е толкова евтин, колкото може да бъде намерен на други места. А останалите имат нужда от обучения и образование.
"Ако имам 30 секунди за среща с премиера, бих му казал: "Фокусирайте се върху образованието", каза главният икономист на "Уникредит Булбанк" по време на организирания от "Конфиндустрия България тематичен форум през миналата седмица. Инвестициите в човешки капитал са основното, което България" трябва да прави, ако иска не само инвестициите да растат, но дори да се задържат на това ниво. Ако говорите с който и да е бизнес, на което и да е ниво, ще откриете, че това е първият и в много случаи единствен проблем. Директор на много голяма чужда компания с инвестиции тук призна пред "Капитал", че задържа поредното разширяване на бизнеса си единствено поради причината, че не знае дали ще намери работници.

"На практика в момента няма свободни хора сред висшистите и в групата на 35-40-годишните. Свободният ресурс са младежи без стаж и опит, неграмотни и недоучили, както и хора в предпенсионна и пенсионна възраст", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов пред "Сега". Той дава пример с отрасъл като IT, който расте бързо, но среща огромен проблем с намирането на програмисти. "За да ги има, трябва да се учи математика, обаче няма достатъчно желаещи в университетите. А и да има, не могат да покрият критериите, да изкарат входния тест по математика, защото нивото е ниско в гимназията", добавя икономистът.
"Човешкият капитал, квалификацията и образованието трябва да са приоритети. Нямате нужда от доктори и магистри. Имате нужда от технически специалисти, тясно специализирани и висококвалифицирани", смята Симона Иамарино, професор по икономика от London School of Economics.

Изследване на Европейската комисия сред държавите членки показа, че над половината работодатели в България изпитват трудности при намирането на квалифицирани кадри. Най-големите проблеми са свързани с образователната система и липса на желание у хората да се квалифицират. Недостатъчната подготовка на кадрите се дължи на ранното отпадане от образователната система, ниския дял на студентите с техническо и професионално образование, както и на липсата на желание от страна на хората да учат и да се квалифицират през целия живот. Според Евростат в България 70% от хората не владеят втори език. Тези, които владеят повече от един, са основно в големите градове на страната, като концентрацията е основно в София.

На този фон обещанието на Меглена Кунева да вдигне с 10% заплатите на учителите вече не звучи толкова комично, нали? По-скоро комично малко, ако в този сектор е заложено бъдещето на икономиката ни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 1 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 377 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3174 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10